Парченца живот: Другото лице на войната
Представете си, че бягате от война: какво бихте взели със себе си? Може би на първо четене безразсъден въпрос, само че сигурно това е нещото, което незабавно бърза да направи съвсем всеки емигрант. Личните движимости са друго лице на войната – човешкото. Те са доказателство, че където и да се намирате по света, бягайки от нещо, би трябвало да носите част от вкъщи, като противопоставяне на жестокостта.
Нека да разгледаме войната като история, обитаема с хора и движимости – тъй като по време на война точно движимостите стават поръчител за нормалност.
Играчките на Босна
Преди няколко години босненци, израсли по време на войните през 90-те години, подариха хиляди персонални движимости, употребили тогава. Те станаха част от пътуваща галерия, показваща нелепостта на спора. Първоначалният проект е движимостите да отидат в музей в Сараево, отдаден на детството по време на войната. Впоследствие уредниците решили, че е по-добре експозицията да обиколи страната. В изложбата са включени 2800 играчки, писма, фотоси, дневници, храна от филантропични помощи.
Всичко стартира с един елементарен въпрос, заложен онлайн: „ Какво представляваше за вас детството по време на Войната “, спомня си икономистът Ясминко Халилович, който е един от младежите, седящи зад плана.
„ Имаме концепция да разтеглим тематиките в музея и да стартираме да събираме мемоари и от други конфликтни зони по време на войната, да създадем универсална галерия, която ще послужи като предизвестие “, добавя той.
През 2013 година той разгласява „ Детство по време на война “ – сбирка от мемоари. Книгата е преведена на няколко езика и оказва помощ на Халилович да се свърже с други свои сънародници в Босна и чужбина, които са съумели да избегнат гибелта и разрушенията на войната от 1992-1995 година, когато водиха война сърби, хървати и босненски мюсюлмани. „ Много хора пазят и до през днешния ден предмети от войната и имат предпочитание да споделят своя опит “, споделя той.
Сред изложбата е и кукла Барби, дарена от Асмира. Тя е била на 3 години, когато сръбските сепаратистки сили гонят фамилията й от източния град Братунац. Бащата на момичето е пратен в затвор за политически нарушители. Асмира заживява в център за вътрешни мигранти в Тузла, където единствените играчки били най-вече за момчета. Представлявали гумени топки. Но един ден един комшия в лагера й дава кукла Барби.
Грижих се за нея като за нещо свещено. Винаги спеше в кутия за обувки. Куклата нямаше име, само че когато си играех с нея, тя или продаваше храна, или зашиваше раните на потърпевшите, или пък се грижеше за болните. По-късно аз станах доктор “, споделя Асмира.
Музей на закононарушенията против човечеството и геноцида бе открит в Сараево предходната година. В него са изложени редица персонални движимости на жертви от това време. Сред показаните предмети са тези, ексхумирани от всеобщите гробове. Те включват часовници, гребени и ризи, носени от тези, които са изгубили живота си. Босненският спор е най-кървавата война в Европа след Втората международна война, а етническите разделения към момента са настоящи в страните от някогашна Югославия.
Стъпките на бягствата
През 2015 година фотопроектът на „ International Rescue Comitee “ (www.rescue.org) – „ What´s in my bag? “, разкрива какво носят в чантите си някои от бежанците, достигнали гръцкия остров Лесбос...
Абоеса е на 20 години. Семейството й живеело в палестинския бежански лагер Ярмук покрай Дамаск. Малко преди Ярмук да бъде опустошен, Абоеса съумяла да избяга в Турция – дружно със брачна половинка си и 10-месечната им щерка. Там те останали една седмица, след което съумели да стигнат до гръцкия бряг. В чантата си Абоеса носи единствено най-важното: детски чорапки и шапка, вода и пюре за 10-месечната й щерка, салфетки, медикаменти, слънцепредпазен крем за деца, паста за зъби, портмоне, зарядно за телефон и персонални документи.
От същия план научаваме и за шестгодишния Омран от Дамаск, който е дошъл в Гърция дружно с родителите и сестрите си. С тях са пътували и доста техни родственици. Крайната им цел е Германия. Малкият Омран носи в раничката си панталон, медикаменти, бонбони, обичаното си сладко, сапун, бинт и четка и паста за зъби.
17-годишният Икбал пък е от Кундуз, провинция в североизточен Афганистан. Бягството му оттова било осеяно с трудности. Първата му спирка била в Иран, откъдето траял пешком до Турция. В раницата си Икбал носи чифт обувки, чорапи, панталон и риза. Взел е също мобилния си телефон, нокторезачка, крем за избелване на лицето, паста и четка за зъби, бинт, 100 $, 130 турски лири, както и SIM-карти за Афганистан, Ирак и Турция.
