Руската история в песни: най-големите хитове на своето време
Предреволюционни маршове, прочувствени романси, остарели шлагери и гангстерски рап.
Тези песни не всеки път са значими в музикалната история на страната. Но сигурно са значими за описването на избран интервал от историята ѝ. Подбор на Russia Beyond.
ПредреволюционниМарш на Преображенския полк
Преображенският полк е основан от Петър Велики през 1691 година, и още по времето на императора първият му полк има собствен марш – той е изпълняван на тържествата по случай успеха във Великата северна война през 1721 година. По-късно през XIX в. маршът е изпълняван дружно с войнишка ария („Знаят ни турците и шведите…“), прославяща делата на първия император и неговите войски. До появяването на химна на Руската империя („Боже, царя храни!“ – „Боже, пази царя!“) през 1833 година Преображенският марш е считан за всекидневен химн на Русия. Авторът на музиката е незнаен.
„Коробушка“
Текстът на тази остаряла съветска ария е обработка на първите редове от стихотворението „Коробейники“ (1861 г.) на Николай Некрасов, само че мелодията е явно по-стара. В Русия през втората половина на XIX в. тя постоянно се пее освен от търговците, които оферират стоката си, само че и просто по време на селски празненства.
„Калинка“
„Калинка“ въобще не е национална ария. Композицията е написана в национален жанр от композитора и стихотворец Иван Ларионов, който е създател и на текста, и е изпълнена в любителско домашно зрелище. Певецът и събирач на национални песни Дмитрий Агрениев-Славянски прави песента известна. През 1868 година основава хор „Славянска капела“, с който изнася концерти в Русия и чужбина и който включва в репертоара си „Калинка“. И по този начин песента става известна.
„Ах вы сени, мои сени“ (1790)
Тази съветска танцова ария, записана за първи път през 1790 година, е национална. Текстът споделя историята на младо момиче, на което строгият татко не разрешава да излиза с младежи, само че тя не се подчинява и „весели младежа“. Резбованите дървени сени в действителност са веранда, пристройка към съветска дървена къща, където героинята на текста пуска на независимост сокол.
„Очи чёрные“
Текстът на този най-известен съветски романс е написан от украинския стихотворец Евгений Гребьонка по музика на композитора Флориан Герман, немец, живял в Руската империя. „Очи черни“ е изпълнена за пръв път през 1884 година и става известна с помощта на Фьодор Шаляпин, който я пее по време на международните си турнета. Шаляпин прибавя няколко стиха към текста, които посвещава на бъдещата си брачна половинка, италианката Йола Торнаги.
Съветски„Мурка“
Песните на подземния свят се трансформират във значима част от съветската просвета при започване на ХХ век, след идването на болшевиките на власт. Защо? Днес историците на изкуството го изясняват по този начин: неизреченият болшевишки девиз „Който е бил нищо, става всичко“ и омразата към буржоазията мощно го обвързват с позицията на подземния свят, който също процъфтява в тези години. „Мурка“ е една от най-известните престъпни песни, отдадена на романтиката, както я схващат в света на крадците. Разбира се, със собствен личен блян за жена: „Говореше една жена, тя се споделяше Мурка, беше хитра и смела / Дори злите урки се опасяваха от Мурка, тя водеше живот на крадец“.
„Синий платочек“ („Синята кърпичка“)
Валсът „Синий платочек“ не загатва нито дума за войната, само че се трансформира в една от най-известните военни песни. Написана е от композитора Йежи Петербургски през 1940 година, а поетът и драматург Яков Халицки, който участва на първото осъществяване, написва текста на валса – за момиче, което се сбогува с кавалера си. След като песента е изпята от огромната руска певица Лидия Русланова, „Синята кърпичка“ се трансформира в един от най-големите руски шлагери. На идната година избухва войната и Русланова отива на фронта, където няколко пъти пее „Синята кърпичка“ пред бойците на Червената войска. „Още от първите дни на войната беше явно, че паралелно с изкованите редове на „Идва война национална, война свещена“ в сърцето на боеца се сгряват тихите лирични думи на песента „Синята кърпичка“ – спомня си фронтовият стихотворец Алексей Сурков. Именно по претекстове от „Синята кърпичка“ поетът Борис Ковинев основава стиховете, станали известни в целия Съюз на съветските социалистически републики: „На двадесет и втори юни, тъкмо в четири часа, Киев беше бомбардиран, споделиха ни, че войната е започнала“.
