Сезонът на смокините: Интересната история на лилавия плод
Преди повече от 2 хиляди години е откъснато красиво стръкче с листа по заповед на индийския император Ашока Велики.
Така стартира една от най-старите и епични поеми в литературната история и продължава по този начин... Точно под същото дърво доста години преди този момент Буда (индийски нравствен преподавател, сложил началото на будизма) е достигнал до своето популярно прояснение. Точно заради тази причина Ашока слага клончето в красива ваза направена цялата от злато и го отнася през планините до Бенгалския залив. Там щерка му го взима на кораба си и отплава за Шри Ланка, с цел да го съобщи на краля, а самият император толкоз ценял това дърво, че до момента в който гледал по какъв начин корабът се отдалечава във вътрешността в морето не се въздържал да не пророни няколко сълзи за едно стръкче. Сигурно в този момент се чудите с какво това дърво е било толкоз особено. Специално е, тъй като крие в себе си доста секрети и съвсем цялата човешка история.
Днес учените назовават това дърво ficus religiosa, а ние го познаваме и като смокиня . Вярна на латинското си име, смокинята има своите отдадени почитатели хиляди години преди времето на индийския император и доста след него. Но ficus religiosa не е единственото такова дърво. То е единствено едно от над 750 типа смокини растящи по целия свят. Никое друго растение не е имало такова въздействие върху човешкото въображение.
Смокини има във всяка огромна вяра и са повлиявали на крале и кралици, учени и бойци. Играли са роля в човешката еволюция и в зората на цивилизацията. Тези дървета освен са станали очевидци на историята – те са я начертали.
Знаете ли да вземем за пример, че даже цяла индийска война, която е можела да доближи чак до Европа е била избавена точно от смокинята и клончето за което към този момент ви казахме? То било знак на мира и било свещено за доста хора по това време.
Но даже и през днешния ден да не имаме вяра в сходни неща, никой не може да отхвърли, че смокините са много забавни дървета.
Все отново няма нито едно друго растение, което да крие цъфтежа си напряко в плодове, с изключение на смокинята. И до момента в който множеството дървета крият корените си надълбоко в земята, някои типове смокини ги изнасят на показ пред целия свят. Това дърво е едно необикновено растение, което пораства от семена, изпуснати високо в дърветата от преминаващи птици и бозайници. Започвайки високо в горските клони, вместо на земята, семената на ficus religiosa получават нужната светлина, с цел да порастват със ужасно движение. Растейки, те пускат въздушни корени, които стават по-дебели и дървесни, обгръщайки другите дървета в жив плет. Могат даже да задушат и убият великански дървета, нараствайки до колосални размери.
Две страни толкоз се впечатлили от това, че даже употребяват смокинята за свои герб. Такива са Индонезия и Барбадос. В герба на първата дървото символизира единение, а висящите корени съставляват множеството острови, съставляващи страната. Гербът на Барбадос пък е въодушевен от гледката, посрещнала португалския откривател Педро Кампош, когато корабът му достигнал острова през 1536 година Той видял доста смокини удушвачи, виреещи по крайбрежието на острова. Кафеникавите корени висели от клоните като кичури коса. Кампош кръстил острова Лос Барбадос – „ брадатите “.
И като ви казахме, че смокините ги има през цялата човешка история повече от 300 години по-късно, английският биолог Алфред Ръсел Уолъс изследвал островите от другата страна на света.
По думите му, смокините, които видял по време на 8-годишната си авантюра в Малайзия били „ най-необикновените дървета в гората “. Борбата им за живот го въодушевила за теорията за естествения асортимент, която той измислил без значение от Чарлз Дарвин. Но смокините са намерили място в човешкия разум доста преди тези европейски откриватели да са кръстосвали моретата.
Да вземем да вземем за пример Ашока и religiosa. Будисти, индуси и джайнисти са почитали този тип повече от две хилядолетия. Същото дърво е възпято в бойни химни на ведичите преди 3500 години. А 1500 години по-рано се появява в легенди и изкуство от Индската котловина.
