ВСС: Намаляването на бюджета на съдебната власт е опасна тенденция за натиск върху независимостта й
Предложеното изменение в държавния бюджет е израз на рискова наклонност за напън върху органите на правосъдната власт чрез методите и средствата на органите на изпълнителната и законодателната власт, което е неприемливо в една правова страна, споделяща европейски полезности. Това се споделя в мнение на Пленума на Висшия правосъден съвет по отношение на предложение за изменение на законопроекта на закона за държавния бюджет на Република България.
Пленумът на Висш съдебен съвет обръща внимание, че член 117, алинея 3 от Конституцията на Република България категорично прогласява независим бюджет на правосъдната власт като изискване за нейната самостоятелност и действие.
Ето цялостния текст на мнението:
На 15.02.2022 година в Народното събрание е импортирано предложение за изменение на законопроекта за Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година, признат на първо гласоподаване на 10.02.2022 година, с което доста се понижава бюджетът на правосъдната власт.
Висшият правосъден съвет е първокачествен разпоредник с бюджетни средства, заради което всяко съкращаване на бюджета на правосъдната власт ще докара до дефицит и надлежно преразпределение на средства в Прокуратурата на Република България и съдилищата, като второстепенни разпоредители. Макар и предлагането за изменение на законопроекта да е обвързано с понижение на плануваните настоящи разноски по бюджета на правосъдната власт за 2022 година в частта на Прокуратурата на Република България, заложеният дефицит ще има за резултат неспособност за реализиране в цялостен размер на активността на всички звена от правосъдната система.
В тази връзка обръщаме внимание, че член 117, алинея 3 от Конституцията на Република България категорично прогласява независим бюджет на правосъдната власт като изискване за нейната самостоятелност и действие. С оглед осъществяването на конституционно откритите пълномощия и гарантиране на независимостта на органите на правосъдната власт при отбраната на правата и законните ползи на жителите, юридическите лица и страната, независимият бюджет на правосъдната власт би трябвало да дава отговор на потребностите на нейните органи. Това постанова обезпечаването на задоволително средства за естествената им активност през бюджетната година, заради което неналичието им съставлява несъблюдение на конституционната заръка за автономия на бюджета на правосъдната власт и на процедура е посягане против нейната самостоятелност.
Конституционният съд на Република България е основал трайна и непротиворечива процедура при решаването на редица сходни проблеми в предишни години, като е постановил, че всеки закон за годишен държавен бюджет, позволяващ финансово негарантиран бюджет за правосъдната власт, основава заплаха за блокиране на активността й, водещо до неравнопоставеност на разграничените управляващи и влизащо в несъгласие с открития в член 8 от главния закон принцип.
Конституционният съд, тълкувайки член 117, алинея 2 и алинея 3 от Конституцията по отношение на изясняване бюджетната самостоятелност на Висшия правосъден съвет, в своите Решения № 17/1995 година по к. д. № 13/1995 година, № 16/2001 година по к. д. № 6/2001 година, № 4/2003 година по к. д. № 2/2003 година и № 4/2015 година по к. д. № 3/2015 година е безапелационен, че бюджетът на Република България би трябвало да обезпечава средства за действие на откритите в Конституцията държавни институции, включително и органите на правосъдната власт, и всяко отклоняване от това обвързване, е изискване за противоконституционност.
С оглед изложеното считаме, че препоръчаното изменение в държавния бюджет, е израз на рискова наклонност за напън върху органите на правосъдната власт, чрез методите и средствата на органите на изпълнителната и законодателната власт, което е неприемливо в една правова страна, споделяща и разрастваща европейските полезности. Подобно решение ще докара до блокиране на работата в правосъдната система, неспособност за осъществяване на служебните отговорности на органите на правосъдната власт, като директно ще накърни правата на българските жители.
От претекстовете на предлагането за изменение на плана на закона за държавния бюджет е видно, че намаляването на бюджета на Прокуратурата се аргументира с финансовото обезпечаване на Българската академия на науките. Приветстваме желанието и стремежът на народните представители да поддържат развиването на науката в България, тъй като българските учени заслужават почтено финансиране и заслужено заплащане за своя труд и достижения. Осигуряването на един тип активност, финансирана от държавния бюджет, за сметка на различен, и то в нарушаване на Конституцията, обаче съставлява несъблюдение на отговорностите на законодателния орган. При установена нужда от увеличено финансиране за съответна институция, средствата се обезпечават по надлежния ред, изключващ обезщетения сред разнообразни органи в закона за държавния бюджет и намерено опълчване сред институциите.
