Преди близо 124 г. на брега на Златния рог, в

Преди близо 124 година на брега на Златния рог, в сърцето на Истанбул, е издигната българската черква " Свети Стефан ", наричана още Желязната черква. Когато през 1849 година е публикуван формален султански ферман, допускащ на българите да имат личен молитвен дом, надали някой си е представял, че ще се построи храм, който е неповторим по своя тип и архитектура и през днешния ден ще е международно културно завещание.



„ Атмосферата е доста хубава, като една дребна кутия. Има божествена мощ и за мен това е доста значимо. Това е хубавото, че тя е дребна, красива черква и от молитвена позиция има огромно значение “, счита архитектът Фикрие Булунмаз.

В храма са се случили едни от най-важните събития в църковната история. И до през днешния ден той е страж на вярата, духа, езика и традициите на българите.



„ Стефан Богориди в своето наследство споделя българи да се грижат за българската черква, постоянно, българите, които са в Истанбул, техните синове. Т.е. той е направил завет, който е по отношение на нашата памет и еднаквост “, споделя доцент доктор Благовеста Иванова, учител във Висше строително учебно заведение " Любен Каравелов "

И през днешния ден десетки родолюбци се сплотяват, с цел да популяризират и пазят историята на светинята, а тя е техният мост към корените.



През 1998 година доцент доктор Благовеста Иванова за първи път посещава Желязната черква. Запленена е от хубостта на храма и срещата с цариградските българи. Това посещаване се трансформира в 20-годишно проучване на непознати до момента документи, с цел да се роди книга, отдадена на основаването на " Свети Стефан ".

„ След което като влезнахме в църквата, ме порази нейното величие и великолепие, тъй като тя е доста забавен монумент на архитектурата във връзка с нейния жанр. Тя е доста забавна с това, че нейният контур е бароков, а в интериора има разнообразни детайли, които са еклектични, т.е. от друго време и иконостасът е основан в Русия, самата черква е проектирана и съединена в Австрия “, споделя тя.

През 1849 година българите в Цариград доближават 50 000, само че нямат нито черква, нито учебно заведение. Дотогава вървят да се черкуват в църквите на цариградската патриаршия, само че не разбирали нищо от гръцките песнопения. Искали да имат собствен личен храм, в който да се служи на български език. Трябвало единствено някой да ги съставлява пред Високата врата. Тази роля изиграва донорът на мястото на бъдещата обител Стефан Богориди.



„ Дарява своето дворно място със постройките на него за строителство на българската черква и повелява, като се построи църквата, там да му се направи пантеон. Стефан Богориди кани един истанбулски проектант, чието име е Стефан калфа, да проектира църквата “, споделя още доцент доктор Иванова.


Първоначално обаче българите нямали задоволително средства. Така двуетажна дървена постройка, която се намира там, е преустроена в първата българска черква в сърцето на османската столица, откъдето ще тръгне битката за църковна самостоятелност. Дървената сграда след време се оказва непредставителна за храм на една нация в столицата на империята.

„ Междувременно българите нямат доста средства, те имат огромно предпочитание, само че помощта на Стефан Богориди се случва по този начин, че тази зидана черква, за която Богориди още веднъж кани двама известни архитекти. Това са Джозепе и Гаспаре Фосаки, които проектират каменна черква, само че средствата свършват и тя е на равнище основи до терена “, прибавя доцент доктор Иванова.

Теренът също се оказва несъответствуващ за зидана черква. Стигат до извода, че храмът е доста покрай водата и би трябвало да е по-лек, по този начин се заражда концепцията българският храм да бъде построен от стомана.

„ По това време, приказваме за 70-те години на 19. век, към този момент има развита индустрия със стоманени структури, с които се строят мостове, църкви. Стига се до концепцията да бъде изработен търг и да бъдат поканени огромни производители на стоманени структури, които да вземат участие в търга, като са основани планове от истанбулския проектант Хосеп Азнавур “, прибавя тя.




Австрийска компания печели търга и стартира направата на металните елементи за сглобяването на новия молитвен дом. Благодарение на донори от Копривщица, Македония и тогавашното държавно управление е построен храмът " Свети Стефан ". Уникалната му архитектура притегля и до през днешния ден гости от целия свят. Над 500 тона тежки сглобяеми стоманени детайли са докарани по река Дунав, с цел да бъдат съединени в квартал " Фенер ".


„ В последна сметка се стига до там, че тя настина е доста красива, изящна, компактна, фина, доста стройна с тази висока камбанария “, прибавя доцент доктор Иванова.

Протодякон Иван Петков добавя, че тя е основана с доста старания, труд и любов, с цел да може тогавашните наши предшественици да се усещат спокойни със своя храм, своя език и своето служение.

И през днешния ден обителта е привлекателен център за всички цариградски българи. Благодарение на църквата, те към момента помнят езика, пазят вярата и помнят своите корени. Кириако Лязе служи в храма още от 9-годишен .


„ Навремето, тогава свещеника отец Йоаким Устрев, който всяка година на Богоявление ходеше по българските фамилии в Истанбул да ръси къщите и когато пристигна в този миг в нашата къща, сподели на мама това дете го желая да пристигна да оказва помощ на олтара и незабавно майка сподели хайде и аз почнах 1954 година да послужвам в църквата “, спомня си той.



