Магистралата на смъртта – най-жестоката бомбардировка на американски ВВС
Преди Съединени американски щати да се намеси в спора сред Ирак и Кувейт, армията на Саддам Хюсейн се счита за 4-тата най-голяма в света. На 2 август 1990 година иракската войска минава границите на Кувейт и има намерение да остане там близо седем месеца. В резултат на тези дейности Организация на обединените нации автоматизирано се задейства и приготвя за ответен удар, възползвайки се напълно от американската военна промишленост, предвождана от Буш.
Снимка: By Jonas Jordan, United States Army Corps of Engineers – http://www.hq.usace.army.mil/history/Kuwait_burn_oilfield.jpgDescription & related images, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2246151
Легендарни са фотосите, в които иракски бойци палят 600-те петролни кладенеца на Кувейт, преди да изоставен страната и да се отдръпват. Повод за спора е обвиняване, че Кувейт употребява нефта на Ирак откакто копае много по-сериозно. Два дни са нужни за безспорна доминация над кувейтските сили, които самоуверено бягат към Саудитска Арабия и стартират да търсят помощ от своите сътрудници. След няколко дни Саддам Хюсейн афишира Кувейт за 19-тата провинция на Ирак.
Саддам няма особени триумфи, когато светът потегля против него и постепенно и несъмнено е заставен да отдръпна армията си. На 24 февруари е ударен по въздух, земя и вода и след 100 часа излиза наяве, че не може да отвърне на огневата мощност. Само 2 дни по-късно ще стане ясно, че иракската войска ще се отдръпна, само че няма да се съгласи с резолюцията на Организация на обединените нации.
Снимка: By PHC HOLMES, US Navy – Still Asset Details for DNST9208000, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9876647
Армията на Саддам има за цел да се укрепи в Башра. Малко е противоречиво дали е редно да се атакува оттегляща армия, откакто явно военните дейности завършват. Според някои, отдръпването не значи предаване и привършване, а единствено опция за бъдещо нахлуване. Тази логичност се употребява от американските Военновъздушни сили, когато стават очевидци на оттеглящата се войска.
В идващите 10 часа конвоят е бомбардиран и нападан с друго оръжие. Напускащата войска не може да отвърне на удара и огромна част от бойците напущат машините си, тъй като не желаят да бъдат заровени в тях. Американските водачи споделят, че извършената задача не съставлява нищо по-различно от пукотевица по цели. Машините, които съумяват да оцелеят, по-късно са посрещнати от наземните сили. Танковете, които избират да минат през пустинята са ударени самостоятелно. Журналистът Робърт Фиск по-късно ще опише, че по тази автомагистрала е изгубил броя на труповете, които са захвърлени в пясъка. Стотици тела са намерили гибелта си за 10-часовата бомбардировка. Според проучване от 2003 година повече от 10 000 души са посрещнали гибелта си. Оцелелите се пробвали да се скрият в околните блата, само че просто са удължили живота си с няколко часа.
Снимка: By Christiaan Briggs – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=87805
На автомагистрала 8 обстановката е малко по-различна и унищожените машини са към дузина. Причината е, че AH-64 Apache не е въздесъщ.
След като светът вижда демонстрираните качества от американските Военновъздушни сили и също така осъзнава, че нападението е осъществено върху оттегляща се войска, стартират да излизат разнообразни отзиви по отношение на държанието и своеволията на Съединени американски щати. Според някои, иракската войска е изпълнявала сподогба 660 от резолюцията на Организация на обединените нации.
Снимка: By TECH. SGT. JOE COLEMAN – http://www.airforce-magazine.com/MagazineArchive/Pages/2011/January%202011/0111storm.aspx, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1068196
Това осъществяване влиза в секцията „ Военни закононарушения “ и се преглежда от интернационален боен арбитражен съд. Журналистът Сиймор Хърш добавя историята, откакто вижда по какъв начин към 350 невъоръжени иракски бойци бягат при извършена офанзива на автомагистрала 8 стават жертва на огън от група американски Bradley. Преди да се появи американската военна полиция, която да пази отломките, поданици на Саудитска Арабия към този момент събират захвърленото оръжие по земята, то по-късно ще се продава на черния пазар.
Снимка: By DoD photo by Staff Sgt. Dean Wagner – http://www.dodmedia.osd.mil, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1502189
Генерал Норман Шварцкоп изяснява, че дава разпореждане за пукотевица, тъй като не можел да разреши на иракските бойци, известни като убийци, изнасилвачи и нарушители да изоставен толкоз елементарно. Разбира се, генералът в никакъв случай няма да каже, че за първи път има опция да извади толкоз съществено количество неприятелска военна техника от строя. Кейт Ади от BBC по-късно ще изясни, че в случай че стрелбата е осъществена против бойци, за какво скитниците вадят от овъглените коли четки, кукли и други домашен уреди? Нима това е бил боен боеприпас?
