Вампирът от Хановер и търговията с човешко месо
Преди близо 100 години Фриц Харман става прочут като сполучлив търговец на облекла втора употреба. Другият забавен бизнес е продажбата на на ниска цена месо по домовете. Двете занимания съумяват да го трансфорат в един от заможните поданици на Хановер. В дребното градче хората се познават доста добре и до един ще потвърдят, че Фриц е малко чудноват, само че пък добросърдечен човек, който се харесва на всички.
Дори полицията хранила позитивни благосклонности, тъй като той постоянно влизал в ролята на осведомител. Често зад усмивката и положителното добро име се крие една по-сериозна загадка и Фриц не е изключение в това предписание. Роден е през 1879 година в семейство с 6 деца. Още като дребен е гледан от майка си, която за жал е неработоспособен. Като минимум дете, за него не оставало доста време. Фриц обичал да си играе с кукли, да носи рокли и постоянно да бяга надалеч от другите деца.
Естествен зложелател са момчетата. Баща му Оли се пробва да го кали и затова го изпраща във военно учебно заведение на 16-годишна възраст. Учителите виждат капацитета му, само че единствено след няколко месеца схващат, че страда от епилепсия. Тогаващните правила не разрешават да продължи във въпросното учебно заведение. Фриц стартира да работи в цигарената фабрика на татко си и прекарва съвсем една година, преди да извърши своето първо закононарушение – полов тормоз върху млади момчета. Полицията го залавя и изпраща в лудница, каквото е практиката по това време. След шест месеца педофилът съумява да избяга и пресича границата на Швейцария. Там намира любовта в лицето на Ърна Лоуверт.
Снимка: By zur Druckversion – http://www.nla.niedersachsen.de/master/C3413171_N2545588_I503_L20_D0.html, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5345805
Отношенията са кракти, Ърна забременява, а той се връща назад в Германия през 1900 година за, с цел да приключи образованието си. Опитите да прикрие болестта не са изключително сполучливи и през идната година още веднъж ще лежи в болница за четири месеца, като през 1902 година ще бъде уволнен от армията. Докато самият той твърди, че е оправдан, родният му татко продължава да се пробва да го върне вечно в лудницата. Точно тези опити съумяват да се избегнат безусловно всякога. След напускането на армията получава военна пенсия, а през 1904 година взима и инвалидна пенсия. През идващите 10 години ще добавя бюджета си с дребни закононарушения, обири и измами. Страстта към дребни момченца обаче не затихва и се усеща тежко в родния град по време на Първата Световна война.
През 1913 година инспекторите залавят Фриц, само че за неверното закононарушение – кражби. Изпращат го за 5 години в пандиза и там в цялостна сигурност посреща края на войната. Любовта може да избухне на най-странните места и точно зад решетките Хърман съумява да се влюби в 24-годишния Ханс Гранс. Веднага след освобождението им, двамата заживяват дружно. Бившите пандизчии излизат на независимост през 1918 година във време, когато Германия се разпада с висока скорост. Разорена от войната, измъчена от неналичието на мъже и готова да заплаща репарации, тази страна е на ръба на оцеляването си.
В тези условия Фриц и неговият ухажор Ханс се трансформират в съвършените хора за всевъзможни интервенции. Веднага намират работа за укриване на контрабанда и тъй като са някогашни пандизчии, получават и оферта от полицията да бъдат информатори. През септември същата година Фридел Рохе бяга от вкъщи си. Когато фамилията стартира да го търси, схваща, че се е сприятелил с някогашния пандизчия и постоянно двамата се забавляват в жилището му. При опит да се откри подпомагане от полицията, семейство Рохе не получава никакво – никой не желал да закача един от най-хубавите доносници. Когато въпреки всичко полицията е принудена да работи, Фриц е открит в леглото с 13-годишно момче, само че Фридел не бил там.
Снимка: By Bundesarchiv, Bild 102-00882 / Georg Pahl / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5479220
За това нарушение е арестуван от полицията за непочтено държание с невръстен, само че нищо повече. През 1919 година полицията знае, че обвиненият се занимава с незаконна търговия на месо. По-важното е, че клиентите постоянно са очаровани какъв брой прясно е и на какви ниски цени се продава. Докато немската стопанска система е в цялостен колапс, Фриц се оказва един от скъпите търговци, до момента в който мнозина се борят, с цел да сложат самун на масата, а какво да приказваме за месо. През 20-те години на предишния век, мъжът стартира да обикаля жп гарите на града.
