Преди век в този български град се произвеждаха автобуси конкуренция на Мерцедес
Преди съвсем век във Варна е имало автомобилопроизводство и то такова, че в случай че се беше доразвило естествено сега градът можеше да бъде европейски и международен център на тази промишленост.
През 1912 година банкерска къща „ П.&П. Махалнишки ” от Каварна приканва от страниците на варненския щемпел: „ Заменете фаетона си с автомобила „ Форд “, в случай че желаете да спестите доста левове и да останете хиляди пъти удовлетворени “. (в. „ Свободен глас “, бр.1 от 8 януари 1912 г.), , написа " Черно море "
Минали са единствено шест години от преломната за българския превоз 1906 година, когато в страната са импортирани първите леки коли от княз Фердинанд, шведския дипломат, Министерството на вътрешните работи и един български инженер. По улиците на Варна към този момент от дълго време се движи, следвана от тумби босоноги деца, първата лека кола – американски „ Крайслер “, каран от водач германец. Тя принадлежала на доктор Б. Ючормански, акционер в записаното през 1907 година в града „ Безименно акционерно аутомобилно сдружение в гр. Варна “. Акционери в него са още Златан Бръчков, Александър Василев, М. Филипов, сдружение „ Грозд “, „ Кожухарско сдружение “ - София, сдружение „ Труд “ - Русе. „ Безименно акционерно аутомобилно сдружение в гр. Варна “ закупува и два омнибуса с 25 к.с. мощ, само че бизнесът не потръгва, тъй като във вестниците излизат с отрицателни публикации за колите, като ги назовават чудовища, които гърмят, пушат и плашат добитъка. Така през 1909 година сдружението афишира разпродажба.
ВЪВ ВАРНА ПРЕЗ 1907 Г. ПРИСТИГА ПЪРВИЯТ АВТОМОБИЛ, МОДЕЛ ОМНИБУС „ БЕНЦ “. Гумите му са като на файтоните – бандажни. Има 20 седящи места. Пали се с манивела, а задвижването на задните колела става с верига. Покривът е пригоден за слагане на багаж. Осветлението се обезпечава от карбидни лампи. Има сигнална тромба, която оглася улиците на града.
Въпреки първичното неодобрение, нуждата и удобството, което оферират колите скоро е осъзнато. Повлиява и желанието на варненци да се приобщят към новото европейско общество, което по това време било извънредно огромно. Така макар първия безславно приключил опит за проведен превоз някои по-напредничави варненци - притежатели на коли, съумяват да припечелват сносно, превозвайки пасажери до Морската градина и в покрайнините на града до манастира „ Св. Константин “.
Истинският път на развиването на автомобилния и автобусния превоз във Варна стартира през 1922 година,
когато бизнесмените братята Димитър и Стефан Илчеви основават своята компания за импорт на коли. Кантората им се намирала на ул. „ Цар Симеон “ №6 във Варна. Това се случва много преди Рачо Джамбов от Ботевград да стартира изработването на дребни серии от пътнически надстройки за рейсове (1928 г.), които по-късно ще се считат за предците на българската марка рейсове „ Чавдар “.
През 1925 година компанията „ Братя Илчеви “ прераства в акционерно сдружение и поема представителството на „ Шевролет “ за България. С транспортен съд „ България “ от Александрия са доставени шаситата на два леки автомобила " Шевролет ". Дружеството реализира първата си продажба на лек автомобил за 160 000 лева на господин Наудашер, притежател на циментовия цех „ Гранитоид “.
На фотографията е рейс Шевролет създаден в каросерийната работилница " Братя Илчеви " във Варна през 1927г.
Предприемчивите варненци се сдружават с Петър Георгиев, притежател на файтонджийска работилница в центъра на днешния квартал „ Аспарухово “, където се сглобяват първите у нас моторни транспортни средства.
