Преди 72 години комунисти разстрелват 10 горяни от Сливенския отряд и славния командир Търпана
Преди 72 години, на днешната дата са изпълнени смъртните присъди на 11 горяни от именития сливенски отряд „ Георги Бенковски “. Според непокътнати документи разстрелът е осъществен към 22 часа в местността " Могилските гробища ", край Стара Загора. Сред жертвите е и командирът на отряда Георги Маринов Стоянов – Търпанов, известен и като Бенковски. Другите четници са: Иван Спасов Христов, Паскал Петров, Димо Банчев, Борис Рачев, Митьо Ганев Митев, Митьо Славов, Жельо Господинов, Петко Минков, Кольо Вълев и Диньо Иванов.
Отрядът на Търпана е разрушен на 31 май против 1 юни същата година в месността Невеща в Сливенския балкан. Горяните са обградени, а в интервенцията против „ враговете на народа “ са изпратени 8 хиляди бойци и 7 хиляди запасняци. Акцията се управлява
персонално от Вълко Червенков
и министъра на вътрешните работи Георги Цанков.
Завързва се престрелка. Командирът е ранен, а Величко Илиев, Кольо Иванов Илиев и Илия Вичев са убити в гората. Гъстата утринна мъгла оказва помощ на горяните да се измъкнат от засадата. Командирът Бенковски предлага да се разпилян на групи в Балкана и да се изтеглят по посока изток към Петолъчката. Тактиката им се оказва в началото сполучлива, само че целият регион е блокиран, а сътрудниците на милицията са заложили и различен капан на незаконните.
Най-зловещото изменничество е осъществено от Василка Димитрова
Тя е брачна половинка на горянина Иван Димитров Барабанчика от Сливен. Той е един от първите членове на отряда, само че жена му е щерка на деен болшевик и избира да съобщи брачна половинка си, само че не и партията. По уговорена с Държавна сигурност скица Василка потегля из сливенските села където са се укрили горяните след борбата. Убеждава ги, че е пристигнала да ги избави и с камион да ги изведе към Гърция. Приемат думите й като истина, вярвайки, че е жена на собствен. Преоблечени като жътвари, към 15 души от отряда се качват в камиона с вяра да се спасят. Остават обаче като попарени, когато машината стопира, а те се оказват в двора на пандиза, обградени от милиция.
Друга част горяни са хванати на разнообразни места и откарани в милицията в Чирпан.
Трета част от разрушения отряд, дружно с командира Бенковски съумяват да се придвижат до село Първенец, Пловдивско, с вяра по-късно да се трансферират през Родопите в гръцко. Там Търпана е приютен сякаш от ятаци, само че в действителност се оказва в капан. Докато споделя на маса по какъв начин е умъртвил с револвера си двама офицери комунисти, белезници щракват на ръцете му. Някои от хванатите горяни са убити след побоища и изтезания още първите дни след залавянето им в милицията и пандиза.
Процесът против враговете на партията протича в четири каузи. Всички са
съдени за антидържавна активност
По първото №1003 съдът заседава в Стара Загора. На 12 декември 1951 година са наказани на гибел 11 индивида от отряда, а още същата вечер присъдите са изпълнени.
По дело №1015 процесът се води в Сливен в зала „ Зора “. По него са и издадени три смъртни присъди – на Радко Иванов, Цоньо Велев и Георги Стоянов Русев.
По дело №1052 на гибел е наказан единствено Тоньо Стоянов Дичев, а по дело № 1034 – Тодор Тенев. На всички смъртници им е наложено и 100% конфискация на имуществото. Другите хванати, само че останали живи горяни получават присъди сред 10 и 20 години затвор.
Държавните обвинители са прокурорите Динко Пейчев и Жеко Тилев, татко на скандалния предприемач от зората на демокрацията Атанас Тилев.
Съдията произнесъл 17 смъртни присъди е Радослав Радев. Активно работили по разгрома на отряда по линия на Държавна сигурност и Министерство на вътрешните работи са Кънчо Богданов, Иван Войников, Тодор Кавръков, Христо Зехирев, Иван Рашев. От София идват особено познавачите на битката с бандитизма – Веселин Райков, Сашо Вацев и Владимир Гогов. Имената на тези сатрапи,
убивали от обич към партията
не би трябвало да бъдат забравяни от родолюбците.
Темата за Горянското придвижване в България е една от най-премълчаваните, малко позната и съвсем неразучена. Реално то се оказва първият достоверен национален протест в страните от Източна Европа, минали под ботуша на Сталин и Съветската алена войска. Много години преди Унгарските събития и Пражката пролет горяните в България споделят „ не “ на кървавия комунизъм и с оръжие излизат в Балкана, организирайки мощна опозиция в цялата страна. Нарекли са се горяни, с цел да показват ясната разлика с фаворизираните партизани-шумкари, които към този момент ръководят с гнет България.
