Свободна Европа: Какво ще се случи със съдебната реформа, борбата...
Преди съвсем една година двете най-големи обединения в сегашния парламент - ГЕРБ-СДС и " Продължаваме промяната - Демократична България " (ПП-ДБ), се схванаха за общо ръководство с ротация на премиерския пост след 9 месеца. То получи поддръжката на Движение за права и свободи.
Сега политическата обстановка е друга: ГЕРБ и Движение за права и свободи показно сближават позиции, а ПП-ДБ е изолирана. Задават се и нови избори. На този декор идва един въпрос: дали главната част от целите, към които се сплотиха трите обединения, могат да станат жертва на статуквото - или да не бъдат изпълнени, или тяхната същина да бъде сменена?
Основата на досегашното ръководство, станало известно с определението " сглобка ", беше осъществяване на няколко съществени целта.
След края на 9-месечното ръководство на кабинета на Николай Денков е ясно, че България към този момент е по-близо до пълноправно участие в Шенгенското пространство, доближава се до приемане на еврото и има изменена конституция.
Това, което не е ясно обаче, е какво става със правосъдната промяна, битката с корупцията, измененията в службите и новите сформира на регулаторните органи.
Лидерите на ГЕРБ Бойко Борисов (вдясно) и на Движение за права и свободи Делян Пеевски приказват, а партиите им работят в синхрон, макар че официално не са били в общо ръководство до момента.
Сега, когато страната поема курс към нови предварителни избори, съществуват най-малко няколко риска: желанията за нов по-качествен асортимент по върховете на правосъдната система, антикорупционната комисия и регулаторите да бъдат сменени със подмолни политически договорки; при идните основните назначения да се употребяват познати плаващи болшинства, с цел да бъдат назначени хора, които да продължат статуквото; за следващ път да бъде саботиран стремежът за по-отчетлива самостоятелност на правосъдната система от политиците и за по-ефективна битка с корупцията по високите държавни равнища.
Колкото до службите за сигурност, към този момент е изцяло ясно, че те няма да бъдат реформирани, защото досегашните ръководещи сътрудници не съумяха да договорят проект за промени в този бранш. Още при започване на кабинета " Денков " ГЕРБ и Движение за права и свободи се оповестиха срещу дейности в тази посока. Темата се оказа препъникамък и при договарянията за ротация сред ГЕРБ и ПП-ДБ.
Тази картина обрисуваха пред Свободна Европа Иван Брегов, началник на правната стратегия на Института за пазарна стопанска система (ИПИ), и Филип Гунев, специалист по сигурността и битката с корупцията и проведената престъпност и някогашен зам.-министър на вътрешните работи.
Какво следва в правосъдната система
В края на 2023 година бяха признати дефинитивно конституционни промени. Те плануват разделянето на Висшия правосъден съвет (ВСС) на два обособени органа - един за съдиите и един за прокурорите и следователите. Но с цел да стане факт тази планувана правосъдна промяна, първо би трябвало да бъде признат нов Закон за правосъдната власт (ЗСВ).
Законопроектът е направен от екип на правосъдното министерство и към този момент е обект на публично разискване. Той би трябвало да уреди някои съществени въпроси:
Всичко това може да се случи даже и без да е формирано постоянно държавно управление, тъй като ГЕРБ, ПП-ДБ и Движение за права и свободи трансформираха конституцията по този начин, че Народното събрание да работи и при длъжностен кабинет. Това беше една от ограниченията за понижаване на опцията на президента да ръководи посредством служебна власт без глобата на Народното събрание.
Опасността от плаващи болшинства
Именно това ново състояние в конституцията, съгласно Брегов, основава риск при липса на постоянно държавно управление ГЕРБ и Движение за права и свободи да гласоподават основни законови промени и назначения, с които да обезсмислят плануваната правосъдна промяна. И това да стане с плаващи болшинства, в които биха могли да вземат участие и опозиционните до момента " Възраждане ", и Българска социалистическа партия, и " ИТН " (ИТН).
" Радетелите за правосъдна промяна чакат друг профил на претендентите от този на хората, които са били основен прокурор и ръководител на Върховен административен съд в последните 12-13 години. Но този друг профил мъчно ще пристигна от нормалните парламентарни играчи ", разяснява Брегов.
ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия в предишното са били част от болшинствата, попълвали съставите на Висш съдебен съвет и Инспектората към съвета. Тези избори се създават по-трудно, тъй като изискват поддръжка от най-малко 160 депутати.
Именно номинирани от трите партии членове на Висш съдебен съвет гласоподаваха за избора на Иван Гешев за основен прокурор в края на 2019 година Миналата година той беше уволнен от същото болшинство в съвета, откакто ГЕРБ и Движение за права и свободи внезапно поддържаха апелите за оставката му.
Затова Брегов се притеснява, че същите партии могат да употребяват плаващи болшинства, с цел да запазят политическото си въздействие по върховете на правосъдната система. Тези подозрения се ускоряват и около нежеланието на ГЕРБ да закрепи приемането на съответни текстове от Закон за съдебната власт в неслучилото се съглашение за ръководство с ПП-ДБ след ротацията, за което писа " Капитал ".
" Така могат да се повторят профилите на сегашните членове на Висш съдебен съвет и правосъдни инспектори, като знаем, че до момента там са избирани най-вече лица, които могат да бъдат държани на пай мотив от партийните централи. Това е най-лошият вид, най-голямото безпокойство ", добави правният специалист от ИПИ.
Гунев е склонен с Брегов, че този прочут парламентарен способ може да се употребява още при приемането на новия Закон за правосъдната власт, с цел да бъдат редактирани някои основни промени.
Например - ограничението на командироването, което сега се употребява за краткотрайно повишение на магистрати единствено с автограф на съответния ръководител на съд или началник на прокуратура. Съветът на Европа от години подлага на критика тази процедура, тъй като основава предпоставки за взаимозависимост на командированите, чието покачване зависи единствено от волята на един човек.
" Закон за съдебната власт е доста значим самичък по себе си, само че разковничето е в това какви хора ще влязат в двата съвета, в Инспектората. Дори да имаш съвършени закони, в случай че назначиш по върховете на властта хора, които саботират смяната, тя няма по какъв начин да се случи ", добави Гунев.
Бъдещето на битката с корупцията
Бившият зам. вътрешен министър е песимистичен и във връзка с бъдещето на новата антикорупционна комисия, която получи проверяващи функционалности, с цел да може сама да води производства за корупция по високите етажи на властта.
Това се случи с промени в закона, които през предходната есен официално разделиха на две досегашната Комисия за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добито имущество (КПКОНПИ). Тази структурна смяна беше залегнала и в Плана за възобновяване и резистентност, по който България получава европейски средства след пандемията от COVID-19.
Но разделянето на КПКОНПИ на антикорупционна комисия и такава, която се занимава единствено с лишаване на нелегално имущество, не беше последвано от избор на нови сформира на тези органи. Това също следва да бъде направено в този момент, на фона на раздора сред ГЕРБ и ПП-ДБ.
" Нещо, за което имаше доста заявления, само че нямаше никакъв съответен проект, надлежно не мисля, че е докарано до някъде, беше антикорупцията. Тази комисия вероятно ще стартира да дава резултати след няколко години ", разяснява Гунев пред Свободна Европа.
Той е измежду специалистите, които не подкрепяха усилването на функционалностите на антикорупционната комисия, а бяха на позицията, че законодателите би трябвало да подсилят структурите на Министерство на вътрешните работи, тъй като те разполагат с повече информация и опит.
По думите на Гунев, отвън разделянето на КПКОНПИ, досегашните ръководещи " нямат никаква друга действителна промяна с антикорупционна устременост в съответна област, да вземем за пример - сигурност на храните, данъчни, митници, автомобилна администрация ".
" Нереформирани регулаторни органи водят до всеобща корупция за дребния и междинния бизнес. Нямаше проект за смяна в тази посока, имаше политически заявления, които не се изпълниха със наличие. "
" В Министерство на вътрешните работи и ДАНС нищо не се случи "
По думите на Гунев в Министерство на вътрешните работи и Държавната организация " Национална сигурност " (ДАНС) също не са се случили никакви промени и дейностите на двете институции към момента зависят от политическите назначения в тях.
