Колко супер е суперкомпютърът, с който България ще се сдобие
Преди броени дни от Европейската комисия пристигна добра вест за България. Страната ни се подреди измежду 8-те страни, определени да приютят новите суперкомпютри на Европейски Съюз и да се утвърдят като европейски центрове за развиване на високопроизводителни изчислителни технологии. В идващите 7 години Европейски Съюз ще налее посредством особено основано за задачата дружество над 1 милиарда евро в построяването на инфраструктура и финансирането на планове в региона на високопроизводителните калкулации. Целта е Европа да изпревари Съединени американски щати и Китай в този бранш и да изведе науката и нововъведенията на ново равнище. Предизвикателството и пред Европейски Съюз, и пред България е огромно. Както акцентират експертите, закупуването и построяването на тези центрове е по-малкият и елементарен разход по отношение на по-трудната задача - основаването на подготвеност измежду университетските среди и компаниите, от които се чака да ги употребяват.
Как е структурирана новата европейска самодейност и
по какъв начин се чака да действа суперкомпютърът в " София тех парк "?
" Обяснено като за лаици, суперкомпютрите се употребяват за решение на доста огромни задания, които не могат да бъдат решени с елементарни компютри ", споделя проф. Светозар Маргенов от Института по осведомителни и информационни технологии към Българска академия на науките. Приложението им е необятно - и в региона на фундаменталната просвета, и в приложни планове на високотехнологични компании. До потреблението на суперкомпютри постоянно прибягват развойни компании в региона на медицината, авиоиндустрията и авиацията, проектите за развиване на изкуствен интелект.
Европа съществено изостава в потреблението на този капацитет. В опит да обърне тази наклонност, през 2018 година 25 страни от Европейски Съюз, плюс Турция, Швейцария и Норвегия, учредиха взаимно дружество " Европейски високопроизводителни изчислителни технологии " - EuroHPC. Предприятието е основано в Люксембург и хоризонтът му на деяние е до 2026 година В този интервал Европа би трябвало да развие 8 суперкомпютърни центъра, в които ще се извършват научи и приложни планове за милиарди.
Най-мощните изчислителни системи ще са във Финландия, Испания и Италия
В тях ще бъдат построени най-съвременните все още системи от равнище pre exascale (10 на 17 степен изчисления с плаваща запетая за секунда), като и трите центъра ще са наднационални и ще се ръководят от консорциуми. Зад системата във Финландия стои консорциум с участници от 10 страни (FI, BE, CZ, DK, NO, PL, SE, CH, EE, NL), зад тази в Испания - от 5 страни (ES, HR, PT, TR, IE), системата в Италия ще се ръководи взаимно със Словакия.
Трите pre exascale компютъра ще са юридическа благосъстоятелност на европейското дружество EuroHPC, без значение че то няма да финансира на 100% разноските за придобиване и употребата на машините. ЕuroHPC ще осигурява до 50% от разноските за придобиване и до 50% за употреба, като останалите 50% би трябвало да дойдат като инвестиция от консорциумите, които стоят зад построяването на центровете. След амортизацията на този актив суперкомпютрите ще бъдат трансферирани на консорциумите за извеждането им от употреба или различен тип приложимост. Има опция това да стане и преди цялостното им обезценяване, само че в този случай ще би трябвало да се възвръщат средства към европейското дружество.
Извън трите pre exascale суперкомпютъра с финансиране от EuroHPC ще бъдат закупени още 5 машини от равнище petascale (10 на 15 степен интервенции с плаваща запетая в секунда). Те ще са ситуирани в Люксембург, Португалия, Чехия, Словения и България. Тук моделът на собствеността е друг. Европейското дружество и приемащата страна ще са съсобственици, като делът на еврофинансиране ще е до 35% от цената на придобиване на техниката. Не се планува покриване на разноските по употреба. Делът на съсобственост на европейското дружество е еднакъв на каузи, с който то е финансирало закупуването на суперкомпютъра. И тук се планува прекачване на собствеността след обезценяване на актива. Изграждането на тази мрежа ще е голяма крачка напред за Европейски Съюз по отношение на сегашната обстановка, акцентират експертите.
Колко ще коства инвестицията и по какъв начин се обезпечава финансирането?
