Даниел Смилов: При Борисов инфлация не е имало? Не това показва математиката за 3. клас
Предизборната акция стартира и към този момент тактиките на двата съществени политически съперника са ясни. ПП-ДБ имат безспорни причини във връзка с опетнената корупционна известност на ГЕРБ и Движение за права и свободи: тези причини не е нужно да се повтарят, доколкото са известни към този момент освен в страната, само че и зад граница. Списъкът “Магнитски ” набъбна до не толкоз превъзходна осморка. Той бе подсилен и от английско кратко издание. А Лаура Кьовеши стартира да проверява в рискова непосредственост до кръговете от компании на упоменатите партии – непосредственост, достигаща даже до печално павирани софийски улици. А занапред следва да се търси и една трета от асфалта за автомагистралите и скоростните тангенти, който е бил положен (или по-скоро не е бил положен) с европейски средства.
Неизгодна обстановка за ГЕРБ
В тази неизгодна за партията обстановка ГЕРБ взеха решение да не оспорват обвиняванията към Владислав Горанов и други свои нотабили, стигащи повече или по-малко до самия Борисов, а възприеха тактиката “умряла лисица ”. Според нея ГЕРБ отхвърля да приказва за корупция (защото очевидно нищо свястно не може да каже в своя защита), а за сметка на това минa в контратака по друга тематика. А точно по какъв начин ПП-ДБ и особено Кирил Петков и Асен Василев основали или съдействали за инфлацията в България, като натрупали огромен държавен дълг и бюджетен недостиг, увеличавайки общественото харчене.
Тази тактика, най-малко на пръв взор, не е безсмислена, тъй като стъпва върху действителни страхове на хората от покачилите се цени. Тя цели да разпали цинизма у гласоподавателя във връзка с политиката – да го убеди, че всичките политици по принцип са маскари, само че “при Бойко най-малко нямаше инфлация ”.
Проблемът на тази тактика е, че тя влиза в преден конфликт с математиката и то не с висшата математика, а тази за трети клас. Като изключим глуповатото изказване, че при Борисов не е имало инфлация (както нямаше и война в Украйна или нов английски крал), изказванията на ГЕРБ в бюджетната сфера са следните:
Първо: Те настояват, че инфлацията в България е двойно по-голяма от инфлацията в еврозоната. Ergo, бюджетите на Асен Василев са произвели този удвояващ резултат.
Този мотив се саморазпада, в случай че човек се досети, че Асен Василев не е правил бюджетите на Литва, Латвия, Естония, Унгария и други страни от Европейски Съюз, в които инфлацията е по-висока от тази в България. Обяснението на феномена не е в някогашния български финансов министър (който беше на поста за към година), а в това, че периферните, дребни и мощно отворени стопански системи усилват инфлационните резултати, идващи от централните елементи на еврозоната.
Друго изказване на ГЕРБ: Политическа партия и Демократична България натрупаха огромен нов обществен дълг, който ще тежи на страната, бюджета, децата ни и така нататък
Първо, общественият дълг на България по времето на ръководството на Политическа партия (или на служебни държавни управления с присъединяване на Петков и Василев) не е повишен, а даже малко се е свил като % от Брутният вътрешен продукт – и все още е малко под 25%, което е отличен индикатор в границите на Европейски Съюз. Всъщност даже в номинални стойности държавното управление “Петков ” наследява дълг от 32 милиарда лв. през декември 2021 и оставя дълг от 30 милиарда през август 2022 година
Вярно е, че бюджетът на Василев планува повишаване на държавния дълг до 47,8 милиарда през 2024 година Това в действителност би било нарастване с над 15 милиарда лв. и привидно наподобява плашещо. Простата математика обаче отново обяснява нещата. В интервала 2021-2023 година Брутният вътрешен продукт на България набъбва доста съществено: от 139 милиарда лв. (2021 г.) до 165 милиарда лв. (2022 г.) и (реалистично) до към 180 милиарда през 2023 година При една такава градация е ясно, че 47,8 милиарда лв. държавен дълг през 2024 година още веднъж ще са към 25% от Брутният вътрешен продукт на България. Т.е. този дълг няма да тежи повече върху бюджета: просто кредитният капацитет на България (leverage) ще е повишен, тъй като тя е забогатяла (дори отчитайки инфлационния ефект).
Въпросът към ГЕРБ е, в случай че този реален сюжет се случи, те няма ли да употребяват кредитната опция, с цел да прокарат политики, които са същностно нужни – като да вземем за пример догонващото нарастване на пенсиите, които бяха забравени за повече от десетилетие? Те в действителност ли ще смъкват пенсии и понижават обществени заплащания? Все отново няма друга страна в Европейски Съюз с GINI коефициент над 40% и ниските пенсии и обществени разноски са неоспорим фактор за подоходното неравноправие.
