Представете си, че скачате от самолет и не усещате нищо

Представете си, че скачате от аероплан и не усещате нищо – нито интензивен пулс, нито прилив на адреналин. Това е животът на Джордж Черник, британец, който страда от рядко заболяване – синдром на Кушинг.

За да се усъвършенства положението му, са отстранени надбъбречните жлези, които създават кортизол – така наречен хормон на напрежението.

Може да се каже, че лекуването на Черник е сполучливо. След него той се усеща надалеч по-добре, само че и много по-странно. През 2012 година посещава „ Дисниленд “ и за негова изненада не изпитва никакъв боязън от влакчетата на ужасите. Чувства се напълно спокоен и когато скача с бънджи.

Състоянието му може да звучи извънредно за множеството хора, само че не и за тези, осведомени с друго заболяване – заболяването на Урбах-Вите. Проблемът е толкоз необичаен, че в международен мащаб са диагностицирани едвам към 400 души.

Един от тях е жена с букви СМ. Тя е световноизвестна от години, само че не с името си, а със болестта. Въпросната дама непринудено се подлага на всевъзможни проучвания в опит да помогне на медицината да открие лекуване.

Общият извод на лекарите досега? СМ не се опасява от съвсем нищо.

 

„ Показвахме ѝ най-страшните филми на ужасите, които успяхме да открием, само че тя не реагира по никакъв метод “, споделя невропсихологът Джъстин Файнщайн пред BBC.

Той се причислява към екипа, изследвал СМ преди повече от 20 години. Днес Файнщайн е част от научния колектив Float Research Collective, който разпространява способи за облекчение на положението на такива пациенти.

„ Излагахме я на действителни закани – пускахме при нея змии и паяци. Тя освен че не сподели никакъв боязън, а даже предпочитание да е по-близо до тях. Вместо нерешителност, изпитваше съвсем неконтролируемо любознание “, добавя ученият.

Смята се, че заболяването на Урбах-Вите се предизвиква от рядка генетична разновидност.

 

Учените настояват, че следствията ѝ се демонстрират най-често в амигдалата – дял от мозъка, който обработва страстта на страха. В случая със СМ това възприятие изчезва, когато болестта унищожава амигдалата ѝ.

„ Забележително е, че това е извънредно характерно събитие. Нейната дарба да изпитва други страсти като благополучие, яд или горест е непокътната “, споделя Файнщайн.

Ситуацията обаче е по-сложна.

 

Експерименти с лабораторни мишки демонстрират, че амигдалата е значима за реакцията към звук. Гризачи, подлагани на токови удари, се научават да замръзват единствено при звука на електричество.

При хората информацията за заплаха се обработва по друг метод.

 

СМ да вземем за пример знае, че не би трябвало да допира нажежен тиган, само че това не е тъй като изпитва боязън. Тя може да разграничава наслада и горест, само че не и заплашителни изражения. Освен това е доста общителна, само че няма способността да преценя рискови обстановки и надлежно да ги заобикаля. На учените, които я изследват, споделя, че е била заплашвана с нож и револвер, без да изпита нерешителност.

„ Тя е склонна да поддържа връзка с хора, които могат да ѝ причинят зло, тъй като не може да направи преценка за тяхната надеждност “, споделя Файнщайн.

Той показва за доказателство един от опитите със СМ:

чужд мъж последователно скъсявал дистанцията с нея. Тя трябвало да дефинира дистанцията, на което се усеща най-комфортно. Жената показала 34 сантиметра – отдалеченост, която множеството хора възприемат като нахлуване в персоналното им пространство.

„ Хората с повредена амигдала като СМ безусловно биха си сблъскали носа с някой чужд. А тези, които нямат тяхното заболяване, в никакъв случай не биха създали сходно нещо “, споделя психологът Александър Шакман, учител в Университета в Мериленд.

Затова учените считат, че амигдалата играе сериозна роля и в уменията за другарство.

И въпреки да минава за съвсем безстрашна, се оказва, че СМ също може да изпита суматоха. Това излиза наяве, когато екипът учени я кара да вдиша въглероден диоксид. Прекият резултат е задушаване, а по-късно – паническа реакция. Учудващо за научния екип, СМ се уплашила. По същия метод реагирали и двама други пациенти с увреждане на амигдалата.

Заради този опит Файнщайн задълбочава проучванията си, с цел да открие по какъв начин поражда и се обработва възприятието на боязън. Заключението му е, че има „ два пътя “, според от това дали опасността е външна или вътрешна.

При външна опасност схемата е следната:

амигдалата получава информация от зрението или слуха за идващ апаш или див звяр. Тя я обработва и изпраща към хипоталамуса, който се намира в тилната област. Той задейства хипофизната жлеза, която кара надбъбречните жлези да създават повече кортизол и адреналин. Следват интензивен пулс и нараснало кръвно налягане – организмът влиза в „ спешен режим “, с цел да посрещне опасността или да избяга.

Ако обаче опасността идва от вътрешната страна (например задушаване след поемане на токсичен газ), реакцията е друга. Тогава частта от мозъка, отговаряща за несъзнателни функционалности като дишането, подава сигнал за паника. Амигдалата би следвало да го обработи, да приключи суматохата и индивидът да продължи да диша или най-малко да опита. Но при СМ амигдалата не действа и тя изпада в паническо положение при „ вътрешна опасност “.

„ Това демонстрира, че амигдалата е доста значима при обработката на страха от външна опасност. Но когато опасността е вътрешна, суматохата не идва от нея “, споделя Шакман.

Разбира се, тези заключения може и да не са на 100% правилни, тъй като са направени на база проучване върху един човек. В случая със СМ става дума за съвсем цялостно заличаване на амигдалата ѝ, което значи, че хора с по-леки увреждания може да реагират друго.

Историята на СМ демонстрира какъв брой значим за оцеляването е този дял от мозъка.

„ Ако увредите амигдалата на едно животно и го пуснете в дивата природа, то ще почине за няколко часа, тъй като към този момент няма способността да регистрира рисковите обстановки “, споделя Файнщайн.

Но СМ живее повече от 50 години в това положение. Това кара учения да се запита дали първичният боязън въобще е нужен в актуалното всекидневие.

„ Тази страст може да аргументи доста вреди, изключително в уредените общества, в които не се оцелява по първичен метод. Но все пак хората непрекъснато изпитват високи равнища на стрес, които постоянно не могат да управляват “, споделя Файнщайн.Пише profit.

Още вести четете в: Живот, Здраве, Култура За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News