Председателят на парламентарната здравна комисия и депутат от „Продължаваме промяната

Председателят на парламентарната здравна комисия и народен представител от „ Продължаваме промяната " доцент Антон Тонев анонсира готвената от ръководещите промяна с промени в ПИМП през предходната седмица. В изявление за Zdrave.net той посочи по кое време, по какъв начин и при какви условия ще се случат измененията, както и каква е най-необходимото, с цел да има смяна в здравния бранш.

Доц. Тонев, предходната седмица съобщихте, че от „ Продължаваме промяната “ подготвяте съществени промени в първичната извънболнична помощ. Как планирате въвеждането им?

От политическа партия, в чието име е заложена думата „ смяна “, е обикновено да се чака нейните народни представители да търсят и да мислят разновидности по какъв начин посредством промени да усъвършенстват изискванията на работа и живот. Ето за какво през цялото време ние вършим разисквания на доста разнообразни равнища и събираме информация, като започнахме от най-често срещаните проблеми в гилдията на персоналните лекари. След това разгледахме какви са формите на първична помощ в разнообразни страни, какво е решението им на сходни проблеми като на нашите персонални лекари сега. Тъй като на форума ме попитаха „ какво смятате да променяте, какви промени оферирате? “, съумях в едно изречение на практика да дефинирам една от концепциите, които обсъждаме сега. Истината обаче е, че ние предлагаме най-различни хрумвания на обществено разискване. Провокираме и обществото, и експертите по Обща медицина, и пациентите да споделят без боязън своето мнение, да претеглим другите разновидности и да оформим една дефинитивна идея. Нужен е спор, с цел да стигнем до най-правилния вид. Всички в бранша са привикнали през последните 20 години решенията да идват от кабинета на някой, който не е докосвал пациент и не е писал рецепта отново от години и се опасяват да приказват свободно и да обменят хрумвания. „ Продължаваме промяната “ е това - сега ме намирате след интервенция, аз знам какво мислят пациентите, какво мислим ние, лекарите, разбирам проблемите на системата и по тази причина ние сме подготвени да чуем всички и едвам когато има подготвеност и са изчистени всички неясноти, да пристъпим към законодателна смяна, която да не бъде еднодневка и да бъде в изгода и на пациентите, и на всички сътрудници.

Зам.-председателят на БЛС доктор Николай Брънзалов съобщи, че не може да се вършат внезапни промени на една изтощена система и е нужно да се подходи доста деликатно и детайлно към казуса.

С БЛС сме в поредност от срещи, на които доктор Брънзалов също ще взе участие, и считам, че ще успеем да реализираме „ гладко “ единодушие за опциите за промени. Ние предлагаме хрумвания за публично разискване и един изчерпателен диалог за да намерим най-хубавото решение.

Какви са другите Ви хрумвания в бранш „ Здравеопазване "?

Основният ни акцент краткосрочно и в настоящо време е върху електронното опазване на здравето и електронното здравно досие. Истината е, че концепциите, които имаме за първичната помощ, ще бъде допустимо да се случат единствено при едно към този момент въведено и работещо електронно опазване на здравето. Т.е. реализацията на нашите хрумвания на практика е отсрочена във времето с най-малко шест месеца, като желаеме да използваме това време за разискване и аргументиране, вместо да чакаме последния миг и да си мълчим. Да забележим в дебата къде е пресечната точка с мненията, които са срещу. И едвам след тези шест-осем-девет месеца, колкото ще е належащо на „ Информационно обслужване “ и Министерство на здравеопазването, с цел да вкарат дейно електронното опазване на здравето в живота ни, нашите хрумвания ще бъдат вероятни. Т.е. ние не желаеме да променяме нищо от през днешния ден за на следващия ден, просто тъй като сме го решили и имаме тази опция от позицията на съдружни сътрудници в ръководството.