Трето изказване на ГЕРБ: Политическа партия и Демократична България генерират и ще генерират великански бюджетни дефицити
Служебното финансово министерство подклажда сходни страхове, като предизборно излиза с прогнози, че дефицитът ще доближи 6-7% от Брутният вътрешен продукт, в случай че всички бюджетни разноски, планувани от ПП-ДБ се осъществят. Всъщност част от тези прогнози към този момент се развенчаха – България приключи 2022 година с бюджетен недостиг под 3% (както изискват Маастрихтските критерии за еврозоната). Нещо повече, ПП-ДБ са поели ангажимент дефицитът да не надвишава 3% и в новите бюджети: и тези задължения звучат напълно съществено в случай, че в икономическия екип на групировката са фискално внимателни икономисти като Георги Ганев и Мартин Димитров.
Разбира се, би трябвало да се плануват бюджетни буфери при вероятно внезапно утежняване на обстановката в еврозоната или у нас, само че най-малко към този момент ставаме очевидци по-скоро на много гладко закъснение на европейските стопански системи. При такива условия ГЕРБ надали ще желаят да спрат или лимитират внезапно обществените разноски, тъй като точно това би вкарало българската стопанска система в криза, би качило безработицата и произвело тежка рецесия. В последна сметка внезапни придвижвания и промяна на посоката в сегашния миг са по-скоро противопоказни и това обезсмисля и целия жар на ГЕРБ против фискалната политика на ПП-ДБ.
Какво по-различно биха създали от ГЕРБ?
Всъщност, като махнем риториката, не е ясно какво по-различно би правил ГЕРБ във връзка с обществените разноски и инфлацията. Евентуално връщане на Борисов във властта може и да има някакви вълшебен резултати (за някои), само че във връзка с инфлацията то ще е несъмнено ирелевантно. Нещо повече, спекулативното повишаване на цени в страната се дължи на бездействието и неефективността на регулатори, като Комисия за защита на конкуренцията, които са напълно артикул на политиката на ГЕРБ-ДПС от последното десетилетие.
Всъщност даже мандатите на членовете на Комисия за защита на конкуренцията отдавана са изтекли, само че просто ГЕРБ-ДПС блокират промяната им. За сметка на това, обаче, стана ясно, че партията на Борисов интензивно търси газ в дълбокото Черно море. И в случай че го откри в големи количества, гореизложените фискални тематики ще станат безинтересни – кой се интересува от Маастрихтските критерии за фискална дисциплинираност в Бахрейн?
Царят отново е гол?
Като оставим фантазиите настрани, ГЕРБ би трябвало да помислят дали в действителност инфлационният спор е по-изгоден за тях. Ако няма и по него какво значително да кажат, тактиката им да прикриват корупционния проблем с куха реторика може да се трансформира в интерпретация на тематиката “искащият отново да бъде цар още веднъж се оказва гол ”.
Коментарът на шефа на Центъра за демократични тактики Даниел Смилов е оповестен в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Неизгодна обстановка за ГЕРБ
В тази неизгодна за партията обстановка ГЕРБ взеха решение да не оспорват обвиняванията към Владислав Горанов и други свои нотабили, стигащи повече или по-малко до самия Борисов, а възприеха тактиката “умряла лисица ”. Според нея ГЕРБ отхвърля да приказва за корупция (защото очевидно нищо свястно не може да каже в своя защита), а за сметка на това минa в контратака по друга тематика. А точно по какъв начин ПП-ДБ и особено Кирил Петков и Асен Василев основали или съдействали за инфлацията в България, като натрупали огромен държавен дълг и бюджетен недостиг, увеличавайки общественото харчене.
Тази тактика, най-малко на пръв взор, не е безсмислена, тъй като стъпва върху действителни страхове на хората от покачилите се цени. Тя цели да разпали цинизма у гласоподавателя във връзка с политиката – да го убеди, че всичките политици по принцип са маскари, само че “при Бойко най-малко нямаше инфлация ”.
Проблемът на тази тактика е, че тя влиза в преден конфликт с математиката и то не с висшата математика, а тази за трети клас. Като изключим глуповатото изказване, че при Борисов не е имало инфлация (както нямаше и война в Украйна или нов английски крал), изказванията на ГЕРБ в бюджетната сфера са следните:
Първо: Те настояват, че инфлацията в България е двойно по-голяма от инфлацията в еврозоната. Ergo, бюджетите на Асен Василев са произвели този удвояващ резултат.
Този мотив се саморазпада, в случай че човек се досети, че Асен Василев не е правил бюджетите на Литва, Латвия, Естония, Унгария и други страни от Европейски Съюз, в които инфлацията е по-висока от тази в България. Обяснението на феномена не е в някогашния български финансов министър (който беше на поста за към година), а в това, че периферните, дребни и мощно отворени стопански системи усилват инфлационните резултати, идващи от централните елементи на еврозоната.