Схемата за финансиране на самодейността за развиването на високопроизводителни изчислителни технологии на европейско равнище включва три колони - финансов запас от бюджета на Европейски Съюз, принос от страните участнички в предприятието и принос от частните асоциации, утвърдени като членове на предприятието. По стратегия " Хоризонт 2020 " ще бъдат обезпечени 386 млн. евро, други 100 млн. евро ще дойдат от инструмента " Свързана Европа ". Срещу тези 486 млн. евро принос от европейския бюджет стои еднакъв принос от 486 млн. евро от участващите страни в предприятието. От частните асоциации, включени в ръководството на предприятието - European Technology Platform for High-Performance Computing (ETP4HPC) Association и Big Data Value Association, се чака частен принос в размер на 422 млн. евро. Само дребна част от това финансиране ще отиде за закупуването и експлоатационните разноски на самите суперкомпютри. Извън обезпечаването на тази инфраструктура съществена цел на европейското дружество е да канализира финансирането на съпътстващи проучвателен и иновационни планове в същата сфера, тъй че да се развие съпътстващ хардуер и програмен продукт и да се да се увеличи потенциалът и на университетските среди, и на компаниите за приложение на тези технологии. Всъщност бюджетът за грантове за проучвателен и иновационни планове през 2019 година е по-голям от този за публичните поръчки за закупуване на самите компютри. До края на 2019 година EuroHPC възнамерява бюджет от 40 млн. евро за пускане на публичните поръчки за закупуване на най-малко два petascale суперкомпютъра и два exascale суперкомпютъра. За съпоставяне - за грантово финансиране на планове са заложени над 156 млн. евро. Основна част от финансирането - 90 млн. евро, ще отиде за планове за създаване на приложения, 26 млн. евро е финансирането за планове за създаване на потенциал, в това число за финансиране на национални центрове за подготвеност в региона на HPC и за създаване на потенциал измежду компаниите. През 2020 година картината е противоположна - главните разноски ще са за инфраструктура - 255 млн. евро, за планове са заложени 25 млн. евро. В бюджета на Европейски Съюз за идващия програмен интервал са заложени 2.7 милиарда евро за развиване на суперкомпютърните калкулации.
На този декор към този момент бе обявено, че
българският суперкомпютър ще коства 18 млн. евро.
Българският план ще се извършва от консорциум с 4 участника - " София тех парк ", " Национален център за суперкомпютърни приложения " (СУ, ТУ-София, МУ-София, Институт по осведомителни и информационни технологии – Българска академия на науките, Институт по механика – Българска академия на науките, Институт по молекулярна биология – БАН), " Рила Солюшънс " АД и Стратегически център за изкуствен интелект. Очаква се системата да е построена след средата на 2020 година, като съгласно плановото предложение цената за придобиване на самата техника ще е 12.3 млн. евро - 8 млн. евро българско съфинансиране, до 4.3 млн. евро (35% от общата цена) ще бъде задължението на Европейски Съюз. Извън това българската страна би трябвало да поеме оперативните разноски по системата, които за първия петгодишен интервал по сметки на консорциума ще възлязат на 4.7 млн. евро.
Как ще се употребяват суперкомпютрите и какво ще получим от тях?
Безвъзмездното европейско финансиране върви ръка за ръка със непокътнати права върху потреблението на суперкомпютрите. За Европейския съюз ще бъде обезпечен до 50% времеви достъп до инфраструктурата при pre exascale машините и до 35% достъп при petascale системите. Този времеви запас ще се употребява гратис при осъществяване на проучвателен и развойни планове с обществено финансиране, като разпределянето му ще става след самостоятелна оценка на получените оферти по обособените колове за изложение на интерес. До 20% от тази европейска квота ще може да се дава комерсиално на заинтригувани промишлености, като таксите за платено потребление на инфраструктурата ще бъдат избрани от EuroHPC. Останалият времеви запас се дава за ръководство на участващите страни, като и тук моделът е подобен - може да се заложи и комерсиален детайл, само че акцентът би трябвало да е върху обезпечаването на благоприятни условия за осъществяване на обществено финансирани планове. Тепърва ще се работи по изискванията за достъп до системите, прецизираха от икономическото министерство. Специалистите разясняват, че не приходите от отдаване чартърен на техниката са основни, колкото опцията при осъществяването на сходни планове развойната активност на промишленостите да мине на напълно друго равнище. Тук поражда въпросът до каква степен българската просвета и компании имат потенциал да развиват такива планове.