„Священная война“ („Свещена война“)
Тази ария е написана два дни след началото на войната от известния стихотворец, притежател на Сталинската премия, Василий Лебедев-Кумач. Песента е изпята пет пъти поред на Белaруската гара в Москва преди изпращането на войските на фронта, само че по-късно съвсем не се пее до октомври 1941 година: счита се, че е прекомерно трагична. Репликите в песента не са за бърза война, а за тежка смъртна борба. Но след 15 октомври, когато Вермахтът завладява Калуга, Ржев и Калинин, излиза наяве, че войната ще бъде изтощителна – тъкмо както се пее в песента.
По това време „Свещена война“ се трансформира в нещо като всекидневен химн: звучи всекидневно по националното радио всяка заран след удара на кремълския звънец. „Ние се борим за светлина и мир, а те се борят за царството на мрака“ – това e като увещание за висшия смисъл на тази битка.
„Катюша“
Друга съветска ария с „народен“ претекст, „Катюша“, е написана директно преди Великата отечествена война от композитора Матвей Блантер по текст на Михаил Исаковски и е изпълнена за първи път през 1938 година. Заради името на песента руските бойци назовават известната ракетна установка, призната на въоръжение в първите години на Великата отечествена война, „Катюша“. В края на краищата, съгласно текста на песента, момичето Катюша просто чака обичания си от войната, който е „на далечната граница“
„Хочу перемен!“ („Искам смяна!“)
Авторът на песента, Виктор Цой, въобще не е имал за цел да стачкува или да бъде политик, само че точно по този начин интерпретирана песента влиза в историята. След като проехтява на финала на кино лентата „Асса“ на Сергей Соловьов, тя се трансформира в шлагер и съществена ария на перестройката. Очевидно тъй като доста ясно показва настояването, което от дълго време е назряло в обществото съвсем до края на Съветския съюз. „И внезапно се опасяваме да променим нещо“ – в песента се пее за главната причина, заради която това в никакъв случай не се случва. Цялата страна се усеща по същия метод.
Постсъветски„Бухгалтер“ („Счетоводител“)
След разпадането на Съветския съюз на напред във времето в „народните“ облици излиза нов персонаж – елементарният счетоводител. През 1991 година женската попгрупа „Комбинация“, която пее в стила на ABBA, записва нетипична, ненапълно хаплива ария за елементарен човек, който работи в прашен офис и към момента не може да балансира дебита и заема си. Въпреки това героинята на песента го избира точно него вместо „чужденец“ и „милионерски син“.
Песента се трансформира в шлагер на всички корпоративни празненства в продължение на години – поради тънкото чувство за това кой в този момент е „господарят на живота“ в постсъветската ера. Преди това това е някоя шефка на отдел „Колбаси“ в супермаркета, която има отношение към разплащанията и може да продава дефицитни артикули „под масата“, само че в нова Русия това безспорно е счетоводителят. Човек, който умее да крие дупки в бюджета и да не притегля вниманието на данъчните.
Разбира се, не всеки счетоводител през 1990-те години се е възползвал от ситуацията си и е взел участие в незаконни схеми. Но един почтен и безпаричен счетоводител е не по-малко ослепителен облик на новата страна: „малкият човек“, който всеки ден брои огромни, само че непознати пари.
