Майор Лари Койн и ужасяващия инцидент с НЛО
Преди четиридесет години, армейски хеликоптер с екипаж от четирима души лети над Менсфийлд, Охайо (Mansfield, Ohio).Според формалния отчет, подписан и показан от екипажа:„ Часът е 23:00 ч., когато съвсем се сблъскахме във въздуха с неидентифициран летящ обект. “Пълното пояснение за тази ужасяваща близка среща с НЛО в никакъв случай не е показвано. И до през днешния ден, този случай остава един от най-достоверните и ужасяващи в историята по тематиката.Първоначално, командирът на хеликоптера майор Лари Койн (Maj. Larry Coyne) и неговият екипаж си помислили, че светлината на хоризонта е от маяк на радио кула.
През 1975 година, пред кореспондент, Койн споделя:„ Летяхме на към 2500 фута, когато член от екипажа на хеликоптера видя алена светлина на източния небосвод. След това той ме осведоми, че светлината се движи против хеликоптера, и че идва към нас за конфликт.Погледнах надясно и забелязах, че обектът става по-голям, а светлината става по-ярка. Започнах да слизам с хеликоптера към земята, с цел да изляза от пътя на конфликта. Спускахме се надолу, а този обект беше като ракета. Започна да се движи под вертикален ъгъл, с цел да ни удари.Изглеждаше, че щяхме да се сблъскаме … Подготвихме се за удар и тогава чух хората от екипажа откъм гърба да споделят: „ Погледни нагоре! “. Забелязах, че този обект спря тъкмо пред нас. Спря и стартира да витае, тъкмо над хеликоптера! ”Гледайте документалното видео.
Когато непознатият обект почнал да витае във въздуха над хеликоптера, Койн и екипажът му забелязали светлина, излизаща от задния му край. Тази светлина излизала под ъгъл 90 градуса и влизала в кабината им.Койн продължава:„ Беше блестящо зелена светлина. И всички червени нощни светлини, които използваме за нощна навигация, бяха „ разтворени “ в тази зелена светлина. Цялата кабина стана зелена. „ Удари “ всички ни непосредствено в лицето …Знаехме, че сме срещнали нещо неизмеримо.Предполагахме, че това е високоефективен изтребител, само че когато спря тъкмо пред нас, тогава и четиримата осъзнахме, че това не е високопроизводителен аероплан. НЛО имаше формата на пура. Нямаше крила, нямаше отвесен или водоравен стабилизатор, беше почти 60 фута дълъг и 15-20 фута висок. ”Това, което се случва по-нататък е като нещо отвън научната фантастика.Койн си спомня:„ Бяхме на 1700 фута. Тогава този НЛО стартира постепенно да се движи на запад от нас. По това време се притеснявах, че ще се ударим в земята, и погледнах своя висотомер. Хеликоптерът ни беше на 3500 фута, изкачвайки 1000 фута в минута, без промени в ръководството. Преминахме от 1700 фута до 3500 фута за броени секунди и в никакъв случай не разбрахме по какъв начин …! ”Четете още: Инцидентът с НЛО и триоки извънземни във ВоронежХеликоптерът достигнал 3800 фута, а четиримата мъже почувствали удари „ като от турбуленция “. Изведнъж още веднъж поели контрола над хеликоптера и се върнали на височина 2500 фута, като траяли към Кливланд.
