Преди Китай да бъде обладан от червената вълна на управление

Преди Китай да бъде обладан от алената вълна на ръководство и комунизмът да се настани трайно, младите поданици несъмнено имат опция да изразят своите съществени терзания. Както доста други хора, те също желаят да се радват на народна власт, свободно слово, свободна преса и опция да живеят като себе си. През далечната 1989 година огромна част от протестиращите за независимост. На прословутия площад Тиенанмън се събират студенти, които от всички улици на Пекин имат две съществени претенции.

Първо желаят да почетат гибелта на Ху Яобан и също по този начин желаят да заявят пред идващите водачи, че демократичната промяна в Китай би трябвало да продължи. Покрай младите, искрата се възпламенява и измежду всички останали, хиляди се струпват на митинга и по средата на деня се счита, че има към 10-20 хиляди индивида. Основният проблем е, че протестиращите, както и доста други, не желаят всичката власт да бъде централизирана в една партия – комунистическата.

През 80-те години промените доставят някаква форма на капитализъм, която до известна степен разрешава съществуването на свободен пазар, само че доста скоро неналичието на работни позиции стартира да визира работната класа, а това се отразява автоматизирано и върху повишаващата се беднотия и засилената престъпност. Студентите, от своя страна, не са съгласни с просветителната система, която въобще не им разрешава да стартират естествен живот и да отговорят уместно на разрастващата се промишленост.

И до момента в който митингът се счита към момента за кротичък, въпреки всичко има танцуващи хора и се пеят песни, някои представители на комунистическата партия стартират да виждат скупчването на хора като евентуална опасност. На 13 май редица студенти афишират гладна стачка, искарата възпламенява пристрастеността и на други хора из цялостен Китай. Колкото повече китайците показват потребността от народна власт, толкоз повече комунистите стартират да считат това за опасност, изключително откакто се възнамеряват и посетители като Михаил Горбачов, който би трябвало да кацне в страната на 15 май.

Церемонията по посрещането е готова точно за площад Тиенанмън, само че програмата се трансформира и същата стартира още на летището. Това е единствената смяна на неговата аудиенция. Тълпата желае своята независимост и правото на естествен живот, което в общи линии е условие на безусловно всеки човек. Партията взема решение, че няма да се занимава повече с протестиращите и вместо да се реализира консенсус, подхваща малко по-радикални ограничения. На 20 май се афишира военно състояние в Пекин и повече от 250 000 боеца са пуснати по улиците, с цел да прекратят демонстрацията. До края на месеца обаче се събират към 1 милион протестиращи.

Всеки ден те правили маршове и мислили нови разновидности за привличането на вниманието. Пекин се трансформира в гореща точка с идването на медии, които излъчват фрагментите непосредствено в Съединени американски щати и Европа. Уронването на престижа на комуничестическата партия е най-големият вероятен камшик и тъкмо затова ставаме очевидци на идващите трагични събития. След като армията не можела да вдъхне почит измежду хората, барутът можел да се оправи доста по-добре. В 1 часа на 4 юни, китайски бойци откриват огън по голямата навалица. Някои съумяват да избягат, други се борят с бойците, хвърляйки камъни и всичко, което може да попадне в ръцете им.

Запалени са полицейски коли. Същият ден измежду хората участват западни дипломати, кореспонденти и други посетители на страната. Досещате се, че липсва статистика за жертвите, само че задържаните са към 10 000 души. Убийството на цивилни съумява да разтресе международните медии. Лидери от целия свят осъждат ограниченията. Нещо още по-лошо е, че даже Горбачов се изрича отрицателно против дейностите. Малко по-късно Съединени американски щати декларира, че ще сложи стопански наказания против Китай за погазването на човешките права.

Един от най-емблематичните моменти в този случай е появяването на танкиста. На 5 юни 1989 година, когато танковете се пробват да изоставен площада, незнаен студент застава против тях. Когато танкът се пробва да го заобиколи, мъжът трансформира своята позиция. Неговата единствена задача е да не разреши на танковете да изоставен площада. Снимката се появява в международните медии и до през днешния ден се счита за една от най-важните в човешката история. За страдание никой не знае кой в действителност е този човек.

Снимка: By Source (WP:NFCC#4), Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=42917008

Британският таблоид Sunday Express му дава името Уанг Уейлин (19-годишен студент) и се счита, че по-късно той е наказан за политическо безчинство. Комунистическата партия на Китай декларира, че няма подобен случай, въпреки и всички да виждат фотографията, а малко по-късно се прибавя и друга информация – наказаният не може да бъде открит на никое място. Не участва нито измежду умрелите, нито измежду пандизчиите. За него умерено можем да кажем, че е последният осмелил се да изрази мнение против диктатурата на партията. Забавен факт е, че покрай въпросния площад се намират портите Тиенанмън или „ Портите на райския мир “.

През тях човек можел да влезе в неразрешения град. А Китай не може да каже, че е съумял да види някаква форма на народна власт. От XVII до началото на XX век страната се ръководи от династията Цин, по-късно следват протести и за малко става република, а през Втората Световна война е напълно окупирана от Япония. По време на същата окупация умират към 20 милиона души. С предаването на Япония, в страната избухва революция и откакто пушекът се подвига, комунистическата партия е съумяла да превземе главната територия на страната.

За водач на партията е определен Мао Дзъдун и церемонията по връчване на властта се случва точно на 1 октомври 1949 година пред погледите на повече от 1 милион души. Датата се уважава и до през днешния ден. Мао става един от създателите на Народна Република Китай и по-късно там се слага неговия пантеон. Американският Национален списък стартира да дава фрагменти от митинга през 1999 година и още по-тъжното е, че едвам през 2006 година е освободен Ию Донгю – публицист, който хвърля багра по портрета на водача.

На 20-тата годишнина от огромното кръвопролитие, Китай публично затваря площада и не разрешава на хората да си спомнят за жертвите, интернет и обществените мрежи се блокират, допускането на чужденстранни публицисти също е неразрешено. През 2019 година организацията за отбрана правата на индивида разгласява имената на всички задържани по време на митингите, добавяйки и аргументите за арест. В далечната 1989 година цензурата работи толкоз мощно, че съгласно проучване от предходната година, повече от 3200 думи са били преправени и главен фокус пада точно върху наличието на тези, които приказват за митинг, кръвопролитие, убийства и други. Това е и последният опит на страната да опознае демокрацията и да се опита да съществува обикновено. До през днешния ден комунистическият режим продължава да господства над всеки.

Заглавна фотография: By Derzsi Elekes Andor – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18095481