Според сегашните ранглисти
бъдещият суперкомпютър в България би попаднал на 40-о място в света
с планувана продуктивност 4 Pflops, сочи анализът на еврокомисаря по цифрова стопанска система и цифрово общество Мария Габриел. Тези технологии обаче не идват на гола поляна. Най-мощната машина у нас сега - " Авитохол ", действа към Института по осведомителни и информационни технологии към Българска академия на науките и може да извършва съвсем една петафлоп интервенции в секунда. Според проф. Светозар Маргенов, някогашен началник на института " Авитохол ", е претрупан 24 часа в деня, седем дни в седмицата. Институтът към Българска академия на науките извършва в консорциум с други институти и университети огромен план по оперативна стратегия " Наука и обучение за образован напредък " точно за създаване на Център за новаторски пресмятания (с обща стойност 29 355 861 лева.), като по плана е планувано извличане на нов свръхмощен компютър след изчерпването на успеваемостта на " Авитохол ". Очаква се новата машина на Българска академия на науките да бъде закупена през 2021 година Според Маргенов обаче вложенията не се бият, тъй като става въпрос за активност и машини на напълно разнообразни равнища. " В момента по самодейността EuroHPC се построява мрежа от европейски центрове за високопроизводителни изчислителни технологии. Това не са просто по-големи национални центрове, това е мрежа от районни центрове, които ще покриват потребностите на няколко страни ", разяснява Маргенов. Според него всяко равнище в тази пирамида има друга роля. " Ако анализирате картата с останалите 4 местоположения с petascale суперкомпютри, ще установите, че бъдещият български суперкомпютър ще би трябвало да поеме отговорности за района от Австрия насам. Мощни компютри има сега и в Румъния, и в Гърция, само че районният център ще е в България ", разяснява Маргенов. Той чака новата европейска инфраструктура в региона на високопроизводителните калкулации да се употребява, тъй като сега 2/3 от най-мощните машини са в Съединени американски щати и Китай.
Друг е въпросът обаче до каква степен българската просвета и промишленост
ще има потенциал да стартира да работи на това равнище
" С новия суперкомпютър България ще стане районен център, ние работим по построяването на народен център, само че надолу по пирамидата във всеки по-сериозен университет следва да се работи по създаване на високопроизводителни кластъри, в случай че желаеме да развиваме потенциал ", акцентира Маргенов. Според него, с цел да се случи това, е належащо обезпечаването на национално финансиране за научни планове в тази област и задвижването на районни планове, които да могат да получат финансиране от EuroHPC. " Германия, където се работи по идващото exascale равнище, стартира да финансира планове за насърчаване на потенциал с 10 години задатък ", акцентира Маргенов. Според експерта това е пътят компаниите да се трансфорат в световни играчи и да се откъснат от осъществяването на само съпътстващи действия. 6 компании към този момент са декларирали интерес към потреблението на бъдещия компютър в Българска академия на науките. " Разходите за основаване на подготвеност в действителност са доста по-сериозни от разноските за самата машина. Но други страни към този момент регистрират съществени триумфи. Заводите на " Шкода " да вземем за пример съумяха да основат личен суперкомпютърен център ", дава образец Магренов.
Към момента остава под въпрос до каква степен " София тех парк " и останалите участници в консорциума ще успеят да се оправят с предизвикването да обезпечат нужните експерти и да се възползват в цялостна степен от капацитета, който новата техника ще даде. От икономическото министерство признават, че мащабът на плана изисква активизиране на най-хубавите експерти в региона на HPC и Big Data. Лабораторията по високопроизводителни калкулации в " София тех парк " има насъбран опит в употребата на мощния NESTUM cluster, който работи от 2016 година, само че тази машина ще работи без значение от бъдещия суперкомпютър. Друг суперкомпютър у нас - Blue gene, към този момент е изведен от употреба. " Тази техника остарява бързо, не е енергийно дейно да се експлоатира след избран интервал. Не е дейно и от позиция на поддръжка ", разяснява Маргенов. За съпоставяне единствено сметката за ток на " Авитохол " в Българска академия на науките е над 100 хиляди лева годишно.
Съединени американски щати и Китай са международните водачи
Последната актуализация на класацията за водещите 500 суперкомпютъра в света бе оповестена преди броени дни. Според уредниците на ранкинга това издание е историческо, тъй като за пръв път всички 500 системи, попаднали на първите позиции, обезпечават най-малко 1 петафлоп продуктивност. С 219 попадения топ 500 Китай е абсолютният водач по брой високопроизводителни системи. Съединени американски щати е на втора позиция със 116 системи. Това закъснение е съществено единствено на пръв взор - множеството системи на Съединени американски щати са на челни позиции в листата и щатите водят по общ потенциал за високопроизводителни калкулации в света. Япония е трета с 29 системи в класацията, следвана от Франция с 19 суперкомпютъра, Англия с 18 и Германия с 14. Китай господства и при търговците на такива системи, водач е Lenovo със 173 системи, следван от Inspur със 71 и Sugon с 63. Eдинственият основан в Европа търговец Bull е с 21 системи.
