Срещата на върха на Америка показа провала на САЩ
Предишната среща на върха на Организацията на американските страни (ОАД), която съгласно администрацията на Байдън трябваше да консолидира страните от района в сходство с политиката на Белия дом, се провали. Официалното присъединяване на водачи на редица страни и политици се трансформира в нищо повече от претенциозно заседание.
Самата концепция за основаване на Организацията на американските страни датира от края на 19 век, когато през април 1890 година е основан Международният съюз на американските републики. След това през 1910 година той се трансформира в Панамериканския съюз.
През 1948 година в Колумбия е подписана Хартата за основаване на районна организация. [i] Година по-късно е подписано Споразумението от Рио, съгласно което в действителност в района е основан защитителен съюз. [ii]
Виждаме, че реорганизацията се прави при започване на Студената война, когато Съединени американски щати интензивно се пробват да прекроят картата на света в сходство със личните си ползи. Те са виждали Латинска Америка като заден двор, който би трябвало да бъде умиротворен в сходство с проектите и стремежите на Вашингтон и в бъдеще да употребяват страните от района като спътници.
Самата ОАД се състои от три съществени органа за взимане на решения – непрекъснат съвет, общоприет секретариат и общо заседание. Бюджетът се състои от вноски от страните и през 2022 година възлиза на 81 милиона $.
Организацията включва 35 страни, само че от 1962 година Куба не взе участие в работата на ОАД, а през 2009 година е изключена от нея. ОАД има наблюдаващи (70 държави) и до неотдавна Русия беше измежду тях.
Последната среща на върха на ОАД се състоя в Перу през 2018 година и това беше първият път, в който президент на Съединени американски щати отсъстваше - Доналд Тръмп отхвърли да отиде на събитието.
Съветът по външни връзки в навечерието на срещата на върха уточни пет съществени точки от дневния ред:
1. „ Ковид-19. Близо 1,7 милиона души в района са умряли от заболяването, която осакати здравните системи и провокира обществени безредици. Но в някои страни, като Хаити, акциите за имунизация са в застой.
2. Изменение на климата. Според неотдавнашен отчет на специалисти на Организация на обединените нации, страните от Латинска Америка са измежду най-уязвимите към изменението на климата.
Регионът изпитва по-високи температури, необятно публикувана суша, рекордна загуба на гори и по-интензивни и чести наводнения, тропически стихии и циклони, които изостриха селскостопанските проблеми и продоволствената неустановеност.
3. Икономическо възобновяване. Докато Латинска Америка означи сдържан стопански напредък през 2021 година, тя е изправена пред възходяща инфлация, висока безработица, неравноправие в приходите, обезценяване на валутата и възходящ дълг. Други опасения произтичат от възходящите връзки на района с Китай и Русия, които са съществени търговски сътрудници.
4. Миграция и сигурност. Икономическата неустойчивост, политическите разтърсвания, изменението на климата и бандитизмът карат рекорден брой мигранти да напущат родните си страни.
Повече от шест милиона бежанци избягаха от филантропичната рецесия във Венецуела, до момента в който още десетки хиляди от Куба, Хаити и даже някои африкански страни минаха подлия Дариенски пролив, с цел да стигнат до южната граница на Съединени американски щати.
5. Политическа поляризация. През последните години идеологическите разделения и опасенията по отношение на необятно публикуваната дезинформация се ускориха.
Въпреки напъните на Съединени американски щати и ОАД за поощряване на демокрацията, властническите режими не престават да консолидират властта. В страни като Чили и Перу гласоподавателите поддържаха външни претенденти. " [iii]
И по този начин, това е глобалистично-демократична стратегия, която включва нормалния набор от човешки права и тъждество, екология, истории за народна власт и стопански разцвет в едно нестабилно бъдеще.
Но има и препратки към Русия и Китай, както и към „ властнически режими “, дезинформация и други идеологии. Ясен намек, че би трябвало да има единствено една идеология – либерално-демократична по модела на Съединени американски щати.