Оттогава до през днешния ден е част от църковния хор и един от пазителите на историята на храма. Случайно или не през днешния ден ключът от стоманените врати на храма държи точно човек, на име Стефан.


„ Голям шанс, донор е Стефан Богориди, църквата е „ Свети Стефан “ и аз съм Стефан. За мен е като къща и се веселя, че тук работя. Иска ми се от България да идват повече туристи, откогато има пандемия идват по-малко, множеството април и май за Великден и за Нова година “, споделя уредникът на църквата Стефан Балкруш.

На туристите, които посещават църквата първо демонстрира друго, с което църквата няма аналог.


„ Имаме неповторима икона на Св. Св. Кирил и Методий дружно с Богородица и с Исус Христос. На всички туристи им споделям, че единствено тук я има, да знаят “, прибавя той.

Водят се разнообразни разногласия дали храмът е единственият, изработен от стомана.


„ Не, не е единствената желязна черква, тъй като това е един естествен развой. Когато имаме придвижване на население и още повече на християнско население, което мигрира в разнообразни точки по света и огромни компании, производители на стоманени структури, му обезпечават църкви. Така се появяват много на брой църкви в Латинска Америка, Мексико, Чили, Перу, също има една във Филипините. В Европа има няколко, като наклонността в Европа е, че това са краткотрайни уреди за някакви военни елементи и където е войската, има черква. След това тя се реалокира, би трябвало да бъде разглобена и пренесена на ново място. Понятието „ желязна “ е в метафоричен смисъл. Използваме го, тъй като имаме остаряла традиция, тъй като още екзарх Йосиф в своето слово при освещаването на църквата прави аналог със стоманата “, споделя още доцент доктор Иванова.

Времето и теренът обаче години наред оказват въздействие върху структурата на неповторимата сграда. Корозиралите елементи заплашват цялото оборудване. Спасителят на постройката е истанбулският проектант Фикрие Булунмаз.


В продължение на седем години, дружно с екип от експерти, укрепват и възвръщат структурата и всички елементи с позлата по олтара, облицован със златен барак. Църквата е възобновена от турската страна, а цената на ремонта стига 15 млн. турски лири.


„ Това място го чувствам доста близко, все едно че това място е моето семейство, все едно е мое дете. Когато съм доста напрегната и ми идва допълнително, тогава наложително пристигам тук и намирам успокоение “, споделя Фикрие Булунмаз.


След ремонта църквата още веднъж се трансформира в привлекателен център за всички наши сънародници в Истанбул.

„ Това е от огромно значение, през днешния ден за може да сме всички дружно в този прекрасен български храм, който е уникален в целия свят и хората са доста щастливи, че сме още веднъж дружно “, прибавя Кадер Хасанова, шеф на Българската екзархия в Истанбул.

Днес обаче заветът църквата да пазят единствено българи не се случва. Духовникът, който се грижи за обителта е българин, само че клирик на вселенската патриаршия. Критики имаше и от гостуващите на коледната литургия, която главно се организира на гръцки.

„ Разбира се, постоянно бихме предпочели да бъде повече на български език и да се чува български език в българската черква. Това е значимо за българската еднаквост за българщината в Истанбул, само че това е несъмнено въпрос и на църковна дипломация, в която ние не намесваме “, споделя консулът ни в Истанбул Васил Вълчев.

Протодякон Иван Петков, който е цариградски българин, служил близо 10 година в църквата, счита, че изборът зависи както от държавността, по този начин и от духовността.

„ Българите в Истанбул множеството са турски жители и те употребяват своето право като жители на Турция и постоянно вземат решение, по този начин както на тях им е комфортно. В случая настоятелството е поканило настоящия клирик на гръцката патриаршия да служи в нашите църкви и за това би трябвало доста деликатно да се подходи да се откри подобаващ свещеник от наша страна, с цел да може той да поеме уговорките, с цел да няма разединение “, прибавя протодяконът.

Друг проблем за неналичието на искащи да служат в храма е заплащането, което е прекомерно ниско.

„ Не може свещеник за взима в чужбина 350 евро заплата, неприемливо. Моето мнение е че, отговорността на българите в Истанбул не би трябвало да бъде в Дирекция „ Вероизповедание “ в София. Моето предложение е това да става, посредством външно министерство. То е в непрекъснат контакт с нашите сънародници там, те познават доста добре обстановката и дори без тях не се вземат решение въпросите “, добави Петков.


Въпреки разликите, всички са обединени от едно - храмът е бил и ще бъде привлекателен център на вярата, издигнат с изключителни старания от нашите предшественици и постоянно ще има хора, които ще поддържат духа на светилото жив.

„ Църквата „ Свети Стефан “ в края на краищата е монумент на архитектурата на Турция. Но тя неповторима по своя тип и темперамент, единствена стоманена черква в Югоизточна Европа, тъй че си заслужава да с поддържа и съхранява. Тя е значима и е знак освен на българщината, а и на християнството в Турция. Затова постоянно би трябвало да отдаваме респект и на видните българи, които с доста старания, труд и ограничения са съумели да запазят и изградят този храм на българска нематериалност. Ние сме тези, които би трябвало да продължим това дело “, обобщава Вълчев.