Това са думите, които трябва да кажете, ако някой ви прокълне или урочаса на улицата
Преди известно време ме посети млада дама с присъщи недоволства – главоболие, общо физическо неразположение, възприятие на тежест в региона на слънчевия сплит. Тя твърдеше, че повода е от колежката зад нея. Имала зли сини очи и в цялата компания се говорело, че урочасва. Момичето търсеше помощ от мен, откакто беше пробвала всички известни й средства, с цел да се оправи сама с казуса. Беше гасила кибритени клечки във вода, беше си блага лицето с вода, прекарана през метла, повтаряла си всякакви заклинания на разум и какво ли още не, само че нищо не пособие.
Сигурно ще си кажете: „ Как е допустимо с взор да се аргументи щета на различен човек? Реалистично ли е това, или е плод на въображението на по-наивните? ”.Практиката ми демонстрира, че урочасването е едно от постоянно срещаните енергийни натоварвания, само че за благополучие имаме и доста типове отбрани на разположение. Впечатляващо е, че явлението съществува преди пораждане на писмеността. Още античните халдейци и египтяни са страдали от него. Справката сочи, че урочасването се загатва в някои текстове на вавилонци и египтяни, датирани към 3100 година преди Христа. По-късно откриваме свидетелства при античните елини и римляните.
Известно е, че това, което кара индивида умишлено или не да предизвиква урочасване, е завистта.
Например, в британска версия на Библията е сменен пасажа от Притчи Соломонови 23:6, който споделя: „ Не яж самун у злорад човек… ” и „ Не яж хляба на подобен човек, който урочасва ”. В обществата, където това поверие е надълбоко вкоренено, една възхита или учудване, най-много от непознат, се интерпретира като опасност за урочасване.
„ Ефектът ” от урочасването може да се изрази по хиляди способи, от елементарна мигрена и отмалялост до тежко заболяване, което може да докара пострадалия и до най-лошото. От урочасване могат да бъдат наранени освен хората. Също по този начин биха могли да пострадат животните, положителната годишна продукция, както и да се причинят произшествия, финансови и любовни провали.
Тази власт, както споделят Х. Крамър и Я. Спрингър в книгата си Malleus Maleficarum („ Лошата преднамереност ” – пр.а., творбата осъжда бруталността на Св. Инквизиция при разпитите), произлиза непосредствено от Сатаната, който с ранга си на паднал ангел може да прави чудеса и да делегира известна заложба на своите прислужници.
Срещу урочасването има хиляди практики, заклинания, амулети, жестове и други отбрани.
Любопитно е да се знае, че една от най-популярните отбрани в средиземноморските страни е била сгънат пестник със стърчащи нагоре показалец и кутре. Жест, по-скоро изобразяващ Рогатия, и също по този начин жест, който през днешния ден е наложителен за хардрок изпълнителите и техните фенове.
Най-често на уроки стават жертва младоженците и пеленачетата. На изток дамите, които се насочат към своята женитба се пазят с извънредно старание. Някой биват дегизирани от родителите до неразбираемост, за да заблудят завистниците, други се обличат в необятни одежди и покриват главата и лицето си. Този бит се практикува до през днешния ден при всички нации и вярвания.
При дребните, изключително некръстените, съществува известна заплаха да бъдат урочасани. На тях се връзва червен конец на ръката, от време на време с мънисто.
Ето и още някои известни ограничения за отбрана против урочасване:
– скилидки чесън в джоба;
– закована подкова над входната врата;
– обличане на дреха или чорап наопаки;
– измиване на лицето с вода;
– изговаряне на някакви специфични думи, „ молебствия ”.
Религиите не остават безразлични към урочасването.
В християнските практики на урочасаните се четат молебствия, дава се светена вода за пиянство и ръсене. Мюсюлманите също имат ритуали за прогонване на злото, а и на всички е известно това „ турско око ”, което се употребява за отбрана.
В Средновековието в Европа се вярвало, че най-хубавият лек против урочасването е човешка слюнка. Неудобната част на това решение е, че би трябвало някой да се изплюе три пъти в лицето на жертвата или на земята пред него. От там и до през днешния ден остава емблематичният у нас израз „ Пу, да не са ти уроки ” и практиката да се имитира заплюване постоянно откакто си се радвал на дете, да вземем за пример.
Според скептиците, уроките, даже и да съществуват, заплашват единствено и само хората, вярващи в тях. Истината е, че тези въздействия предизвикват вреди на човеци с непрестанно по-слаби енергийни отбрани, като некръстените деца да вземем за пример, или по-чувствителни и по-емоционални натури, също по този начин на лица, които са в миг на занижена енергийната отбрана. Такива са влюбените или хора, изпитващи наслада и благополучие. Ето за какво има процедура за известна нерешителност – да се пази в загадка новата облага или триумф.
В умозаключение ще кажа, че съм скептична към всички изброени отбрани, като се изключи светената вода.
Може би, тъй като при мен, като специалист, търсят помощ патологичните случаи, хората, на които нищо не е помогнало, може би, тъй като злото се е модернизирало и е станало стабилно на известните ограничения. Едно е ясно – когато усетите признаците на урочасване и нормалното не оказва помощ, време е да потърсите експерт, преди да е станало късно.
От Надя Христова
Инфо: Топексперта
