Преди повече от 80 години на 5 март 1940 г.

Преди повече от 80 години на 5 март 1940 година се издава една от най-жестоките заповеди против полското население. Тя няма нищо общо с нацистите. Полша се оказва страна на границата сред две съществени сили в Европа, чиято единствена задача е бързо разпределение на европейски територии. Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) има благословията да избие повече от 22 хиляди полски жители. Сред тях участват и пандизчии от разнообразни лагери. Унищожаването на елита на една нация е позната процедура в историята и се повтаря неведнъж във времето.

На 23 август 1939 година Германия и Съюз на съветските социалистически републики вземат решение да подпишат тайното съглашение за подялбата на Полша. Изпълнението на пакта Рибентроп-Молотов има за цел да отнеме за следващ път свободата на поляците и на 17 септември 1939 година съветските бойци нахлуват през източната граница. Полша не може да реагира съответно, откакто води сражения на западния фронт против нацистите. Няма излаз и помощ от нито един съдружник, командването издава заповед за евакуация и полските сили би трябвало да се изтеглят в Унгария или Румъния, предлага се да заобикалят всевъзможни срещи с Червената войска.

За разлика от френските бойци, които обожават да хвърлят пушките и да бягат през океана, поляците решили, че не могат да се откажат от родината си и предпочели да водят борбата. Агресорът обаче е многочислен и съпротивата е безсмислена. Полша е елеминирана за негативно време. Арестуваните в този акт са сред 240 и 250 хиляди души, включително участват 10 000 офицера. Противно на упованията, множеството военни са предадени на тайната полиция Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) като контрареволюционни детайли. Създават се три лагера особено за офицери и други военни, а към тях скоро се прибавят и граничарите. В края на ноември пандизчиите са към 14.5 хиляди души. Липсва пространство, а и като цяло отношението към тях е зверско – раздаването на храна и вода е събитие, което се случва рядко.

Всеки пандизчия е разпитван в детайли за професионалната му позиция, персонална благосъстоятелност, връзка с други страни и знания на други езици. Въпреки месеците на изтезания и тормоз, доста малко бойци се пречупват, останалите героичен устоят на мъченията. В последните седмици от 1939 година излиза наяве, че даже и с ускорено следствие не може да се реализира необикновен триумф. Досиетата са предадени и следва решение на ориста на хванатите. Заповедта за изтребването идва непосредствено от Йосиф Сталин. На 5 март 1940 година началникът на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) предлага да се издаде най-високото наказване – разстрел.

Снимка: By National Archives & Records Administration, nara.gov, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=116442

По негово гледище присъдите би трябвало да се правят без показване на повдигнатите обвинявания. През март 1940 година идва нова заповед за разпускането на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) пандизите. Сред евентуалните жертви са пенсионирани офицери, хора работещи за държавното управление, политици, прокурори, съдии, политически деятели, притежатели на земя и други хора с висок статут. Изискването към тайната полиция е то да се случи бързо и дейно.

Причината за незабавната екзекуция е да се резервира колкото се може по-дълго тайната. На 16 март 1940 година стартира подреждането на документите за бъдещите жертви. Същите се разпределят по значимост и сан. В лагерите стартира разбъркване и разделяне на пандизчии. Притесненията, че може да последва протест и обстановката да излезе отвън надзор принуждава множеството пазачи да засилят ограниченията и да не престават да пазят тайната. Никой даже не е подозирал, че ще бъде изведен в горите, с цел да бъде разстрелян. За окончателното решение излиза наяве в килиите на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) или едвам при идването в Катинската гора, когато пред мнозина се разкриват всеобщите гробове. Юзеф Чапски е един от оживелите и си спомня за тези дни с смут. За тях споделя следното:

„ Никой не съумя да разбере за какво сме изпратени в лагера и по какъв аршин ни събираха. Възрастта, рангът, специалността, предишното и политическите вярвания бяха смесени. Всяка последваща партида беше още едно несъгласие на нашите теории. Единствената допирна точка беше желанието да сме идващите изведени от лагера, когато съобщаваха имената ни. До последно вярвахме, че ни освобождават и час след час се надявахме да бъдем в този лист. На стълбите на църквата, комендантът ни изпрати сърдечно с усмивка цялостна с обещания. Отивате там, където аз на драго сърце желая да бъда, споделяше той. “

Друг пандизчия на име Здислав Пешковски си спомня следното:

