Преди руските сили да решат да направят своята голяма екскурзия

Къде Владимир Путин видя нацисти и защо тръгна да „спасява“ света от тях

Преди съветските сили да решат да създадат своята огромна екскурзия до Украйна и да се маскират като специфична интервенция – явно нов синоним на война – персонално самият Владимир Путин разгласява свое забавно есе по тематиката за Украйна, разпространявайки го на британски, съветски и украински в формалния държавен уебсайт. Путин разяснява руските водачи, които основават страната Украйна през далечната 1922 година и въпреки същият да не заслужавал своя суверенитет през цялата история, исторически постоянно трябвало да се счита за съветска територия.

След като Украйна афишира своята самостоятелност през 1991 година е несъмнено, че нищо няма да бъде повече същото. Според президентът, множеството украински водачи са се постарали да митологизират историята и да я пренаписват, като главната им задача е била да отстранен всичко съветско, което може да се открие, както и всяка връзка сред Русия и Украйна. Вместо да споделят, че в миналото са били руснаци или въобще в миналото са били съветска територия, детайл, който Путин желае да чете, украинците са почнали да пишат единствено, че в миналото са били част от Руската империя, а по-късно и от Съюз на съветските социалистически републики, до момента в който са били под цялостна окупация.

Историческата действителност на съвременна Украйна е по-сложна, в сравнение с показаната версия на Путин, изключително откакто приказваме за най-малко 1000 години в смяна на религията, границата и локалното население. Правени са доста опити да се открият всички вероятни фракции в Украйна, както и да се диверсифициране географската им диря, само че с изключение на по-сложна и съвсем невъзможна за разбор територия, друго не е реализирано.

През вековете, Русия и Австро-Унгария, Полша и Литва имат доста обща пълномощия върху Украйна. Първите им опити за завършек на външно въздействие, могат да се открият още през 1917 година с групировката Украинска Народна република. Русия стартира своята дълга борба за определяне на надзор над Украйна, правейки го част от Съюз на съветските социалистически републики с слагането на свое лично държавно управление до преди Втората Световна война. Логично е, че откакто Германия съумява да превземе цялата страна, всички опити за надзор са завършени. Дебатът обаче остава, тъй като никой не може да уточни или да бъде безапелационен по какъв начин би трябвало да се чете историята по време на война.

Според мнението на Путин, модерната украинска самостоятелност е почнала не през 1917 година, а през ВСВ. Под контрола на немската войска, Украйна сред 1941 и 1944 година е почнала да ражда украинско придвижване, което се опитвало да се отдели от нацистите и да се бори за страната си. В идващият миг точно Червената войска би трябвало да се преглежда като избавител на Украйна, а с това би трябвало да се не помни и идната окупация.

Заключението на Путин за този интервал демонстрира, че Украйна е била притисната да се бори за самостоятелност от нацистите, само че не и от Съюз на съветските социалистически републики. Според някои откриватели като Маркиян Добчански, сходни изказвания са безсрамен опит за битка в осведомителната война и постоянно могат да повлияят на мнението на всички останали хора.

Добчански е измежду хората, които всякога провокират Путин на обществен спор, с цел да приказват за неговата версия за нацизма и окупацията в Украйна по време на руското владичество, като постоянно е питал какво тъкмо би трябвало да е отношението на страната, която е притисната от двете страни като буфер. Всеки един от специалистите, които търсят своя отговор, демонстрират доста ясно, че всичко стартира с рухването на Руската империя, когато десетки хиляди украинци се борят против болшевиките и се пробват да открият собствен личен парламент и самостоятелност.

Битката продължава до 1922 година и след успеха на Червената войска, Украйна незабавно би трябвало да одобри новата идеология, както и да се поклони на Съветския съюз абсолютно. Това ясно ни демонстрира, че Украйна е живяла доста малко в някакъв свободен режим при започване на XX век. Путин, съгласно Добчак, пропуща доста комфортно този интервал и продължава да споделя история, която няма нищо общо с същинските обстоятелства.

Путин не разяснява и този факт, продължавайки да фантазира една напълно друга история, в която надали не Съюз на съветските социалистически републики е бил избавителния пояс за страната – детайл, който може да бъде открит и за други страни като Полша. Да не забравяме, че една от обичаните тематики – холодоморът или един от най-големите геноциди, осъществени против Украйна по време на ръководството на Съюз на съветските социалистически републики, също е извънредно пропуснат, само че приятната амнезия на съветски водач не може да бъде унизена или изпитвана с обстоятелства.

По това време повече от 3.9 милиона души умират от апетит или към 13% от украинската популация при започване на 30-те години на предишния век. По това време украинските фермери отхвърлят да дават своята земя на известните трудово-земеделски кооперативни съюзи и тъкмо затова получават едно от най-суровите си санкции. Елитът, който може да даде някаква форма на отпор е преследван и избиван.

С нашествието на Германия през 1941 година ще открием, че някои украинци, изключително тези от западните елементи на страната, стартират да ги гледат като освободители. Едва ли са очаквали обстановката да е по-лоша, в сравнение с със Съюз на съветските социалистически републики като покровител. Нито един украинец не желае да живее с германците, нито пък с руснаците, само че от време на време би трябвало да се избира по-малкото зло. Големият напън на Украйна е да сътвори своя самостоятелна страна, нищо друго не е от голяма важност.