„Комбат“
Група „Любе“ записва тази ария за 50-годишнината от Великата победа през 1995 година, само че тя е обвързвана с войната, която е в разгара си по това време – първата чеченска война. Под неравния рефрен се пее за тежкото всекидневие на батальонния пълководец, който всеки ден рискува да получи „своя куршум“, само че в никакъв случай не се крие зад тила на 18-годишните новобранци.
„Комбат“ е началото на звездния напредък на „Любе“, групата става известна с патриотичните си песни и лирическия воин, който постоянно е подготвен да жертва живота си за родината.
„Страна Лимония“ („Страна на Лимона“)
„Лимон“ на съветски език от 1990-те значи милион рубли – знак на благосъстояние и триумф. Такива пари в Съветския съюз просто няма – хиляди и милиони се появяват в обращение едвам в постсъветска Русия, в която цената на рублата спада доста и в изискванията на икономическа криза процъфтяват престъпността, черният пазар и сенчестият бизнес. В зората на тази епоха, през 1990 година, излиза сингълът на група „Дюна“ „Страна Лимония“.
„Пеехме за задгранични чудеса, за това по какъв начин се печелят пари“, признава създателят на песента Алексей Рибин. „Отвъд морето има лимонова градина, ще намеря лимон и ще бъда благополучен, само че няма да ти го дам и не смей да ме виниш“ – в тези редове Рибин сбито показва съветския морал от тези години: да забогатееш по всевъзможен метод и да не го споделяш с никого.
„Владивосток 2000“
Руснаците запомнят 1998 година с ужасната икономическа рецесия: рублата внезапно се срутва, хиляди хора остават без работа и средства за прехранване. Друго знаково събитие през тази година обаче е появяването на MTV в Русия. Преди каналът да стартира излъчването си, би трябвало да търсиш редки задгранични песни на пазара с пиратски дискове. Смята се, че точно по времето на появяването на MTV Русия в действителност става част от световния свят: културната агресия се разпростира с цялостна мощ и MTV образува към себе си цяла субкултура, която диктува модата през идващото десетилетие.
„Владивосток 2000“ на „Мумий Тролль“ е първият видеоклип, показан по съветското MTV. В песента се пее за един от сюжетите за развоя на събитията след апокалипсиса, който се чака през 2000 година и в който руснаците през 1998 година, на фона на всички разтърсвания, им е елементарно да повярват.
„Я сошла с ума“ („Изгубих си ума“)
Настъват „нулевите“ години. Време е да се потърсят други пътища, да се образуват други полезности. Групата „Тату“ в лицето на 14-годишната Юлия Волкова и 15-годишната Елена Катина, става известна при започване на 2000-те със сингъла „Я сошла с ума“. По замисъла на продуцента Иля Шаповалов малолетните девойки е трябвало да изобразят две влюбени ученички. Текстът на песента е в унисон с метода, по който ЛГБТ тематиките се третират в Русия по това време: „Без теб аз не съм аз, без теб няма мен / и те споделят, споделят: „Това са глупости“ <…> / И те споделят: „Трябва незабавно да се лекуват“.
Въпреки очевидната провокативност на ръба на законността (по-специално в Обединеното кралство продуцентът е подложен на критика за поощряване на педофилията и нападателно потребление на тематиката за ПР), „Тату“ се трансформират в поп икона в Русия и една от най-разпознаваемите групи отвън страната, група със международна известност. Три години по-късно те вземат участие в състезанието за ария на Евровизия с „Не верь, не бойся, не проси“ и заемат трето място. За мощното им въздействие върху ЛГБТ общността Катина по-късно споделя: „Знаете ли какъв брой ЛГБТ хора се самоубиват? Колко хора са лишили живота си единствено тъй като са считали, че нещо не е наред с тях. Дори не можете да си визиите какъв брой доста писма има до нас от разнообразни хора: „Вие ми спасихте живота! Благодаря ви!“.