Практически ние предлагаме промени във всеки един бранш на опазването на здравето – в първична извънболнична помощ, в профилирана извънболнична помощ и в болнична помощ. Свързващото звено сред всичко това ще бъде електронното опазване на здравето. Време е за това, макар че опазването на здравето е от най-консервативните системи и измененията там би трябвало да се вършат допустимо най-бавно и най-внимателно. Затова и ние считаме да създадем промените обществено, като отчитаме мнението на всички, постепенно, деликатно и без внезапни придвижвания.

Какви са концепциите Ви за промени в профилираната извънболнична помощ?

Трябва да отбележим отрицателната статистика за използваемостта на профилираната извънболнична помощ, съпоставяйки я с болнична помощ. В момента сътворяваме тактика, която в годините напред да понижи броя на хоспитализациите. Проблемът с огромната численост хоспитализации е, че заплащаме три пъти за едно и също нещо – един път плащаме за хоспитализации, които са можели да бъдат избегнати, повторно – през Национален осигурителен институт – за болнични след излизането на пациента от болница, и трети път – косвено посредством икономическия резултат от изгубените работни дни на пациента. Ако броят на хоспитализациите бъде понижен, ще има по-малко хора, пролежали излишно в болница, ще има по-малко дни за болнични и повече работни дни за стопанската система.

За да се случи това, ние би трябвало да подпомогнем профилираната извънболнична помощ да поеме част от тази активност. Ние не желаеме да ограничаваме достъпа до здравна грижа, в противен случай – желаеме да запазим преимуществото на системата ни за елементарен достъп до здравни услуги, въпреки и сега да не е районно гарантиран. Голяма част от тези услуги могат да бъдат получени посредством амбулаторни процедури, които пък с изключение на в постройката на болничното заведение, могат да бъдат осъществявани и в извънболничната помощ.

Тук обаче има проблем с материалната база на извънболничната помощ и опцията отвън лечебните заведения да се правят всички нужни проучвания. Как ще го решите?

Така е. В момента положителните експерти и високотехнологичната инсталация се намират окончателно в болнична помощ. ДКЦ-тата фактически не са в цветущо положение. От изследванията, които направихме, стана ясно, че там дълги години не са правени съвсем никакви вложения, а огромната част от приходите им отиват за работни заплати. Ние обаче желаеме там да бъдат направени вложения и сега обсъждаме през Министерството на нововъведенията и развиването, което е принципал на ББР, благоприятни условия за приемане на нисколихвени заеми от тези ДКЦ-та за възстановяване на инфраструктурата им и за покупка на инсталация. Все още избистряме концепцията и съответната законова форма, през която това може да се случи. След това ще проведем една осведомителна акция измежду сътрудниците, които работят сега в болнична помощ. Действително в лечебните заведения са съсредоточени положителната инсталация и положителните условия, само че на практика всички сътрудници, които не са на административно равнище, не престават да работят на график, да дават нощни наряди и съботно-неделен труд, което с напредването на възрастта към този момент не е доста прелестно. На тези сътрудници ще предложим да изберат дали да продължат да работят по този метод или да излязат със същите приходи в извънболнична помощ, където ще могат да правят същата добра диагностика с нова инсталация, само че с обикновено работно време.

Това обаче няма ли в допълнение да оголи лечебните заведения откъм експерти?

Всяка една концепция би могла да бъде аргументирана и в противоположна посока. Истината е, че би трябвало да засилим извънболничната помощ, тъй като в модерните здравни системи там се прави ужасно доста работа и там е фокусът на здравната система.

От следващата година планирате да се премине и от клинични пътеки към диагностично-свързани групи в болничната помощ.

Точно по този начин. Това също е концепция, за която отделяме задоволително време да събере обществено внимание и причини „ за “ и „ срещу “. Разбира се, няма съвършена форма на финансиране на болнична помощ.

Имате ли към този момент финансов план какъв брой би коствало на системата това прекосяване?