Намираме за неприемливо обвързването на средствата за настоящи разноски на Прокуратурата с нуждата от „ незабавното й реформиране и преструктуриране, с оглед реализиране на по-висока успеваемост “. Същото дефинираме като „ санкциониране “ на Прокуратурата с неприемливи претекстове, което е освен в нарушаване на главните конституционни правила, само че е и нетърпимо слагане под изискване на върховенството на закона у нас. Същото е директен опит за въздействие и покоряване на структури на правосъдната власт от другите държавни управляващи и не може да бъде признато в демократичното общество – част от европейското правно пространство.
Призоваваме да се преустановят целенасочените опити за политическо въздействие върху Висшия правосъден съвет и правосъдната власт, като всеки конституционно избран орган извършва отговорностите си в границите на своите компетентности. Държавата като единение от другите типове управляващи е задължена да обезпечи независимостта на органите на правосъдната власт и да не позволява опълчване посред им. Неслучайно в Декларацията от Бордо от 2009 година към Съвместното мнение на Консултативния съвет на Европейските съдии (Мнение № 12) и Консултативния съвет на Европейските прокурори (Мнение № 4) е подчертана нуждата от гаранции за това, че върху органите на съда или прокуратурата няма да бъде извършен политически напън.
Гаранциите за самостоятелност следва бъдат обезпечени посредством националната нормативна рамка според член 6 от Европейска конвенция за правата на човека, тъй като зачитането на върховенството на закона е обвързване на всяка от страните - членки на Съвета на Европа.
Заявяваме, че като върховен държавен орган, предназначен по Конституция и закон, да брани независимостта на правосъдната власт, Висшият правосъден съвет ще употребява всички планувани в закона благоприятни условия, с цел да не допусне да бъде лимитиран от други органи в своята автономия и ще продължи да отстоява независимостта на правосъдната власт като поръчител за правда и правдивост.
* * * *
Становището е признато с решение на Пленума на Висшия правосъден съвет по протокол № 7 от 17 февруари 2022 г.
Пленумът на Висш съдебен съвет обръща внимание, че член 117, алинея 3 от Конституцията на Република България категорично прогласява независим бюджет на правосъдната власт като изискване за нейната самостоятелност и действие.
Ето цялостния текст на мнението:
На 15.02.2022 година в Народното събрание е импортирано предложение за изменение на законопроекта за Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година, признат на първо гласоподаване на 10.02.2022 година, с което доста се понижава бюджетът на правосъдната власт.
Висшият правосъден съвет е първокачествен разпоредник с бюджетни средства, заради което всяко съкращаване на бюджета на правосъдната власт ще докара до дефицит и надлежно преразпределение на средства в Прокуратурата на Република България и съдилищата, като второстепенни разпоредители. Макар и предлагането за изменение на законопроекта да е обвързано с понижение на плануваните настоящи разноски по бюджета на правосъдната власт за 2022 година в частта на Прокуратурата на Република България, заложеният дефицит ще има за резултат неспособност за реализиране в цялостен размер на активността на всички звена от правосъдната система.
В тази връзка обръщаме внимание, че член 117, алинея 3 от Конституцията на Република България категорично прогласява независим бюджет на правосъдната власт като изискване за нейната самостоятелност и действие. С оглед осъществяването на конституционно откритите пълномощия и гарантиране на независимостта на органите на правосъдната власт при отбраната на правата и законните ползи на жителите, юридическите лица и страната, независимият бюджет на правосъдната власт би трябвало да дава отговор на потребностите на нейните органи. Това постанова обезпечаването на задоволително средства за естествената им активност през бюджетната година, заради което неналичието им съставлява несъблюдение на конституционната заръка за автономия на бюджета на правосъдната власт и на процедура е посягане против нейната самостоятелност.