„Биография“
Въпреки че „Биография“ на група „Кровосток“ се появява надалеч не през 1990-те, тя с право претендира да бъде най-хубавото римувано произведение на тематика „кървавите 90-те“. Речитативът в първичен темп за биографията на един бандит надминава по периодичност на цитатите всички обичани на интелектуалната аудитория творби. „Ако зависеше от мен, не бих се поколебал и за секунда да я включа в учебниците по история“, написа за песента през 2006 година музикалният журналист Борис Барабанов.
От средата на 2000-те години групата извършва стихове с престъпно нецензурен сюжет от името на обществената нисша класа, само че притегля вниманието на аудитория, която е допустимо най-отдалечена от този свят (например креативната класа в Москва). „[Всяка от] техните песни може да опише съвсем всеки ден в Русия“, споделят те за своя смело фрапантен план. През 2015 година пробват да забранят групата за прекомерно ярка активност (съдът открива, че 13 песни на „Кровосток“ подтикват малолетни към осъществяване на закононарушения по 16 члена от Наказателния кодекс). Но това не се получава; с обжалване се анулира блокажа на работата им.
„Экспонат“
Видеоклипът към песента „Экспонат“ на група „Ленинград“ е гледан 187 милиона пъти в YouTube. Песента за момиче, което се облича преди среща и се пробва да се съобрази със стереотипните фешън условия (кльощава, стилна, с „Лаботен“-и), освен развеселява мнозина, само че и се настанява трайно в всеобщото схващане. Ироничната история на актуалната Пепеляшка щеше да остане временен комизъм, в случай че не се беше появила точно по това време – в епохата на съветската подмяна на вноса.
Тъй като не може да се снабди със заветните „Лубутени“ (Louboutin), момичето от видеото взема елементарни обувки и боядисва подметките им с червен лак за нокти. Какво вършат слушателите на песента в това време? Според статистиката за интернет поръчките на Гугъл Trends те първо търсят „що е то Лабутени“ и по-късно отиват „да си ги направят“ – в интернет има детонация от реклами на „обувки като Лабутените“. Лабутените се трансформират в част от новата съветска митология, съгласно която това, че не можеш да си позволиш нещо, не значи, че не би трябвало да се опиташ да си го направиш самичък.
създател: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
Тези песни не всеки път са значими в музикалната история на страната. Но сигурно са значими за описването на избран интервал от историята ѝ. Подбор на Russia Beyond.
ПредреволюционниМарш на Преображенския полк
Преображенският полк е основан от Петър Велики през 1691 година, и още по времето на императора първият му полк има собствен марш – той е изпълняван на тържествата по случай успеха във Великата северна война през 1721 година. По-късно през XIX в. маршът е изпълняван дружно с войнишка ария („Знаят ни турците и шведите…“), прославяща делата на първия император и неговите войски. До появяването на химна на Руската империя („Боже, царя храни!“ – „Боже, пази царя!“) през 1833 година Преображенският марш е считан за всекидневен химн на Русия. Авторът на музиката е незнаен.
„Коробушка“
Текстът на тази остаряла съветска ария е обработка на първите редове от стихотворението „Коробейники“ (1861 г.) на Николай Некрасов, само че мелодията е явно по-стара. В Русия през втората половина на XIX в. тя постоянно се пее освен от търговците, които оферират стоката си, само че и просто по време на селски празненства.
„Калинка“
„Калинка“ въобще не е национална ария. Композицията е написана в национален жанр от композитора и стихотворец Иван Ларионов, който е създател и на текста, и е изпълнена в любителско домашно зрелище. Певецът и събирач на национални песни Дмитрий Агрениев-Славянски прави песента известна. През 1868 година основава хор „Славянска капела“, с който изнася концерти в Русия и чужбина и който включва в репертоара си „Калинка“. И по този начин песента става известна.
„Ах вы сени, мои сени“ (1790)
Тази съветска танцова ария, записана за първи път през 1790 година, е национална. Текстът споделя историята на младо момиче, на което строгият татко не разрешава да излиза с младежи, само че тя не се подчинява и „весели младежа“. Резбованите дървени сени в действителност са веранда, пристройка към съветска дървена къща, където героинята на текста пуска на независимост сокол.