Министър на вътрешните работи в оставка сега е Калин Стоянов, за който от ПП-ДБ на няколко пъти оповестиха, че е по-близък до ГЕРБ и Движение за права и свободи, в сравнение с до тях. При последното повреждане на договарянията за ротация от ГЕРБ споделиха, че се отдръпват поради искане на ПП-ДБ за промяна на вътрешния министър. ДАНС пък се управлява от Пламен Тончев, назначен по време на служебната власт на президента Румен Радев през 2021 година
" В Министерство на вътрешните работи и ДАНС нищо не се случи ", сподели Гунев с обобщението, че концепцията за промяна на службите, стартирана от ПП-ДБ, се е ограничавала единствено до това президентът към този момент да няма опция да назначава нито шефа на ДАНС, нито основния секретар на Министерство на вътрешните работи, да вземем за пример.
Едва през януари съпредседателят на ПП-ДБ Атанас Атанасов разгласява във Facebook 8 съответни ограничения за по-мащабни промени в бранш " Сигурност ":
Тези оферти бяха заложени в плана за съглашение сред ПП-ДБ и ГЕРБ за ротация в държавното управление, само че договарянията пропаднаха. Според Гунев, даже и да се беше стигнало до сключване на този документ обаче, нито една от двете обединения до момента не е създала и показала съответен проект по какъв начин службите да не бъдат толкоз политизирани.
Като образец той уточни събитието, че от години всеки идващ вътрешен министър прави при започване на мандата си чистка на районните полицейски началници. С други думи - назначенията там не са регламентирани от ясни законови условия, а от политическата обстановка.
" В службите би трябвало смяна в системата за ръководство на човешки запаси, тъй че да премахнеш политическите назначения. Трябва добра система за разбор и развиване на политики, с цел да ги контролираш без да си слагаш лични хора, както се прави сега. Това не го видях нито като идея, нито като към този момент почнали дейности ", заключи Гунев пред Свободна Европа.
По думите му неналичието на действителна промяна в Министерство на вътрешните работи и ДАНС минира и опцията за същинска правосъдната промяна. Причината е, че " даже да успееш да реформираш прокуратурата, изпод в случай че желаят да я цакат оперативно, ще я цакат, и отново няма да можеш да бориш корупцията ".
Сега политическата обстановка е друга: ГЕРБ и Движение за права и свободи показно сближават позиции, а ПП-ДБ е изолирана. Задават се и нови избори. На този декор идва един въпрос: дали главната част от целите, към които се сплотиха трите обединения, могат да станат жертва на статуквото - или да не бъдат изпълнени, или тяхната същина да бъде сменена?
Основата на досегашното ръководство, станало известно с определението " сглобка ", беше осъществяване на няколко съществени целта.
След края на 9-месечното ръководство на кабинета на Николай Денков е ясно, че България към този момент е по-близо до пълноправно участие в Шенгенското пространство, доближава се до приемане на еврото и има изменена конституция.
Това, което не е ясно обаче, е какво става със правосъдната промяна, битката с корупцията, измененията в службите и новите сформира на регулаторните органи.
Лидерите на ГЕРБ Бойко Борисов (вдясно) и на Движение за права и свободи Делян Пеевски приказват, а партиите им работят в синхрон, макар че официално не са били в общо ръководство до момента.
Сега, когато страната поема курс към нови предварителни избори, съществуват най-малко няколко риска: желанията за нов по-качествен асортимент по върховете на правосъдната система, антикорупционната комисия и регулаторите да бъдат сменени със подмолни политически договорки; при идните основните назначения да се употребяват познати плаващи болшинства, с цел да бъдат назначени хора, които да продължат статуквото; за следващ път да бъде саботиран стремежът за по-отчетлива самостоятелност на правосъдната система от политиците и за по-ефективна битка с корупцията по високите държавни равнища.
Колкото до службите за сигурност, към този момент е изцяло ясно, че те няма да бъдат реформирани, защото досегашните ръководещи сътрудници не съумяха да договорят проект за промени в този бранш. Още при започване на кабинета " Денков " ГЕРБ и Движение за права и свободи се оповестиха срещу дейности в тази посока. Темата се оказа препъникамък и при договарянията за ротация сред ГЕРБ и ПП-ДБ.
