Химнът е знак за идентичност и принадлежност, каза поетът и съавтор на химна на Пазарджик Борислав Петров
Всяко учебно заведение би трябвало да има собствен химн. Той е знак за еднаквост и принадлежност, сподели поетът Борислав Петров при представянето на майския брой на ЛИК, чиято тематика е " Българският светилник ". Творецът е и съавтор на химна на Пазарджик дружно с поета Митко Начев.
Според Петров сходни знаци имат значимо значение за общността и за самоопределянето ѝ. " Химнът е автентичен знак, че съществуваш, че си друг от другите и си неповторим ", уточни Петров. По думите му химнът би трябвало да произлиза от самото учебно заведение.
Борислав Петров описа и за основаването на химна на Пазарджик, за съдействието си с поета Митко Начев и за провокациите, които са съпътствали одобряването на символната за града творба.
Текстът е основан доста бързо, само че по-голям се оказва моментът, в който почнали да усещат строфите и като музика. " Хората не четат химни по през целия ден. Те ги слушат. И химнът би трябвало не просто да звучи. Трябва да прогърми ", акцентира създателят. Според него всяка дума би трябвало да носи мощ и мелодичност. За музика на химна на града е утвърдена композицията на маестро Григор Паликаров. Беше доста стилно и мощно, означи Петров.
Той засегна и тематиката за ролята на изкуствения разсъдък в основаването на сходни творби. Според него технологиите могат да генерират текст, само че не и да основат човешката история зад него. " Изкуственият разсъдък може да го напише по-добре от нас несъмнено. Но в никакъв случай слушателите няма да го свържат с жив човек, за него няма какво да се опише ", сподели той. Борислав Петров акцентира, че легендата към основаването на един химн – прекарванията, диалозите, подозренията и вдъхновението, е неразделна част от неговата стойност. " Това изстрадване на текста, синхронът сред живи хора е несравним. Човешкото наличие в креативния акт е незаменимо “, добави създателят.
Борислав Петров е роден през 1966 в София. Завършва лингвистика и публицистика. Работил е в Българска телеграфна агенция, бил е и сътрудник за Пазарджишка област на в. " Стандарт ". Носител е на националните литературни награди " Никола Фурнаджиев ", " Милош Зяпков ", " Иван Динков " и " Теодор Траянов ". Член е на Съюза на българските писатели.
Според Петров сходни знаци имат значимо значение за общността и за самоопределянето ѝ. " Химнът е автентичен знак, че съществуваш, че си друг от другите и си неповторим ", уточни Петров. По думите му химнът би трябвало да произлиза от самото учебно заведение.
Борислав Петров описа и за основаването на химна на Пазарджик, за съдействието си с поета Митко Начев и за провокациите, които са съпътствали одобряването на символната за града творба.
Текстът е основан доста бързо, само че по-голям се оказва моментът, в който почнали да усещат строфите и като музика. " Хората не четат химни по през целия ден. Те ги слушат. И химнът би трябвало не просто да звучи. Трябва да прогърми ", акцентира създателят. Според него всяка дума би трябвало да носи мощ и мелодичност. За музика на химна на града е утвърдена композицията на маестро Григор Паликаров. Беше доста стилно и мощно, означи Петров.
Той засегна и тематиката за ролята на изкуствения разсъдък в основаването на сходни творби. Според него технологиите могат да генерират текст, само че не и да основат човешката история зад него. " Изкуственият разсъдък може да го напише по-добре от нас несъмнено. Но в никакъв случай слушателите няма да го свържат с жив човек, за него няма какво да се опише ", сподели той. Борислав Петров акцентира, че легендата към основаването на един химн – прекарванията, диалозите, подозренията и вдъхновението, е неразделна част от неговата стойност. " Това изстрадване на текста, синхронът сред живи хора е несравним. Човешкото наличие в креативния акт е незаменимо “, добави създателят.
Борислав Петров е роден през 1966 в София. Завършва лингвистика и публицистика. Работил е в Българска телеграфна агенция, бил е и сътрудник за Пазарджишка област на в. " Стандарт ". Носител е на националните литературни награди " Никола Фурнаджиев ", " Милош Зяпков ", " Иван Динков " и " Теодор Траянов ". Член е на Съюза на българските писатели.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