Комунистическият режим постоянно се е страхувал и в никакъв случай не е желал да официализира Горянското придвижване, тъй като то му отнемаше ореола на най-верния спътник на Кремъл, който въпреки всичко е позволил опозиция против „ националната власт “. На българите обаче тази половинвековна операция лиши правото да се усещат горди, че не са мекушав и рабски народ, а първи в по този начин наречения социалистически лагер са вдигнали глави за независимост.
Отрядът на Търпана е разрушен на 31 май против 1 юни същата година в месността Невеща в Сливенския балкан. Горяните са обградени, а в интервенцията против „ враговете на народа “ са изпратени 8 хиляди бойци и 7 хиляди запасняци. Акцията се управлява
персонално от Вълко Червенков
и министъра на вътрешните работи Георги Цанков.
Завързва се престрелка. Командирът е ранен, а Величко Илиев, Кольо Иванов Илиев и Илия Вичев са убити в гората. Гъстата утринна мъгла оказва помощ на горяните да се измъкнат от засадата. Командирът Бенковски предлага да се разпилян на групи в Балкана и да се изтеглят по посока изток към Петолъчката. Тактиката им се оказва в началото сполучлива, само че целият регион е блокиран, а сътрудниците на милицията са заложили и различен капан на незаконните.
Най-зловещото изменничество е осъществено от Василка Димитрова
Тя е брачна половинка на горянина Иван Димитров Барабанчика от Сливен. Той е един от първите членове на отряда, само че жена му е щерка на деен болшевик и избира да съобщи брачна половинка си, само че не и партията. По уговорена с Държавна сигурност скица Василка потегля из сливенските села където са се укрили горяните след борбата. Убеждава ги, че е пристигнала да ги избави и с камион да ги изведе към Гърция. Приемат думите й като истина, вярвайки, че е жена на собствен. Преоблечени като жътвари, към 15 души от отряда се качват в камиона с вяра да се спасят. Остават обаче като попарени, когато машината стопира, а те се оказват в двора на пандиза, обградени от милиция.
Друга част горяни са хванати на разнообразни места и откарани в милицията в Чирпан.
Трета част от разрушения отряд, дружно с командира Бенковски съумяват да се придвижат до село Първенец, Пловдивско, с вяра по-късно да се трансферират през Родопите в гръцко. Там Търпана е приютен сякаш от ятаци, само че в действителност се оказва в капан. Докато споделя на маса по какъв начин е умъртвил с револвера си двама офицери комунисти, белезници щракват на ръцете му. Някои от хванатите горяни са убити след побоища и изтезания още първите дни след залавянето им в милицията и пандиза.
Процесът против враговете на партията протича в четири каузи. Всички са
съдени за антидържавна активност
По първото №1003 съдът заседава в Стара Загора. На 12 декември 1951 година са наказани на гибел 11 индивида от отряда, а още същата вечер присъдите са изпълнени.
По дело №1015 процесът се води в Сливен в зала „ Зора “. По него са и издадени три смъртни присъди – на Радко Иванов, Цоньо Велев и Георги Стоянов Русев.
По дело №1052 на гибел е наказан единствено Тоньо Стоянов Дичев, а по дело № 1034 – Тодор Тенев. На всички смъртници им е наложено и 100% конфискация на имуществото. Другите хванати, само че останали живи горяни получават присъди сред 10 и 20 години затвор.
Държавните обвинители са прокурорите Динко Пейчев и Жеко Тилев, татко на скандалния предприемач от зората на демокрацията Атанас Тилев.
Съдията произнесъл 17 смъртни присъди е Радослав Радев. Активно работили по разгрома на отряда по линия на Държавна сигурност и Министерство на вътрешните работи са Кънчо Богданов, Иван Войников, Тодор Кавръков, Христо Зехирев, Иван Рашев. От София идват особено познавачите на битката с бандитизма – Веселин Райков, Сашо Вацев и Владимир Гогов. Имената на тези сатрапи,
убивали от обич към партията
не би трябвало да бъдат забравяни от родолюбците.
Темата за Горянското придвижване в България е една от най-премълчаваните, малко позната и съвсем неразучена. Реално то се оказва първият достоверен национален протест в страните от Източна Европа, минали под ботуша на Сталин и Съветската алена войска. Много години преди Унгарските събития и Пражката пролет горяните в България споделят „ не “ на кървавия комунизъм и с оръжие излизат в Балкана, организирайки мощна опозиция в цялата страна. Нарекли са се горяни, с цел да показват ясната разлика с фаворизираните партизани-шумкари, които към този момент ръководят с гнет България.
Комунистическият режим постоянно се е страхувал и в никакъв случай не е желал да официализира Горянското придвижване, тъй като то му отнемаше ореола на най-верния спътник на Кремъл, който въпреки всичко е позволил опозиция против „ националната власт “. На българите обаче тази половинвековна операция лиши правото да се усещат горди, че не са мекушав и рабски народ, а първи в по този начин наречения социалистически лагер са вдигнали глави за независимост.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