Първия рейс марка " Херкулес " създаден през 1936г. в автокаросерийна фабрика " Херкулес " намираща се в село Аспарухово
Разположената в Аспарухово (което тогава си било село край града) фабрика, преди да бъде генерално преустроена, съставлява най-обикновена коларска работилница с личен състав от няколко души. Братя Илчеви обезпечават освен обзавеждането й с нужната техника, само че и съумяват да привлекат едни от най-хубавите майстори на каросерии от София, Варна и други градове. Създават извънреден екип, който се управлява от Петър Георгиев, а отговорник по инженерната работа е Слави Харитонов.
ПЪРВИЯТ АВТОБУС НА ГРАДСКАТА ОМНИБУСНА СЛУЖБА, ФИРМА „ БРАТЯ ИЛЧЕВИ “, Е С МАРШРУТ ВАРНА - Сухопътни войски. КОНСТАНТИН. Шевролет с удължено шаси за 20-25 души с дървена каросерия от фабрика „ Херкулес “. На бронята на автомобила - табела с надпис: „ В услуга на Градското омнибусно придвижване, Бр. Илчеви – Варна “.
Преди да се заемат с такова комплицирано произвеждане, братята вземат решение Димитър да посети някои от най-известните фабрики за автобусни каросерии в Европа, като немските компании Bauer в Кьолн и Kaesbohrer в Улм, както и фамозната работилница на братя Ури в Унгария, която след войната става известна под името Ikarus. Димитър Илчев скицира в детайли както външното оформление, по този начин и интериора на най-интересните съгласно него модели и след това дава рисунките на своите майстори. Брат му Стефан пък приключва автомобилно инженерство в Германия и изкарва следдипломната си процедура в заводите Krupp в град Есен, на които по-късно „ Братя Илчеви “ става формален представител за България.
Първите приключени структури са два автобуса
с съвременна „ вагонна “ каросерия, основана на шаси International D-300, които са наречени „ трамбуси “ или „ мотриси “ (вероятно поради приликата си с пътническите вагони или трамваите). Те са предоставени на Градската омнибусна работа на Варна. Наречени са „ Херкулес “. Пускането им в употреба на 27 май 1937 година е огромно събитие за морския град. Защо са посрещнати с толкоз екстаз? Защото с изключение на със своята съвременна форма бяло-зелените рейсове впечатляват и с редица съвременни нововъведения.
Това са първите в България рейсове с автоматизирано отваряща се врата благодарение на хидравличен механизъм. Обзавеждането им е наричано първокласно - с кожен салон, часовник, шест лампи и шест вентилатора.
Производственият потенциал на фабриката в кв. „ Аспарухово “ е четири каросерии месечно, като наред с едросерийните автобусни надстройки се създават коли за спешна помощ и даже дребни партиди леки коли с каросерия вид седан.
Скоро след своята премиера българските рейсове „ Херкулес “ стават едни от най-търсените у нас
както поради високото си качество, по този начин и поради извънредно наличната си цена по отношение на задграничните съперници. В интервала 1937-1940 година продукцията на „ Херкулес “ без изключение се показва със личен щанд на Международната мострена галерия във Варна. По време на осмата такава галерия, извършена през август 1939 година, транспортните средства (включително и продукцията на „ Херкулес “) са обособени като обособена експозиция в Централната изложбена палата „ Княз Симеон Търновски “. Още през април 1939 година братя Илчеви вземат участие със собствен щанд и на първия в България автосалон, извършен в Пловдив редом с обичайния механически панаир. Подробен репортаж за впечатляващата галерия, на която са показани повече от 40 леки автомобила, е поместен в бр. 60/61 на сп. „ Автомобилизъм и туризъм “. С един от седаните братът Атанас взе участие в Първия авто събор във Варна, извършен от 14 до 16 август 1938 година Той заема второ място в общото класиране и второ в първа категория, като и в двата случая призовата позиция е за известния наш играч Димитър Соколов.
„ Братя Илчеви ” АД поддържа автобусните линии във Варна и региона до Втората международна война.