„ Претърсиха ни подробно на тръгване и взеха всички остри предмети като ножове, ножички и бръсначи. Снимките на досиетата се ревизираха подробно и ни водеха към изхода по двойки. Качвахме се в затворническите камионетки, а вътре се возихме по осем души в поделение. Държаха ни като диви животни в клетка. “

Снимка: By unknown, Photo of Polish Red Cross delegation – Zbrodnia katyńska w świetle dokumentów / z przedm. Władysława Andersa. Wiele wydań przed 1994, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3143872

Голяма част от пандизчиите отпътуват за Западен Беларус и Украйна. Настаняват се в локалните затвори, където не престават да чакат своята присъда. Там към този момент са готови и описите за екзекуция. Важно е да се означи, че разстрелите се случвали най-вече през нощта. Голяма част от убитите са водени в шумоизолирани килии, където като животни са убивани с патрон в главата. Съпротивляващите се завързват и също поглеждат в дулото на съветския Нагант. Малко по-късно Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) взема решение да употребява немския Валтер 7.65. Причината за този избор е, че немското оръжие е доста по-надеждно и дейно. Разстрелите приключвали на зазоряване.

Екзекуторите нормално се обличат в кафеви кожени облекла, напомнящи повече за чиновник от кланица, в сравнение с естествен човек. На никого не се четат обвинявания и откакто жертва се довлича в килията следва незабвен изстрел в задната част на черепа. На сутринта труповете се транспортират с камиони в общи гробове на някои от най-недостъпните места и стартира заравянето. Голяма част от всеобщите гробове остават недостъпни с години за локалните поданици. За Катинското кръвопролитие се знае извънредно малко, в множеството случаи информацията се набира само и единствено от ексхумациите на телата. Откритите гилзи демонстрират, че разстрелите са се правили на място. Известно е, че пандизчиите от Катинската гора са прекосявали през специфична вила, която била предопределена за Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) официрети.

Какво се е случвало там е тайнственост. Цифрата убити също не може да бъде доказана, документите не са безапелационни и има разминавания. Разликата обаче е дребна и съгласно Комитет за Държавна сигурност (на СССР) точният брой е 21 857 разстреляни и още 7305 арестувани без присъда. Само 395 души са съумели да избягат от всеобщото ликвидиране. В ядрото на тази полуда най-вероятно изниква и въпросът за милиони долари: за какво? Една от допусканите версии е, че Съюз на съветските социалистически републики търси реванш за тежката загуба в Полско-Съветската война от 1920 година По-разумното пояснение обаче е елиминирането на елита, който би могъл да разпалва национализъм и да аргументи обилни главоболия на новите окупатори. Заличаването им дава опция за по-бързо и елементарно пробутване на новите идеали, а такива доста скоро ще има.

Съществува версия, че това е изискването сред Нацистка Германия и Съюз на съветските социалистически републики в опит да сложат завършек на полската самостоятелност. Някои от най-високите рангове, които умират без съд и присъда са: 12 генерала, един адмирал, 77 полковника, 197 лейтенант-полковници, 541 майора, 1 441 капитана, 6061 лейтенанта и младши лейтенанти, командири на конница и офицери в ресурс. След това стартира събирането и на останалите високи армейски чинове от градовете, които не са били мобилизирани по-рано. Когато военните били изчерпани, новите окупатори насочили вниманието си към хората високо в йерархията.

Към тях спадат академични професори, инженери, духовници, доктори, юристи, поети, писатели и всички останали, които биха могли да образуват някакъв хайлайф. Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) не идва импровизирано за тази интервенция, фрагменти от най-хубавите им затвори идват, с цел да продължат мъченията и гаврата с хора. Палачите също са с опит и техните изтезания завършват единствено с един изстрел. На 26 октомври 1940 година тайната полиция даже дава премия на 125 души за вярна работа и вярно осъществяване на специфични задания. Това е другото име на убийството – специфична задача. Човешката природа обаче не може да бъде победена.

С премия или без такава, мнозина от участниците в тази деградация скоро се пропиват и умират като мнозина посрещат гибелта си в идващите няколко години. Малцина съумяват да се повдигнат в партията, а някои от палачите вземат решение също да надникнат в дулото на револвера. През лятото на 1941 година Смоленск е окупиран от немската войска. Първата информация за осъществените зверства идва малко след идването на армията, само че германците не обръщат внимание. През 1942 година полските служащи от трудовите лагери стартират да схващат за зверствата от локални поданици, които са съумели да оцелеят и да преживеят видяното.

