Председателят на Върховния касационен съд изпрати до министъра на правосъдието

Председателят на Върховния касационен съд изпрати до министъра на правораздаването и Висшия правосъден съвет мнение относно Единната осведомителна система на съдилищата (ЕИСС). Документът, озаглавен  " Защо е рискова за правораздаването новата ЕИСС ", е подсилен от 69 висши съдии. С него те се надяват да провокират полемика заради отхвърли от страна на Висш съдебен съвет да откликне на недоволството измежду съдиите от всички правосъдни региони и инстанционни равнища в страната. Според магистратите така наречената единна осведомителна система нито е единна, нито е система. Те са безапелационни, че ЕИСС освен не води до по-бързо и качествено електронно правосъдие, само че връща правосъдната власт години обратно. Те показват, че системата не е подчинена на главната цел при основаването ú - да спомага за осъществяването на цялостна промяна в правосъдната система, което да докара до по-бързо и дейно правораздаване. В мнението се показва, че наредба от Граждански процесуален кодекс планува, че съдът издава актовете и прави всички други планувани в закона процесуални дейности в електронна форма при изискванията на Закон за съдебната власт, в случай че заради естеството им това е невероятно или по силата на закон е планувано осъществяването им по различен метод, а системата изцяло изключва този различен метод. За да се съблюдава достъпността на правораздаването към сегашния миг - парламентарен принцип, правосъдните актове се изготвят и на книжен притежател, който също се подписва от съдиите, т. е. създават се два оригинала на еднакъв правосъден акт, разясняват от Върховен касационен съд. С новия член 247, член 1 от Наказателно-процесуален кодекс категорично се планува, че електронно дело се образува едвам с слагане на началото на правосъдното произвеждане като независима фаза от наказателния развой, а не с формиране на настрана правосъдно дело пред съответен съд. Когато не е формирано електронно дело още през цялото време на производството, правосъдните актове по член 33 от Наказателно-процесуален кодекс, в това число и присъдите, не могат да имат друга форма, друга от тази, по която се организира съответното наказателно произвеждане. В позицията се акцентира, че е недопустимо процесуално направените документи в правосъдна фаза от наказателното произвеждане да имат друга форма - в една част делото да бъде на книжен притежател, а единствено правосъдните актове (включително и присъдите) да бъдат в електронна среда, защото това раздира единството на наказателното произвеждане и прави невероятно запознаването на страните с делото - те нямат достъп до ЕИСС. В документа се споделя още, че относно текста на подписан, само че необявен акт е невероятно да бъде осъществена техническа промяна от съда - това е разрешено единствено на " наблюдаващите експерти " и корекция може да се извърши единствено в случай че те - които не са част от правосъдния състав, постановил акта, и изобщо от правосъдната система, разрешат корекцията да бъде осъществена. " За създателите на програмата явно не съществува наредбата на член 246 от Граждански процесуален кодекс, съгласно която единствено откакто разгласи решението по делото, съдът не може самичък да го анулира или промени. Тази стратегия е забранила всъщност и приложението на член 247 и член 248 от Граждански процесуален кодекс, които позволяват корекция на фактическа неточност, допълнение или пояснение на към този момент предписан правосъден акт. При действието на ЕИСС, в случай че страната изиска корекция, допълнение или пояснение на към този момент постановения акт, ще получи и ново електронно дело, с цел да може още веднъж всички да си " слагат голям брой задания ", а не бързо да бъде постановена желаната промяна... Така единната осведомителна система се оказва " стопанин " на процеса ", посочват висшите съдии. Те допълват, че съществува неписана възбрана от същите тези основатели на програмата да се съблюдават и други разпореждания на Граждански процесуален кодекс, като да вземем за пример тази на член 213 от Граждански процесуален кодекс, предвиждаща опцията да се сплотяват каузи за общо разглеждане. Ако делото бъде изпратено в друга инстанция за премахване на административни пропуски, при връщането му назад системата изисква да се образува ново дело, да се разпредели още веднъж на подобаващ състав, без освен това по първото дело да е публикуван какъвто и да било правораздавателен акт. Според ВКС не е ясно и за какво в системата са сложени в обособени стъпки претекстовете и диспозитивът на правосъдния акт в нарушаване на всички процесуални правила. В мнението се показва, че по доста от делата съдът е сезиран със саморъчно написани молби, като да вземем за пример от страна с искане да се допусне безвъзмездна правна помощ по към този момент формирано дело, само че в ЕИСС ще се сложи начало