Караянчева откри изложба за на 150-ата годишнина от рождението на Мара Белчева
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева откри изложбата „ Сама в вечерний път ходя “, отдадена на 150-ата годишнина от рождението на поетесата Мара Белчева. Експозицията, която съдържа близо 20 документални платна, показва както виталния и креативен път, по този начин и необятните културни ползи на една от най-забележителните персони в българската литература. Това оповестиха от пресцентъра на Народното събрание.
Мара Белчева е облик на еманципираната, горда и образована българка от края на XIX и началото на XX век, означи ръководителят на Народното събрание и добави, че като поетеса и преводач от висока класа тя е с ясно схващане за задачата на създателя и неговия дълг към народа. Цвета Караянчева акцентира, че поетичната галактика на Мара Белчева остава към момента неразгадана и неописана до дъно, а творчеството й е изтъкано от обич и самотност, кураж и горест.
Директорът на Националния книжовен музей Атанас Капралов напомни, че в живота си Мара Белчева е живяла в сянката на бележити мъже като нейния брачен партньор и финансов министър Христо Белчев, погубен през 1891 година, и по-късно като следовница на духовния исполин Пенчо Славейков до гибелта му през 1912 година в Италия. Образът на Мара Белчева обаче има лична светлина на една огромна българска поетеса, съобщи Атанас Капралов.
Изложбата „ Сама в вечерний път ходя “ включва персонални движимости, писма, ръкописи, богат снимков списък от персоналния и фамилен живот на Мара Белчева. Представена е първата й стихосбирка „ На прага стъпки “ (1918 г.) наред с истинските издания на „ Сонети “ (1925 г.), „ Избрани песни “ (1931 г.), както и цялостния й и художествено изискан превод на „ Тъй рече Заратустра “ на Фридрих Ницше под взискателната редакция на Пенчо Славейков от 1915 година В експозицията са показани още креативните връзки на поетесата с литературния кръг „ Мисъл ” – доктор Кръстьо Кръстев, Пейо Яворов, Петко Тодоров, както и с други известни създатели като Боян Пенев, Дора Габе и изкуствоведът Андрей Протич.
Част от изложбата е и неповторимата жива картина, нарисувана по времето, когато Мара Белчева е придворна дама в двореца на княз Фердинанд. /24chasa.bg
Мара Белчева е облик на еманципираната, горда и образована българка от края на XIX и началото на XX век, означи ръководителят на Народното събрание и добави, че като поетеса и преводач от висока класа тя е с ясно схващане за задачата на създателя и неговия дълг към народа. Цвета Караянчева акцентира, че поетичната галактика на Мара Белчева остава към момента неразгадана и неописана до дъно, а творчеството й е изтъкано от обич и самотност, кураж и горест.
Директорът на Националния книжовен музей Атанас Капралов напомни, че в живота си Мара Белчева е живяла в сянката на бележити мъже като нейния брачен партньор и финансов министър Христо Белчев, погубен през 1891 година, и по-късно като следовница на духовния исполин Пенчо Славейков до гибелта му през 1912 година в Италия. Образът на Мара Белчева обаче има лична светлина на една огромна българска поетеса, съобщи Атанас Капралов.
Изложбата „ Сама в вечерний път ходя “ включва персонални движимости, писма, ръкописи, богат снимков списък от персоналния и фамилен живот на Мара Белчева. Представена е първата й стихосбирка „ На прага стъпки “ (1918 г.) наред с истинските издания на „ Сонети “ (1925 г.), „ Избрани песни “ (1931 г.), както и цялостния й и художествено изискан превод на „ Тъй рече Заратустра “ на Фридрих Ницше под взискателната редакция на Пенчо Славейков от 1915 година В експозицията са показани още креативните връзки на поетесата с литературния кръг „ Мисъл ” – доктор Кръстьо Кръстев, Пейо Яворов, Петко Тодоров, както и с други известни създатели като Боян Пенев, Дора Габе и изкуствоведът Андрей Протич.
Част от изложбата е и неповторимата жива картина, нарисувана по времето, когато Мара Белчева е придворна дама в двореца на княз Фердинанд. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