Друга история е тази на 34-годишния фармацевт от Сирия, който желае да остане неизвестен. Той се е запътил дружно със фамилията си към Германия, където се надява да може да практикува специалността си. Баща му е работил като доктор в Германия в продължение на 11 години. Младият мъж е избягал през Турция. Там срещнал каналджии, които го трансферирали в Европа. В дребната си чантичка сириецът носи единствено най-необходимото. Пари, увити в найлонови торбички, с цел да не се намокрят по пътя, един остарял и един нов мобилен телефон, зарядни устройства и слушалки за телефон. Най-скъпото му също е в чантата: флашка от 16 гигабайта, цялостна със фамилни фотоси.
20-годишният Ноур е избягал от Сирия, където в продължение на седем години е изкарвал парите си като музикант и художник. Когато сраженията наближили родния му град, той се отправил към Турция. Ноур носел две чанти, само че трафикантите му споделили, че може да вземе единствено една. Младият сириец се разделил с чантата, в която носел облеклата си. В другата сириецът имал две перца за китара, наниз с кръстче, няколко гривни, които му били подарени от другари, две монети, персонални документи, мобилен телефон, SIM-карта, часовник, сирийското знаме и една тениска.
От фотопроекта научаваме и за сирийско семейство от Алепо, което е изгубило съвсем целия си багаж по пътя. Когато напускали Сирия, всеки от тях взел по една или две чанти. Но по пътя от турския до гръцкия бряг лодката им почнала да се цялостни с вода. В нея имало седем дами, четирима мъже и 20 деца. Семейството от Алепо съумяло да избави една-единствена чанта. Съдържанието й – детски обувки, тениска, панталон, мокри кърпички, един памперс, дамски превръзки, две дребни кутии прясно мляко, няколко бисквити, персонални документи, гребен, пари и медикаменти.
Парченца от у дома
Това лято пък изложбата „ Парченца от у дома “ в София сподели какво са взели със себе си 14 дами от Украйна, когато са напуснали родината си поради войната. Документалистката Анна Стоева показа движимостите и описа историите зад тях.
Олга от Киев няма нито доста време да мисли, нито доста място за непотребен багаж. Тя потегля от Украйна при започване на съветската военна инвазия с двете си деца, родителите си, баба си и кучето. Всички са в нейната дребна кола. Там е и целият багаж, който е съумяла да събере за по-малко от два часа. Първото, което взима, е плюшената играчка на щерка си. Второто – обичаната възглавница на сина си. За себе си взима килимчето за йога и няколко фотоси. Събира малко аварийни облекла и потегля.
В някои от куфарите на украинците има фотоси, в други – икони. В багажа постоянно е обичаната играчка на детето. Понякога – дипломата от университета, различен път – чашата за кафе. Всички движимости са взети в бързината, без доста мислене.
Парченца живот.
Ако обявата ви е била забавна и потребна, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Нека да разгледаме войната като история, обитаема с хора и движимости – тъй като по време на война точно движимостите стават поръчител за нормалност.
Играчките на Босна
Преди няколко години босненци, израсли по време на войните през 90-те години, подариха хиляди персонални движимости, употребили тогава. Те станаха част от пътуваща галерия, показваща нелепостта на спора. Първоначалният проект е движимостите да отидат в музей в Сараево, отдаден на детството по време на войната. Впоследствие уредниците решили, че е по-добре експозицията да обиколи страната. В изложбата са включени 2800 играчки, писма, фотоси, дневници, храна от филантропични помощи.
Всичко стартира с един елементарен въпрос, заложен онлайн: „ Какво представляваше за вас детството по време на Войната “, спомня си икономистът Ясминко Халилович, който е един от младежите, седящи зад плана.
„ Имаме концепция да разтеглим тематиките в музея и да стартираме да събираме мемоари и от други конфликтни зони по време на войната, да създадем универсална галерия, която ще послужи като предизвестие “, добавя той.
През 2013 година той разгласява „ Детство по време на война “ – сбирка от мемоари. Книгата е преведена на няколко езика и оказва помощ на Халилович да се свърже с други свои сънародници в Босна и чужбина, които са съумели да избегнат гибелта и разрушенията на войната от 1992-1995 година, когато водиха война сърби, хървати и босненски мюсюлмани. „ Много хора пазят и до през днешния ден предмети от войната и имат предпочитание да споделят своя опит “, споделя той.
Сред изложбата е и кукла Барби, дарена от Асмира. Тя е била на 3 години, когато сръбските сепаратистки сили гонят фамилията й от източния град Братунац. Бащата на момичето е пратен в затвор за политически нарушители. Асмира заживява в център за вътрешни мигранти в Тузла, където единствените играчки били най-вече за момчета. Представлявали гумени топки. Но един ден един комшия в лагера й дава кукла Барби.
Грижих се за нея като за нещо свещено. Винаги спеше в кутия за обувки. Куклата нямаше име, само че когато си играех с нея, тя или продаваше храна, или зашиваше раните на потърпевшите, или пък се грижеше за болните. По-късно аз станах доктор “, споделя Асмира.