на ново такова, след което съдии и чиновници, като създадат стотици " стъпки ", отваряйки и затваряйки разнообразни " страници " в системата, приемайки и изпращайки си " задания " в нея, отново на книжен притежател би трябвало да изпратят крайния акт на Бюрото за правна помощ, откъдето още веднъж на книжен притежател ще се върне актът, с който се показва кой юрист е избран за реализиране на правната помощ, и отново след голям брой " задания " този юрист вероятно ще се окаже прокурист на страната, само че по ново електронно дело. Изготвянето и изпращането на известия и призовки до страните, издаването на удостоверения, съпроводителни писма и изключително издаването на преписи от приложени по делото документи изисква чиновниците да си основават голям брой " задания ", да си ги " одобряват и извършват ", да " слагат задача и на съдията " - да разпореди или откаже издаването им, и едвам след няколко дни или даже седмици вероятно да се даде поисканият документ на страната, още веднъж на хартия, защото за нея не съществува законово обвързване да уточни и изобщо да разполага с електронен адрес, акцентират от Върховен касационен съд. Те декларират, че не е съобразено и събитието, че в Наказателно-процесуален кодекс е регламентирано, че връчването на призовки, известия и бумаги на обвинен и на бранител в правосъдната фаза може да се прави по електронен път с тяхно единодушие, когато са показали електронни адреси, а единодушието може да бъде оттеглено когато и да е, т. е. още веднъж липсва наложително електронно приканване и съобщаване. Няма отговор и на въпроса, след като един акт е основан и разгласен като електронен документ, а бъде връчен на страната на книжен притежател, тъй като тя не е длъжна да уточни електронен адрес, от кой миг следва да се одобри, че последната е получила документа, като е известно, че пропускането на някои периоди води до загубване на права. В програмата е подценена и наредба, съгласно която за всяка конвенция, която не опонира на закона и на положителните нрави, се сформира протокол, който се утвърждава от съда и се подписва от него и от страните, като правосъдната конвенция има смисъла на влезнало в действие решение и не предстои на обжалване пред по-горен съд. Това право на страните още веднъж е изцяло " заличено " от процеса по силата на ЕИСС, тъй като за програмата не съществува правосъдният протокол, който се изготвя в залата на книжен притежател, а и страните нямат обвързване да се явят с електронен автограф в правосъдно съвещание. Същите проблеми пораждат и при одобрение на съглашение от наказателния съд, с което се приключва производството по делото. При следване на дилемите в ЕИСС всъщност не може да се организира и произвеждане по установяване на период при бавност, защото страната, която сезира съда, не е длъжна да прави това процесуално деяние посредством електронен документ, нито пък е планувано по какъв начин молбата ú да бъде прегледана от по-горния съд. От Върховен касационен съд разясняват, че в ЕИСС съществува алтернатива за издаване на електронен изпълнителен лист, като изработилите я експерти не са се съобразили с обстоятелството, че съгласно настоящите процесуални права електронна система за правосъдно осъществяване към момента не съществува и изпълнителният лист би трябвало да бъде публикуван на книжен притежател в единствен образец. Според висшите съдии няма и изясненост във връзка с това по какъв начин Върховен касационен съд ще образува съответни каузи и ще се произнася при взимане на решения от Пленума, по тълкувателните си каузи, нито по каузи, изискващи формиране на смесени сформира със съдии от Върховния административен съд. Буди неразбиране и фактът, че дела, които не са почнали като електронни, ненадейно ще се трансформират в електронни такива пред Върховен касационен съд. Има и значително противоречие на съществени положения в системата с настоящата законова рамка. Липсва явен логаритъм за сключване на актове, по които има изключително мнение, както и догадка, при която докладчикът е на изключително мнение и на съображение член 33, алинея 5 от Наказателно-процесуален кодекс претекстовете се изготвят от различен член на състава. В мнението се декларира, че всички опити от страна на съдии да посочат на Висш съдебен съвет проблемите и да потърсят помощ те да бъдат позволени преди въвеждането в деяние на системата са подминавани с обяснението, че системата в бъдеще щяла да бъде усъвършенствана. Ако при осъществяване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката и в случай че отклонението от поръчката или минусите са толкоз основни, че работата е негодна за нейното договорно или нормално предопределение, поръчващият може да скапе контракта, а не голословно да оправдава изпълнителя за неизпълнението му с неуместния мотив че направеното щяло да стане " потребно " след време, отвръщат висшите съдии обясненията на Висш съдебен съвет.