Бумът на коклюша. Силна заразен, с мъчителна кашлица. Кои са най-застрашените?
Преди дни " Политико " назова Хърватия " европейската столица на коклюша ". Загреб, естествено, остро реагира на този етикет.
" Старовремската зараза (наричана още " магарешка кашлица " ), разказана и от Чарлз Дикенс, е последната от поредност „ викториански заболявания “, завърнали се на Запад след повишаването на случаите на морбили, сифилис, подагра, проказа и малария ", означи изданието. " В Чехия, където имунизациите срещу коклюш са в дефицит, броят на случаите е най-високият за последните 60 години съгласно данни на Европейския център за профилактика и надзор върху болесттите.
Броят на случаите на коклюш скочиха внезапно в последните месеци и в Хърватия, Дания, Белгия, Испания и Англия. Европейското огнище на болестта все още е Хърватия, в която са регистрирани 6381 случая за първите два месеца и половина от тази година ", написа " Политико ".
Загреб опроверга данните като оповести, че случаите непрекъснато понижават. Така или другояче от началото на годината те са внушително повече спрямо предходната 2023 година И то надалеч освен в Хърватия.
Най-застрашени са новородените, при които към момента няма построена отбрана. Скок на случаите на болестта има в цяла Европа, надлежно и във всички балкански страни (в някои бяха регистрирани и смъртни случаи при дребните бебета), в България също порастват - в София в най-малко четири учебни заведения, но и в други градове.
Данните от Националния център по заразни и паразитни заболявания, отнасящи се за интервала от началото на тази година до 31 март, демонстрират, че в страната са регистрирани 114 случая на коклюш, а за същия интервал на 2023 година са регистрирани четири случая.
В София в интервала 1 януари – 24 март т. година случаите на коклюш са 50 по отношение на 1 (един) за същия интервал на 2023 година Това оповестиха във Facebook от Столичната гилдия на Българския лекарски съюз, цитирайки писмо, изпратено от Столичната районна здравна ревизия.
В най-голяма степен е наранена детската възраст, като 43% от случаите са регистрирани измежду възрастовата група 10-14 години. Коклюшът е мощно заразно заболяване и по тази причина очакванията бяха, че учебната почивка може да има резултат, с цел да се ограничи разпространяването му.
От началото на годината случаите на заболели са с пъти повече в съпоставяне със същия интервал на 2023 година. По данни на Министерството на здравеопазването близо 24 000 деца у нас не са създали цялостен курс на имунизация против коклюш. Децата, навършили 12 години, в този момент би трябвало да се реваксинират, припомнят здравните управляващи.
" Според данните на Националния център по заразни и паразитни заболявания, виждаме, че от 2018 година до момента се поддържат равнища на към 91% имунизирани със наложителната ваксина против коклюш в България “, разяснява пред bTV през вчерашния ден епидемиологът доктор Христиана Бацелова от пловдивската болница " Св. Георги ".
Коклюшът е заразно заболяване, което се характеризира с цикличност, като в света и в страните от ЕС/ЕИП епидемиологични подеми се регистрират на всеки 3-5 години. В България заболяемостта от коклюш следва същата наклонност, като последният пик е регистриран през 2017-2018 година, когато са докладвани надлежно 116 и 114 болни. През интервала на пандемията от COVID-19 регистрацията на болестта в страната отчита срив, като са обявени през 2020 година – 27 болни, през 2021 година – 3 болни, през 2022 година – 17 болни и през 2023 година – 20 болни.
Как протича
В повечето случаи заболяването протича атипично – започва с лека до умерена персистираща кашлица, която не се повлиява от симптоматично лекуване, съпроводена, или не, с повишение на телесната температура, което затруднява навременното слагане на клинична диагноза.