На други места в Азия, пък разнообразни култури са приели смокиновите дървета като знак на властта, а мястото под огромните им клони като свещено място за молитва. Тези смокини участват на всички места като основават митове, истории и ритуали за изобилие, храброст, връзка с богове и какво ли още не.
За една бенгалска смокиня в Утар Прадеш се споделя, че е безсмъртна. Друга в Гуджарат била израснала от клонка, употребена за четка за зъби. Това дърво, в Андхра Пареш, може да подслони 20 000 души. Първите европейци, насладили се на сянката на бенгалската смокиня били Александър Велики и неговите бойци, пристигнали в Индия през 326 година прочие Хр. Разказите им за това дърво скоро достигнали до гръцкия мъдрец Теофраст, създателят на модерната ботаника. Той изучавал ядливата смокиня, ficus carica.
Теофраст забелязал дребни инсекти, влизащи и излизащи от смокините. Тяхната история се оказва една от най-забележителните в ботаниката. Повече от 2000 години минават, преди учените да открият, че всеки тип смокиня си има своите оси опрашители, а някои даже по два типа. И по същия метод, всеки тип смокинови оси може да снася яйцата си в цветовете на съответните смокини. Тази връзка е почнала преди повече от 80 милиона години и от този момент е оформила света. Дърветата би трябвало да създават смокини целогодишно, с цел да могат да оцелеят осите опрашители. Това е добра вест за хранещите се с плодове животни, които другояче биха гладували през огромна част от годината. Всъщност смокините поддържат повече типове диви животни от който и да е различен плод. Повече от 1200 типа се хранят със смокини, в това число 10% от всички типове птици, съвсем всички познати типове плодоядни прилепи и десетки типове примати, които популяризират по този метод семената. Затова еколозите назовават смокините „ основни запаси “, написа az-deteto.bg.
Смокините не хранят само животни. Целогодишното наличие на зрели смокини е помогнало на ранните ни прародители, а за нас актуалните хора е същинска приятност от която произвеждаме сладка, питиета, тестени произведения и още доста забавни и вкусни храни. Колко е изумително единствено, едно нормално дърво за което не сме и подозирали, че е част от цялата човешка история до момента!
Така стартира една от най-старите и епични поеми в литературната история и продължава по този начин... Точно под същото дърво доста години преди този момент Буда (индийски нравствен преподавател, сложил началото на будизма) е достигнал до своето популярно прояснение. Точно заради тази причина Ашока слага клончето в красива ваза направена цялата от злато и го отнася през планините до Бенгалския залив. Там щерка му го взима на кораба си и отплава за Шри Ланка, с цел да го съобщи на краля, а самият император толкоз ценял това дърво, че до момента в който гледал по какъв начин корабът се отдалечава във вътрешността в морето не се въздържал да не пророни няколко сълзи за едно стръкче. Сигурно в този момент се чудите с какво това дърво е било толкоз особено. Специално е, тъй като крие в себе си доста секрети и съвсем цялата човешка история.
Днес учените назовават това дърво ficus religiosa, а ние го познаваме и като смокиня . Вярна на латинското си име, смокинята има своите отдадени почитатели хиляди години преди времето на индийския император и доста след него. Но ficus religiosa не е единственото такова дърво. То е единствено едно от над 750 типа смокини растящи по целия свят. Никое друго растение не е имало такова въздействие върху човешкото въображение.
Смокини има във всяка огромна вяра и са повлиявали на крале и кралици, учени и бойци. Играли са роля в човешката еволюция и в зората на цивилизацията. Тези дървета освен са станали очевидци на историята – те са я начертали.
Знаете ли да вземем за пример, че даже цяла индийска война, която е можела да доближи чак до Европа е била избавена точно от смокинята и клончето за което към този момент ви казахме? То било знак на мира и било свещено за доста хора по това време.
Но даже и през днешния ден да не имаме вяра в сходни неща, никой не може да отхвърли, че смокините са много забавни дървета.