Тази картина обрисуваха пред Свободна Европа Иван Брегов, началник на правната стратегия на Института за пазарна стопанска система (ИПИ), и Филип Гунев, специалист по сигурността и битката с корупцията и проведената престъпност и някогашен зам.-министър на вътрешните работи.
Какво следва в правосъдната система
В края на 2023 година бяха признати дефинитивно конституционни промени. Те плануват разделянето на Висшия правосъден съвет (ВСС) на два обособени органа - един за съдиите и един за прокурорите и следователите. Но с цел да стане факт тази планувана правосъдна промяна, първо би трябвало да бъде признат нов Закон за правосъдната власт (ЗСВ).
Законопроектът е направен от екип на правосъдното министерство и към този момент е обект на публично разискване. Той би трябвало да уреди някои съществени въпроси:
Всичко това може да се случи даже и без да е формирано постоянно държавно управление, тъй като ГЕРБ, ПП-ДБ и Движение за права и свободи трансформираха конституцията по този начин, че Народното събрание да работи и при длъжностен кабинет. Това беше една от ограниченията за понижаване на опцията на президента да ръководи посредством служебна власт без глобата на Народното събрание.
Опасността от плаващи болшинства
Именно това ново състояние в конституцията, съгласно Брегов, основава риск при липса на постоянно държавно управление ГЕРБ и Движение за права и свободи да гласоподават основни законови промени и назначения, с които да обезсмислят плануваната правосъдна промяна. И това да стане с плаващи болшинства, в които биха могли да вземат участие и опозиционните до момента " Възраждане ", и Българска социалистическа партия, и " ИТН " (ИТН).
" Радетелите за правосъдна промяна чакат друг профил на претендентите от този на хората, които са били основен прокурор и ръководител на Върховен административен съд в последните 12-13 години. Но този друг профил мъчно ще пристигна от нормалните парламентарни играчи ", разяснява Брегов.
ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия в предишното са били част от болшинствата, попълвали съставите на Висш съдебен съвет и Инспектората към съвета. Тези избори се създават по-трудно, тъй като изискват поддръжка от най-малко 160 депутати.
Именно номинирани от трите партии членове на Висш съдебен съвет гласоподаваха за избора на Иван Гешев за основен прокурор в края на 2019 година Миналата година той беше уволнен от същото болшинство в съвета, откакто ГЕРБ и Движение за права и свободи внезапно поддържаха апелите за оставката му.
Затова Брегов се притеснява, че същите партии могат да употребяват плаващи болшинства, с цел да запазят политическото си въздействие по върховете на правосъдната система. Тези подозрения се ускоряват и около нежеланието на ГЕРБ да закрепи приемането на съответни текстове от Закон за съдебната власт в неслучилото се съглашение за ръководство с ПП-ДБ след ротацията, за което писа " Капитал ".
" Така могат да се повторят профилите на сегашните членове на Висш съдебен съвет и правосъдни инспектори, като знаем, че до момента там са избирани най-вече лица, които могат да бъдат държани на пай мотив от партийните централи. Това е най-лошият вид, най-голямото безпокойство ", добави правният специалист от ИПИ.
Гунев е склонен с Брегов, че този прочут парламентарен способ може да се употребява още при приемането на новия Закон за правосъдната власт, с цел да бъдат редактирани някои основни промени.
Например - ограничението на командироването, което сега се употребява за краткотрайно повишение на магистрати единствено с автограф на съответния ръководител на съд или началник на прокуратура. Съветът на Европа от години подлага на критика тази процедура, тъй като основава предпоставки за взаимозависимост на командированите, чието покачване зависи единствено от волята на един човек.
" Закон за съдебната власт е доста значим самичък по себе си, само че разковничето е в това какви хора ще влязат в двата съвета, в Инспектората. Дори да имаш съвършени закони, в случай че назначиш по върховете на властта хора, които саботират смяната, тя няма по какъв начин да се случи ", добави Гунев.
Бъдещето на битката с корупцията
Бившият зам. вътрешен министър е песимистичен и във връзка с бъдещето на новата антикорупционна комисия, която получи проверяващи функционалности, с цел да може сама да води производства за корупция по високите етажи на властта.