„Очи чёрные“
Текстът на този най-известен съветски романс е написан от украинския стихотворец Евгений Гребьонка по музика на композитора Флориан Герман, немец, живял в Руската империя. „Очи черни“ е изпълнена за пръв път през 1884 година и става известна с помощта на Фьодор Шаляпин, който я пее по време на международните си турнета. Шаляпин прибавя няколко стиха към текста, които посвещава на бъдещата си брачна половинка, италианката Йола Торнаги.
Съветски„Мурка“
Песните на подземния свят се трансформират във значима част от съветската просвета при започване на ХХ век, след идването на болшевиките на власт. Защо? Днес историците на изкуството го изясняват по този начин: неизреченият болшевишки девиз „Който е бил нищо, става всичко“ и омразата към буржоазията мощно го обвързват с позицията на подземния свят, който също процъфтява в тези години. „Мурка“ е една от най-известните престъпни песни, отдадена на романтиката, както я схващат в света на крадците. Разбира се, със собствен личен блян за жена: „Говореше една жена, тя се споделяше Мурка, беше хитра и смела / Дори злите урки се опасяваха от Мурка, тя водеше живот на крадец“.
„Синий платочек“ („Синята кърпичка“)
Валсът „Синий платочек“ не загатва нито дума за войната, само че се трансформира в една от най-известните военни песни. Написана е от композитора Йежи Петербургски през 1940 година, а поетът и драматург Яков Халицки, който участва на първото осъществяване, написва текста на валса – за момиче, което се сбогува с кавалера си. След като песента е изпята от огромната руска певица Лидия Русланова, „Синята кърпичка“ се трансформира в един от най-големите руски шлагери. На идната година избухва войната и Русланова отива на фронта, където няколко пъти пее „Синята кърпичка“ пред бойците на Червената войска. „Още от първите дни на войната беше явно, че паралелно с изкованите редове на „Идва война национална, война свещена“ в сърцето на боеца се сгряват тихите лирични думи на песента „Синята кърпичка“ – спомня си фронтовият стихотворец Алексей Сурков. Именно по претекстове от „Синята кърпичка“ поетът Борис Ковинев основава стиховете, станали известни в целия Съюз на съветските социалистически републики: „На двадесет и втори юни, тъкмо в четири часа, Киев беше бомбардиран, споделиха ни, че войната е започнала“.
„Священная война“ („Свещена война“)
Тази ария е написана два дни след началото на войната от известния стихотворец, притежател на Сталинската премия, Василий Лебедев-Кумач. Песента е изпята пет пъти поред на Белaруската гара в Москва преди изпращането на войските на фронта, само че по-късно съвсем не се пее до октомври 1941 година: счита се, че е прекомерно трагична. Репликите в песента не са за бърза война, а за тежка смъртна борба. Но след 15 октомври, когато Вермахтът завладява Калуга, Ржев и Калинин, излиза наяве, че войната ще бъде изтощителна – тъкмо както се пее в песента.
По това време „Свещена война“ се трансформира в нещо като всекидневен химн: звучи всекидневно по националното радио всяка заран след удара на кремълския звънец. „Ние се борим за светлина и мир, а те се борят за царството на мрака“ – това e като увещание за висшия смисъл на тази битка.
„Катюша“
Друга съветска ария с „народен“ претекст, „Катюша“, е написана директно преди Великата отечествена война от композитора Матвей Блантер по текст на Михаил Исаковски и е изпълнена за първи път през 1938 година. Заради името на песента руските бойци назовават известната ракетна установка, призната на въоръжение в първите години на Великата отечествена война, „Катюша“. В края на краищата, съгласно текста на песента, момичето Катюша просто чака обичания си от войната, който е „на далечната граница“
„Хочу перемен!“ („Искам смяна!“)
Авторът на песента, Виктор Цой, въобще не е имал за цел да стачкува или да бъде политик, само че точно по този начин интерпретирана песента влиза в историята. След като проехтява на финала на кино лентата „Асса“ на Сергей Соловьов, тя се трансформира в шлагер и съществена ария на перестройката. Очевидно тъй като доста ясно показва настояването, което от дълго време е назряло в обществото съвсем до края на Съветския съюз. „И внезапно се опасяваме да променим нещо“ – в песента се пее за главната причина, заради която това в никакъв случай не се случва. Цялата страна се усеща по същия метод.
