Българите проспаха седемгодишното катастрофално управление на ГЕРБ
Преди месец, в разгара на аферата „ Гинка “, в цяла България най-сетне, със забавяне от над седем години, измежду болшинството от народа се развихри честен яд против прогнилото ръководство на Борисов и ГЕРБ. Той би трябвало да бъде неотложно оползотворен от президента за богатството на България.
Наистина, през февруари-март 2018 година не се повториха всеобщите митинги от февруари 2013 година Масови митинги по морално-политически подбуди у нас към този момент са невъзможни, те си остават разкош, до който малко хора имат достъп. Масовите митинги постоянно са се надигали или против съответни стопански беди на народа като двойните сметки за ток през февруари 2013 година, или са били инсценирани по един или различен метод от ГЕРБ, като летните митинги същата година, напомня сътрудника Валентин Хаджийски от "Гласове ".
Важен сигнал за ферментирането на този честен яд беше и небивалата общонародна тресчица против Истанбулската спогодба от предходните месеци. И в този случай крайният получател на гнева бяха Борисов и ГЕРБ, въпреки мотивът да бе сгрешен и аргументите за него – сменени.
След това аферата към договорката с ЧЕЗ върна нещата на мястото им. Сякаш по поръчка пристигна и Трети март с величественото всенародно честване на Шипка, съвсем всеобщия възторг от речта на президента. Публикуването на записа от срещата на Радев с московския патриарах, въпреки и с огромно забавяне, почисти недоразуменията, раздухвани от черната агитация на ГЕРБ и десните.
Да, българите проспаха над седемгодишното пагубно ръководство на ГЕРБ с постните пици, полицейщината, мегакорупцията, безработицата, рекета на монополистите, унищожените бизнеси и опустошените райони, самозапалилите се от обезсърчение хора, грубите и всеобщи изборни измами – откакто проспаха Мишо Бирата, „ прокурорският “ диалог в тоалетната, съзнателно провокираният колапс на КТБ, Радко Отвертката, торпилирането на кандидатурата на Бокова и позорът на Кристалина в Организация на обединените нации... и толкоз други скандални мотиви, при които в коя да е цивилизована страна министър председателят би се дал прошка вечно с политиката и свободата си.
Но при започване на 2018 година националното им неодобрение преля.
Разпадна се и митът за „ международника “ Борисов – последната сламка на давещата се герберска агитация. Скандалът с Гинка Върбакова доби интернационалните измерения, чешкият министър председател Андрей Бабиш уличи Борисов в неистина. Юнкер го неодобрява за влизането на Западните Балкани в Европейски Съюз, Меркел го неодобрява за Шенген. Широко разтръбяваната среща Европейски Съюз – Ердоган във Варна приключи безуспешно, в случай че не считаме следващото удостоверение за противното раболепство на Борисов пред „ началника “ Реджеп бей.
Огромна отмалялост от ерата Борисов затиска България и няма да може към този момент да бъде разсеяна от придворните медии и говорещи глави.
В ГЕРБ са уплашени и комплицирани. Борисов, Цветанов и другите се скриха от честването на националния празник, Караянчева бе позорно освиркана на Шипка при едното споменаване на името ѝ.
След като така и не съумяха да потвърдят, че са освен това от парфюмиран придатък на ГЕРБ, десните и „ патриотите “ от обединението се самомаргинализираха и с пронацистките си залитания, наказани изрично и от Брюксел и Вашингтон.
В България е налице революционна обстановка. По определението на Ленин това значи, че върховете към този момент не могат, а низините към този момент не желаят да живеят както досега. Властта се търкаля на улицата.
Но в България няма изявен индивидуален фактор на революцията – партия или друга социална мощ, която да канализира и оглави националното неодобрение. Единствената действителна съпротива на ГЕРБ – Българска социалистическа партия, макар безспорния си прогрес под управлението на Корнелия Нинова и безапелационната победа на Радев на изборите през есента на 2016 година, кой знае за какво се колебае.
Българска социалистическа партия зае безусловно незащитима в дълготраен проект и несъответстваща на социалистическите полезности и светоусещане позиция по Истанбулската спогодба, водена от желанието да яхне консервативния популизъм и да пребори ГЕРБ на негов терен, което предстоящо не се реализира – изборните настройки не се трансформираха сензитивно вследствие на „ истанбулската “ неуравновесеност.
Българска социалистическа партия зае изчаквателна позиция по ЧЕЗ и потегли да провежда подписка, вместо незабавно да желае незабавна оставка на кабинета, да напусне Народното събрание и да излезе на улицата. По този метод Българска социалистическа партия даде на Борисов време да се окопити.
Българска социалистическа партия не се възползва навреме и от обстановката към аферата „ Скрипал “, дето голямото болшинство българи е отвратено от произвола и парадокса на английските обвинявания и наглото им извиване на ръце на страните от Европейски Съюз, а в същото време Цветанов обещаваше да гони съветски дипломати, Томислав Дончев се кълнеше в „ взаимност “, а десните сипеха бисери от рода на идиотската декларация на уеб страницата на някакъв си „ Атлантически съвет “, дето написа, че държавното управление трябвало да прегледа и одобри „ безапелационните “ доказателства на Лондон, че Русия била направила терористично нахлуване – сега, в който четем във вестниците по какъв начин Юлия Скрипал почнала да се зарежда и че била ходила на Facebook на 7 март, няколко дни след отравянето си с „ Новичок “.
Организация като „ Атлантическия съвет “, която намерено признава, че истината не й е значима, а й е значима „ солидарността “, т.е. мафиотската завера, с „ нашите “ хора, е явно мафиотска организация, която би трябвало да бъде разтурена и неразрешена. Тя си разрешава да упреква държавното управление, че повтаряло цялостната ни взаимозависимост от Съюз на съветските социалистически републики преди 1989 година Пледирайки за още по-пълна, безмозъчна взаимозависимост, само че не от Съюз на съветските социалистически републики, който влагаше у нас милиарди, а от проваления кабинет на торите – историческия несклоняем зложелател на България!
Но най-важното е, че ситуацията в този момент е радикално друго от пролетта на 2013 година в едно съдбоносно отношение. Президент е Радев, а не Плевнелиев.
Избраният по решителен метод с гласовете на над два милиона българи – при рекордно висока изборна интензивност и при мощно противопоставяне от изборната престъпна машина на ГЕРБ – президент е единствената законна институция на властта в България до през днешния ден.
Последните парламентарни избори, минали при ниска изборна интензивност, в конюнктура, в която служебният кабинет, неумело селекциониран от Радев, блестеше със своето неявяване на всички места, дето ставаше дума за ограничение на клиентелизма, корпоративния и купения избор, на пропагандата на „ националните “ медии и на ЕНП в интерес на ГЕРБ, не възпроизведоха националния избор от ноември 2016 година и не сътвориха условия за законно национално посланичество и устойчиво държавно управление.
Претърпели успеха, ГЕРБ ясно усещаха, че не могат да ръководят (крадат) още дълго. „ Патриотите “ (какво неуместно име!) още преди формалните съвещания за сформиране на настоящия кабинет изгубиха доверието на и намалелите си последователи, които действително са или леви, или извънредно леви. ГЕРБ и „ патриотите “ бяха и си остават свързани единствено от желанието за обир – и за някои политици, и да останат на независимост. В политическата система на герберизирана България всички партии с изключение на Българска социалистическа партия са присъдружни на герберския „ Отечествен фронт “.
Кабинетът Борисов III се състоя основно заради неналичието на ловкост от страна на президента по това време.
Но със самото си наличие във висшата власт Радев е непрекъснато висящо обвиняване към Борисов и ГЕРБ – в измама, непочтеност, безнаказаност, непросветеност, корумпираност, некомпетентност.
Още от първия миг, когато стана ясна успеха на Радев, ГЕРБ изпаднаха в суматоха, че като „ опозиционен “ президент той ще клати кабинета и ще даде в подобаващ миг сигнал за въстание против Борисов. Както постъпи през юни 2013 година Плевнелиев като „ опозиционен “ президент, получил разпореждане от опозиционната ГЕРБ да даде сигнал за квалифицирания прелом против Орешарски, като смъкна доверието си от кабинета – откакто бе подписал добродушно законовите промени за Пеевски.
Е, това си беше състоятелен боязън – моментът той да се оправдае изцяло от дълго време настъпи.
Радев е задължен неотложно да смъкна доверието си от Борисов и да провокира с всички законни средства оставката му.
Европредседателството не е никакъв мотив да се резервира нетърпимият за народа разяден режим още три месеца. Европредседателството е вторичен, чиновнически, писалищен проблем, който ще си се движи от служителите. Бюрокрацията, както споделя Маркс, трансформира канцеларските каузи в държавни – и противоположното.
Както беше ясно още есента на 2016 година, а толкоз повече в този момент, след президентът даде редица доказателства за независимостта си от Позитано, въстанието против Борисов няма да стане по сюжет на Българска социалистическа партия и при готова организация като това против Орешарски през лятото на 2013 година
Президентът ще би трябвало да моли директно към масите и да ги принуди да се раздвижат и да го принудят да направи това, което самичък би желал да направи. Той ще би трябвало да изиграе ролята на национален уредник от горната страна при неналичието на действителни организационни структури изпод.
Наличието на президент като Радев, както писах тук през август 2016 година – и получих остри рецензии от в. „ Поглед.инфо “ – може да премисли цялото българско политическо пространство, да катализира възникването на нова левоцентристка коалиция или партия, която би могла и да наследи позициите на Българска социалистическа партия в ПЕС. И да докара до изборна победа на тази коалиция или партия след колапса на ГЕРБ.
Но допустимо е също и Българска социалистическа партия на Нинова да се откри в изискванията на новия длъжностен кабинет, да приключи реорганизацията си и да завоюва изборите на гребена на възможната предизборна вълна от ляв популизъм и евроскептизицъм, русофилия и носталгия по социализма. Пожелавам им го!
Най-важното е Радев да не повтори грешките си след оставката на Борисов II. Да сформира съдбоносен, работоспособен длъжностен кабинет с единствената задача да пречупи герберската изборна и пропагандна машина и да не допусне нова изборна победа на ГЕРБ.
Автор: Валентин Хаджийски, "Гласове "
Наистина, през февруари-март 2018 година не се повториха всеобщите митинги от февруари 2013 година Масови митинги по морално-политически подбуди у нас към този момент са невъзможни, те си остават разкош, до който малко хора имат достъп. Масовите митинги постоянно са се надигали или против съответни стопански беди на народа като двойните сметки за ток през февруари 2013 година, или са били инсценирани по един или различен метод от ГЕРБ, като летните митинги същата година, напомня сътрудника Валентин Хаджийски от "Гласове ".
Важен сигнал за ферментирането на този честен яд беше и небивалата общонародна тресчица против Истанбулската спогодба от предходните месеци. И в този случай крайният получател на гнева бяха Борисов и ГЕРБ, въпреки мотивът да бе сгрешен и аргументите за него – сменени.
След това аферата към договорката с ЧЕЗ върна нещата на мястото им. Сякаш по поръчка пристигна и Трети март с величественото всенародно честване на Шипка, съвсем всеобщия възторг от речта на президента. Публикуването на записа от срещата на Радев с московския патриарах, въпреки и с огромно забавяне, почисти недоразуменията, раздухвани от черната агитация на ГЕРБ и десните.
Да, българите проспаха над седемгодишното пагубно ръководство на ГЕРБ с постните пици, полицейщината, мегакорупцията, безработицата, рекета на монополистите, унищожените бизнеси и опустошените райони, самозапалилите се от обезсърчение хора, грубите и всеобщи изборни измами – откакто проспаха Мишо Бирата, „ прокурорският “ диалог в тоалетната, съзнателно провокираният колапс на КТБ, Радко Отвертката, торпилирането на кандидатурата на Бокова и позорът на Кристалина в Организация на обединените нации... и толкоз други скандални мотиви, при които в коя да е цивилизована страна министър председателят би се дал прошка вечно с политиката и свободата си.
Но при започване на 2018 година националното им неодобрение преля.
Разпадна се и митът за „ международника “ Борисов – последната сламка на давещата се герберска агитация. Скандалът с Гинка Върбакова доби интернационалните измерения, чешкият министър председател Андрей Бабиш уличи Борисов в неистина. Юнкер го неодобрява за влизането на Западните Балкани в Европейски Съюз, Меркел го неодобрява за Шенген. Широко разтръбяваната среща Европейски Съюз – Ердоган във Варна приключи безуспешно, в случай че не считаме следващото удостоверение за противното раболепство на Борисов пред „ началника “ Реджеп бей.
Огромна отмалялост от ерата Борисов затиска България и няма да може към този момент да бъде разсеяна от придворните медии и говорещи глави.
В ГЕРБ са уплашени и комплицирани. Борисов, Цветанов и другите се скриха от честването на националния празник, Караянчева бе позорно освиркана на Шипка при едното споменаване на името ѝ.
След като така и не съумяха да потвърдят, че са освен това от парфюмиран придатък на ГЕРБ, десните и „ патриотите “ от обединението се самомаргинализираха и с пронацистките си залитания, наказани изрично и от Брюксел и Вашингтон.
В България е налице революционна обстановка. По определението на Ленин това значи, че върховете към този момент не могат, а низините към този момент не желаят да живеят както досега. Властта се търкаля на улицата.
Но в България няма изявен индивидуален фактор на революцията – партия или друга социална мощ, която да канализира и оглави националното неодобрение. Единствената действителна съпротива на ГЕРБ – Българска социалистическа партия, макар безспорния си прогрес под управлението на Корнелия Нинова и безапелационната победа на Радев на изборите през есента на 2016 година, кой знае за какво се колебае.
Българска социалистическа партия зае безусловно незащитима в дълготраен проект и несъответстваща на социалистическите полезности и светоусещане позиция по Истанбулската спогодба, водена от желанието да яхне консервативния популизъм и да пребори ГЕРБ на негов терен, което предстоящо не се реализира – изборните настройки не се трансформираха сензитивно вследствие на „ истанбулската “ неуравновесеност.
Българска социалистическа партия зае изчаквателна позиция по ЧЕЗ и потегли да провежда подписка, вместо незабавно да желае незабавна оставка на кабинета, да напусне Народното събрание и да излезе на улицата. По този метод Българска социалистическа партия даде на Борисов време да се окопити.
Българска социалистическа партия не се възползва навреме и от обстановката към аферата „ Скрипал “, дето голямото болшинство българи е отвратено от произвола и парадокса на английските обвинявания и наглото им извиване на ръце на страните от Европейски Съюз, а в същото време Цветанов обещаваше да гони съветски дипломати, Томислав Дончев се кълнеше в „ взаимност “, а десните сипеха бисери от рода на идиотската декларация на уеб страницата на някакъв си „ Атлантически съвет “, дето написа, че държавното управление трябвало да прегледа и одобри „ безапелационните “ доказателства на Лондон, че Русия била направила терористично нахлуване – сега, в който четем във вестниците по какъв начин Юлия Скрипал почнала да се зарежда и че била ходила на Facebook на 7 март, няколко дни след отравянето си с „ Новичок “.
Организация като „ Атлантическия съвет “, която намерено признава, че истината не й е значима, а й е значима „ солидарността “, т.е. мафиотската завера, с „ нашите “ хора, е явно мафиотска организация, която би трябвало да бъде разтурена и неразрешена. Тя си разрешава да упреква държавното управление, че повтаряло цялостната ни взаимозависимост от Съюз на съветските социалистически републики преди 1989 година Пледирайки за още по-пълна, безмозъчна взаимозависимост, само че не от Съюз на съветските социалистически републики, който влагаше у нас милиарди, а от проваления кабинет на торите – историческия несклоняем зложелател на България!
Но най-важното е, че ситуацията в този момент е радикално друго от пролетта на 2013 година в едно съдбоносно отношение. Президент е Радев, а не Плевнелиев.
