Предимствата на EС пред Китай са единното европейско законодателство и

Предимствата на EС пред Китай са единното европейско законодателство и отбраната на вложенията и на човешките права, акцентира дипломатът

Отговорът на Европейския съюз на китайската мрежа от търговски и инфраструктурни планове, обхващащи целия свят, най-сетне става действителен. Това стана ясно от думите на високопоставени чиновници на Европейски Съюз през тази седмица.

Европейската комисия и висшият представител на Европейски Съюз показаха капиталовата тактика Global Gateway („ Глобален портал “) при започване на декември 2021 година, само че програмата едвам в този момент се разпростира.

Водещите европейски планове „ Global Gateway “ имат за цел да предложат на разрастващите се страни опция на стратегическата благотворителност на Китай в границите на самодейността „ Един пояс, веднъж “, посредством която Пекин проектира своята мощност по стратегически търговски направления посредством създаване на пристанища, енергийни схеми и телекомуникационни мрежи.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен съобщи, че напъните ще бъдат ориентирани към интелигентни вложения в качествена инфраструктура при съблюдаване на най-високите обществени и екологични стандарти в сходство с демократичните полезности на Европейски Съюз и интернационалните правила и примери. Европейски Съюз нееднократно разкритикува Китай, че изискванията за финансиране, предлагани от Пекин, постоянно са неподходящи, непрозрачни и вършат някои по-бедни страни, изключително в Африка, дългово подвластни от Китай. Освен това човешките права постоянно се заобикалят.

Кои са преимуществата на Европейски Съюз пред Китай и по какъв метод Европа съответно може да противодейства на инициативата„ Един пояс, веднъж “, Tribune потърси експертното мнение по тази тематика на дипломата, специалист по интернационалните връзки и някогашен ръководител на Комисията по външна политика в Народното събрание Димитър Гърдев.

Г-н Гърдев, тези дни стана ясно, че Европейски Съюз най-накрай започва самодейността, която цели да конкурира китайската мрежа от търговски и инфраструктурни планове „ Един пояс, веднъж “ . Става въпрос за тактиката „ Глобален портал “ (Global Gateway) “, която включва 70 плана , към този момент е ясно и кои ще бъдат първите от тях. Мисия допустима ли е Европейски Съюз да отговори съответно на китайската атака по стратегически търговски направления?

Аз мисля, че това е една малко позакъсняла мярка, тъй като самодейността „ Глобален портал “ беше оповестена през 2021 година с едни малко по-други цели, свързани с излизане от постковид времената. Тя сплотява няколко съществени подпрограми, които имат челната задача докъм 2027 година да изпълнят един финансов проект от към 300 милиарда евро. С помощта на грантове, заеми и облекчения за бизнеса в действителност да основат една среда и конюнктура, която да направи тъкмо тази част на Европа – Централна и Източна Европа, устойчива и конкурентноспособна в доста връзки.

Безспорно Централна и Източна Европа, и в частност Балканите, имат стратегическа роля предвид на цялостната реализация на самодейността „ Един пояс, веднъж “. Затова приказва и фактът, че Китай разполага със собствен обособен механизъм за партньорство с този район. Става въпрос за рамката на съдействие сред страни в Централна, Източна и Югоизточна Европа и Китай. Как Европейски Съюз може да се опълчи на това въздействие на Китай в района?

Тази самодейност в началото беше 16 + 1 (бел.ред. Страни-членки са Китай, Полша, Естония, Латвия, Литва, Румъния, България, Унгария, Чехия, Словакия, Словения, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Хърватия, Албания, Северна Македония), след това се трансформира в 17+1 (бел.ред. През 2019 година към формата се причисли и Гърция), на 22 май 2021 година Литва разгласи отдръпването си от този механизъм за съдействие, а предходната седмица той към този момент стана 14+1. Данните, с които разполагаме, в действителност приказват, че по-голямата част от вложенията не са осъществени или са под формата на заеми и то с неизгодни условия. Тук имаме едни безапелационни образци, изключително що се отнася до Черна Гора, която получи заем от 1 милиарда евро тъкмо по тази самодейност на Китай, с цел да построи първите 41 км от автомагистрала (бел.ред. Когато бъде приключена, автомагистралата ще свърже Подгорица със северната част на страната и сръбската граница). Тази права беше построена отново от китайска компания със седем години забавяне, през това време лихвите по заема продължаваха да се натрупат и в един миг се наложи Европейски Съюз, европейските банки и американските „ Голдман Сакс “ и „ Мерил Линч “ да изплащат дълга на една страна, която не е член на Европейски Съюз. Така Черна гора изпадна в неплатежоспособност, тъй като този план задължи страната с към една трета от нейния БВП. И тук виждаме една политика на китайското държавно управление, която е обвързвана освен с чист бизнес и чисти хрумвания, а посредством тези вложения, посредством това нахлуване в пространството на Централна и Източна Европа, се търси към този момент и политическо въздействие.  Фактически съвсем всички стратегии в района не се реализираха, не бяха изпълнени в цялостен размер. Единствената инвазия, която Китай направи, беше в Черна гора, като са налице отрицателните последици, които са доста добър образец за този тип политика. Другата страна, която получи много съществени вложения беше Сърбия. Това е равносметката от тази стратегия на Китай за нахлуване в един от районите на Европейския съюз, който съставлява 30% от популацията на Европейски Съюз, само че дава едвам 20% от общия Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз.

В този ред на мисли за какво тактиката на Европейски Съюз „ Глобален портал “ може да бъде по-добрата опция на китайската самодейност „ Един пояс, веднъж “?