Това се случи с промени в закона, които през предходната есен официално разделиха на две досегашната Комисия за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добито имущество (КПКОНПИ). Тази структурна смяна беше залегнала и в Плана за възобновяване и резистентност, по който България получава европейски средства след пандемията от COVID-19.
Но разделянето на КПКОНПИ на антикорупционна комисия и такава, която се занимава единствено с лишаване на нелегално имущество, не беше последвано от избор на нови сформира на тези органи. Това също следва да бъде направено в този момент, на фона на раздора сред ГЕРБ и ПП-ДБ.
" Нещо, за което имаше доста заявления, само че нямаше никакъв съответен проект, надлежно не мисля, че е докарано до някъде, беше антикорупцията. Тази комисия вероятно ще стартира да дава резултати след няколко години ", разяснява Гунев пред Свободна Европа.
Той е измежду специалистите, които не подкрепяха усилването на функционалностите на антикорупционната комисия, а бяха на позицията, че законодателите би трябвало да подсилят структурите на Министерство на вътрешните работи, тъй като те разполагат с повече информация и опит.
По думите на Гунев, отвън разделянето на КПКОНПИ, досегашните ръководещи " нямат никаква друга действителна промяна с антикорупционна устременост в съответна област, да вземем за пример - сигурност на храните, данъчни, митници, автомобилна администрация ".
" Нереформирани регулаторни органи водят до всеобща корупция за дребния и междинния бизнес. Нямаше проект за смяна в тази посока, имаше политически заявления, които не се изпълниха със наличие. "
" В Министерство на вътрешните работи и ДАНС нищо не се случи "
По думите на Гунев в Министерство на вътрешните работи и Държавната организация " Национална сигурност " (ДАНС) също не са се случили никакви промени и дейностите на двете институции към момента зависят от политическите назначения в тях.
Министър на вътрешните работи в оставка сега е Калин Стоянов, за който от ПП-ДБ на няколко пъти оповестиха, че е по-близък до ГЕРБ и Движение за права и свободи, в сравнение с до тях. При последното повреждане на договарянията за ротация от ГЕРБ споделиха, че се отдръпват поради искане на ПП-ДБ за промяна на вътрешния министър. ДАНС пък се управлява от Пламен Тончев, назначен по време на служебната власт на президента Румен Радев през 2021 година
" В Министерство на вътрешните работи и ДАНС нищо не се случи ", сподели Гунев с обобщението, че концепцията за промяна на службите, стартирана от ПП-ДБ, се е ограничавала единствено до това президентът към този момент да няма опция да назначава нито шефа на ДАНС, нито основния секретар на Министерство на вътрешните работи, да вземем за пример.
Едва през януари съпредседателят на ПП-ДБ Атанас Атанасов разгласява във Facebook 8 съответни ограничения за по-мащабни промени в бранш " Сигурност ":
Тези оферти бяха заложени в плана за съглашение сред ПП-ДБ и ГЕРБ за ротация в държавното управление, само че договарянията пропаднаха. Според Гунев, даже и да се беше стигнало до сключване на този документ обаче, нито една от двете обединения до момента не е създала и показала съответен проект по какъв начин службите да не бъдат толкоз политизирани.
Като образец той уточни събитието, че от години всеки идващ вътрешен министър прави при започване на мандата си чистка на районните полицейски началници. С други думи - назначенията там не са регламентирани от ясни законови условия, а от политическата обстановка.
" В службите би трябвало смяна в системата за ръководство на човешки запаси, тъй че да премахнеш политическите назначения. Трябва добра система за разбор и развиване на политики, с цел да ги контролираш без да си слагаш лични хора, както се прави сега. Това не го видях нито като идея, нито като към този момент почнали дейности ", заключи Гунев пред Свободна Европа.
По думите му неналичието на действителна промяна в Министерство на вътрешните работи и ДАНС минира и опцията за същинска правосъдната промяна. Причината е, че " даже да успееш да реформираш прокуратурата, изпод в случай че желаят да я цакат оперативно, ще я цакат, и отново няма да можеш да бориш корупцията ".
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