Ето за какво Politico означи, че Байдън е доста угрижен за триумфа на популистите в района. С това беше обвързвано и нежеланието да се поканят Куба, Никарагуа и Венецуела на срещата на върха.[iv] В последна сметка, в случай че представители на друга идеология и политически курс са по-ефективни, тогава за какво да слушаме Съединените щати?
Подобни строги императиви от страна на Вашингтон доведоха до нежелателен резултат за тях, когато ръководителите на други страни желаеха в ултиматална форма да бъдат поканени представители на трите посочени страни.
В резултат на това след мощни и оправдани рецензии водачите на Мексико, Хондурас, Боливия и Гватемала отхвърлиха да отидат на срещата на върха.
А ръководителите на Аржентина и Белиз още на срещата на върха направиха остри изказвания против Съединените щати. Между другото, в положителните остарели обичаи на антиглобализма, в Лос Анджелис се организира контра-среща на тези, които поддържат Куба и Венецуела, а също и се опълчват на нападателната външна политика на Съединените щати.
Кортежът на Байдън беше посрещнат с кубински флагове, а по време на речта му група хора в залата започнаха да крещят политически лозунги.
Според американски специалисти срещата на върха е била опция за администрацията на Байдън да издигне районната си визия. Поради това Байдън се опита да забави миграцията към Съединените щати, разгласи самодейността Build Back Better World за стимулиране на развиването на инфраструктурата; и леко смекчи глобите против Куба и Венецуела. Но това не оказа помощ доста.
Същите специалисти от Съвета по външни връзки обаче, след края на срещата на върха, обявиха, че още преди началото на събитието тя съдържа доста несъгласия, които не могат да бъдат позволени. Сега Белият дом неистово се пробва и към този момент предложи Денвър (Колорадо), с цел да се подтиква по някакъв метод интереса на латиноамериканските страни към съдействие.
Байдън също предложи стартирането на самодейността Партньорство на Америка за стопански разцвет, само че в случай че се съди по неналичието на специфична реакция, е малко евентуално да бъде допустимо по някакъв метод тя да бъде осъществена.
За своя сметка страните от Латинска Америка могат сами да изработят някои механизми, за благополучие има редица районни асоциации за тази цел. А Съединени американски щати явно не са подготвени просто да харчат пари за закупуване на политическа преданост.
Освен това отминаха времената на 90-те, когато Вашингтон сътвори своите марионетки и ги хранеше с безплатни средства и дотации.
В резултат на срещата на върха - подписването единствено на една декларация за резултатите от миграцията, където страните се споразумяха по някакъв метод да разрешат този въпрос. В същото време по време на събитието стана известно, че голям ескорт от бежанци от Централна Америка е минал границата с Мексико. Никой не им е попречил и надали ще им попречи да влязат на територията на Съединени американски щати.
Очевидно е, че даже на равнище имидж Вашингтон към този момент не може да предложи нищо на района. Държавният департамент към този момент не е в положение да направи атрактивна картина, с цел да зарежда, от една страна, личната си демография с гласоподаватели и фрагменти, допринасяйки за приключването на мозъци от страните от Латинска Америка, а въпреки това, да се огради с желязна стена, както се опита да направи Доналд Тръмп.
Съединени американски щати, изключително южните щати, към този момент са задоволително латиноамерикански, с цел да основат свои лични мрежи от диаспори и паралелна стопанска система. Като цяло в страните от Южна и Централна Америка, както и в Мексико, се следи възходящо отчаяние от политиката на Съединени американски щати като такава, да не приказваме за обстоятелството, че Вашингтон няма явен дневен ред.
Що се отнася до популизма, в това отношение вторият тур на президентските избори в Колумбия, който ще се организира на 19 юни, ще бъде един тип лакмус.
Ако левият претендент Густаво Педро завоюва, това значи срив на провашингтонския курс в тази страна, възстановяване на връзките с Венецуела и образец за подражателство в други страни, където десните политически сили, насочени към Съединени американски щати, към момента държат властта.