Но след национализацията през 1947 година акционерното сдружение и фабриката преустановяват активността си.
През 1912 година банкерска къща „ П.&П. Махалнишки ” от Каварна приканва от страниците на варненския щемпел: „ Заменете фаетона си с автомобила „ Форд “, в случай че желаете да спестите доста левове и да останете хиляди пъти удовлетворени “. (в. „ Свободен глас “, бр.1 от 8 януари 1912 г.), , написа " Черно море "
Минали са единствено шест години от преломната за българския превоз 1906 година, когато в страната са импортирани първите леки коли от княз Фердинанд, шведския дипломат, Министерството на вътрешните работи и един български инженер. По улиците на Варна към този момент от дълго време се движи, следвана от тумби босоноги деца, първата лека кола – американски „ Крайслер “, каран от водач германец. Тя принадлежала на доктор Б. Ючормански, акционер в записаното през 1907 година в града „ Безименно акционерно аутомобилно сдружение в гр. Варна “. Акционери в него са още Златан Бръчков, Александър Василев, М. Филипов, сдружение „ Грозд “, „ Кожухарско сдружение “ - София, сдружение „ Труд “ - Русе. „ Безименно акционерно аутомобилно сдружение в гр. Варна “ закупува и два омнибуса с 25 к.с. мощ, само че бизнесът не потръгва, тъй като във вестниците излизат с отрицателни публикации за колите, като ги назовават чудовища, които гърмят, пушат и плашат добитъка. Така през 1909 година сдружението афишира разпродажба.
ВЪВ ВАРНА ПРЕЗ 1907 Г. ПРИСТИГА ПЪРВИЯТ АВТОМОБИЛ, МОДЕЛ ОМНИБУС „ БЕНЦ “. Гумите му са като на файтоните – бандажни. Има 20 седящи места. Пали се с манивела, а задвижването на задните колела става с верига. Покривът е пригоден за слагане на багаж. Осветлението се обезпечава от карбидни лампи. Има сигнална тромба, която оглася улиците на града.
Въпреки първичното неодобрение, нуждата и удобството, което оферират колите скоро е осъзнато. Повлиява и желанието на варненци да се приобщят към новото европейско общество, което по това време било извънредно огромно. Така макар първия безславно приключил опит за проведен превоз някои по-напредничави варненци - притежатели на коли, съумяват да припечелват сносно, превозвайки пасажери до Морската градина и в покрайнините на града до манастира „ Св. Константин “.
Истинският път на развиването на автомобилния и автобусния превоз във Варна стартира през 1922 година,
когато бизнесмените братята Димитър и Стефан Илчеви основават своята компания за импорт на коли. Кантората им се намирала на ул. „ Цар Симеон “ №6 във Варна. Това се случва много преди Рачо Джамбов от Ботевград да стартира изработването на дребни серии от пътнически надстройки за рейсове (1928 г.), които по-късно ще се считат за предците на българската марка рейсове „ Чавдар “.
През 1925 година компанията „ Братя Илчеви “ прераства в акционерно сдружение и поема представителството на „ Шевролет “ за България. С транспортен съд „ България “ от Александрия са доставени шаситата на два леки автомобила " Шевролет ". Дружеството реализира първата си продажба на лек автомобил за 160 000 лева на господин Наудашер, притежател на циментовия цех „ Гранитоид “.
На фотографията е рейс Шевролет създаден в каросерийната работилница " Братя Илчеви " във Варна през 1927г.
Предприемчивите варненци се сдружават с Петър Георгиев, притежател на файтонджийска работилница в центъра на днешния квартал „ Аспарухово “, където се сглобяват първите у нас моторни транспортни средства.
