Сензацията от НАСА: Слънчевият вятър отвял атмосферата на Марс
Преди милиарди години Марс е приличал доста на Земята. Но нещо се е случило преди 3,7 милиарда години. То изменило извънредно доста климата на Червената планета, трансформирайки повърхността ѝ в суха и безжизнена пустота. Това е следващата вест, подгрявана от НАСА.
Четири години планетолозите се чудят къде са отишли всичката вода и въглероден диоксид. Сега откривателите са една стъпка по-близо с помощта на апарата на НАСА MAVEN , който неотдавна направи една година в орбита към Марс.
Тази вечер учените от НАСА оповестиха, че Марс губи в Космоса по към 100 грама атоми от атмосферата си всяка секунда, а една от основните аргументи за това е слънчевият вятър – бързи, заредени частици, изстрелвани от Слънцето. Когато слънчевият вятър е доста мощен, да вземем за пример след слънчево изригване, скоростта на загуба на частици от атмосферата може да се усили до 20 пъти.
„ За мен е извънредно забавно, че слънчевите изригвания подкрепят загубата на атмосфера, тъй като слънчевите стихии са били по-чести и нормални в ранната история на Слънчевата система “, сподели на конференцията Дейвид Брейн (David Brain), който е откривател в задачата MAVEN.
При изригвания на Слънцето скоростта на „ изгубване “ на марсианския въздух в Космоса се усилва на порядъци. Учените са разгласили серия публикации в сп. Science, а оповестяването на сензационната вест беше планувано по едно и също време с излизането на следващия му брой.
Сондата MAVEN е изпратена към Марс през ноември 2013 година за да изучи структурата и държанието на атмосферата на Червената планета и да откри отговор на една от основните ѝ загадки – къде и по кое време огромна част от нейната въздушна обвивка, дружно с водите от океаните, е изчезнала в Космоса.
© NASA/ GSFC
През септември 2014 година MAVEN се приближи към Марс и стартира неговото проучване, като съумя да извърши серия дълбоки „ гмуркания “ в атмосферата и да открие необикновени полярни сияния в горните ѝ пластове.
Днес ръководителят на задачата – Брус Якоски (Bruce Jakosky) от университета на Колорадо в Боулдър (САЩ), и редица други планетолози са показали първите научни резултати от работата на MAVEN на орбитата на Марс. В тези изявления учените удостоверяват откритията, за които са съобщавали по-рано, и описват за новите секрети в марсианската атмосфера.
Например наблюдения на държанието на газовете и магнитните полета в атмосферата на Марс по време на мощно коронално изхвърляне на маса от Слънцето на 8 март тази година помогнало на учените да изяснят, че точно такива слънчеви стихии по-скоро са повода за изпарението на огромна част от въздуха и водата на Червената планета в Космоса.
Атмосферата на Марс по време на конфликта с изхвърлените от Марс електрони. © MAVEN/NASA/Jacosky et al., Science 2015
По-конкретно по време на това изхвърляне скоростта на отлитане на йони в Открития космос се е нараснала повече от 10 пъти и в горните пластове на атмосферата са се появили субстанции, да вземем за пример атомарен О2, които нормално не се издигат толкоз високо. В предишното сходни стихии на Слънцето са протичали доста по-често, което може да изясни за какво атмосферата на Марс не е предпазена от магнитно поле и е 110 пъти по-разредена от въздушната обвивка на Земята.
Друга изненада станало откритието, че атмосферата на Марс като цяло съдържа повече О2, в сравнение с очаквали да видят учените. Неговият дял във въздуха доста мощно се колебае от една точка към друга, което планетолозите свързват с друга намагнитеност на кората на Марс в разнообразни райони и интензивно разбъркване на пластовете въздух.
Освен това сами по себе си тези съмнения и обвързваните с тях огнища на остатъчна намагнитеност приказват, че слабото магнитно поле на Марс доста по-силно въздейства на неговата атмосфера, в сравнение с сме привикнали да считаме.
В двете последни публикации учените описват за два добре известни и разпространявани в пресата феномена – ултравиолетовото полярно зарево в Северното полукълбо на Марс, закрепено от MAVEN през декември 2014 година, а също по този начин за загадъчния прахов облак, състоящ се от частици с галактически генезис.
Механизмът на пораждане на полярни сияния на Земята (вляво) и на Марс (вдясно). © MAVEN/Schneider et al./Science 2015
Повторният разбор на данните удостоверил, че тези два феномена фактически съществуват, и открил, че сиянията евентуално са зародили с помощта на откритата от MAVEN частична намагнитеност на кората на Марс.
В това отношение учените са съгласни с резултатите на своите сътрудници от Европейската галактическа организация, учещи същите полярни сияния по данни от сондата Mars Express.
Новата информация ще хвърли светлина освен върху това какъв брой населен е бил Марс в далечното минало, само че и какъв брой обитаеми може да са и други планети с сходни слънца.
РИА Новости/Business Insider