Майор Лари Койн (вляво)Майорът продължава описа си:„ Що се отнася до самия НЛО, в съзнанието ни няма подозрение по какъв начин е изглеждал. Въздушен обект, който може да се движи със страхотната скорост над 1000 възела и по-късно да спре за по-малко и от секунда.Поддържа височина, може да трансформира височината, да се изкачва и спуска. Мисля, че в случай че искаше да се сблъска с нас, можеше да го направи. Не можете да се измъкнете от него – нямате толкоз време да реагирате! ”Доказателство за този случай са думите на очевидците от екипажа, които са взели участие в срещата с НЛО. Армията не попречила на Койн и останалите да приказват за прекарванията си. Всъщност, на Койн било разрешено да опише случая с НЛО на Организация на обединените нации през 1978 г.Този случай с НЛО от 1973 година, въпреки сигурно трагичен и отблъскващ за екипажа на хеликоптера, не е единственият случай, когато стандартни самолети са се сблъсквали с незнайни обекти.Много членове на екипажи от огромни самолетни компании са били очевидци на необикновени обекти покрай самолетите си, само че не са склонни да описват обществено своите истории.През 1999 година, Ричард Хейнс (Richard Haines), пенсиониран старши откривател от Научния център на НАСА в Калифорния, основава Национален център за докладване на авиацията за аномални феномени (National Aviation Reporting Center on Anomalous Phenomena, NARCAP).В него, на водачите и ръководителите на полети се дава поверително място, където да рапортуват за личните си необикновени наблюдения на това, което Хейнс назовава „ неидентифицирани въздушни феномени “ (unidentified aerial phenomena, UAP).Пред The Huffington Post Хейнс споделя:„ Имаме две цели: да създадем летенето по-безопасно във връзка с неидентифицирани и едва разбрани феномени в атмосферата.И втората цел е да се съберат, проучват и по-късно да се рапортуват висококачествени данни от аерокосмическия свят за явленията, с цел да ни оказват помощ да ги разберем по-добре. “Според Хейнс, от основаването на Националния център за докладване на авиацията за аномални феномени, приблизително получава от 6 до 12 отчета всекидневно. Той безусловно има вяра, че има същински рискове и проблеми с сигурността, които пораждат сред водачите и някои неидентифицирани въздушни феномени.Хейнс споделя:„ Въз основа на разбор на минали случаи, считам, че съществува капацитет за доста съществено събитие. Прегледахме доста срещи при полет, при които могат да се случат няколко неща.Едно от тях е електромагнитен резултат в непосредствена непосредственост до явлението, при което са наранени апаратурата на пилотската кабина. Може да е от магнитно поле, радиосмущения или даже инерционен резултат, а това е рисково. Пилотите не желаят да летят със самолети, в които не могат да се доверят на своето съоръжение. ”Друга проблематична област, която Хейнс и сътрудниците му са разкрили, е сходна на тази, която Койн и екипажът му на хеликоптера са претърпели през 1973 г.Хейнс продължава:„ Това са случаи, в които неидентифицирано въздушно събитие е покрай самолета, може би преди самолета, а водачът прави бързо спешно „ гмуркане “, с цел да избегне конфликт. Това не е доста постоянно, само че би трябвало да се рапортува. Случвало се е в предишното и към момента се случва.Впечатлен съм от случая с хеликоптера на Койн.Това се квалифицира като същинска среща с неидентифицирано въздушно събитие. Многобройните отчети на очевидци са доста значими и би трябвало да привлекат вниманието на авиационните чиновници.В случая с Койн, неговият цвят, скорост и забележима форма – това са всички значими физически характерности, които могат да бъдат свързани с други пилотни наблюдения.Мисля, че Делото Койн се класира доста, доста високо по меродавност. Една от аргументите е репутацията на Койн – добър и самоуверен водач.Фактът, че е бил подготвен да излезе с тази доста странна история и да застане зад нея, споделя извънредно доста. Той би насърчил другите водачи да създадат същото.Ако всички запазят безмълвие, ние в никакъв случай няма да стигнем до дъното на това. “
През 1975 година, пред кореспондент, Койн споделя:„ Летяхме на към 2500 фута, когато член от екипажа на хеликоптера видя алена светлина на източния небосвод. След това той ме осведоми, че светлината се движи против хеликоптера, и че идва към нас за конфликт.Погледнах надясно и забелязах, че обектът става по-голям, а светлината става по-ярка. Започнах да слизам с хеликоптера към земята, с цел да изляза от пътя на конфликта. Спускахме се надолу, а този обект беше като ракета. Започна да се движи под вертикален ъгъл, с цел да ни удари.Изглеждаше, че щяхме да се сблъскаме … Подготвихме се за удар и тогава чух хората от екипажа откъм гърба да споделят: „ Погледни нагоре! “. Забелязах, че този обект спря тъкмо пред нас. Спря и стартира да витае, тъкмо над хеликоптера! ”Гледайте документалното видео.
Когато непознатият обект почнал да витае във въздуха над хеликоптера, Койн и екипажът му забелязали светлина, излизаща от задния му край. Тази светлина излизала под ъгъл 90 градуса и влизала в кабината им.Койн продължава:„ Беше блестящо зелена светлина. И всички червени нощни светлини, които използваме за нощна навигация, бяха „ разтворени “ в тази зелена светлина. Цялата кабина стана зелена. „ Удари “ всички ни непосредствено в лицето …Знаехме, че сме срещнали нещо неизмеримо.Предполагахме, че това е високоефективен изтребител, само че когато спря тъкмо пред нас, тогава и четиримата осъзнахме, че това не е високопроизводителен аероплан. НЛО имаше формата на пура. Нямаше крила, нямаше отвесен или водоравен стабилизатор, беше почти 60 фута дълъг и 15-20 фута висок. ”Това, което се случва по-нататък е като нещо отвън научната фантастика.Койн си спомня:„ Бяхме на 1700 фута. Тогава този НЛО стартира постепенно да се движи на запад от нас. По това време се притеснявах, че ще се ударим в земята, и погледнах своя висотомер. Хеликоптерът ни беше на 3500 фута, изкачвайки 1000 фута в минута, без промени в ръководството. Преминахме от 1700 фута до 3500 фута за броени секунди и в никакъв случай не разбрахме по какъв начин …! ”Четете още: Инцидентът с НЛО и триоки извънземни във ВоронежХеликоптерът достигнал 3800 фута, а четиримата мъже почувствали удари „ като от турбуленция “. Изведнъж още веднъж поели контрола над хеликоптера и се върнали на височина 2500 фута, като траяли към Кливланд.