Кашлицата, неслучайно наричана магарешка, може да продължи седмици или месеци, като е доста мъчителна. Симптомите обикновено се развиват в границите на 5 до 10 дни след заразяването, само че този интервал може да доближи и до 3 седмици. Обикновено сред една до две седмици след появяването на първите признаци пациентите започват да имат бързи, мощни и неконтролируеми пристъпи на кашлица. Това положение трае от 1 до 6 седмици, само че може да бъде и доста по-продължително - месец-два. Пристъпите на кашлица нормално се утежняват и стават по-чести с напредването на болестта. Характерното е, когато най-сетне болният успее да поеме мирис, се чува свистене, характерен висок тон, мощно наподобяващ плач на магаре, откъдето идва и известното име на тази бактериално заболяване. Пристъпите на кашлица могат да доведат и до позиви за повръщане поради непрекъснатото напрягане. Пристъпите са доста изтощителни за пациентите.
Много бебета с магарешка кашлица въобще не кашлят. Вместо това при тях може да се следи мъчно дишане, стигащо до зной.
Инфекцията нормално протича по-леко при младежи и възрастни, в сравнение с при бебета и дребни деца. Тя може да наподобява като елементарна простуда, изключително при тези, които са имунизирани против коклюш. Неваксинираните обаче могат да имат продължителни пристъпи на кашлица, които ги държат будни през нощта. При затруднение коклюшът минава в пневмония. Тежките - и с дълготрайни последствия, а понякога и смъртоносни затруднения са доста по-вероятни при бебета на възраст под една година.
Кога са имунизациите и реимунизациите?
Коклюш е ваксинопредотвратимо заболяване. Основната цел на имунизацията е предотвратяване на новородените и дребните деца от тежко протичане на болестта, като с възрастта постваксиналната отбрана понижава и е допустимо случаи да се записват и измежду ваксинирани деца, подрастващи и младежи, само че с по-леко протичане.
Съгласно Имунизационния календар на Република България главната имунизация против коклюш е 3-дозова, като се ползва в три следващи месеца от навършване на двумесечна възраст на новороденото. Въпреки че всяка доза от главната имунизация обезпечава частична отбрана, за предотвратяване на новородените е наложително използването на 3-дозовия курс в посочените периоди. Прилагането на главната имунизация би трябвало да приключи не по-късно от 6-месечната възраст на детето.
Допълнителни дози (реимунизации) против коклюш се ползват през втората, шестата и дванадесетата година от живота на децата, с които отбраната против причинителя се удължава, а при заболяване понижава тежестта на протичане.
Защита на новородените от коклюш, до навършване на имунизационна възраст (два месеца) може да се обезпечи чрез ваксинация на бременните дами. Такава се прави през третия триместър на бременността с ваксината Boostrix срещу дифтерия, тетанус и коклюш за възрастни, която от м. февруари е налична в аптечната мрежа в страната. При имунизация до 36 г.с., ваксиналните антитела минават в новороденото.
Ваксинацията е целесъобразна и при татковци, баби и дядовци, които са в непосредствен контакт с кърмачета до 12-месечна възраст.
Изследването е за сметка на пациента
Лабораторната диагностика на коклюш в страната се организира след ориентиране от доктор, само посредством метода PCR за уединяване на нуклеинова киселина от клинична проба, като проучването е за сметка на пациента.
Основната цел на имунизацията срещу коклюш остава предпазването на новородените и дребните деца от тежко протичане на болестта.
При слагането на клинична диагноза не би трябвало да се изключва опцията в диференциално-диагностичен проект при част от заболелите с продължителна кашлица да става въпрос за вирусно респираторно заболяване. Лекарите ще могат да пробонабират клинични материали и да ги изпращат в Националната референтна лаборатория по грип и остри респираторни болести и от хора с недоволства, присъщи за коклюш, само че и с други налични признаци за респираторна зараза.
За всеки вероятен, евентуален или доказан случай на коклюш медицинските експерти би трябвало да изпращат „ Бързо уведомление “ в районната здравна ревизия.
Общата картина
През 2023 година в България е регистриран обсег от 93% със наложителни имунизации в ранна детска възраст. Подобно покритие се регистрира за първи път след 2019 година По традиция най-вече деца са имунизирани против вирусен хепатит ти Б и против туберкулоза през първите дни от живота им, надлежно 97,2% (47 125 новородени) – 96,5% (46 727 новородени).
