Преди 60 години мисията Маринър 2 разби илюзиите, че на Венера има живот
Преди 60 години, на 14 декември 1962 година, автоматизираната междупланетна станция на НАСА “Маринър 2 ” посещава Венера и влиза в историята като първата галактическа задача, непосредствено изучила друга планета! За страдание обаче откритията от задачата са разочароващи – те поставят гвоздей в ковчега на догатката, че на венерианската повърхнина може да има живот.
Успешното посещаване на Венера от “Маринър 2 ” съставлява една от най-сериозните победи на Съединени американски щати по отношение на Съюз на съветските социалистически републики при започване на галактическата конкуренция. Макар че през февруари 1961 година руските експерти изстрелват “Венера 1 ” към най-близката до нас планета, а през ноември 1962 година “Марс 1 ” отпътува към Червената планета, и двете задачи се повреждат по пътя и нито една от тях не изпраща научни данни. Но изстрелването на “Маринър 2 ” на 27 август 1962 година чрез ракета “Атлас-Аджена ” е обикновено, пътешествието към Венера протича обикновено макар някои дребни хардуерни повреди, а на 14 декември автоматизираната станция минава на 34 773 километра от повърхността ѝ.
Учените нямат концепция какво ще открие “Маринър 2 ”. Те от десетилетия считат, че повърхността на Венера може да е удобна за развиването на растения и животни. Нещо повече, през 1919 година в Ню Йорк Таймс се появява публикация, която изрично показва Венера като най-подходящото място, на което може да се търсят живи организми. Венера, не Марс. Това разбиране е стабилно измежду някои научни среди даже през 40-те и 50-те години на предишния век, въпреки че и тогава някои откриватели като Карл Сейгън се придържат към догатката, че парниковият резултат е мощно изразен и прави венерианската повърхнина непригодна за живота. Също по този начин радарни наблюдения от наземни обсерватории като Аресибо в Пуерто Рико са в поддръжка на хипотезата за негостоприемна планета.
“Маринър 2 ” прави две съществени открития. Първото е, че Венера няма ясно изразено магнитно поле. