Предлагаме ви откъс от книгата на японския неврохирург Такаши Цукияма

Предлагаме ви фрагмент от книгата на японския неврохирург Такаши Цукияма “Забравянето е моето второ… нещо там ”. Тя е за проблемите на мозъка, свързани със актуалния живот. 

Първо. Старайте се постоянно да си припомняте това, което желаете да запомните.

Ако да вземем за пример всеки ден, виждайки нечие лице, си спомняте името на този човек, в последна сметка по-късно то незабавно ще изплува в паметта ви.

Втори способ. Това е групиране на информацията. Има такова събитие, което се назовава „ магическото число седем “. Неговата същина е в това, че човек по едно и също време може да запомни стеснен брой детайли от някаква информация, да вземем за пример думи или цифри.

Някой може да запомни 7, различен единствено 3, приблизително това число съставлява 5 плюс-минус 2. Ако детайлите на информацията са повече от тази стойност, човек я не помни. Получава се по този начин, че размерът данни, който ние с лекост можем да запомним, е мощно стеснен. Но в случай че групираме информацията, можем да запомним доста повече. Ако да вземем за пример ви кажат да запомните имената на всички професионални бейзболисти, надали ще можете да го извършите.

Но задачата ще стане изпълнима, в случай че ги групирате. Например изначало би трябвало да разделим всички на две лиги: Тихоокеанска и Централна. След това да погледнем какви тимове съставляват тези лиги. По-нататък можем да запомним имената на инфилдърите (бейзболен състезател, ситуиран на една от четирите защитни позиции на бейзболното игрище) на тима.

Ако по подобен метод се групират всички имена, ние можем да запомним повече от тях, както и по-лесно да си ги спомним по-късно.  

Трети способ. Заключава се в това да се основат колкото може повече „ кукички “ за по-лесно да си спомняте. Ако вие да вземем за пример постоянно се срещате с хората в еднакъв кабинет, ще ви бъде мъчно да запомните кой кой е. Но в случай че измененията мястото на срещата, ще можете да си спомните: „ Това е този човек, с който се срещнахме някъде другаде, на друго място “. Мястото ще се трансформира в „ кукичка “ за паметта. Още по-лесно ще ви е да си спомните индивида, в случай че включите и други обстоятелства. Например това какво сте правили дружно или какво сте му подарили и т.н. 

За да можете елементарно да извлечете от паметта си информация, извънредно значимо е да употребявате някой от тези способи. Не е за удивление, че не можете да си спомните нещо, в случай че не сте употребявали нито един от тези способи. Нашият мозък е по този начин организиран, че се старае да запомни всичко, каквото сме видели и чули (именно по тази причина от време на време си спомняме нещо, за което имаме чувството, че от дълго време сме забравили). Но в случай че не задействаме когнитивните функционалности на мозъка си по време на запомняне на информацията, то ние няма да можем незабавно да я извлечем от паметта си, когато ни се наложи и желаеме да си спомним.  

Препоръка втора. Избавете се от „ провисване “ на мозъка

…Паметта отново ви е подвела? Няма нищо ужасно, запишете в детайли в тетрадка какво съответно не сте могли да си спомните. Постарайте се въпреки всичко да си го спомните или открийте някаква информация за това, което сте не запомнили. А идващия път положете всички усиля, с цел да може новата сходна информация да не излети от главата ви. Тази мярка сама по себе си няма да разреши на признаците да се задълбочат. Ако не си вършиме такива „ подсказки “, вие просто затваряте очи за това, че отново нещо сте не запомнили и забравяте даже самия факт, че това се е случило.

Второто, което е нужно да извършите – потренирайте дълго да разговаряте. За задачата е нужно да ви оказват помощ от фамилията ви. Вашата цел е не просто да изнесете един дълъг роман, а да помолите събеседника да ви задава уточняващи въпроси и в детайли да проговаряте точно тези моменти, които ви е непривично да обсъждате, които не са доведени до автоматизъм.

В началото ще ви бъде мъчно да изразите своята мисъл, в описа ще зародят и паузи, само че тъкмо това е подготовка за основаване на нови „ надстройки “ и поддържане на условия, където те могат да зародят. Може и да ви се коства, че пиша явни неща. Но точно очевидните неща по принцип ненадейно изчезват от нашия живот. Ако вие компенсирате „ нещо “, което сте спрели да вършиме, ще тръгнете към усъвършенстване. Само четене на глас или изпълняването на аритметични извършения не е панацея.

Полезно е също по този начин да се заемете с нещо ново. Може да се заемете да учите това, което е надалеч от вашата компетентност, да започнете да ходите на забавни курсове, да се научите на нещо ново от членовете на вашето семейство. На тези, които непрекъснато се намират в ролята на учители, е потребно от време на време да напущат нормалното си кресло на преподаватели и да станат възпитаници.

Това ще ви даде опция да откриете нещо ново  във към този момент нормалното и да погледнете на нещата от различен ъгъл. В последна сметка младостта на мозъка се дефинира от това, какъв брой ползи има индивидът, какъв брой постоянно му се постанова да взема решение интелектуални задания и до каква степен неговият живот е напълнен с нови такива. Мозъкът на човек, чийто живот има по доста от всичко това, постоянно ще остане „ млад “ във всяка възраст.

И противоположното, мозъкът на младежите, лишени от такова многообразие в живота, може бързо да „ застарее “. Може да се каже, че „ младостта “ на мозъка зависи единствено от количеството нови задания.  Всеки, който се сблъсква с „ провисване “ на мозъка, е нужно наложително да направи живота си по-разнообразен. 

Препоръка трета. Преборете се с интернет зависимостта  

Хората с интернет взаимозависимост постоянно се оплакват от това, че те не са почнали да запомнят всичко по-трудно, а по-скоро се затрудняват да си спомнят. Ако човек има пред себе си подръка комфортно устройство, което да извършва някакви функционалности, то той безусловно ще трансферира на него тези задания.

Човек не се пробва усърдно да си спомни нещо, а замества този развой с обикновени търсения в интернет. И се губи способността да извличат информация от паметта си. И когато у подобен човек се появи рядката опция да си спомни нещо напълно самичък, той не може да го направи и усеща „ провисване “… В битката с интернет зависимостта има още един колорит: интернет постоянно ни е подръка.

Работата е там, че при лекуване на всякаква взаимозависимост на първо място отстраняват пациента от това, което провокира тази взаимозависимост. В случая с интернет е доста мъчно това да се реализира. Факт е, че го използваме и за работа, и за другарство.   

Ефективен способ в този случай е да се отстрани първият стадий на влизане във виртуалния свят. Ако човек да вземем за пример има навика, отивайки на работа, незабавно да седне пред компютъра и да ревизира пощата си, а по-късно да преглежда до безспир разнообразни уеб сайтове, би трябвало да се избави от него. Веднага щом човек влезе и се „ настани “ в интернет, неговото внимание се концентрира върху уеб-сърфинга. Емоционалната система възприема това като нещо прелестно и ще е все по-трудно след това човек да се откаже, да спре. 

Самият развой на включване на компютъра и преглеждането на пощата е част от нормалните дейности. Затова от позиция на свойствата на мозъка е по-лесно да се избавите точно от това. Когато го извършите и наред с нормалните дейности ви се наложи незабавно да се заемете за скучната работа, евентуално ще ви се прииска да се върнете назад.

За да не допуснете това, би трябвало да доставите наслаждение на прочувствената си система по различен метод. За известно време се отделете от компютъра и изпийте едно хубаво кафе. Или пък направете нещо друго прелестно. След многочасова работа на компютъра би трябвало наложително да се разноските или по някакъв различен метод да осигурите загрявка на очите си. Така мозъкът ще може да превключи и да задейства други свои функционалности.

Яна БОЯДЖИЕВА