Между другото, урибиста Родолфо Ернандес, който е на опашката, съобщи, че даже може да отдръпна кандидатурата си от изборите. Вероятно управляващите могат да изиграят картата на неустойчивостта преди решаващите дни за гласоподаване, с цел да провалят успеха на Педро. А през есента ще има избори в Бразилия, където някогашният президент Лула да Силва има положителни шансове.
В умозаключение би трябвало да се означи, че ОАД не е единствената конструкция в района, която служи като организация-чадър. Най-обещаващата асоциация е CELAC (Общност на Латинска Америка и Карибите), която се интересува от районна интеграция и съдействие.
Освен това CELAC взаимодейства с Русия и Китай, което приказва за по-широк дневен ред за организацията. Бразилия се отдръпна от CELAC през 2020 година с аргумента, че асоциацията се управлява от Куба, Никарагуа и Венецуела, което не е правилно. По-вероятно е това да е направено по повод на Съединени американски щати, с цел да се разбие тази конструкция.
Куба, Венецуела и Никарагуа (както и Боливия) имат личен алианс ALBA, основан през 2004 година от водачите на Венецуела и Куба Уго Чавес и Фидел Кастро.
Има и UNASUR (Съюз на южноамериканските нации), основан през 2008 година Но през 2018 година поради Венецуела доста членове на съюза го напуснаха.
Като опция, Prosur (Форум за прогрес в Южна Америка) беше основан през 2019 година - той включва Аржентина, Бразилия, Чили, Еквадор, Перу, Колумбия, Парагвай и Гвиана.
По един или различен метод, в полза на страните от Латинска Америка е интензивно да разпространяват личната си визия в границите на своите асоциации, в сравнение с да харчат запаси и старания за планове на Съединени американски щати в границите на ОАГ.
[i] http://www.oas.org/en/sla/dil/inter_american_treaties_A-41_charter_OAS.asp
[ii] http://www.oas.org/juridico/english/treaties/b-29.html
[iii] https://www.cfr.org/in-brief/whats-stake-biden-2022-summit-americas
[iv] https://www.politico.com/news/2022/06/06/six-things-to-watch-during-the-summit-of-the-americas-00037384
[v] https://www.cfr.org/councilofcouncils/global-memos/region-divided-what-did-summit-americas-accomplish
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Самата концепция за основаване на Организацията на американските страни датира от края на 19 век, когато през април 1890 година е основан Международният съюз на американските републики. След това през 1910 година той се трансформира в Панамериканския съюз.
През 1948 година в Колумбия е подписана Хартата за основаване на районна организация. [i] Година по-късно е подписано Споразумението от Рио, съгласно което в действителност в района е основан защитителен съюз. [ii]
Виждаме, че реорганизацията се прави при започване на Студената война, когато Съединени американски щати интензивно се пробват да прекроят картата на света в сходство със личните си ползи. Те са виждали Латинска Америка като заден двор, който би трябвало да бъде умиротворен в сходство с проектите и стремежите на Вашингтон и в бъдеще да употребяват страните от района като спътници.
Самата ОАД се състои от три съществени органа за взимане на решения – непрекъснат съвет, общоприет секретариат и общо заседание. Бюджетът се състои от вноски от страните и през 2022 година възлиза на 81 милиона $.
Организацията включва 35 страни, само че от 1962 година Куба не взе участие в работата на ОАД, а през 2009 година е изключена от нея. ОАД има наблюдаващи (70 държави) и до неотдавна Русия беше измежду тях.
Последната среща на върха на ОАД се състоя в Перу през 2018 година и това беше първият път, в който президент на Съединени американски щати отсъстваше - Доналд Тръмп отхвърли да отиде на събитието.
Съветът по външни връзки в навечерието на срещата на върха уточни пет съществени точки от дневния ред:
1. „ Ковид-19. Близо 1,7 милиона души в района са умряли от заболяването, която осакати здравните системи и провокира обществени безредици. Но в някои страни, като Хаити, акциите за имунизация са в застой.
2. Изменение на климата. Според неотдавнашен отчет на специалисти на Организация на обединените нации, страните от Латинска Америка са измежду най-уязвимите към изменението на климата.
