Носителят на Орфеев венец Иван Ланджев: Поезията не е...
Преди броени дни поетът Иван Ланджев бе закичен с Орфеев венец на Античния спектакъл. Литературната премия на фестивала „ Пловдив чете " му бе връчена от министъра на културата Боил Банов.
Поетът и есеистът Иван Ланджев е роден през 1986 година. Доктор по съветска литература (СУ „ Св. Климент Охридски " ), учител. Носител на национални награди за поезията си. Участвал е в интернационалните поетични фестивали, четения и научни конференции в Съединени американски щати, Русия, Германия и други Негови стихове са преведени на 10 езика. Сред книгите му са стихосбирките „ По виновност на Боби Фишер " (2010), „ Ние съгласно мансардата " (2014), „ Wir Mansardenmenschen " (Berlin, 2017) и „ Поетика на себенадмогването. Наративни тактики у късния Лев Толстой " (2017). Миналата година излезе от щемпел последната му стихосбирка „ Ти, непрестанна вест " (2018).
Пред „ Марица " поетът съумя да показа няколко свои къси откровения за себе си, за действителността и за мястото на създателя в нея.
Кои са трите най-важни неща, които би трябвало да знаем за Вас? Изключвайки обстоятелството, че сте стихотворец, есеист, сценарист… Дано не пропущам нещо!
Да, има три извънредно значими неща за мен, които са от голяма важност да не се пропущат, само че, за жалост, и аз не ги знам, с цел да ви ги кажа.
В общи линии, аз съм Иван и имам нова книга. Казва се „ Ти, непрестанна вест ". Ще се веселя да я прочетете.
Къде е срещата и границата на поезията и прозата към нас? Можем ли да срещнем там и драмата?
Изглежда, че срещата в последно време е в обществените мрежи. Повече за неприятно, в сравнение с за положително.
В литературата не би трябвало да си първи. Трябва да си единствен. Какъв е пътят на Единствения създател?
Пишещият би трябвало да основава нещата си, да работи, с цел да стават по-добри. Това е самотно занятие. “Единственият " е в този смисъл, а не като някаква поза и рекламация. По-скоро като неизбежна самоизолация, когато работиш.
В един стих от стихотворението Ви,,Лекции по хармония в непредвидени случаи " засягате тематиката, че би трябвало да се опитваме да нямаме доста общо с поетите. Та, за какво да отбягваме поетите и за какво да ги търсим?
Свързано е с това, което преди малко споделих. Поезията не е екипен спорт. Не е политика. Не е някаква фракция или клуб. Сам си. Разчитай на себе си! Сиреч, в случай че искаш да станеш стихотворец, не се опитвай форсирано да бъдеш “при поетите "!
Имате ли книги, които Ви изкарват от креативна рецесия? Ако е по този начин, кои са те?
Да, имам - в три посоки: когато ми е погрешно или пък съм блокирал, чета обичани стихове, чета обичана философия (Сенека постоянно може да те накара да се чувстваш по-добре) или чета обичани смешни неща - Хашек, Илф и Петров...
Как виждате създателя в бъдеще, в бързо изменящия ни се свят?
Мнозина предсказват изгубването му, само че аз не мисля по този начин. Каквато ще и стратегия да се напише, един компютър не може да измисли велико стихотворение или да ти опише добре история. За да се основава изкуство, е нужен индивид, който е кадърен да бърка - неповторимо, персонално да бърка, по този начин както единствено той би могъл.
Поетът и есеистът Иван Ланджев е роден през 1986 година. Доктор по съветска литература (СУ „ Св. Климент Охридски " ), учител. Носител на национални награди за поезията си. Участвал е в интернационалните поетични фестивали, четения и научни конференции в Съединени американски щати, Русия, Германия и други Негови стихове са преведени на 10 езика. Сред книгите му са стихосбирките „ По виновност на Боби Фишер " (2010), „ Ние съгласно мансардата " (2014), „ Wir Mansardenmenschen " (Berlin, 2017) и „ Поетика на себенадмогването. Наративни тактики у късния Лев Толстой " (2017). Миналата година излезе от щемпел последната му стихосбирка „ Ти, непрестанна вест " (2018).
Пред „ Марица " поетът съумя да показа няколко свои къси откровения за себе си, за действителността и за мястото на създателя в нея.
Кои са трите най-важни неща, които би трябвало да знаем за Вас? Изключвайки обстоятелството, че сте стихотворец, есеист, сценарист… Дано не пропущам нещо!
Да, има три извънредно значими неща за мен, които са от голяма важност да не се пропущат, само че, за жалост, и аз не ги знам, с цел да ви ги кажа.
В общи линии, аз съм Иван и имам нова книга. Казва се „ Ти, непрестанна вест ". Ще се веселя да я прочетете.
Къде е срещата и границата на поезията и прозата към нас? Можем ли да срещнем там и драмата?
Изглежда, че срещата в последно време е в обществените мрежи. Повече за неприятно, в сравнение с за положително.
В литературата не би трябвало да си първи. Трябва да си единствен. Какъв е пътят на Единствения създател?
Пишещият би трябвало да основава нещата си, да работи, с цел да стават по-добри. Това е самотно занятие. “Единственият " е в този смисъл, а не като някаква поза и рекламация. По-скоро като неизбежна самоизолация, когато работиш.
В един стих от стихотворението Ви,,Лекции по хармония в непредвидени случаи " засягате тематиката, че би трябвало да се опитваме да нямаме доста общо с поетите. Та, за какво да отбягваме поетите и за какво да ги търсим?
Свързано е с това, което преди малко споделих. Поезията не е екипен спорт. Не е политика. Не е някаква фракция или клуб. Сам си. Разчитай на себе си! Сиреч, в случай че искаш да станеш стихотворец, не се опитвай форсирано да бъдеш “при поетите "!
Имате ли книги, които Ви изкарват от креативна рецесия? Ако е по този начин, кои са те?
Да, имам - в три посоки: когато ми е погрешно или пък съм блокирал, чета обичани стихове, чета обичана философия (Сенека постоянно може да те накара да се чувстваш по-добре) или чета обичани смешни неща - Хашек, Илф и Петров...
Как виждате създателя в бъдеще, в бързо изменящия ни се свят?
Мнозина предсказват изгубването му, само че аз не мисля по този начин. Каквато ще и стратегия да се напише, един компютър не може да измисли велико стихотворение или да ти опише добре история. За да се основава изкуство, е нужен индивид, който е кадърен да бърка - неповторимо, персонално да бърка, по този начин както единствено той би могъл.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