Друго изказване на ГЕРБ: Политическа партия и Демократична България натрупаха огромен нов обществен дълг, който ще тежи на страната, бюджета, децата ни и така нататък
Първо, общественият дълг на България по времето на ръководството на Политическа партия (или на служебни държавни управления с присъединяване на Петков и Василев) не е повишен, а даже малко се е свил като % от Брутният вътрешен продукт – и все още е малко под 25%, което е отличен индикатор в границите на Европейски Съюз. Всъщност даже в номинални стойности държавното управление “Петков ” наследява дълг от 32 милиарда лв. през декември 2021 и оставя дълг от 30 милиарда през август 2022 година
Вярно е, че бюджетът на Василев планува повишаване на държавния дълг до 47,8 милиарда през 2024 година Това в действителност би било нарастване с над 15 милиарда лв. и привидно наподобява плашещо. Простата математика обаче отново обяснява нещата. В интервала 2021-2023 година Брутният вътрешен продукт на България набъбва доста съществено: от 139 милиарда лв. (2021 г.) до 165 милиарда лв. (2022 г.) и (реалистично) до към 180 милиарда през 2023 година При една такава градация е ясно, че 47,8 милиарда лв. държавен дълг през 2024 година още веднъж ще са към 25% от Брутният вътрешен продукт на България. Т.е. този дълг няма да тежи повече върху бюджета: просто кредитният капацитет на България (leverage) ще е повишен, тъй като тя е забогатяла (дори отчитайки инфлационния ефект).
Въпросът към ГЕРБ е, в случай че този реален сюжет се случи, те няма ли да употребяват кредитната опция, с цел да прокарат политики, които са същностно нужни – като да вземем за пример догонващото нарастване на пенсиите, които бяха забравени за повече от десетилетие? Те в действителност ли ще смъкват пенсии и понижават обществени заплащания? Все отново няма друга страна в Европейски Съюз с GINI коефициент над 40% и ниските пенсии и обществени разноски са неоспорим фактор за подоходното неравноправие.
Трето изказване на ГЕРБ: Политическа партия и Демократична България генерират и ще генерират великански бюджетни дефицити
Служебното финансово министерство подклажда сходни страхове, като предизборно излиза с прогнози, че дефицитът ще доближи 6-7% от Брутният вътрешен продукт, в случай че всички бюджетни разноски, планувани от ПП-ДБ се осъществят. Всъщност част от тези прогнози към този момент се развенчаха – България приключи 2022 година с бюджетен недостиг под 3% (както изискват Маастрихтските критерии за еврозоната). Нещо повече, ПП-ДБ са поели ангажимент дефицитът да не надвишава 3% и в новите бюджети: и тези задължения звучат напълно съществено в случай, че в икономическия екип на групировката са фискално внимателни икономисти като Георги Ганев и Мартин Димитров.
Разбира се, би трябвало да се плануват бюджетни буфери при вероятно внезапно утежняване на обстановката в еврозоната или у нас, само че най-малко към този момент ставаме очевидци по-скоро на много гладко закъснение на европейските стопански системи. При такива условия ГЕРБ надали ще желаят да спрат или лимитират внезапно обществените разноски, тъй като точно това би вкарало българската стопанска система в криза, би качило безработицата и произвело тежка рецесия. В последна сметка внезапни придвижвания и промяна на посоката в сегашния миг са по-скоро противопоказни и това обезсмисля и целия жар на ГЕРБ против фискалната политика на ПП-ДБ.
Какво по-различно биха създали от ГЕРБ?
Всъщност, като махнем риториката, не е ясно какво по-различно би правил ГЕРБ във връзка с обществените разноски и инфлацията. Евентуално връщане на Борисов във властта може и да има някакви вълшебен резултати (за някои), само че във връзка с инфлацията то ще е несъмнено ирелевантно. Нещо повече, спекулативното повишаване на цени в страната се дължи на бездействието и неефективността на регулатори, като Комисия за защита на конкуренцията, които са напълно артикул на политиката на ГЕРБ-ДПС от последното десетилетие.
Всъщност даже мандатите на членовете на Комисия за защита на конкуренцията отдавана са изтекли, само че просто ГЕРБ-ДПС блокират промяната им. За сметка на това, обаче, стана ясно, че партията на Борисов интензивно търси газ в дълбокото Черно море. И в случай че го откри в големи количества, гореизложените фискални тематики ще станат безинтересни – кой се интересува от Маастрихтските критерии за фискална дисциплинираност в Бахрейн?
Царят отново е гол?
Като оставим фантазиите настрани, ГЕРБ би трябвало да помислят дали в действителност инфлационният спор е по-изгоден за тях. Ако няма и по него какво значително да кажат, тактиката им да прикриват корупционния проблем с куха реторика може да се трансформира в интерпретация на тематиката “искащият отново да бъде цар още веднъж се оказва гол ”.
Коментарът на шефа на Центъра за демократични тактики Даниел Смилов е оповестен в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