Регионът изпитва по-високи температури, необятно публикувана суша, рекордна загуба на гори и по-интензивни и чести наводнения, тропически стихии и циклони, които изостриха селскостопанските проблеми и продоволствената неустановеност.
3. Икономическо възобновяване. Докато Латинска Америка означи сдържан стопански напредък през 2021 година, тя е изправена пред възходяща инфлация, висока безработица, неравноправие в приходите, обезценяване на валутата и възходящ дълг. Други опасения произтичат от възходящите връзки на района с Китай и Русия, които са съществени търговски сътрудници.
4. Миграция и сигурност. Икономическата неустойчивост, политическите разтърсвания, изменението на климата и бандитизмът карат рекорден брой мигранти да напущат родните си страни.
Повече от шест милиона бежанци избягаха от филантропичната рецесия във Венецуела, до момента в който още десетки хиляди от Куба, Хаити и даже някои африкански страни минаха подлия Дариенски пролив, с цел да стигнат до южната граница на Съединени американски щати.
5. Политическа поляризация. През последните години идеологическите разделения и опасенията по отношение на необятно публикуваната дезинформация се ускориха.
Въпреки напъните на Съединени американски щати и ОАД за поощряване на демокрацията, властническите режими не престават да консолидират властта. В страни като Чили и Перу гласоподавателите поддържаха външни претенденти. " [iii]
И по този начин, това е глобалистично-демократична стратегия, която включва нормалния набор от човешки права и тъждество, екология, истории за народна власт и стопански разцвет в едно нестабилно бъдеще.
Но има и препратки към Русия и Китай, както и към „ властнически режими “, дезинформация и други идеологии. Ясен намек, че би трябвало да има единствено една идеология – либерално-демократична по модела на Съединени американски щати.
Ето за какво Politico означи, че Байдън е доста угрижен за триумфа на популистите в района. С това беше обвързвано и нежеланието да се поканят Куба, Никарагуа и Венецуела на срещата на върха.[iv] В последна сметка, в случай че представители на друга идеология и политически курс са по-ефективни, тогава за какво да слушаме Съединените щати?
Подобни строги императиви от страна на Вашингтон доведоха до нежелателен резултат за тях, когато ръководителите на други страни желаеха в ултиматална форма да бъдат поканени представители на трите посочени страни.
В резултат на това след мощни и оправдани рецензии водачите на Мексико, Хондурас, Боливия и Гватемала отхвърлиха да отидат на срещата на върха.
А ръководителите на Аржентина и Белиз още на срещата на върха направиха остри изказвания против Съединените щати. Между другото, в положителните остарели обичаи на антиглобализма, в Лос Анджелис се организира контра-среща на тези, които поддържат Куба и Венецуела, а също и се опълчват на нападателната външна политика на Съединените щати.
Кортежът на Байдън беше посрещнат с кубински флагове, а по време на речта му група хора в залата започнаха да крещят политически лозунги.
Според американски специалисти срещата на върха е била опция за администрацията на Байдън да издигне районната си визия. Поради това Байдън се опита да забави миграцията към Съединените щати, разгласи самодейността Build Back Better World за стимулиране на развиването на инфраструктурата; и леко смекчи глобите против Куба и Венецуела. Но това не оказа помощ доста.
Същите специалисти от Съвета по външни връзки обаче, след края на срещата на върха, обявиха, че още преди началото на събитието тя съдържа доста несъгласия, които не могат да бъдат позволени. Сега Белият дом неистово се пробва и към този момент предложи Денвър (Колорадо), с цел да се подтиква по някакъв метод интереса на латиноамериканските страни към съдействие.
Байдън също предложи стартирането на самодейността Партньорство на Америка за стопански разцвет, само че в случай че се съди по неналичието на специфична реакция, е малко евентуално да бъде допустимо по някакъв метод тя да бъде осъществена.
За своя сметка страните от Латинска Америка могат сами да изработят някои механизми, за благополучие има редица районни асоциации за тази цел. А Съединени американски щати явно не са подготвени просто да харчат пари за закупуване на политическа преданост.