Как е структурирана новата европейска самодейност и
по какъв начин се чака да действа суперкомпютърът в " София тех парк "?
" Обяснено като за лаици, суперкомпютрите се употребяват за решение на доста огромни задания, които не могат да бъдат решени с елементарни компютри ", споделя проф. Светозар Маргенов от Института по осведомителни и информационни технологии към Българска академия на науките. Приложението им е необятно - и в региона на фундаменталната просвета, и в приложни планове на високотехнологични компании. До потреблението на суперкомпютри постоянно прибягват развойни компании в региона на медицината, авиоиндустрията и авиацията, проектите за развиване на изкуствен интелект.
Европа съществено изостава в потреблението на този капацитет. В опит да обърне тази наклонност, през 2018 година 25 страни от Европейски Съюз, плюс Турция, Швейцария и Норвегия, учредиха взаимно дружество " Европейски високопроизводителни изчислителни технологии " - EuroHPC. Предприятието е основано в Люксембург и хоризонтът му на деяние е до 2026 година В този интервал Европа би трябвало да развие 8 суперкомпютърни центъра, в които ще се извършват научи и приложни планове за милиарди.
Най-мощните изчислителни системи ще са във Финландия, Испания и Италия
В тях ще бъдат построени най-съвременните все още системи от равнище pre exascale (10 на 17 степен изчисления с плаваща запетая за секунда), като и трите центъра ще са наднационални и ще се ръководят от консорциуми. Зад системата във Финландия стои консорциум с участници от 10 страни (FI, BE, CZ, DK, NO, PL, SE, CH, EE, NL), зад тази в Испания - от 5 страни (ES, HR, PT, TR, IE), системата в Италия ще се ръководи взаимно със Словакия.
Трите pre exascale компютъра ще са юридическа благосъстоятелност на европейското дружество EuroHPC, без значение че то няма да финансира на 100% разноските за придобиване и употребата на машините. ЕuroHPC ще осигурява до 50% от разноските за придобиване и до 50% за употреба, като останалите 50% би трябвало да дойдат като инвестиция от консорциумите, които стоят зад построяването на центровете. След амортизацията на този актив суперкомпютрите ще бъдат трансферирани на консорциумите за извеждането им от употреба или различен тип приложимост. Има опция това да стане и преди цялостното им обезценяване, само че в този случай ще би трябвало да се възвръщат средства към европейското дружество.
Извън трите pre exascale суперкомпютъра с финансиране от EuroHPC ще бъдат закупени още 5 машини от равнище petascale (10 на 15 степен интервенции с плаваща запетая в секунда). Те ще са ситуирани в Люксембург, Португалия, Чехия, Словения и България. Тук моделът на собствеността е друг. Европейското дружество и приемащата страна ще са съсобственици, като делът на еврофинансиране ще е до 35% от цената на придобиване на техниката. Не се планува покриване на разноските по употреба. Делът на съсобственост на европейското дружество е еднакъв на каузи, с който то е финансирало закупуването на суперкомпютъра. И тук се планува прекачване на собствеността след обезценяване на актива. Изграждането на тази мрежа ще е голяма крачка напред за Европейски Съюз по отношение на сегашната обстановка, акцентират експертите.
Колко ще коства инвестицията и по какъв начин се обезпечава финансирането?
