„Епицентър“: Близък до Христо Иванов правен експерт изненадващо атакува закона „Зарков“
Предложенията за надзор над основния прокурор са краткотрайни, палеативни и съдържат юридически еквилибристики, счита правният консултант в „ Антикорупционен фонд “ Андрей Янкулов
Активно промотираният план на служебния правосъден министър Крум Зарков за промени в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) и в Закона за правосъдната власт (ЗСВ), които съгласно създателите им ще доведат до надзор над основния прокурор, изненадващо срещат „ другарски огън “, освен това от кръгове, близки до съпредседателя на „ Демократична България “ Христо Иванов.
Бившият заместител на Иванов в Министерство на правораздаването във второто държавно управление „ Борисов “ в интервала 2014-2015 година Андрей Янкулов, в този момент юридически специалист в „ Антикорупционен фонд “, изненадващо се изрича отрицателно за плана на служебния правосъден министър, който не крие, че е нанесъл корекции в този на предшественицата си – Надежда Йорданова.
Преди към месец от АКФ разпространиха съвсем апокрифно Концепция за наказателна политика, направена от Янкулов, който има опит и като прокурор в Софийска районна прокуратура.
На две места в съдържащия 40 страници документ Янкулов прави отрицателни мнения към проектозакона, придобил социална популярност като закона „ Зарков “ против Гешев. Според юриста препоръчаните текстове няма да доведат до упования резултат, а и действителна правосъдна промяна би била невъзможна без смяна на Конституцията. Същата теза отдавна се споделя от систематични партии като ГЕРБ, Движение за права и свободи, даже и Българска социалистическа партия, само че поради компликацията да се обезпечи поддръжката на най-малко 160 депутата тезата не е доста известна измежду „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “.
„ Устройствени промени без конституционна проверка биха могли да бъдат единствено краткотрайна и всъщност палиативна мярка. Типичен образец са предложенията за понижаване на болшинството във Висшия правосъден съвет (ВСС) за предварително освобождение или краткотрайно премахване на основния прокурор “, показва Янкулов. Потози метод той дава да се разбере, че концепциите на Крум Зарков и неговия заместител, по-рано арбитър от Съюза на съдиите в България Емил Дечев, за това основният прокурор да може да се освобождава вместо със 17 с 13 гласа на членовете на Висш съдебен съвет, не е нищо повече от опит за нарушение на конституционната уредба посредством нейното заобикаляне. От написаното от Янкулов излиза наяве още, че даже и да се одобри тази мярка не би предходна през пояснение от конституционните съдии, каквото безспорно ще изиска обвинител №1.
Андрей Янкулов стига и по-далеч в рецензиите си към законопроекта на тандема Йорданова-Зарков като назовава „ юридически еквилибристики “ желанието ad hoc арбитър да бъде преназначаван краткотрайно за прокурор, който да води следствие против основния прокурор за вероятно осъществени от него закононарушения. „ Юридическата еквилибристика “ съгласно Янкулов обаче е извънредно мощно защитавана от създателите й. Последното на процедура демонстрира, че законът „ анти-Гешев “ в действителност не цели построяването на юридически механизъм за надзор над основния прокурор, а по-скоро е ориентиран персонално против сегашния обвинител №1.
„ Приятелският огън “, приближаващ от среди, за които няма подозрение, че са близки до Политическа партия и Демократична България, идва да покаже и на ГЕРБ, че тяхната припряност да одобряват непременно поправките в Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт не може да се преглежда като кардинална позиция, а по-коро като опит за търгуване на парламентарна поддръжка за вероятно бъдещо държавно управление.
Към кого е по-критичен Янкулов - към заместничката на Христо Иванов Надежда Йорданова, към Крум Зарков или към ГЕРБ, не е доста ясно, само че в труда му участва и следният коментар: „ Други пък в действителност изобщо не желаят никаква промяна, а опазване на статуквото, което ги задоволява изцяло. Но се занимават с стартиране в пространството на всевъзможни сякаш новаторски димки, заредени с всевъзможни оферти “.
В целокупност така наречен Концепция за наказателна политика на Андрей Янкулов е извънредно радикална, до степен, че самият създател признава, че нейното осъществяване би било „ правна екзотика “. Всъщност документът не се концентрира върху наказателното правораздаване, а типично за средите на юридическите лобисти и адвокатски кръгове прокарва хрумвания за очистване на независимостта на прокурорите за сметка на тоталната недостижимост на съдиите. В този смисъл е концепцията на Янкулов съдиите да имат водеща роля при кадруването на прокурори.
Едно от обясненията за какво от АКФ не са се похвалили с труда на своя специалист, с изключение на с това, че в случай че бъде кардинален Андрей Янкулов следва да подлага на критика труда на Надежда Йорданова и Крум Зарков или по-скоро на стоящите зад тях юридически лобисти и адвокатски адвокатски фирми, които са действителните създатели на „ анти-Гешев “ законопроекта, е в съдържащите се в концепцията оферти за отпадане на доживотния затвор без право на подмяна даже при извънредно тежки закононарушения.
Според Янкулов най-тежкото наказване в сегашния Наказателен кодекс несъмнено е „ прекалено “, а изгодата от него „ извънредно съмнителна “. В превод това би значело, че в случай че 20-годишен извърши съзнателно ликвидиране на дете, то той не следва да търпи повече от 20-25 години отнемане от независимост, след което още веднъж би трябвало да се социализира. „ Колкото и наказателното правораздаване да е консервативно, с цел да вървим напред и да се развиваме ни би трябвало малко по-разчупено мислене, за малко да се опитаме да излезем от клишетата и догмите “, приключва творението си юристът Янкулов.
Активно промотираният план на служебния правосъден министър Крум Зарков за промени в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) и в Закона за правосъдната власт (ЗСВ), които съгласно създателите им ще доведат до надзор над основния прокурор, изненадващо срещат „ другарски огън “, освен това от кръгове, близки до съпредседателя на „ Демократична България “ Христо Иванов.
Бившият заместител на Иванов в Министерство на правораздаването във второто държавно управление „ Борисов “ в интервала 2014-2015 година Андрей Янкулов, в този момент юридически специалист в „ Антикорупционен фонд “, изненадващо се изрича отрицателно за плана на служебния правосъден министър, който не крие, че е нанесъл корекции в този на предшественицата си – Надежда Йорданова.
Преди към месец от АКФ разпространиха съвсем апокрифно Концепция за наказателна политика, направена от Янкулов, който има опит и като прокурор в Софийска районна прокуратура.
На две места в съдържащия 40 страници документ Янкулов прави отрицателни мнения към проектозакона, придобил социална популярност като закона „ Зарков “ против Гешев. Според юриста препоръчаните текстове няма да доведат до упования резултат, а и действителна правосъдна промяна би била невъзможна без смяна на Конституцията. Същата теза отдавна се споделя от систематични партии като ГЕРБ, Движение за права и свободи, даже и Българска социалистическа партия, само че поради компликацията да се обезпечи поддръжката на най-малко 160 депутата тезата не е доста известна измежду „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “.
„ Устройствени промени без конституционна проверка биха могли да бъдат единствено краткотрайна и всъщност палиативна мярка. Типичен образец са предложенията за понижаване на болшинството във Висшия правосъден съвет (ВСС) за предварително освобождение или краткотрайно премахване на основния прокурор “, показва Янкулов. Потози метод той дава да се разбере, че концепциите на Крум Зарков и неговия заместител, по-рано арбитър от Съюза на съдиите в България Емил Дечев, за това основният прокурор да може да се освобождава вместо със 17 с 13 гласа на членовете на Висш съдебен съвет, не е нищо повече от опит за нарушение на конституционната уредба посредством нейното заобикаляне. От написаното от Янкулов излиза наяве още, че даже и да се одобри тази мярка не би предходна през пояснение от конституционните съдии, каквото безспорно ще изиска обвинител №1.
Андрей Янкулов стига и по-далеч в рецензиите си към законопроекта на тандема Йорданова-Зарков като назовава „ юридически еквилибристики “ желанието ad hoc арбитър да бъде преназначаван краткотрайно за прокурор, който да води следствие против основния прокурор за вероятно осъществени от него закононарушения. „ Юридическата еквилибристика “ съгласно Янкулов обаче е извънредно мощно защитавана от създателите й. Последното на процедура демонстрира, че законът „ анти-Гешев “ в действителност не цели построяването на юридически механизъм за надзор над основния прокурор, а по-скоро е ориентиран персонално против сегашния обвинител №1.
„ Приятелският огън “, приближаващ от среди, за които няма подозрение, че са близки до Политическа партия и Демократична България, идва да покаже и на ГЕРБ, че тяхната припряност да одобряват непременно поправките в Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт не може да се преглежда като кардинална позиция, а по-коро като опит за търгуване на парламентарна поддръжка за вероятно бъдещо държавно управление.
Към кого е по-критичен Янкулов - към заместничката на Христо Иванов Надежда Йорданова, към Крум Зарков или към ГЕРБ, не е доста ясно, само че в труда му участва и следният коментар: „ Други пък в действителност изобщо не желаят никаква промяна, а опазване на статуквото, което ги задоволява изцяло. Но се занимават с стартиране в пространството на всевъзможни сякаш новаторски димки, заредени с всевъзможни оферти “.
В целокупност така наречен Концепция за наказателна политика на Андрей Янкулов е извънредно радикална, до степен, че самият създател признава, че нейното осъществяване би било „ правна екзотика “. Всъщност документът не се концентрира върху наказателното правораздаване, а типично за средите на юридическите лобисти и адвокатски кръгове прокарва хрумвания за очистване на независимостта на прокурорите за сметка на тоталната недостижимост на съдиите. В този смисъл е концепцията на Янкулов съдиите да имат водеща роля при кадруването на прокурори.
Едно от обясненията за какво от АКФ не са се похвалили с труда на своя специалист, с изключение на с това, че в случай че бъде кардинален Андрей Янкулов следва да подлага на критика труда на Надежда Йорданова и Крум Зарков или по-скоро на стоящите зад тях юридически лобисти и адвокатски адвокатски фирми, които са действителните създатели на „ анти-Гешев “ законопроекта, е в съдържащите се в концепцията оферти за отпадане на доживотния затвор без право на подмяна даже при извънредно тежки закононарушения.
Според Янкулов най-тежкото наказване в сегашния Наказателен кодекс несъмнено е „ прекалено “, а изгодата от него „ извънредно съмнителна “. В превод това би значело, че в случай че 20-годишен извърши съзнателно ликвидиране на дете, то той не следва да търпи повече от 20-25 години отнемане от независимост, след което още веднъж би трябвало да се социализира. „ Колкото и наказателното правораздаване да е консервативно, с цел да вървим напред и да се развиваме ни би трябвало малко по-разчупено мислене, за малко да се опитаме да излезем от клишетата и догмите “, приключва творението си юристът Янкулов.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