Майор Лари Койн (вляво)Майорът продължава описа си:„ Що се отнася до самия НЛО, в съзнанието ни няма подозрение по какъв начин е изглеждал. Въздушен обект, който може да се движи със страхотната скорост над 1000 възела и по-късно да спре за по-малко и от секунда.Поддържа височина, може да трансформира височината, да се изкачва и спуска. Мисля, че в случай че искаше да се сблъска с нас, можеше да го направи. Не можете да се измъкнете от него – нямате толкоз време да реагирате! ”Доказателство за този случай са думите на очевидците от екипажа, които са взели участие в срещата с НЛО. Армията не попречила на Койн и останалите да приказват за прекарванията си. Всъщност, на Койн било разрешено да опише случая с НЛО на Организация на обединените нации през 1978 г.Този случай с НЛО от 1973 година, въпреки сигурно трагичен и отблъскващ за екипажа на хеликоптера, не е единственият случай, когато стандартни самолети са се сблъсквали с незнайни обекти.Много членове на екипажи от огромни самолетни компании са били очевидци на необикновени обекти покрай самолетите си, само че не са склонни да описват обществено своите истории.През 1999 година, Ричард Хейнс (Richard Haines), пенсиониран старши откривател от Научния център на НАСА в Калифорния, основава Национален център за докладване на авиацията за аномални феномени (National Aviation Reporting Center on Anomalous Phenomena, NARCAP).В него, на водачите и ръководителите на полети се дава поверително място, където да рапортуват за личните си необикновени наблюдения на това, което Хейнс назовава „ неидентифицирани въздушни феномени “ (unidentified aerial phenomena, UAP).Пред The Huffington Post Хейнс споделя:„ Имаме две цели: да създадем летенето по-безопасно във връзка с неидентифицирани и едва разбрани феномени в атмосферата.И втората цел е да се съберат, проучват и по-късно да се рапортуват висококачествени данни от аерокосмическия свят за явленията, с цел да ни оказват помощ да ги разберем по-добре. “Според Хейнс, от основаването на Националния център за докладване на авиацията за аномални феномени, приблизително получава от 6 до 12 отчета всекидневно. Той безусловно има вяра, че има същински рискове и проблеми с сигурността, които пораждат сред водачите и някои неидентифицирани въздушни феномени.Хейнс споделя:„ Въз основа на разбор на минали случаи, считам, че съществува капацитет за доста съществено събитие. Прегледахме доста срещи при полет, при които могат да се случат няколко неща.Едно от тях е електромагнитен резултат в непосредствена непосредственост до явлението, при което са наранени апаратурата на пилотската кабина. Може да е от магнитно поле, радиосмущения или даже инерционен резултат, а това е рисково. Пилотите не желаят да летят със самолети, в които не могат да се доверят на своето съоръжение. ”Друга проблематична област, която Хейнс и сътрудниците му са разкрили, е сходна на тази, която Койн и екипажът му на хеликоптера са претърпели през 1973 г.Хейнс продължава:„ Това са случаи, в които неидентифицирано въздушно събитие е покрай самолета, може би преди самолета, а водачът прави бързо спешно „ гмуркане “, с цел да избегне конфликт. Това не е доста постоянно, само че би трябвало да се рапортува. Случвало се е в предишното и към момента се случва.Впечатлен съм от случая с хеликоптера на Койн.Това се квалифицира като същинска среща с неидентифицирано въздушно събитие. Многобройните отчети на очевидци са доста значими и би трябвало да привлекат вниманието на авиационните чиновници.В случая с Койн, неговият цвят, скорост и забележима форма – това са всички значими физически характерности, които могат да бъдат свързани с други пилотни наблюдения.Мисля, че Делото Койн се класира доста, доста високо по меродавност. Една от аргументите е репутацията на Койн – добър и самоуверен водач.Фактът, че е бил подготвен да излезе с тази доста странна история и да застане зад нея, споделя извънредно доста. Той би насърчил другите водачи да създадат същото.Ако всички запазят безмълвие, ние в никакъв случай няма да стигнем до дъното на това. “
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