Предимствата на Европа са единното европейско законодателство, уеднаквените стандарти и правила, отбраната и на вложенията, и на човешките права. По отношение на проекта „ Global Gateway “ голямо внимание се отделя на екологичните правила, на интерсвързаността, на новите технологии, които ще бъдат заложени в връзките, в свързаността, която има Европа, както несъмнено и на стандартите, които предлага, тъй като те са годни за безусловно целия съюз. Какъв е методът, по който работи Китай? Това, което видяхме е, че доста малко са локалните и локалните компании, които могат по някакъв метод да вземат участие в осъществяването на препоръчаните планове. Имаме го образецът и тук в България. Като се стартира с това, че строителните материали се внасят от Китай и стигнем до такава степен, че служащите са също от Китай. И нищо по съответния план не остава за страните на територията, на които се осъществя той, и за локалните компании. В края на краищата смисълът на една такава сериозна инфраструктурна задача е да вдигне самите райони, да даде работни места, да сътвори опция за локалните компании да вземат участие в огромни планове, които пък оттук насетне ще развият инженерингът им и ще им оказват помощ да натрупат опит. Това, което е напълно естествена бизнес процедура, не го виждаме. Знаете какво е развиването сега на китайската стратегия в Централна и Източна Европа. Държави като Литва, Латвия и Естония излязоха от механизма „ 17+1 ”. Сега и Чехия следва да го направи. Не би трябвало да си затваряме очите, че тук има и политически миг. И този политически миг е обвързван с това, че Китай има голям недостиг, към 200 милиарда евро, във връзка с Европа, в интерес на Китай. Същевременно Европейски Съюз в тези условия на рецесия и на война в Украйна доста деликатно следи доближаването на Китай с Русия. Фактически това е и една от аргументите, която накара някои страни да излязат от механизма „ 17+1 “. Първо беше Литва. Те се отдръпнаха, тъй като откриха посланичество на Тайван. Същевременно Тайван сътвори фонд за към 1 милиарда евро за подкрепяне на планове в Литва. След това се причислиха и Латвия, и Естония. Както тези прибалтийски страни, има поръчки и от Чехия, че точно поради негласната поддръжка на Китай за войната в Украйна, те стопират съдействието си в тези стратегии. Китай на процедура заобикаля глобите на Европейски Съюз към Руската федерация и това няма по какъв начин да не бъде взето под внимание в двустранните връзки.

Какво значение има за България стартирането на „ Глобален портал “ и по какъв метод страната ни може да откри място измежду тези значими планове, които предстоят да бъдат осъществени, и да завоюва от тях стопански, а и политически дивиденти?

Преки са изгодите, тъй като имаме опция да участваме в една европейска самодейност, в която са включени и програмата за съдействие сред европейските райони, програмата ИНТЕРЕГГ, а също по този начин Източното и Южното партньорство. Това въпреки всичко са страни, които са в непосредствена непосредственост до България. Най-важното е, че има доста съществени стратегии за свързаността на районите. Искам да обърна внимание и на още нещо. Всъщност стратегиите, които бяха с Китай, имат за цел създаване на една инфраструктура в направлението Север-Юг, защото по направлението Изток-Запад европейските стратегии са доста по-напреднали. Това, което желая да подчертая е, че тази самодейност (бел.ред. „ Глобален портал “) има паралелна такава, която е значима за нас, а точно „ Три морета “. С намаляването на интензивността на китайското присъединяване ние имаме опция да задействаме този проект, в който, както знаете, България е деен участник. Миналата година бяхме домакини на това партньорство, което има същата задача, а точно да задейства финансиране, задължения и присъединяване на съществени вложители от европейска и американска страна. Тук е моментът да загатна, че „ Global Gateway “ подписа съглашение със Съединени американски щати  и за тяхно присъединяване в тази стратегия.

Първите планове на Европейски Съюз, които са планувани в границите на „ Global Gateway “, включват цифров кабел под Черно море, подводен оптичен кабел за свързване на Средиземноморието и страните от Северна Африка, както и язовир и водноелектрическа централа в Камерун, какво е мнението Ви?

В плана, обвързван с Черно море България съответно може да взе участие.  

Кога, съгласно Вас, ще станат ясни страните членки, които ще вземат присъединяване в тези планове и съответните параметри, свързани с тяхното осъществяване?

Както споделих програмата е от 2021 до 2027 година. Първите 18 милиарда евро към този момент са налични. Между другото по тази стратегия има и финансиране, което цели да подкрепи самото кандидатстване за присъединяване и правенето на плановете. Така че, в това отношение българските компании също ще имат облекчения, а точно да употребяват  ноу-хау и финансови средства, с които да наемат експерти, които да изготвят тези форми и планове за кандидатстване на нужното равнище. Програмата потегля в този момент. Естествено, върху нея ще оказва голямо значение спорът в Украйна, само че това, че имаме една съответна стратегия, която е наша, европейска и е по нашите правила, е доста значимо. Това е огромно преимущество на фона на отрицателния опит с китайската концепция, съответно имам предвид Централна и Източна Европа. Както към този момент споделих от „ 17+1 “, форматът на съдействие към този момент е „ 14+1 “, тъй като нито една от страните не реализира това, което беше заложено като грандиозни цели. В България знаете какво се случи с доста от китайските планове. Разбира се, това е плод и на конюнктурата. Китайската Народна Република е голям финансов исполин, с който не би трябвало да се прекъсват по никакъв метод връзките, само че дано да не бъдем и в ситуацията, в което се оказаха някои страни. Стана въпрос за Черна гора. И в Африка обаче, ситуацията със зависимостите е доста съществено. Просто би трябвало да се уточняват нормите, взаимноизгодните връзки. Аз считам, че в този район за всеки има място!