Лятното слънцестоене в неделя, 21 юни, отбелязва най-дългия ден в

Лятното слънцестоене в неделя, 21 юни, отбелязва най-дългия ден в годината в Северното полукълбо и ще сложи началото на астрономическото лято, съобщи Асошиейтед прес.

В Южното полукълбо обстановката е противоположната – там се отбелязва най-късият ден в годината и стартира зимата.

Думата „ слънцестоене “ произлиза от латинските думи „ sol “ – слънце, и „ stitium “, което може да значи „ пауза “ или „ прекъсване “.

Лятното слънцестоене бележи края на годишното нанагорнище на Слънцето по небето, когато то разказва най-дългата и най-висока дъга.

Лошата вест за феновете му е, че по-късно дните стартират да стават малко по-къси с всеки минал ден до края на декември.

От епохи хората означават слънцестоенето с фестивали и монументи, измежду които празненствата в навечерието на лятното слънцестоене в Швеция и Стоунхендж, който е планиран да се подравнява с траекториите на на слънцето по време на слънцестоенията.

Докато Земята се движи към Слънцето, тя го прави под ъгъл, което води до неравномерно систематизиране на топлината и светлината на Слънцето върху северната и южната половина на планетата през по-голямата част от годината.

Слънцестоенията бележат моментите, в които Земята е наклонена най-силно към Слънцето или в противоположна посока. Това значи, че полукълбата получават доста разнообразни количества слънчева светлина, а дните и нощите са най-неравномерни.

По време на лятното слънцестоене в Северното полукълбо горната половина на Земята е наклонена към Слънцето, което води до най-дългия ден и най-късата нощ в годината. Лятното слънцестоене се пада сред 20 и 22 юни. Тази година то е на 21 юни.

При зимното слънцестоене в Северното полукълбо се случва противоположното: горната половина на Земята е най-отдалечена от Слънцето, което води до най-късия ден и най-дългата нощ в годината. Зимното слънцестоене е сред 20 и 23 декември.

По време на равноденствието оста на Земята и нейната орбита се подреждат по този начин, че и двете полукълба получават еднообразно количество слънчева светлина.

Думата „ равноденствие “ произлиза от две латински думи, означаващи „ еднакъв “ и „ нощ “. По време на равноденствието денят и нощта траят съвсем еднообразно дълго, въпреки че могат да имат разлика от няколко минути според от това в коя част на планетата настъпват.

Есенното равноденствие в Северното полукълбо може да се падне сред 21 и 24 септември, според от годината, а пролетното – сред 19 и 21 март.

Това са единствено два разнообразни метода за делене на годината.

Докато астрономическите сезони зависят от придвижването на Земята към Слънцето, метеорологичните сезони се дефинират от времето. Метеоролозите разделят годината на тримесечни сезони въз основа на годишните температурни цикли. Според този календар пролетта стартира на 1 март, лятото на 1 юни, есента на 1 септември и зимата на 1 декември.