Предстои да проучим детайлно финансовата рамка в останалите европейските страни, в които се ползват ДСГ. Има доста модификации на диагностично-свързаните групи, а някъде се работи с усъвършенстване на така наречен клинични пътеки. Основната разлика със в този момент наложения модел е, че той лекува едно заболяване и имаме опция да го лекуваме планово в границите на месец, а идващия месец можем да лекуваме друго заболяване. Това дава опция разноските да се разтеглят, което прави клиничните пътеки като финансов инструмент допустими за страната, само че забавя някои типове лекуване и диагностики с месец и води до утежняване на здравословното положение на пациента, връзва ръцете на лекаря и в същото време подтиква повишението на броя на хоспитализациите. ДСГ дава опция целият развой да се случи по-бързо, защото ще може при първия допир до болнична помощ да установим разнообразни болести, в случай че има такива. Те дават и опция за по-справедливо възнаграждение на тежките пациенти, защото за тях се правят по-големи разноски и са неизгодни за дребните лечебни заведения, които избират да ги препращат на огромните лечебни заведения. Едно по-справедливо систематизиране на тези случаи в цялата система би направило по-справедливо разпределението и на разноските и на заплащането им.

Става въпрос единствено за метод на финансиране, а не за метод на лечение. Истинските лекари в България в никакъв случай не са се водили от клиничните пътеки, а постоянно са лекували и диагностицирали както би трябвало.

Как ще привлечете младите лекари да останат в България?

Много дълги години в нашата здравна система нищо ново не се е случвало. В последните 10 години не е осъществена нито една здравна промяна. Ние сме в такова състояние, че всяка една смяна е добре пристигнала за нашата система. Ние сме в 10-годишен вакуум, в който са се натрупали толкоз доста проблеми, че от която и страна да стартираме смяната, ще е добре пристигнала. От няколко извършени анкети с младите лекари се вижда, че отговорите на въпроса какво би ги задържало в България - „ по-добра заплата “ и „ по-добри условия “, на практика са с идентична тежест. Това значи, че в случай че вълшебен повишим неведнъж заплатите на младите лекари, това би задържало единствено една част от тях. Другите биха се интересували повече от по-добрите условия като ясно печелене на състезания, ясни условия за израстване, липса на здравен феодализъм, липса на шуробаджанащина, липса на семейственост и династии, които не разрешават на младите надарени лекари да получат достойното си място.

Една от измененията, с които ще се опитаме да ги задържим, е в университетските лечебни заведения, където има максимален интерес за кариерно израстване, да разделим опцията един човек да заема по едно и също време и позицията на административен началник на лечебния бранш, и административен началник на научния бранш. Да може да се кандидатства за една от двете позиции, само че не и по едно и също време за двете. Втората смяна, която обмисляме, е да създадем инструмент в заплащането на болничната помощ, специфични финансови потоци, които да са за млади лекари. В момента решението какъв брой да получава един млад доктор в едно поделение се взима въз основата на това какъв брой остава. Средствата, които ще отделим за младите лекари, ще са спомагателни и по този метод, в случай че в едно поделение има млад доктор, то ще получава за същия размер свършена работа повече пари, които обаче ще би трябвало да бъдат дадени на него. Това са част от концепциите, които ще бъдат обсъждани в обществото и които ще бъдат осъществени след консенсус.

Планирате промени в Закона за здравето, които касаят ограниченията след преустановяване на противоепидемичната конюнктура от 1 април. Но съгласно записаните в законодателството ни промени, свързани с изключителната конюнктура, финансовите ограничения би трябвало да работят в период до три месеца след анулацията й. Защо се постановат нови промени?

Това ще се случи, в случай че препоръчаният от нас законопроект бъде признат от Народното събрание. Той ще даде опция за спомагателни заплащания от изпълнителната власт. Ние желаеме в Закона за здравето да бъде основана опция да можем да финансираме изключителните обстановки, даже и когато не ги назоваваме по този метод. Става въпрос за районни рецесии, както когато разгласяваме грипни ваканции, и дано не забравяме, че Коронавирус не е единственото инфекциозно заболяване. Искаме да създадем принадлежности, които ни дават опция за реакция, без да сътворяваме национална вест или национална рецесия.