Снимка: By Lavrentiy Beria – РГАСПИ Ф. 17 оп. 166 дело 621 лист 130. Подлинник. Scan from http://katyn.ru/index.php?go=Pages&in=view&id=6This is a colour photocopy of official document residing in the Russian archive RGASPI, a b/w copy of which had been legally transferred into the property of Polish Government, and first published in Poland in 1992., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2815542

Мнозина стартират да претърсват горите независимо. В едно от посочените места откриват голям брой полски военни униформи. Поставят огромен кръст и оповестяват на немските управляващи за откритието си. Новата власт за следващ път отказала каквото и да било подпомагане. Едва през февруари 1943 година немската загадка полиция стартира следствие и разравяне на всеобщи гробове. На 11 април 1943 година се оповестява публично и за откритието в Катинската гора.

Забавянето на информацията има още една причина. Вместо да оповестят незабавно, управляващите чакат успеха в Сталинград и по-късно рапортуват какво е направила Червената войска. Идеята е била, че най-сетне войната ще стане частна борба сред двама диктатора. Хитлер подрежда този случай да се трансформира в международна агитация. Ексхумацията се прави благодарение на публицисти и делегация на Полския Червен Кръст, както и интернационален комитет от патолози. След 6 дни Гьобелс оповестява:

„ Целият проблем е, че този случай ще се трансформира в огромна политическа спекулация, която към момента рефлектира върху актуалната конюнктура. Тези 10-12 хиляди полски офицера са изгубили живота си, най-вероятно принудително. Тяхната орис би трябвало да бъде употребена от страните на Европа с вярата, че очите най-сетне ще погледнат заплахата, която се крие в болшевизма. “

Разкритието мотовира и полските управляващи да стартират следствие, тъй като те самите не могат да открият своя боен личен състав. Въпросът е задаван неведнъж на Кремъл, само че отговор по този начин и не идва. След разкритията се търси и публично пояснение. Москва отвръща, че това е подправено обвиняване, което прикрива напълно нацистките действия. Под натиска на Сталин, външното министерство на Англия упорства тези обвинявания да бъдат оттеглени и казусът да се преглежда само и единствено като кръвопролитие осъществено от нацистите.

Цензурират се всички радио станции, прекъсва се разпространението на информация и като цяло за жертвите към този момент не се приказва. Полша за следващ път остава забулена от загадка и други ползи. Малко след разпадането на дипломатическите връзки, офицери от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и НКГБ отиват в Смоленск, с цел да стартират подправяне на доказателства. През януари 1944 година специфична комисия водена от Николай Бурденко афишира, че Катинското кръвопролитие е осъществено от германци – лъжата потегля на дълъг път.

Снимка: By Unknown author – "Zbrodnia katyńska w świetle dokumentów / z przedm. Władysława Andersa ", Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3260890

Въпросът се повдига на Нюрнбергския конгрес, само че неналичието на доказателства не може да препише немското присъединяване. След войната стартира работата и на руската агитация, чиято съществена функционалност е да продължава да повтаря лъжата, до момента в който не се трансформира в истина. А истината ще пристигна години по-късно, освен това с присъединяване на няколко съветски историка, които най-сетне желаят да извърнат внимание на бялото леке в историята. Наталия Лебедева, Владимир Волков, Юри Зория и Валентина Парсаданова стартират проучване на архива на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и най-после попадат на документи, които дават отговор доста навръх листата с ексхумации на немските управляващи.

На 13 април 1990 година съветската осведомителна организация ТАСС публично разгласява доказателство, с което хвърля виновността върху водещите фигури на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), които са дали старт за осъществяване на задачата. В същия ден Полша получава няколко хиляди копия на описите със пандизчии. На 14 октомври 1992 година Борис Елцин идва в Полша и носи със себе си прословуитя пакет номер 1, в който участват писмата и документите за дефинитивно решение. Истината най-сетне се споделя.

Въпреки това и до през днешния ден страната отхвърля да даде подробна информация за местоположението на убитите, формалните документи настояват, че архивът не се пази. Извършеното действие не може да се счита за геноцид, изключително откакто се случва по време на война, затова би трябвало да се класифицира като военно закононарушение, само че даже и такова обвиняване липсва. Съдбата на мнозина изчезнали в този интервал продължава да кара околните им да търсят отговор, само че даже и през днешния ден не е с необикновен триумф.

Заглавна фотография: By National Archives & Records Administration, nara.gov, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=116442