Предизборната кампания върви по инерция, няма идеологически сблъсък. Не се

Предизборната акция върви по инерция, няма идеологически конфликт. Не се обрисуват съществени разбърквания в политическото пространство. ГЕРБ притегля десния център, Българска социалистическа партия губи левия. Това са част от изводите от последния разбор на Института за съвременна политика. Те показват пет хипотези за следизборно ръководство - „ Още от същото “, „ Старата ария на нов глас “, „ Отечествен фронт “, „ Ние сами “ - еднопартийно държавно управление на малцинството, програмен (надпартиен) кабинет.  „ Воля и НФСБ “, „ Демократична България “ и Вътрешна македонска революционна организация имат с капацитет да бъдат основен фактор за следизборното ръководство. В заключителния стадий на акцията държанието на участниците в предизборната акция затвърждава оценката от нашия предишен отчет от първата седмица на предизборната битка. Свидетели сме на акция по инерция, в която господства политическо дребнотемие, партийни и междуличностни вражди. Големият отсъстващ е идеологическият конфликт на визии за развиването на България и нейното място в Европейски Съюз. Нито ръководещите, които естествено оферират „ още от същото “, нито разпиляната и разнородна съпротива, чиято опозиционност се свежда до „ долу ГЕРБ ", не оферират сплотяваща, дълготрайна и кадрово обезпечена политика за България в изискванията на коронакризата. В предизборните диспути из телевизионните студия, с дребни изключения, липсват огромните тематики и огромните хрумвания, които засягат бъдещето на България и живота на хората. На този декор наподобява обяснимо за какво всички социологически изследвания все още демонстрират, че вотът на 4 април няма да докара до основни разбърквания в политическото пространство, без значение от това, че има извънпарламентарни обединения с късмет за превъзмогване на 4-процентната преграда. ГЕРБ притегля десния център, Българска социалистическа партия губи левия Увеличаването на преднината на ГЕРБ в последните изследвания е знак, че без значение от предстоящата ниска изборна интензивност, ръководещата партия съумява да излезе от черупката на своя корав електорат и да компенсира вредите от тежките кавги, които инкасира предходната година. Хипотезата е, че това се дължи основно на два фактора. Първият е, че част от десните гласоподаватели са склонни да се консолидират ситуационно към ГЕРБ, а не да вземем за пример към „ Демократична България ", тъй като са отблъснати от левичарския либерално-прогресистки уклон на групировката, водена от Христо Иванов. Партията на Бойко Борисов за тях се явява „ по-малкото зло ", което за разлика от „ Демократична България ", не позволява джендър-идеология, разкрива „ съветски шпиони ", има поддръжката на европейското дясно, включително на Орбан и прочие Вторият фактор е самата структура, с която се явява ГЕРБ - с публична, записана в ЦИК коалиция с название ГЕРБ-СДС. Това е мощен знак за дребната, само че въпреки всичко дейна електорална група на „ старите седесари ". В листите си ГЕРБ бяха включени и разпознаваеми персони, които не са партийно обвързани с тях, само че отварят партията към политическия център. Всичко това оказва помощ на ГЕРБ да притегля центристки избор. Обратно, Българска социалистическа партия най-вероятно ще загуби политическия център и в тези избори. Партията наподобява херметично затворена в своите партийни коловози. Червените листи са формирани основно на апаратно-роднински принцип, не носят никакви послания към политически дейните хора отвън Българска социалистическа партия, не включват персони със независимо наличие в общестевния живот отвън самата Българска социалистическа партия. Предизборната им коалиция е в познатия формат „ Българска социалистическа партия за България " и е изцяло официална, не носи нищо отвън обичайните гласоподаватели на партията. Всичко това може да се окаже решаващо за крайния резултат на 4 април. Пет хипотези за следизборно ръководство Следизборната парламентарна настройка ще постанова съставяне на съдружно парламентарно болшинство. Изборните резултати на 4 април могат да произведат разнообразни разновидности, включително нови избори, според от това дали ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи усилят или понижат своите депутатски мандати и кои от по-малките обединения ще преодолеят 4-процентната преграда. Тук ще очертаем пет съществени хипотези: 1. „ Още от същото " - доминирано от ГЕРБ, с министър-председател Бойко Борисов. Такъв вид изисква присъединяване на „ Воля-НФСБ и/или Вътрешна македонска революционна организация, както и участие/подкрепа от „ Демократична България " или Движение за права и свободи. 2. „ Старата ария на нов глас " - съдружен формат на ГЕРБ-Демократична България с поддръжка от Движение за права и свободи или някоя по-малка групировка. При тази формула е допустимо да бъде излъчен различен министър-председател от ГЕРБ или партийно неангажирана фигура, с цел да се сътвори чувство за политическа смяна. 3. „ Отечествен фронт " - съдружен формат на Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, „ ИТН ", както и вероятно „ Изправи се! Мутри вън " и Вътрешна македонска революционна организация. 4. „ Ние сами " - еднопартийно държавно управление на малцинството. Такава формула, въпреки и малко евентуална, би могла да се осъществя в два подварианта, при изискване, че „ ИТН " остане на декларираната си позиция, че няма да влиза в коалиция с ГЕРБ или Българска социалистическа партия. Първият подвариант е държавно управление на ГЕРБ, при изискване, че имат 90-95 депутати и получат парламентарна поддръжка от Демократична България и/или Движение за права и свободи, вероятно от „ Воля и НФСБ ", Вътрешна македонска революционна организация. Вторият подвариант е държавно управление на Българска социалистическа партия, при изискване, че социалистите имат най-малко 80-85 депутати и получат поддръжка от Движение за права и свободи, както и вероятно от Вътрешна македонска революционна организация и „ Изправи се! Мутри вън ", в случай че са преодолели 4-процентната преграда. 5. Програмно (надпартийно) държавно управление - подобен вид наподобява вероятен при условен паритет сред ГЕРБ и гравитиращите към него обединения и Българска социалистическа партия и другите опозиционни партии. Катализатор на такава формула може да се окаже Движение за права и свободи, изключително в случай че придвижването разшири доста своето парламентарно посланичество на тези избори.