Освен това отминаха времената на 90-те, когато Вашингтон сътвори своите марионетки и ги хранеше с безплатни средства и дотации.
В резултат на срещата на върха - подписването единствено на една декларация за резултатите от миграцията, където страните се споразумяха по някакъв метод да разрешат този въпрос. В същото време по време на събитието стана известно, че голям ескорт от бежанци от Централна Америка е минал границата с Мексико. Никой не им е попречил и надали ще им попречи да влязат на територията на Съединени американски щати.
Очевидно е, че даже на равнище имидж Вашингтон към този момент не може да предложи нищо на района. Държавният департамент към този момент не е в положение да направи атрактивна картина, с цел да зарежда, от една страна, личната си демография с гласоподаватели и фрагменти, допринасяйки за приключването на мозъци от страните от Латинска Америка, а въпреки това, да се огради с желязна стена, както се опита да направи Доналд Тръмп.
Съединени американски щати, изключително южните щати, към този момент са задоволително латиноамерикански, с цел да основат свои лични мрежи от диаспори и паралелна стопанска система. Като цяло в страните от Южна и Централна Америка, както и в Мексико, се следи възходящо отчаяние от политиката на Съединени американски щати като такава, да не приказваме за обстоятелството, че Вашингтон няма явен дневен ред.
Що се отнася до популизма, в това отношение вторият тур на президентските избори в Колумбия, който ще се организира на 19 юни, ще бъде един тип лакмус.
Ако левият претендент Густаво Педро завоюва, това значи срив на провашингтонския курс в тази страна, възстановяване на връзките с Венецуела и образец за подражателство в други страни, където десните политически сили, насочени към Съединени американски щати, към момента държат властта.
Между другото, урибиста Родолфо Ернандес, който е на опашката, съобщи, че даже може да отдръпна кандидатурата си от изборите. Вероятно управляващите могат да изиграят картата на неустойчивостта преди решаващите дни за гласоподаване, с цел да провалят успеха на Педро. А през есента ще има избори в Бразилия, където някогашният президент Лула да Силва има положителни шансове.
В умозаключение би трябвало да се означи, че ОАД не е единствената конструкция в района, която служи като организация-чадър. Най-обещаващата асоциация е CELAC (Общност на Латинска Америка и Карибите), която се интересува от районна интеграция и съдействие.
Освен това CELAC взаимодейства с Русия и Китай, което приказва за по-широк дневен ред за организацията. Бразилия се отдръпна от CELAC през 2020 година с аргумента, че асоциацията се управлява от Куба, Никарагуа и Венецуела, което не е правилно. По-вероятно е това да е направено по повод на Съединени американски щати, с цел да се разбие тази конструкция.
Куба, Венецуела и Никарагуа (както и Боливия) имат личен алианс ALBA, основан през 2004 година от водачите на Венецуела и Куба Уго Чавес и Фидел Кастро.
Има и UNASUR (Съюз на южноамериканските нации), основан през 2008 година Но през 2018 година поради Венецуела доста членове на съюза го напуснаха.
Като опция, Prosur (Форум за прогрес в Южна Америка) беше основан през 2019 година - той включва Аржентина, Бразилия, Чили, Еквадор, Перу, Колумбия, Парагвай и Гвиана.
По един или различен метод, в полза на страните от Латинска Америка е интензивно да разпространяват личната си визия в границите на своите асоциации, в сравнение с да харчат запаси и старания за планове на Съединени американски щати в границите на ОАГ.
[i] http://www.oas.org/en/sla/dil/inter_american_treaties_A-41_charter_OAS.asp
[ii] http://www.oas.org/juridico/english/treaties/b-29.html
[iii] https://www.cfr.org/in-brief/whats-stake-biden-2022-summit-americas
[iv] https://www.politico.com/news/2022/06/06/six-things-to-watch-during-the-summit-of-the-americas-00037384
[v] https://www.cfr.org/councilofcouncils/global-memos/region-divided-what-did-summit-americas-accomplish
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