Представете си бъдещето. Къде е то за вас? Виждате ли

Представете си бъдещето. Къде е то за вас? Виждате ли се по какъв начин вървите към него? Може би е зад тила ви. Може би даже е над вас.

А какво ще кажете за предишното? Представяте ли си по какъв начин поглеждате през рамо, с цел да го зърнете?

Отговорите ви на тези въпроси зависят от това кой сте и от кое място идвате. Начинът, по който си представяме бъдещето, е повлиян от културата, в която сме израснали, и от езиците, на които сме изложени.

За мнозина, израснали в Обединеното кралство, Съединени американски щати и огромна част от Европа, бъдещето е пред, а предишното - зад тях. Хората в тези култури нормално възприемат времето като линейно. Те виждат себе си като [обект], който непрекъснато се движи към бъдещето, тъй като не могат да се върнат в предишното.

В някои други култури обаче разположението на предишното и бъдещето е обърнато. Аймарите, южноамериканска група от коренното население, живееща в Андите, възприемат бъдещето като нещо, което е зад тях, а предишното - пред тях.

Учените откриват това, като учат жестовете на аймарите по време на разискване на тематики като предците и традициите. Изследователите забелязали, че когато аймарите приказват за своите предшественици, те са склонни да жестикулират пред себе си, което демонстрира, че предишното е начело. Когато обаче ги питат за бъдещо събитие, жестът им като че ли демонстрира, че бъдещето се възприема като [нещо, намиращо се] откъм гърба.

Поглед към бъдещето

Анализът на метода, по който хората пишат, приказват и жестикулират за времето, демонстрира, че аймарите не са единствени. [Така да вземем за пример онези], които приказват на даридж – арабски акцент, който се среща в Мароко, също си показват предишното като напред във времето, а бъдещето - като заден. Така вършат и някои виетнамоговорящи.

Бъдещето не всеки път би трябвало да е зад или пред нас. Има доказателства, че някои мандариноговорящи показват бъдещето като посока надолу, а предишното - като посока нагоре. Тези разлики допускат, че няма универсално място за предишното, сегашното и бъдещето. Вместо това хората построяват тези показа въз основа на своето образование и обграждане.

Културата освен въздейства върху това къде виждаме позицията на бъдещето, само че и оказва въздействие върху метода, по който си представяме, че ще стигнем до такава степен.

Лесно е да приемем, че всички разсъждават за бъдещето като нас. Източник: StunningArt / Shutterstock

Жителите на Обединеното кралство и Съединени американски щати нормално се възприемат като хора, които вървят с лице, ориентирано напред към бъдещето. За маорите от Нова Зеландия обаче фокусът на вниманието при напредването във времето не е бъдещето, а предишното. Маорската сентенция се превежда като " Вървя обратно към бъдещето с очи, вперени в предишното ".

За маорите това, което е пред нас, се дефинира от това, което може да се види или е било забелязано. Маорите считат предишното и сегашното за познати и забележими понятия, тъй като те към този момент са се случили. Миналото се осмисля като [нещо], намиращо се пред индивида, където очите му могат да го зърнат.

Бъдещето обаче се преглежда като незнайно, тъй като към момента не се е случило. За него се мисли като за нещо, което се намира зад вас тъй като към момента е невидимо. Маорите възприемат себе си като вървящи обратно, а не напред в бъдещето, тъй като дейностите им в бъдещето се управляват от уроците от предишното. Като се изправят пред предишното, те могат да пренесат тези уроци напред във времето.

Различни подходи

Учените не са сигурни за какво обособените хора показват предишното, сегашното и бъдещето по друг метод. Една от концепциите е, че гледните ни точки се въздействат от посоката, в която четем и пишем. Изследванията демонстрират, че хората, които четат и пишат отляво надясно, чертаят линии на времето, в които предишното е отляво, а бъдещето - отдясно, което отразява техните модели на четене и писане.

Хората, които четат отдясно наляво, като да вземем за пример арабоговорящите, обаче постоянно чертаят линии на времето, в които събитията от предишното са отдясно, а бъдещето - отляво. Въпреки това посоката на четене не може да изясни за какво някои, които четат отляво надясно, мислят за бъдещето като за " зад ".

Друга доктрина е, че културните полезности могат да повлияят на ориентацията ни към бъдещето. Културите се разграничават по степента, в която ценят традициите. Изследователите считат, че пространствената ви визия за бъдещето може да се дефинира от това дали културата ви натъртва на традициите от предишното или се концентрира върху бъдещето.

В културите, които акцентират смисъла на напредъка, смяната и модернизацията, бъдещето нормално е начело - да вземем за пример в Обединеното кралство и Съединени американски щати. В културите, които отдават огромно значение на традициите и историята на предците, да вземем за пример в Мароко и групите от коренното население, като маорите, обаче предишното е в центъра на вниманието и по тази причина нормално е на напред във времето.

Тези разлики могат да имат отражение и върху самодейностите за справяне с световните провокации. Ако бъдещето не е постоянно пред очите ни, тогава западните мантри за " придвижване напред ", " продължение напред " и " оставяне на предишното зад тила " евентуално не резонират с доста хора.

Може би обаче в случай че успеем да се поучим от визиите на други култури за времето, ще съумеем да променим разбирането си за някои от най-наболелите проблеми в света. Подходът към бъдещето, допълнен с постоянни погледи през рамо към предишното, може да докара до по-справедливо бъдеще за всички.

Автор: Рут Огдън (Ruth Ogden), професор по логика на психиката на времето, Ливърпулски университет " Джон Мурс " (Liverpool John Moores University).

Тази публикация е препубликувана от The Conversation под лиценза Creative Commons и преведена от Obekti.bg с общителното единодушие на нейната авторка. Прочетете истинската публикация тук.