Музей на закононарушенията против човечеството и геноцида бе открит в Сараево предходната година. В него са изложени редица персонални движимости на жертви от това време. Сред показаните предмети са тези, ексхумирани от всеобщите гробове. Те включват часовници, гребени и ризи, носени от тези, които са изгубили живота си. Босненският спор е най-кървавата война в Европа след Втората международна война, а етническите разделения към момента са настоящи в страните от някогашна Югославия.
Стъпките на бягствата
През 2015 година фотопроектът на „ International Rescue Comitee “ (www.rescue.org) – „ What´s in my bag? “, разкрива какво носят в чантите си някои от бежанците, достигнали гръцкия остров Лесбос...
Абоеса е на 20 години. Семейството й живеело в палестинския бежански лагер Ярмук покрай Дамаск. Малко преди Ярмук да бъде опустошен, Абоеса съумяла да избяга в Турция – дружно със брачна половинка си и 10-месечната им щерка. Там те останали една седмица, след което съумели да стигнат до гръцкия бряг. В чантата си Абоеса носи единствено най-важното: детски чорапки и шапка, вода и пюре за 10-месечната й щерка, салфетки, медикаменти, слънцепредпазен крем за деца, паста за зъби, портмоне, зарядно за телефон и персонални документи.
От същия план научаваме и за шестгодишния Омран от Дамаск, който е дошъл в Гърция дружно с родителите и сестрите си. С тях са пътували и доста техни родственици. Крайната им цел е Германия. Малкият Омран носи в раничката си панталон, медикаменти, бонбони, обичаното си сладко, сапун, бинт и четка и паста за зъби.
17-годишният Икбал пък е от Кундуз, провинция в североизточен Афганистан. Бягството му оттова било осеяно с трудности. Първата му спирка била в Иран, откъдето траял пешком до Турция. В раницата си Икбал носи чифт обувки, чорапи, панталон и риза. Взел е също мобилния си телефон, нокторезачка, крем за избелване на лицето, паста и четка за зъби, бинт, 100 $, 130 турски лири, както и SIM-карти за Афганистан, Ирак и Турция.
Друга история е тази на 34-годишния фармацевт от Сирия, който желае да остане неизвестен. Той се е запътил дружно със фамилията си към Германия, където се надява да може да практикува специалността си. Баща му е работил като доктор в Германия в продължение на 11 години. Младият мъж е избягал през Турция. Там срещнал каналджии, които го трансферирали в Европа. В дребната си чантичка сириецът носи единствено най-необходимото. Пари, увити в найлонови торбички, с цел да не се намокрят по пътя, един остарял и един нов мобилен телефон, зарядни устройства и слушалки за телефон. Най-скъпото му също е в чантата: флашка от 16 гигабайта, цялостна със фамилни фотоси.
20-годишният Ноур е избягал от Сирия, където в продължение на седем години е изкарвал парите си като музикант и художник. Когато сраженията наближили родния му град, той се отправил към Турция. Ноур носел две чанти, само че трафикантите му споделили, че може да вземе единствено една. Младият сириец се разделил с чантата, в която носел облеклата си. В другата сириецът имал две перца за китара, наниз с кръстче, няколко гривни, които му били подарени от другари, две монети, персонални документи, мобилен телефон, SIM-карта, часовник, сирийското знаме и една тениска.
От фотопроекта научаваме и за сирийско семейство от Алепо, което е изгубило съвсем целия си багаж по пътя. Когато напускали Сирия, всеки от тях взел по една или две чанти. Но по пътя от турския до гръцкия бряг лодката им почнала да се цялостни с вода. В нея имало седем дами, четирима мъже и 20 деца. Семейството от Алепо съумяло да избави една-единствена чанта. Съдържанието й – детски обувки, тениска, панталон, мокри кърпички, един памперс, дамски превръзки, две дребни кутии прясно мляко, няколко бисквити, персонални документи, гребен, пари и медикаменти.
Парченца от у дома
Това лято пък изложбата „ Парченца от у дома “ в София сподели какво са взели със себе си 14 дами от Украйна, когато са напуснали родината си поради войната. Документалистката Анна Стоева показа движимостите и описа историите зад тях.
Олга от Киев няма нито доста време да мисли, нито доста място за непотребен багаж. Тя потегля от Украйна при започване на съветската военна инвазия с двете си деца, родителите си, баба си и кучето. Всички са в нейната дребна кола. Там е и целият багаж, който е съумяла да събере за по-малко от два часа. Първото, което взима, е плюшената играчка на щерка си. Второто – обичаната възглавница на сина си. За себе си взима килимчето за йога и няколко фотоси. Събира малко аварийни облекла и потегля.
В някои от куфарите на украинците има фотоси, в други – икони. В багажа постоянно е обичаната играчка на детето. Понякога – дипломата от университета, различен път – чашата за кафе. Всички движимости са взети в бързината, без доста мислене.
Парченца живот.
Ако обявата ви е била забавна и потребна, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