Първия рейс марка " Херкулес " създаден през 1936г. в автокаросерийна фабрика " Херкулес " намираща се в село Аспарухово Разположената в Аспарухово (което тогава си било село край града) фабрика, преди да бъде генерално преустроена, съставлява най-обикновена коларска работилница с личен състав от няколко души. Братя Илчеви обезпечават освен обзавеждането й с нужната техника, само че и съумяват да привлекат едни от най-хубавите майстори на каросерии от София, Варна и други градове. Създават извънреден екип, който се управлява от Петър Георгиев, а отговорник по инженерната работа е Слави Харитонов.
ПЪРВИЯТ АВТОБУС НА ГРАДСКАТА ОМНИБУСНА СЛУЖБА, ФИРМА „ БРАТЯ ИЛЧЕВИ “, Е С МАРШРУТ ВАРНА - Сухопътни войски. КОНСТАНТИН. Шевролет с удължено шаси за 20-25 души с дървена каросерия от фабрика „ Херкулес “. На бронята на автомобила - табела с надпис: „ В услуга на Градското омнибусно придвижване, Бр. Илчеви – Варна “.
Преди да се заемат с такова комплицирано произвеждане, братята вземат решение Димитър да посети някои от най-известните фабрики за автобусни каросерии в Европа, като немските компании Bauer в Кьолн и Kaesbohrer в Улм, както и фамозната работилница на братя Ури в Унгария, която след войната става известна под името Ikarus. Димитър Илчев скицира в детайли както външното оформление, по този начин и интериора на най-интересните съгласно него модели и след това дава рисунките на своите майстори. Брат му Стефан пък приключва автомобилно инженерство в Германия и изкарва следдипломната си процедура в заводите Krupp в град Есен, на които по-късно „ Братя Илчеви “ става формален представител за България.
Първите приключени структури са два автобуса
с съвременна „ вагонна “ каросерия, основана на шаси International D-300, които са наречени „ трамбуси “ или „ мотриси “ (вероятно поради приликата си с пътническите вагони или трамваите). Те са предоставени на Градската омнибусна работа на Варна. Наречени са „ Херкулес “. Пускането им в употреба на 27 май 1937 година е огромно събитие за морския град. Защо са посрещнати с толкоз екстаз? Защото с изключение на със своята съвременна форма бяло-зелените рейсове впечатляват и с редица съвременни нововъведения.
Това са първите в България рейсове с автоматизирано отваряща се врата благодарение на хидравличен механизъм. Обзавеждането им е наричано първокласно - с кожен салон, часовник, шест лампи и шест вентилатора.
Производственият потенциал на фабриката в кв. „ Аспарухово “ е четири каросерии месечно, като наред с едросерийните автобусни надстройки се създават коли за спешна помощ и даже дребни партиди леки коли с каросерия вид седан.
Скоро след своята премиера българските рейсове „ Херкулес “ стават едни от най-търсените у нас
както поради високото си качество, по този начин и поради извънредно наличната си цена по отношение на задграничните съперници. В интервала 1937-1940 година продукцията на „ Херкулес “ без изключение се показва със личен щанд на Международната мострена галерия във Варна. По време на осмата такава галерия, извършена през август 1939 година, транспортните средства (включително и продукцията на „ Херкулес “) са обособени като обособена експозиция в Централната изложбена палата „ Княз Симеон Търновски “. Още през април 1939 година братя Илчеви вземат участие със собствен щанд и на първия в България автосалон, извършен в Пловдив редом с обичайния механически панаир. Подробен репортаж за впечатляващата галерия, на която са показани повече от 40 леки автомобила, е поместен в бр. 60/61 на сп. „ Автомобилизъм и туризъм “. С един от седаните братът Атанас взе участие в Първия авто събор във Варна, извършен от 14 до 16 август 1938 година Той заема второ място в общото класиране и второ в първа категория, като и в двата случая призовата позиция е за известния наш играч Димитър Соколов.
„ Братя Илчеви ” АД поддържа автобусните линии във Варна и региона до Втората международна война.
Но след национализацията през 1947 година акционерното сдружение и фабриката преустановяват активността си.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