Избраният по решителен метод с гласовете на над два милиона българи – при рекордно висока изборна интензивност и при мощно противопоставяне от изборната престъпна машина на ГЕРБ – президент е единствената законна институция на властта в България до през днешния ден.
Последните парламентарни избори, минали при ниска изборна интензивност, в конюнктура, в която служебният кабинет, неумело селекциониран от Радев, блестеше със своето неявяване на всички места, дето ставаше дума за ограничение на клиентелизма, корпоративния и купения избор, на пропагандата на „ националните “ медии и на ЕНП в интерес на ГЕРБ, не възпроизведоха националния избор от ноември 2016 година и не сътвориха условия за законно национално посланичество и устойчиво държавно управление.
Претърпели успеха, ГЕРБ ясно усещаха, че не могат да ръководят (крадат) още дълго. „ Патриотите “ (какво неуместно име!) още преди формалните съвещания за сформиране на настоящия кабинет изгубиха доверието на и намалелите си последователи, които действително са или леви, или извънредно леви. ГЕРБ и „ патриотите “ бяха и си остават свързани единствено от желанието за обир – и за някои политици, и да останат на независимост. В политическата система на герберизирана България всички партии с изключение на Българска социалистическа партия са присъдружни на герберския „ Отечествен фронт “.
Кабинетът Борисов III се състоя основно заради неналичието на ловкост от страна на президента по това време.
Но със самото си наличие във висшата власт Радев е непрекъснато висящо обвиняване към Борисов и ГЕРБ – в измама, непочтеност, безнаказаност, непросветеност, корумпираност, некомпетентност.
Още от първия миг, когато стана ясна успеха на Радев, ГЕРБ изпаднаха в суматоха, че като „ опозиционен “ президент той ще клати кабинета и ще даде в подобаващ миг сигнал за въстание против Борисов. Както постъпи през юни 2013 година Плевнелиев като „ опозиционен “ президент, получил разпореждане от опозиционната ГЕРБ да даде сигнал за квалифицирания прелом против Орешарски, като смъкна доверието си от кабинета – откакто бе подписал добродушно законовите промени за Пеевски.
Е, това си беше състоятелен боязън – моментът той да се оправдае изцяло от дълго време настъпи.
Радев е задължен неотложно да смъкна доверието си от Борисов и да провокира с всички законни средства оставката му.
Европредседателството не е никакъв мотив да се резервира нетърпимият за народа разяден режим още три месеца. Европредседателството е вторичен, чиновнически, писалищен проблем, който ще си се движи от служителите. Бюрокрацията, както споделя Маркс, трансформира канцеларските каузи в държавни – и противоположното.
Както беше ясно още есента на 2016 година, а толкоз повече в този момент, след президентът даде редица доказателства за независимостта си от Позитано, въстанието против Борисов няма да стане по сюжет на Българска социалистическа партия и при готова организация като това против Орешарски през лятото на 2013 година
Президентът ще би трябвало да моли директно към масите и да ги принуди да се раздвижат и да го принудят да направи това, което самичък би желал да направи. Той ще би трябвало да изиграе ролята на национален уредник от горната страна при неналичието на действителни организационни структури изпод.
Наличието на президент като Радев, както писах тук през август 2016 година – и получих остри рецензии от в. „ Поглед.инфо “ – може да премисли цялото българско политическо пространство, да катализира възникването на нова левоцентристка коалиция или партия, която би могла и да наследи позициите на Българска социалистическа партия в ПЕС. И да докара до изборна победа на тази коалиция или партия след колапса на ГЕРБ.
Но допустимо е също и Българска социалистическа партия на Нинова да се откри в изискванията на новия длъжностен кабинет, да приключи реорганизацията си и да завоюва изборите на гребена на възможната предизборна вълна от ляв популизъм и евроскептизицъм, русофилия и носталгия по социализма. Пожелавам им го!
Най-важното е Радев да не повтори грешките си след оставката на Борисов II. Да сформира съдбоносен, работоспособен длъжностен кабинет с единствената задача да пречупи герберската изборна и пропагандна машина и да не допусне нова изборна победа на ГЕРБ.
Автор: Валентин Хаджийски, "Гласове "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