Постсъветски„Бухгалтер“ („Счетоводител“)
След разпадането на Съветския съюз на напред във времето в „народните“ облици излиза нов персонаж – елементарният счетоводител. През 1991 година женската попгрупа „Комбинация“, която пее в стила на ABBA, записва нетипична, ненапълно хаплива ария за елементарен човек, който работи в прашен офис и към момента не може да балансира дебита и заема си. Въпреки това героинята на песента го избира точно него вместо „чужденец“ и „милионерски син“.
Песента се трансформира в шлагер на всички корпоративни празненства в продължение на години – поради тънкото чувство за това кой в този момент е „господарят на живота“ в постсъветската ера. Преди това това е някоя шефка на отдел „Колбаси“ в супермаркета, която има отношение към разплащанията и може да продава дефицитни артикули „под масата“, само че в нова Русия това безспорно е счетоводителят. Човек, който умее да крие дупки в бюджета и да не притегля вниманието на данъчните.
Разбира се, не всеки счетоводител през 1990-те години се е възползвал от ситуацията си и е взел участие в незаконни схеми. Но един почтен и безпаричен счетоводител е не по-малко ослепителен облик на новата страна: „малкият човек“, който всеки ден брои огромни, само че непознати пари.
„Комбат“
Група „Любе“ записва тази ария за 50-годишнината от Великата победа през 1995 година, само че тя е обвързвана с войната, която е в разгара си по това време – първата чеченска война. Под неравния рефрен се пее за тежкото всекидневие на батальонния пълководец, който всеки ден рискува да получи „своя куршум“, само че в никакъв случай не се крие зад тила на 18-годишните новобранци.
„Комбат“ е началото на звездния напредък на „Любе“, групата става известна с патриотичните си песни и лирическия воин, който постоянно е подготвен да жертва живота си за родината.
„Страна Лимония“ („Страна на Лимона“)
„Лимон“ на съветски език от 1990-те значи милион рубли – знак на благосъстояние и триумф. Такива пари в Съветския съюз просто няма – хиляди и милиони се появяват в обращение едвам в постсъветска Русия, в която цената на рублата спада доста и в изискванията на икономическа криза процъфтяват престъпността, черният пазар и сенчестият бизнес. В зората на тази епоха, през 1990 година, излиза сингълът на група „Дюна“ „Страна Лимония“.
„Пеехме за задгранични чудеса, за това по какъв начин се печелят пари“, признава създателят на песента Алексей Рибин. „Отвъд морето има лимонова градина, ще намеря лимон и ще бъда благополучен, само че няма да ти го дам и не смей да ме виниш“ – в тези редове Рибин сбито показва съветския морал от тези години: да забогатееш по всевъзможен метод и да не го споделяш с никого.
„Владивосток 2000“
Руснаците запомнят 1998 година с ужасната икономическа рецесия: рублата внезапно се срутва, хиляди хора остават без работа и средства за прехранване. Друго знаково събитие през тази година обаче е появяването на MTV в Русия. Преди каналът да стартира излъчването си, би трябвало да търсиш редки задгранични песни на пазара с пиратски дискове. Смята се, че точно по времето на появяването на MTV Русия в действителност става част от световния свят: културната агресия се разпростира с цялостна мощ и MTV образува към себе си цяла субкултура, която диктува модата през идващото десетилетие.