Въпреки регистрираната позитивна наклонност, за миналата година с незавършена ОСНОВНА имунизация от подлежащите деца в страната са 1691 деца против туберкулоза; 4030 против дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце и вирусен хепатит вид Б; 4406 деца против пневмококи и 4712 против морбили, епидемиологичен паротит и рубеола.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
" Старовремската зараза (наричана още " магарешка кашлица " ), разказана и от Чарлз Дикенс, е последната от поредност „ викториански заболявания “, завърнали се на Запад след повишаването на случаите на морбили, сифилис, подагра, проказа и малария ", означи изданието. " В Чехия, където имунизациите срещу коклюш са в дефицит, броят на случаите е най-високият за последните 60 години съгласно данни на Европейския център за профилактика и надзор върху болесттите.
Броят на случаите на коклюш скочиха внезапно в последните месеци и в Хърватия, Дания, Белгия, Испания и Англия. Европейското огнище на болестта все още е Хърватия, в която са регистрирани 6381 случая за първите два месеца и половина от тази година ", написа " Политико ".
Загреб опроверга данните като оповести, че случаите непрекъснато понижават. Така или другояче от началото на годината те са внушително повече спрямо предходната 2023 година И то надалеч освен в Хърватия.
Най-застрашени са новородените, при които към момента няма построена отбрана. Скок на случаите на болестта има в цяла Европа, надлежно и във всички балкански страни (в някои бяха регистрирани и смъртни случаи при дребните бебета), в България също порастват - в София в най-малко четири учебни заведения, но и в други градове.
Данните от Националния център по заразни и паразитни заболявания, отнасящи се за интервала от началото на тази година до 31 март, демонстрират, че в страната са регистрирани 114 случая на коклюш, а за същия интервал на 2023 година са регистрирани четири случая.
В София в интервала 1 януари – 24 март т. година случаите на коклюш са 50 по отношение на 1 (един) за същия интервал на 2023 година Това оповестиха във Facebook от Столичната гилдия на Българския лекарски съюз, цитирайки писмо, изпратено от Столичната районна здравна ревизия.
В най-голяма степен е наранена детската възраст, като 43% от случаите са регистрирани измежду възрастовата група 10-14 години. Коклюшът е мощно заразно заболяване и по тази причина очакванията бяха, че учебната почивка може да има резултат, с цел да се ограничи разпространяването му.
От началото на годината случаите на заболели са с пъти повече в съпоставяне със същия интервал на 2023 година. По данни на Министерството на здравеопазването близо 24 000 деца у нас не са създали цялостен курс на имунизация против коклюш. Децата, навършили 12 години, в този момент би трябвало да се реваксинират, припомнят здравните управляващи.
" Според данните на Националния център по заразни и паразитни заболявания, виждаме, че от 2018 година до момента се поддържат равнища на към 91% имунизирани със наложителната ваксина против коклюш в България “, разяснява пред bTV през вчерашния ден епидемиологът доктор Христиана Бацелова от пловдивската болница " Св. Георги ".
Коклюшът е заразно заболяване, което се характеризира с цикличност, като в света и в страните от ЕС/ЕИП епидемиологични подеми се регистрират на всеки 3-5 години. В България заболяемостта от коклюш следва същата наклонност, като последният пик е регистриран през 2017-2018 година, когато са докладвани надлежно 116 и 114 болни. През интервала на пандемията от COVID-19 регистрацията на болестта в страната отчита срив, като са обявени през 2020 година – 27 болни, през 2021 година – 3 болни, през 2022 година – 17 болни и през 2023 година – 20 болни.
Как протича
В повечето случаи заболяването протича атипично – започва с лека до умерена персистираща кашлица, която не се повлиява от симптоматично лекуване, съпроводена, или не, с повишение на телесната температура, което затруднява навременното слагане на клинична диагноза.
Кашлицата, неслучайно наричана магарешка, може да продължи седмици или месеци, като е доста мъчителна. Симптомите обикновено се развиват в границите на 5 до 10 дни след заразяването, само че този интервал може да доближи и до 3 седмици. Обикновено сред една до две седмици след появяването на първите признаци пациентите започват да имат бързи, мощни и неконтролируеми пристъпи на кашлица. Това положение трае от 1 до 6 седмици, само че може да бъде и доста по-продължително - месец-два. Пристъпите на кашлица нормално се утежняват и стават по-чести с напредването на болестта. Характерното е, когато най-сетне болният успее да поеме мирис, се чува свистене, характерен висок тон, мощно наподобяващ плач на магаре, откъдето идва и известното име на тази бактериално заболяване. Пристъпите на кашлица могат да доведат и до позиви за повръщане поради непрекъснатото напрягане. Пристъпите са доста изтощителни за пациентите.
