Преди няколко години бях твърде песимистично настроен за бъдещето на

Преди няколко години бях прекомерно песимистично надъхан за бъдещето на публицистиката. Издателите се пробваха да капитализират наличие с уволняване на хора. Сега, мисля, че обстановката се трансформира. Това сподели Даниел Шаза, учител в Гугъл News Lab за Централна и Източна Европа, в изявление за предаването „ Хоризонт до обед “.

„ В последно време излизат доста онлайн изявления то доста качествени изявления. Хората пък търсят по нов метод да капитализират своето наличие, това което създават. А доста хора си заплащат, с цел да получат това наличие. Вече е факсимиле образецът на „ Ню Йорк таймс “, които имат доста клиенти. В родината ми, Полша, главният вестник преди малко трансферира границата от 100 000 клиенти в интернет. Мисля, че напълно постепенно, уповавам се, приближаваме все още, в който системата ще бъде устойчива “.

Той уточни и кои са преимуществата на платеното наличие: „ Устойчивост за системата в смисъл, че публицистите ще могат да пишат истории, а пък на издателите няма да им се наложи да търсят капитализиран своето наличие като уволняват хора. И издателствата няма да банкрутират “.

Шаза беше в България по покана на Асоциация на европейските публицисти. Причината - да се срещне с български публицисти и да подскаже по какъв начин да си ревизираме информацията, с която работим:

„ Аз съм тука не да изяснявам, а да ги вдъхновя какви са безплатните принадлежности, които те могат да употребяват в интернет, с цел да подобрят своите материали. Например, нещо, което съм за потреблението му, е така наречен „ Дейта журнализъм “. Има доста огромно количество информация, която би трябвало да бъде визуализирана на карта или графика, с цел да я покажеш на хората по метод, по който е комфортен и понятен. За да не демонстрираме доста претрупани графики. Например, желая да ви покажа, че има такива принадлежности, които ще им оказват помощ при анализиране на данните. И да ги показват по наличен метод, а тези принадлежности могат да бъдат употребявани гратис. Без даже да имате познания за правенето на графики или програмиране. Всеки публицист може да се научи да употребява тези принадлежности. Друго, да вземем за пример инструмент на  Гугъл news, обвързван с инспекцията на информацията, тъй като доверието и дезинформацията са свързани. Основните познания за това по какъв начин журналистът да ревизира информацията, какви съществени или по- комплицирани принадлежности да употребява, е значимо за него.  Основните принадлежности, които могат да служат за инспекция на обстоятелствата са Гугъл Reverse Image Search. Или познание по какъв начин да проверяваш видео от „ YouTube ” или дали някой е туитнъл. Това в действителност е доста значимо, тъй като лишава доста години публицистите да изградят доверие, а единствено няколко секунди, с цел да го изгубят.

Шаза уточни и кой принадлежности са най-подходящи за бърза инспекция на информацията: „ Може да употребявате примерно Гугъл news Lab website или обединението наречена First Draft news, където може да отидете, може да погледнете онлайн курсовете там гратис. А видеата непрекъснато се обновяват и споделят кои са най-новите принадлежности, които могат да бъдат употребени за инспекция на обстоятелствата.

„ Може да видите от годишния отчет на Ройтерс, да вземем за пример по какъв начин хората по света и в Европа губят доверие в медиите. Не знам какво тъкмо споделя този отчет за България, само че да вземем за пример за Гърция 20% от хората имат вяра на медиите. Очевидно това, че си публицист, чиновник на обществото, ти би трябвало доверието му. За да може да изпълняваш тази работа на обществото хората би трябвало да ти имат вяра.  А изследването на Ройтерс демонстрират, че доверието пада - това е ужасна вест. Поради тази причина би трябвало да вършим всичко допустимо, с цел да възвръщаме това доверие и да го поддържаме.

По отношение на изкуствения разсъдък, Шаза счита, че той не може да размени човешкия разсъдък: 

„ Нищо не може да размени личния ти разсъдък. Затова първо би трябвало да се употребява човешкият разсъдък, а тогава може да пробваме и с изкуствен интелект. Изкуственият може да ти помогне, само че като инструмент не може да размени твоята преценка, твоето познание като публицист и редактор. Затова използваме принадлежности, и те, както и изкуственият разсъдък, може просто да ти оказват помощ да си свършиш работата “.