„Владивосток 2000“ на „Мумий Тролль“ е първият видеоклип, показан по съветското MTV. В песента се пее за един от сюжетите за развоя на събитията след апокалипсиса, който се чака през 2000 година и в който руснаците през 1998 година, на фона на всички разтърсвания, им е елементарно да повярват.
„Я сошла с ума“ („Изгубих си ума“)
Настъват „нулевите“ години. Време е да се потърсят други пътища, да се образуват други полезности. Групата „Тату“ в лицето на 14-годишната Юлия Волкова и 15-годишната Елена Катина, става известна при започване на 2000-те със сингъла „Я сошла с ума“. По замисъла на продуцента Иля Шаповалов малолетните девойки е трябвало да изобразят две влюбени ученички. Текстът на песента е в унисон с метода, по който ЛГБТ тематиките се третират в Русия по това време: „Без теб аз не съм аз, без теб няма мен / и те споделят, споделят: „Това са глупости“ <…> / И те споделят: „Трябва незабавно да се лекуват“.
Въпреки очевидната провокативност на ръба на законността (по-специално в Обединеното кралство продуцентът е подложен на критика за поощряване на педофилията и нападателно потребление на тематиката за ПР), „Тату“ се трансформират в поп икона в Русия и една от най-разпознаваемите групи отвън страната, група със международна известност. Три години по-късно те вземат участие в състезанието за ария на Евровизия с „Не верь, не бойся, не проси“ и заемат трето място. За мощното им въздействие върху ЛГБТ общността Катина по-късно споделя: „Знаете ли какъв брой ЛГБТ хора се самоубиват? Колко хора са лишили живота си единствено тъй като са считали, че нещо не е наред с тях. Дори не можете да си визиите какъв брой доста писма има до нас от разнообразни хора: „Вие ми спасихте живота! Благодаря ви!“.
„Биография“
Въпреки че „Биография“ на група „Кровосток“ се появява надалеч не през 1990-те, тя с право претендира да бъде най-хубавото римувано произведение на тематика „кървавите 90-те“. Речитативът в първичен темп за биографията на един бандит надминава по периодичност на цитатите всички обичани на интелектуалната аудитория творби. „Ако зависеше от мен, не бих се поколебал и за секунда да я включа в учебниците по история“, написа за песента през 2006 година музикалният журналист Борис Барабанов.
От средата на 2000-те години групата извършва стихове с престъпно нецензурен сюжет от името на обществената нисша класа, само че притегля вниманието на аудитория, която е допустимо най-отдалечена от този свят (например креативната класа в Москва). „[Всяка от] техните песни може да опише съвсем всеки ден в Русия“, споделят те за своя смело фрапантен план. През 2015 година пробват да забранят групата за прекомерно ярка активност (съдът открива, че 13 песни на „Кровосток“ подтикват малолетни към осъществяване на закононарушения по 16 члена от Наказателния кодекс). Но това не се получава; с обжалване се анулира блокажа на работата им.
„Экспонат“
Видеоклипът към песента „Экспонат“ на група „Ленинград“ е гледан 187 милиона пъти в YouTube. Песента за момиче, което се облича преди среща и се пробва да се съобрази със стереотипните фешън условия (кльощава, стилна, с „Лаботен“-и), освен развеселява мнозина, само че и се настанява трайно в всеобщото схващане. Ироничната история на актуалната Пепеляшка щеше да остане временен комизъм, в случай че не се беше появила точно по това време – в епохата на съветската подмяна на вноса.
Тъй като не може да се снабди със заветните „Лубутени“ (Louboutin), момичето от видеото взема елементарни обувки и боядисва подметките им с червен лак за нокти. Какво вършат слушателите на песента в това време? Според статистиката за интернет поръчките на Гугъл Trends те първо търсят „що е то Лабутени“ и по-късно отиват „да си ги направят“ – в интернет има детонация от реклами на „обувки като Лабутените“. Лабутените се трансформират в част от новата съветска митология, съгласно която това, че не можеш да си позволиш нещо, не значи, че не би трябвало да се опиташ да си го направиш самичък.
създател: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