И тъкмо тук идва огромният проблем. Да, в Украйна е имало Холокост, само че по това време не можем да открием нито една от останалите велики сили, която да го предотврати, затова размахването на пръсти и коментирането няма по какъв начин да бъде употребявано като рационален вид. По това време безусловно никой не може да се мери с немското оръжие, затова не можем, а и не би трябвало да чакаме чудеса от украинеца. Да, България сигурно е била за образец, само че България е напълно друга страна, в която към момента е имало задоволително интелигентни и рационални хора, да не приказваме, че малко на брой са имали Борис III на тяхна страна.

По това време съгласно Путин, украинските националисти са неприятни, тъй като са се борили със Съветския режим, а в един миг не е мъчно да видим, че като че ли всички страни са се изправили против този режим. Путин е критикът, който ще осъжда колаборацията на украинци с нацисти, като че ли Съюз на съветските социалистически републики в никакъв случай не е бил в съюз с Нацистка Германия, още веднъж кой и защо тъкмо съди? И по този начин стигаме до 24 февруари, в който се заприказва за денацификацията – прословутото проклинание. Какъв е казусът с украинците и Холокоста? Добре, от една страна са неприятни, тъй като някои са съдействали на германците, само че от друга не би трябвало ли да са положителни, тъй като са се опитвали да бъдат самостоятелни, кое е вярното?

Всеки път, когато историята на Русия, построена напълно на имитация, изтриване на следи и преписване на някакви вълшебен качества, стартира да се оспорва, отговорът на Русия е да упрекна някой в нацифициране. И добре, само че може ли да приказваме за нацизъм, откакто се счита, че едно от най-големите зверства в Украйна е осъществено точно в покрайнините на Киев. Според статистиката, всеки четвърти евреин е бил погубен точно в Украйна. За страдание не би трябвало да забравяме, че по-голямата част от Втората Световна война не се води в Русия, а огромна част от нея се е развила точно в Украйна и Беларус, както и някои от по-големите елементи на Западна Русия.

По време на немската окупация, няколко милиона украинци са изпратени на работа в немски лагери, ферми и заводи. Според немците, Украйна е доста по-високо в йерархията по отношение на Русия и тъкмо това нервира доста някогашния Съюз на съветските социалистически републики. По това време нацистите не престават да вадят обстоятелства за украинската просвета и народен интерес, т.е. те са предложили тъкмо това, което домакините са желали да чуят. По това време никой не харесва и двете страни, само че откакто нацистите са склонни да дават самостоятелност, това отново би трябвало да се преглежда като крачка напред.

Обещанието на Хитлер и компания е, че след войната ще получат всичко, което желаят, до момента в който не идва 1945 година и Германия не пада. По това време точно Степан Бандера, който взема решение, че по този начин или другояче е прекомерно изтощен от Съюз на съветските социалистически републики, стартира да се бори на страната на нацистите. И това не е изненадващо, изключително откакто приказваме за страна, която е помогнала за избиването на милиони, освен това в спокойно време. Да, същият през днешния ден е воин на Украйна, като не би трябвало да забравяме, че страната е била притисната от две страни и би трябвало да откри допустимо най-хубавото решение, а и също по този начин в никакъв случай не е била обсъждана като страна.

И както нормално се случва, модерната философия демонстрира, че с цел да има война, врагът би трябвало да се обезличи. Поради този факт ще открием, че украинските националисти постоянно би трябвало да са нацисти, тъй като единствено това е последното улеснение на подправената разгласа на Русия. От 2014 година насам продължава да се приказва за експанзия, за нацизъм, за фашизъм и всевъзможни други химерни същества. От друга страна е необичайно да разясняваме по какъв начин тъкмо наподобяват съветските нацисти, както и фашисти, носещи същите свастики. Не е ли срамно, а може би и даже смешно, че през 2022 година продължава да се приказва за баба Яга под леглото?

След анексирането на Крим, разумното се случва, Украйна стартира да признава своите герои, които са се борили против Съюз на съветските социалистически републики, освен това освен по време на Втората Световна война, а и преди този момент. Никой не може да отхвърли, че съветското въздействие е било „ позитивно “ за Украйна. Топлите усеща не престават да участват в тази сцена. Изведнъж, когато пропагандата би трябвало да отстъпи, Украйна стопира да преглежда Съюз на съветските социалистически републики като избавител, а като изверг. Разкриването на същинската идентичност в никакъв случай не е било мъчно.

През 2015 година е повече от разумно, че Украйна направи идната стъпка към затварянето на вратите. Всички комунистически монументи бяха отстранени и улиците започнаха да се прекръстват на герои, които са почтени в историята на Украйна. Легализацията разрови и някои остарели рани, въпреки всичко някои от посочените герои са били част от помощниците в Холокоста.

Не можем да избягаме от този факт, само че в този миг, когато от едната страна идва остарелият камшик, до момента в който господства другия, не е ли редно да видим избора на по-малкото зло? Няма изцяло положителни в тази история, даже историците са съгласни с това, само че въпреки всичко ще открием, че е редно най-малко да се подчертае салдото и дали в миналото е имало фенове на нацизма в Украйна, това би трябвало да бъде спор единствено на локално равнище.

Странното е, че даже и през днешния ден Украйна не може да има националисти или патриоти, те незабавно ще се преглеждат като нацисти от страна на Русия. Дългата осведомителна война не се води от през днешния ден или през вчерашния ден, тя продължава да съществува от рухването на Съюз на съветските социалистически републики и до момента. Отношенията сред тези две страни са най-често като връзки на колония и колонизатор и всякога, когато няма съгласие, колонията би трябвало да се накаже.

Дълго време глобите на газта се оказаха настояща система, до миг, в който самата Украйна реши, че повече няма да играе по тази свирка. На финалът виждаме крайния резултат, търсене на нацисти, повторение на една и съща мантра и Европа, която за следващ път се сблъсква с криза.