Схемата за финансиране на самодейността за развиването на високопроизводителни изчислителни технологии на европейско равнище включва три колони - финансов запас от бюджета на Европейски Съюз, принос от страните участнички в предприятието и принос от частните асоциации, утвърдени като членове на предприятието. По стратегия " Хоризонт 2020 " ще бъдат обезпечени 386 млн. евро, други 100 млн. евро ще дойдат от инструмента " Свързана Европа ". Срещу тези 486 млн. евро принос от европейския бюджет стои еднакъв принос от 486 млн. евро от участващите страни в предприятието. От частните асоциации, включени в ръководството на предприятието - European Technology Platform for High-Performance Computing (ETP4HPC) Association и Big Data Value Association, се чака частен принос в размер на 422 млн. евро. Само дребна част от това финансиране ще отиде за закупуването и експлоатационните разноски на самите суперкомпютри. Извън обезпечаването на тази инфраструктура съществена цел на европейското дружество е да канализира финансирането на съпътстващи проучвателен и иновационни планове в същата сфера, тъй че да се развие съпътстващ хардуер и програмен продукт и да се да се увеличи потенциалът и на университетските среди, и на компаниите за приложение на тези технологии. Всъщност бюджетът за грантове за проучвателен и иновационни планове през 2019 година е по-голям от този за публичните поръчки за закупуване на самите компютри. До края на 2019 година EuroHPC възнамерява бюджет от 40 млн. евро за пускане на публичните поръчки за закупуване на най-малко два petascale суперкомпютъра и два exascale суперкомпютъра. За съпоставяне - за грантово финансиране на планове са заложени над 156 млн. евро. Основна част от финансирането - 90 млн. евро, ще отиде за планове за създаване на приложения, 26 млн. евро е финансирането за планове за създаване на потенциал, в това число за финансиране на национални центрове за подготвеност в региона на HPC и за създаване на потенциал измежду компаниите. През 2020 година картината е противоположна - главните разноски ще са за инфраструктура - 255 млн. евро, за планове са заложени 25 млн. евро. В бюджета на Европейски Съюз за идващия програмен интервал са заложени 2.7 милиарда евро за развиване на суперкомпютърните калкулации.
На този декор към този момент бе обявено, че
българският суперкомпютър ще коства 18 млн. евро.
Българският план ще се извършва от консорциум с 4 участника - " София тех парк ", " Национален център за суперкомпютърни приложения " (СУ, ТУ-София, МУ-София, Институт по осведомителни и информационни технологии – Българска академия на науките, Институт по механика – Българска академия на науките, Институт по молекулярна биология – БАН), " Рила Солюшънс " АД и Стратегически център за изкуствен интелект. Очаква се системата да е построена след средата на 2020 година, като съгласно плановото предложение цената за придобиване на самата техника ще е 12.3 млн. евро - 8 млн. евро българско съфинансиране, до 4.3 млн. евро (35% от общата цена) ще бъде задължението на Европейски Съюз. Извън това българската страна би трябвало да поеме оперативните разноски по системата, които за първия петгодишен интервал по сметки на консорциума ще възлязат на 4.7 млн. евро.
Как ще се употребяват суперкомпютрите и какво ще получим от тях?
Безвъзмездното европейско финансиране върви ръка за ръка със непокътнати права върху потреблението на суперкомпютрите. За Европейския съюз ще бъде обезпечен до 50% времеви достъп до инфраструктурата при pre exascale машините и до 35% достъп при petascale системите. Този времеви запас ще се употребява гратис при осъществяване на проучвателен и развойни планове с обществено финансиране, като разпределянето му ще става след самостоятелна оценка на получените оферти по обособените колове за изложение на интерес. До 20% от тази европейска квота ще може да се дава комерсиално на заинтригувани промишлености, като таксите за платено потребление на инфраструктурата ще бъдат избрани от EuroHPC. Останалият времеви запас се дава за ръководство на участващите страни, като и тук моделът е подобен - може да се заложи и комерсиален детайл, само че акцентът би трябвало да е върху обезпечаването на благоприятни условия за осъществяване на обществено финансирани планове. Тепърва ще се работи по изискванията за достъп до системите, прецизираха от икономическото министерство. Специалистите разясняват, че не приходите от отдаване чартърен на техниката са основни, колкото опцията при осъществяването на сходни планове развойната активност на промишленостите да мине на напълно друго равнище. Тук поражда въпросът до каква степен българската просвета и компании имат потенциал да развиват такива планове.