Много бебета с магарешка кашлица въобще не кашлят. Вместо това при тях може да се следи мъчно дишане, стигащо до зной.
Инфекцията нормално протича по-леко при младежи и възрастни, в сравнение с при бебета и дребни деца. Тя може да наподобява като елементарна простуда, изключително при тези, които са имунизирани против коклюш. Неваксинираните обаче могат да имат продължителни пристъпи на кашлица, които ги държат будни през нощта. При затруднение коклюшът минава в пневмония. Тежките - и с дълготрайни последствия, а понякога и смъртоносни затруднения са доста по-вероятни при бебета на възраст под една година.
Кога са имунизациите и реимунизациите?
Коклюш е ваксинопредотвратимо заболяване. Основната цел на имунизацията е предотвратяване на новородените и дребните деца от тежко протичане на болестта, като с възрастта постваксиналната отбрана понижава и е допустимо случаи да се записват и измежду ваксинирани деца, подрастващи и младежи, само че с по-леко протичане.
Съгласно Имунизационния календар на Република България главната имунизация против коклюш е 3-дозова, като се ползва в три следващи месеца от навършване на двумесечна възраст на новороденото. Въпреки че всяка доза от главната имунизация обезпечава частична отбрана, за предотвратяване на новородените е наложително използването на 3-дозовия курс в посочените периоди. Прилагането на главната имунизация би трябвало да приключи не по-късно от 6-месечната възраст на детето.
Допълнителни дози (реимунизации) против коклюш се ползват през втората, шестата и дванадесетата година от живота на децата, с които отбраната против причинителя се удължава, а при заболяване понижава тежестта на протичане.
Защита на новородените от коклюш, до навършване на имунизационна възраст (два месеца) може да се обезпечи чрез ваксинация на бременните дами. Такава се прави през третия триместър на бременността с ваксината Boostrix срещу дифтерия, тетанус и коклюш за възрастни, която от м. февруари е налична в аптечната мрежа в страната. При имунизация до 36 г.с., ваксиналните антитела минават в новороденото.
Ваксинацията е целесъобразна и при татковци, баби и дядовци, които са в непосредствен контакт с кърмачета до 12-месечна възраст.
Изследването е за сметка на пациента
Лабораторната диагностика на коклюш в страната се организира след ориентиране от доктор, само посредством метода PCR за уединяване на нуклеинова киселина от клинична проба, като проучването е за сметка на пациента.
Основната цел на имунизацията срещу коклюш остава предпазването на новородените и дребните деца от тежко протичане на болестта.
При слагането на клинична диагноза не би трябвало да се изключва опцията в диференциално-диагностичен проект при част от заболелите с продължителна кашлица да става въпрос за вирусно респираторно заболяване. Лекарите ще могат да пробонабират клинични материали и да ги изпращат в Националната референтна лаборатория по грип и остри респираторни болести и от хора с недоволства, присъщи за коклюш, само че и с други налични признаци за респираторна зараза.
За всеки вероятен, евентуален или доказан случай на коклюш медицинските експерти би трябвало да изпращат „ Бързо уведомление “ в районната здравна ревизия.
Общата картина
През 2023 година в България е регистриран обсег от 93% със наложителни имунизации в ранна детска възраст. Подобно покритие се регистрира за първи път след 2019 година По традиция най-вече деца са имунизирани против вирусен хепатит ти Б и против туберкулоза през първите дни от живота им, надлежно 97,2% (47 125 новородени) – 96,5% (46 727 новородени).
Въпреки регистрираната позитивна наклонност, за миналата година с незавършена ОСНОВНА имунизация от подлежащите деца в страната са 1691 деца против туберкулоза; 4030 против дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце и вирусен хепатит вид Б; 4406 деца против пневмококи и 4712 против морбили, епидемиологичен паротит и рубеола.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