Все отново няма нито едно друго растение, което да крие цъфтежа си напряко в плодове, с изключение на смокинята. И до момента в който множеството дървета крият корените си надълбоко в земята, някои типове смокини ги изнасят на показ пред целия свят. Това дърво е едно необикновено растение, което пораства от семена, изпуснати високо в дърветата от преминаващи птици и бозайници. Започвайки високо в горските клони, вместо на земята, семената на ficus religiosa получават нужната светлина, с цел да порастват със ужасно движение. Растейки, те пускат въздушни корени, които стават по-дебели и дървесни, обгръщайки другите дървета в жив плет. Могат даже да задушат и убият великански дървета, нараствайки до колосални размери.
Две страни толкоз се впечатлили от това, че даже употребяват смокинята за свои герб. Такива са Индонезия и Барбадос. В герба на първата дървото символизира единение, а висящите корени съставляват множеството острови, съставляващи страната. Гербът на Барбадос пък е въодушевен от гледката, посрещнала португалския откривател Педро Кампош, когато корабът му достигнал острова през 1536 година Той видял доста смокини удушвачи, виреещи по крайбрежието на острова. Кафеникавите корени висели от клоните като кичури коса. Кампош кръстил острова Лос Барбадос – „ брадатите “.
И като ви казахме, че смокините ги има през цялата човешка история повече от 300 години по-късно, английският биолог Алфред Ръсел Уолъс изследвал островите от другата страна на света.
По думите му, смокините, които видял по време на 8-годишната си авантюра в Малайзия били „ най-необикновените дървета в гората “. Борбата им за живот го въодушевила за теорията за естествения асортимент, която той измислил без значение от Чарлз Дарвин. Но смокините са намерили място в човешкия разум доста преди тези европейски откриватели да са кръстосвали моретата.
Да вземем да вземем за пример Ашока и religiosa. Будисти, индуси и джайнисти са почитали този тип повече от две хилядолетия. Същото дърво е възпято в бойни химни на ведичите преди 3500 години. А 1500 години по-рано се появява в легенди и изкуство от Индската котловина.
На други места в Азия, пък разнообразни култури са приели смокиновите дървета като знак на властта, а мястото под огромните им клони като свещено място за молитва. Тези смокини участват на всички места като основават митове, истории и ритуали за изобилие, храброст, връзка с богове и какво ли още не.
За една бенгалска смокиня в Утар Прадеш се споделя, че е безсмъртна. Друга в Гуджарат била израснала от клонка, употребена за четка за зъби. Това дърво, в Андхра Пареш, може да подслони 20 000 души. Първите европейци, насладили се на сянката на бенгалската смокиня били Александър Велики и неговите бойци, пристигнали в Индия през 326 година прочие Хр. Разказите им за това дърво скоро достигнали до гръцкия мъдрец Теофраст, създателят на модерната ботаника. Той изучавал ядливата смокиня, ficus carica.
Теофраст забелязал дребни инсекти, влизащи и излизащи от смокините. Тяхната история се оказва една от най-забележителните в ботаниката. Повече от 2000 години минават, преди учените да открият, че всеки тип смокиня си има своите оси опрашители, а някои даже по два типа. И по същия метод, всеки тип смокинови оси може да снася яйцата си в цветовете на съответните смокини. Тази връзка е почнала преди повече от 80 милиона години и от този момент е оформила света. Дърветата би трябвало да създават смокини целогодишно, с цел да могат да оцелеят осите опрашители. Това е добра вест за хранещите се с плодове животни, които другояче биха гладували през огромна част от годината. Всъщност смокините поддържат повече типове диви животни от който и да е различен плод. Повече от 1200 типа се хранят със смокини, в това число 10% от всички типове птици, съвсем всички познати типове плодоядни прилепи и десетки типове примати, които популяризират по този метод семената. Затова еколозите назовават смокините „ основни запаси “, написа az-deteto.bg.
Смокините не хранят само животни. Целогодишното наличие на зрели смокини е помогнало на ранните ни прародители, а за нас актуалните хора е същинска приятност от която произвеждаме сладка, питиета, тестени произведения и още доста забавни и вкусни храни. Колко е изумително единствено, едно нормално дърво за което не сме и подозирали, че е част от цялата човешка история до момента!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