Според сегашните ранглисти
бъдещият суперкомпютър в България би попаднал на 40-о място в света
с планувана продуктивност 4 Pflops, сочи анализът на еврокомисаря по цифрова стопанска система и цифрово общество Мария Габриел. Тези технологии обаче не идват на гола поляна. Най-мощната машина у нас сега - " Авитохол ", действа към Института по осведомителни и информационни технологии към Българска академия на науките и може да извършва съвсем една петафлоп интервенции в секунда. Според проф. Светозар Маргенов, някогашен началник на института " Авитохол ", е претрупан 24 часа в деня, седем дни в седмицата. Институтът към Българска академия на науките извършва в консорциум с други институти и университети огромен план по оперативна стратегия " Наука и обучение за образован напредък " точно за създаване на Център за новаторски пресмятания (с обща стойност 29 355 861 лева.), като по плана е планувано извличане на нов свръхмощен компютър след изчерпването на успеваемостта на " Авитохол ". Очаква се новата машина на Българска академия на науките да бъде закупена през 2021 година Според Маргенов обаче вложенията не се бият, тъй като става въпрос за активност и машини на напълно разнообразни равнища. " В момента по самодейността EuroHPC се построява мрежа от европейски центрове за високопроизводителни изчислителни технологии. Това не са просто по-големи национални центрове, това е мрежа от районни центрове, които ще покриват потребностите на няколко страни ", разяснява Маргенов. Според него всяко равнище в тази пирамида има друга роля. " Ако анализирате картата с останалите 4 местоположения с petascale суперкомпютри, ще установите, че бъдещият български суперкомпютър ще би трябвало да поеме отговорности за района от Австрия насам. Мощни компютри има сега и в Румъния, и в Гърция, само че районният център ще е в България ", разяснява Маргенов. Той чака новата европейска инфраструктура в региона на високопроизводителните калкулации да се употребява, тъй като сега 2/3 от най-мощните машини са в Съединени американски щати и Китай.
Друг е въпросът обаче до каква степен българската просвета и промишленост
ще има потенциал да стартира да работи на това равнище
" С новия суперкомпютър България ще стане районен център, ние работим по построяването на народен център, само че надолу по пирамидата във всеки по-сериозен университет следва да се работи по създаване на високопроизводителни кластъри, в случай че желаеме да развиваме потенциал ", акцентира Маргенов. Според него, с цел да се случи това, е належащо обезпечаването на национално финансиране за научни планове в тази област и задвижването на районни планове, които да могат да получат финансиране от EuroHPC. " Германия, където се работи по идващото exascale равнище, стартира да финансира планове за насърчаване на потенциал с 10 години задатък ", акцентира Маргенов. Според експерта това е пътят компаниите да се трансфорат в световни играчи и да се откъснат от осъществяването на само съпътстващи действия. 6 компании към този момент са декларирали интерес към потреблението на бъдещия компютър в Българска академия на науките. " Разходите за основаване на подготвеност в действителност са доста по-сериозни от разноските за самата машина. Но други страни към този момент регистрират съществени триумфи. Заводите на " Шкода " да вземем за пример съумяха да основат личен суперкомпютърен център ", дава образец Магренов.
Към момента остава под въпрос до каква степен " София тех парк " и останалите участници в консорциума ще успеят да се оправят с предизвикването да обезпечат нужните експерти и да се възползват в цялостна степен от капацитета, който новата техника ще даде. От икономическото министерство признават, че мащабът на плана изисква активизиране на най-хубавите експерти в региона на HPC и Big Data. Лабораторията по високопроизводителни калкулации в " София тех парк " има насъбран опит в употребата на мощния NESTUM cluster, който работи от 2016 година, само че тази машина ще работи без значение от бъдещия суперкомпютър. Друг суперкомпютър у нас - Blue gene, към този момент е изведен от употреба. " Тази техника остарява бързо, не е енергийно дейно да се експлоатира след избран интервал. Не е дейно и от позиция на поддръжка ", разяснява Маргенов. За съпоставяне единствено сметката за ток на " Авитохол " в Българска академия на науките е над 100 хиляди лева годишно.
Съединени американски щати и Китай са международните водачи
Последната актуализация на класацията за водещите 500 суперкомпютъра в света бе оповестена преди броени дни. Според уредниците на ранкинга това издание е историческо, тъй като за пръв път всички 500 системи, попаднали на първите позиции, обезпечават най-малко 1 петафлоп продуктивност. С 219 попадения топ 500 Китай е абсолютният водач по брой високопроизводителни системи. Съединени американски щати е на втора позиция със 116 системи. Това закъснение е съществено единствено на пръв взор - множеството системи на Съединени американски щати са на челни позиции в листата и щатите водят по общ потенциал за високопроизводителни калкулации в света. Япония е трета с 29 системи в класацията, следвана от Франция с 19 суперкомпютъра, Англия с 18 и Германия с 14. Китай господства и при търговците на такива системи, водач е Lenovo със 173 системи, следван от Inspur със 71 и Sugon с 63. Eдинственият основан в Европа търговец Bull е с 21 системи.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