Неговото обичано занятие е да търси младежи, които са избягали от вкъщи си. На всички предлага леговище и храна. Бягството от вкъщи било толкоз известно, че полицията мъчно можела да наблюдава всеки. Фриц не просто можел да намира своето ново развлечение, той имал опция да избира. Когато полицията пристигнала да търси младия Фридел, Харман бил удовлетворен от обстоятелството, че в никакъв случай не погледнали какво в действителност се крие зад печката на дърва. Един взор бил задоволителен, с цел да видят смачканата глава на момчето, която е принудително отделена от тялото. Всяка една нова любовна спекулация завършвала със „ захапката на любовта “.
По време на любовната игра, Фриц захапвал своите жертви за врата и ги убивал като див звяр. Докато тялото на жертвата се бори за последна глътка въздух, извергът задоволявал и своите полови нагони. Когато приключвал с половия акт, разчленявал труповете и ги хвърлял в мелачката за месо. Това бил произходът на евтиното месото, което продавал. Обикновено го рекламирал като телешко или говеждо. Останките били изхвърляни в близката река. Цели 6 години немската полиция не стартира следствие за изчезващите хора.
Снимка: By Bundesarchiv, Bild 102-00884 / Georg Pahl / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5479223
Според някои калкулации, Фриц е съумял да убие към 50 момчета. Неговият ухажор постоянно избирал тези, които били добре облечени, с цел да може да обнови дрешника си. Така идвали и използваните облекла. Иронията е, че фамилиите можели да се снабдят с облеклата на своите деца, до момента в който вампирът от Хановер продължавал да върлува. През май 1924 година напрежението стартира да ескалира. Униформените нямали избор, откакто получавали тонове тъжби и всички завършвали с едно и също име.
След като реката издала своята загадка и на брега изплували няколко детски черепа, водолазите били принудени да се намесят. Най-накрая реката издава своята добре защитавана загадка – открити са останките на най-малко 22 момчета и млади мъже. Игнорирането на основния обвинен към този момент не може да продължава. Необходимо е професионално наличие и двама инспектори от Берлин идват, с цел да създадат следствие. След няколко дни в наблюдения, детективите към този момент знаели кой е в основата на изчезващите деца. Педофилът е хванат при опит да заприказва едно от децата и до момента в който е зад решетките, служителите на реда нахлуват в дома му.
Стените и пода са окъпани в кръв. Гардеробите са цялостни с облекла. В пандиза Фриц приказва с психолог и споделя, че е благополучен да признае всичко. Така и не споделя точния брой на жертвите си, счита, че са някъде сред 30-40 души. Малко по-късно ще увеличи цифрата на 50-70. Предвид не толкоз развитита система на криминалистите, разпознатите жертви били едвам 27, въпреки да участват остатъци и на доста други. Разпознаването по облеклата също не можело да се случи – Фриц в никакъв случай не водил мемоари какво е продавал.
В правосъдната зала продължава да се държи извънредно безочливо. Пуши цигари, гледа фотоси на изчезнали деца, смее на фамилиите. На една съответна фотография крещи в лицето на бащата, че в никакъв случай не би го докоснал толкоз грозно дете. Обявен е за отговорен за 24 от 27-те повдигнати обвинявания. На 15 април 1925 година е обезглавен посредством гилотина. Любовникът е наказан на доживотна присъда, само че по-късно ще се понижи на 12 години затвор.
Снимка: By Bundesarchiv, Bild 102-00922 / Georg Pahl / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5479246
След обезглавяването, главата на Фриц е непокътната във формоалдехид и предадена на здравното учебно заведение в Готинген. Неидентифицираните деца се погребват в всеобщ гроб. Историята, колкото и смразяваща да е тя, кара немския режисьор Фриц Ланг да направи трилъра „ М и М “ и да опише историята на серийния палач. Ефектът от тези дейности нанася вреди и на толерантността на хомосексуални. Германия забранявала сходни актове, само че откакто Фриц избирал единствено момчета, равнището на приемливост спаднало доста. Немското население трансформирало своите възгледи към гейовете, а по-късно напрежението се употребило от нацистите.
Заглавна фотография: By Bundesarchiv, Bild 102-00921 / Georg Pahl / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5479244
