Преди две години учените смятат, че са засекли изключително рядко

Преди две години учените считат, че са засекли извънредно рядко събитие – звезда, която гълтам една от своите планети.

Днес, с помощта на нови наблюдения от галактическия телескоп „ Джеймс Уеб “, астрономите оферират още по-сензационна догадка: планета с размерите на Юпитер сама се устремява към личната си звезда, с цел да бъде унищожена, написа WIRED.

Изследователите разказват това събитие като първото в историята документирано „ планетарно самоубийство “.

Обикновено, с цел да може една звезда да погълне своите планети, тя би трябвало доста да усили размерите си.

Това се случва, когато звезда като нашето Слънце изчерпи водорода в ядрото си и се раздуе многократно, като се трансформира в червен колос – развой, който един ден ще застигне и нашата Слънчева система. След към 5 милиарда години Меркурий и Венера ще бъдат погълнати от разширяващото се Слънце.

Когато една звезда всмуква планета, наземните обсерватории записват кратковременно увеличение на светимостта ѝ – феномен, прочут като „ нова “.

През 2023 година обсерваторията Gemini South следи сходна нова на към 12 хиляди светлинни години от Земята. Първоначално учените допускат, че става дума за червен колос, който гълтам близка планета.

Според нов разбор обаче, изработен две години по-късно с инфрачервения апарат на „ Джеймс Уеб “, се разкрива непредвидена истина: звездата в действителност е към момента в своята млада, основна фаза на живот и продължава да изгаря водород. Тя не е стареела и не е набъбнала, както се чака при червен колос.

Откритието води до нова, още по-интересна доктрина: планета с размерите на Юпитер напуща орбитата си и се забива непосредствено в звездата.

По данни на скорошно изследване, оповестено в Astrophysical Journal, това е най-силното доказателство досега за усвояване на планета от нейна звезда. Учените към този момент бяха предложили сходна опция в отчет на Nature, оповестен преди няколко години, само че през днешния ден прибавят нови доказателства с помощта на спектроскопски разбор на светлината и радиацията, предавани 820 дни след пика на яркостта на звездата.

Тези наблюдения разкриват и нови данни за яркостта на звездата и облака от прахуляк, който се е образувал към нея след събитието.

Изводът е, че планетата, евентуално с орбита, сходна на тази на Меркурий към Слънцето, е била постепенно погълната от своята звезда.

Подобни събития наподобява са извънредно редки.

Учените допускат, че процесът е провокиран от гравитационни взаимоотношения – сходно на приливните сили, които Луната и Слънцето оказват върху Земята.

С течение на милиони години гравитацията на звездата „ изсмуква “ сила от орбитата на планетата, като последователно я кара да се доближава към съдбовния си край.

Все отново, не всички учени са изцяло уверени в тази интерпретация. Съществува различна доктрина, че звездата в действителност е по-стара, в сравнение с наподобява, само че наподобява млада поради обкръжаващата я плътна прашна обвивка, която затъмнява същинската ѝ светимост.

Ако бъде потвърдено, че звездата е от друг вид, това ще значи, че повода за следената нова е напълно друга.

Предстоят спомагателни наблюдения с по-мощни телескопи, които ще уточнят същинския темперамент на звездата и случилото се в тази далечна система.

Астрономите се надяват, че сходни планетарни „ самоубийства “ може да са по-чести, в сравнение с сме предполагали до момента.