Представата за крокодил е за мощно и опасно влечуго със

Представата за крокодил е за мощно и рисково влечуго със стоманени челюсти, което изскача от водата и без съмнение атакува жертвите си, в това число индивида, и ги гълтам откакто ги завлече на дъното.

Има обаче и тип крокодил, който в действителност може да изненада с характерностите си, изцяло непредвидени за този див звяр. Става въпрос за индийския гавиал.

Този крокодил се смята за добросърдечен и в никакъв случай не атакува хората. Хищникът ще избра да се скрие при среща с човек, тъй като е нерешителен и неумел, нищо че има страховити челюсти и остри като бръснач зъби.

Индийският гавиал е потребен гражданин на водоемите, тъй като пречиства водите на реката от гниещи остатъци от мъртви тела.

Правителството на Индия, където живее най-хубавият крокодил в света, е загрижено за опазването на този потребен тип и е взело ограничения, което дава вяра, че популацията на гавиалите може да се усили даже десетократно.

Ето какво още може да се научи за този добросърдечен гражданин на великите индийски реки, уважаван в родината си като провидение.

Класификация на индийския гавиал

Научното име на индийския гавиал е Gavialis gangeticus и е единствен член на семейство Гавиалови - Gavialidae. Това влечуго е известно още като гхариал или крокодил, който яде риба.

Най-напред през 1789 година Йохан Гмелин предлага научно име Lacerta gangetica, следвайки Карл Линей, който считал, че Lacerta може да включи други крокодили и разнообразни гущери, известни по това време.

Гхариалът е подложен в рода Крокодили от идващите натуралисти.

Родовото име - Gavialis е препоръчано от Николай Майкъл Опел през 1811 година за крокодили с цилиндрична форма на гърба. Той слага този жанр в фамилията Crocodilini.

Фамилията Gavialidae. е препоръчана от Артур Адамс през 1854 година като Gavialis е единствен жанр в него.

Gavialis gangeticus е научното название употребявано от Алберт Гюнтер през 1854 година и по-късно тези названия и таксономията се резервират.

История на индийския гавиал

Когато става въпрос за гхариалът би трябвало да се има поради, че приказваме за антично влечуго. Еволюцията му и връзките му с други крокодили са обект на несъгласия.

Някои създатели допускат, че индийският гавиал е еволюирал по-рано от другите крокодили поради отчетливата му форма и зъбите, които демонстрират по-напреднало равнище на специализация.

Други допускат, че се развива доста по-късно от други крокодили заради ниските равнища на протеин в кръвта. Тъй като споделя тези характерности с подправения гхариал се допуска, че образуват сестринска група. ДНК проучванията демонстрират, че те в действителност са сестрински таксони.

Смята се, че гавиалите са се отклонили от крокодилите в късната креда. Родът Gavialis евентуално произлиза от региона на Индия и Пакистан от ранния миоцен. През кватернера Gavialis се разпръсват до остров Ява, където са датирани през ранния плейстоцен. Останки са открити и в Тайланд, което приказва, че разпръсване в действителност е станало посредством речните системи.

Разпространение и местообитания на индийския гавиал

Gavialis gangeticus се среща в северната част на Индийския субконтинент. Исторически населява 4 речни системи: Инд в Пакистан, Ганг в Индия и Непал, Маханади в Индия и Брахмапутра в Индия, Бангладеш и Бутан. Има догатки, че възникването му е в Бирма, само че след това е липсващ, както и от други места.

Индийските гавиали живеят в бистри сладководни реки и бързотечащи води. Те се събират в речни завои и други сектори от реки, където водата е дълбока и течението е по-слабо.

Тъй като не са приспособени за придвижване по сушата, те нормално напущат водата единствено с цел да гнездят. Предпочитат пясъчните басейни в средата на реките за тези действия. Малките търсят тихи води или по-малки потоци.

Как наподобява гавиалът?

Индийският гавиал е един от най-големите крокодили в света. Мъжките стигат на дължина до 5-6 метра, а женските са по-малки, до 4 метра.

Муцуната им е дълга и стройна, пригодена за улов на риба. Формата на муцуната се трансформира през целия им живот, като става по-дълга и по-тънка с придвижване на възрастта.

В челюстите си имат сред 106 и 110 остри като бръснач зъби. Мъжките имат луковичен тумор в края на муцуната, наименуван гхара. Той работи по време на ухажване като образен тласък за женските и подкрепя образуването на мехурчета по време на чифтосване. Той разрешава на мъжките да издават мощен бръмчащ тон.

Краката им са необятно ситуирани и по тази причина на сушата не се движат добре. Мускулите на краката им не са задоволително мощни, с цел да ги издигнат от земята, само че могат да се избутват, като се плъзгат по стомах.

Възрастните са тъмнокафяви до зеленикаво-кафяви от горната страна и жълтеникави до бели изпод на корема. Младите гавиали имат тъмни ленти по тялото и опашката, които избледняват като станат възрастни.

Размножаване на индийски гавиал

Системата на чифтосване при индийския гавиал прилича тази на другите крокодили. Сезонът настава за към 2 месеца всяка година. Той варира районно, само че нормално е сред ноември и февруари по време на сухия сезон.

Гнезденето е от март до май. Женските намират стръмен песъчлив бряг, където копаят гнездо. Може да изкопаят редица дупки, до момента в който намерят уместно място. Дупките са дълбоки половин метър и са на 3 до 5 метра от водата.

Женската снася от 28 до 60 яйца през нощта, само че борят им може да стигне и 100 при по-големи човеци.

Инкубационният интервал е от 60 до 80 дни. Женските посещават гнездото и пазят яйцата през нощта, само че остават във водата. По време на инкубацията женските стоят до гнездото и подкрепят излюпването. Малките са до 18 сантиметра. Майката обаче не придвижва дребните до водата, тъй като нейните челюсти не са пригодени за това.

Сексуалната зрялост при женската настава при 3 метра дължина и възраст към 8 години, а при мъжкия при 4 метра дължина и 15 години възраст. През това време мъжките отглеждат гхара на муцуната си.

Гавиалът живее до към 29 години, такава възраст е маркирана като връх. Рибарите, които живеят наоколо до тях, имат вяра, че могат да доживеят до 100 години, макар че подобен случай не е доказан.

Хранене на индийски гавиал

Основната храна на индийския гавиал е рибата. Той я лови със странично придвижване на главата. Храни се също по този начин с птици и дребни бозайници. Тъй като са санитарите на реките, те ядат и мърша, прочиствайки реките от гниещи останки. Ядат и човешки трупове, защото в Индия хората имат бит да погребват мъртвите си, спускайки ги в реката. За живите не са рискови, тъй като в никакъв случай не атакуват хората.

Още някои забавни обстоятелства за индийския гавиал

Индийските гавиали по време на отмора си отварят необятно устата, с цел да разсеят непотребната топлота. В доста горещи дни напълно потапят телата си като оставят единствено главите извън под ъгъл от 20 до 30 градуса.

Индийските гавиали се развъждат един път годишно, само че това не е прекомерно сполучливо. Смъртността е прекомерно висока и те са заплашен тип, включен в Червената книга.

Израстъкът на носа на мъжкия се смята за афродизиак.

В Индия събират яйцата им и ги отглеждат в крокодилски ферми, а след това ги пускат в природата, с цел да опазят типа.