Конституционният съд на Република България е основал трайна и непротиворечива процедура при решаването на редица сходни проблеми в предишни години, като е постановил, че всеки закон за годишен държавен бюджет, позволяващ финансово негарантиран бюджет за правосъдната власт, основава заплаха за блокиране на активността й, водещо до неравнопоставеност на разграничените управляващи и влизащо в несъгласие с открития в член 8 от главния закон принцип.
Конституционният съд, тълкувайки член 117, алинея 2 и алинея 3 от Конституцията по отношение на изясняване бюджетната самостоятелност на Висшия правосъден съвет, в своите Решения № 17/1995 година по к. д. № 13/1995 година, № 16/2001 година по к. д. № 6/2001 година, № 4/2003 година по к. д. № 2/2003 година и № 4/2015 година по к. д. № 3/2015 година е безапелационен, че бюджетът на Република България би трябвало да обезпечава средства за действие на откритите в Конституцията държавни институции, включително и органите на правосъдната власт, и всяко отклоняване от това обвързване, е изискване за противоконституционност.
С оглед изложеното считаме, че препоръчаното изменение в държавния бюджет, е израз на рискова наклонност за напън върху органите на правосъдната власт, чрез методите и средствата на органите на изпълнителната и законодателната власт, което е неприемливо в една правова страна, споделяща и разрастваща европейските полезности. Подобно решение ще докара до блокиране на работата в правосъдната система, неспособност за осъществяване на служебните отговорности на органите на правосъдната власт, като директно ще накърни правата на българските жители.
От претекстовете на предлагането за изменение на плана на закона за държавния бюджет е видно, че намаляването на бюджета на Прокуратурата се аргументира с финансовото обезпечаване на Българската академия на науките. Приветстваме желанието и стремежът на народните представители да поддържат развиването на науката в България, тъй като българските учени заслужават почтено финансиране и заслужено заплащане за своя труд и достижения. Осигуряването на един тип активност, финансирана от държавния бюджет, за сметка на различен, и то в нарушаване на Конституцията, обаче съставлява несъблюдение на отговорностите на законодателния орган. При установена нужда от увеличено финансиране за съответна институция, средствата се обезпечават по надлежния ред, изключващ обезщетения сред разнообразни органи в закона за държавния бюджет и намерено опълчване сред институциите.
Намираме за неприемливо обвързването на средствата за настоящи разноски на Прокуратурата с нуждата от „ незабавното й реформиране и преструктуриране, с оглед реализиране на по-висока успеваемост “. Същото дефинираме като „ санкциониране “ на Прокуратурата с неприемливи претекстове, което е освен в нарушаване на главните конституционни правила, само че е и нетърпимо слагане под изискване на върховенството на закона у нас. Същото е директен опит за въздействие и покоряване на структури на правосъдната власт от другите държавни управляващи и не може да бъде признато в демократичното общество – част от европейското правно пространство.
Призоваваме да се преустановят целенасочените опити за политическо въздействие върху Висшия правосъден съвет и правосъдната власт, като всеки конституционно избран орган извършва отговорностите си в границите на своите компетентности. Държавата като единение от другите типове управляващи е задължена да обезпечи независимостта на органите на правосъдната власт и да не позволява опълчване посред им. Неслучайно в Декларацията от Бордо от 2009 година към Съвместното мнение на Консултативния съвет на Европейските съдии (Мнение № 12) и Консултативния съвет на Европейските прокурори (Мнение № 4) е подчертана нуждата от гаранции за това, че върху органите на съда или прокуратурата няма да бъде извършен политически напън.
Гаранциите за самостоятелност следва бъдат обезпечени посредством националната нормативна рамка според член 6 от Европейска конвенция за правата на човека, тъй като зачитането на върховенството на закона е обвързване на всяка от страните - членки на Съвета на Европа.
Заявяваме, че като върховен държавен орган, предназначен по Конституция и закон, да брани независимостта на правосъдната власт, Висшият правосъден съвет ще употребява всички планувани в закона благоприятни условия, с цел да не допусне да бъде лимитиран от други органи в своята автономия и ще продължи да отстоява независимостта на правосъдната власт като поръчител за правда и правдивост.
* * * *
Становището е признато с решение на Пленума на Висшия правосъден съвет по протокол № 7 от 17 февруари 2022 г.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