Водещи кардиолози предупреждават: Отиваме си не навреме два пъти по-често от другите европейци
Предотвратимите смъртни случаи от сърдечно-съдови болести могат да намалеят с една трета до 2030 година
Българите живеем 7 години по-малко, в сравнение с “отличниците” в Европейски Съюз
Продължителността на живота в страните на Европейски Съюз се е нараснала, само че българите към момента живеем 7 години по-малко, в сравнение с жителите на 5-те най-големи страни в съюза. Сърдечно-съдовите болести (ССЗ), главно инфарктите и инсултите, не престават да бъдат водеща причина за гибел в Европа. Те засягат живота на повече от 60 млн. европейци. Най-голямото здравно предизвикателство в допълнение беше усложнено от COVID-19.
Само в България всяка година от заболявания на кръвообращението умират сред 70 и 75 хиляди души, което съставлява смъртност от 1100 на 100 хиляди души. Това е към три пъти повече от междинната стойност за Европа. Преждевременната смъртност у нас е два пъти по-голяма от междинните равнища в Европейски Съюз.
Тези данни бяха изнесени на конференция на тематика “Обединениe за резистентен сърдечно-съдов план”, състояла се при започване на юни. Събитието бе проведено от Дружеството на кардиолозите в България и Националния алианс за сърдечно-съдово здраве. Специален посетител беше проф. доктор Стефан Ахенбах, ръководител на Европейското кардиологично сдружение.
Експертите се сплотиха към концепцията да се сътвори Национална тактика за справяне със сърдечно-съдовите болести, част от Плана на Европейския алианс за сърдечно-съдово здраве, която да усъвършенства предварителната защита, диагностиката и лекуването в тази сфера. Целта е да се понижат с една трета преждевременните и предотвратими смъртни случаи в Европа до 2030 година
“Би било добре да стартираме да приказваме за сърдечно-съдово здраве, а освен за сърдечно-съдови заболявания”, сподели чл.-кор. проф. Асен Гудев, ръководител на Дружество на кардиолозите в България. А проф. доктор Стeфан Ахенбах акцентира, че пандемията от COVID-19 разкри нуждата от по-устойчиви здравни системи, които да се грижат както за пациентите, живеещи със ССЗ, по този начин и за хората, изложени на риск от такива, без значение в коя страна живеят.
Деян Денев, шеф на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) напомни, че макар наличните лекарства грижите за пациентите с атеросклеротични съдови болести остават незадоволителни. Средно 350 000 пациенти всеки месец одобряват някакво лекуване за намаление на холестерола, само че в същото време не престават да се регистрират 160 000 хоспитализации и 10 000 случая на преждевременна гибел годишно, които генерират финансова тежест за обществото в размер от 2 милиарда лева Същевременно фармацевтичната промишленост компенсира огромна част от заплащанията на НЗОК за медикаменти и се явява като заемодател на здравната система.
Българите живеем 7 години по-малко, в сравнение с “отличниците” в Европейски Съюз
Продължителността на живота в страните на Европейски Съюз се е нараснала, само че българите към момента живеем 7 години по-малко, в сравнение с жителите на 5-те най-големи страни в съюза. Сърдечно-съдовите болести (ССЗ), главно инфарктите и инсултите, не престават да бъдат водеща причина за гибел в Европа. Те засягат живота на повече от 60 млн. европейци. Най-голямото здравно предизвикателство в допълнение беше усложнено от COVID-19.
Само в България всяка година от заболявания на кръвообращението умират сред 70 и 75 хиляди души, което съставлява смъртност от 1100 на 100 хиляди души. Това е към три пъти повече от междинната стойност за Европа. Преждевременната смъртност у нас е два пъти по-голяма от междинните равнища в Европейски Съюз.
Тези данни бяха изнесени на конференция на тематика “Обединениe за резистентен сърдечно-съдов план”, състояла се при започване на юни. Събитието бе проведено от Дружеството на кардиолозите в България и Националния алианс за сърдечно-съдово здраве. Специален посетител беше проф. доктор Стефан Ахенбах, ръководител на Европейското кардиологично сдружение.
Експертите се сплотиха към концепцията да се сътвори Национална тактика за справяне със сърдечно-съдовите болести, част от Плана на Европейския алианс за сърдечно-съдово здраве, която да усъвършенства предварителната защита, диагностиката и лекуването в тази сфера. Целта е да се понижат с една трета преждевременните и предотвратими смъртни случаи в Европа до 2030 година
“Би било добре да стартираме да приказваме за сърдечно-съдово здраве, а освен за сърдечно-съдови заболявания”, сподели чл.-кор. проф. Асен Гудев, ръководител на Дружество на кардиолозите в България. А проф. доктор Стeфан Ахенбах акцентира, че пандемията от COVID-19 разкри нуждата от по-устойчиви здравни системи, които да се грижат както за пациентите, живеещи със ССЗ, по този начин и за хората, изложени на риск от такива, без значение в коя страна живеят.
Деян Денев, шеф на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) напомни, че макар наличните лекарства грижите за пациентите с атеросклеротични съдови болести остават незадоволителни. Средно 350 000 пациенти всеки месец одобряват някакво лекуване за намаление на холестерола, само че в същото време не престават да се регистрират 160 000 хоспитализации и 10 000 случая на преждевременна гибел годишно, които генерират финансова тежест за обществото в размер от 2 милиарда лева Същевременно фармацевтичната промишленост компенсира огромна част от заплащанията на НЗОК за медикаменти и се явява като заемодател на здравната система.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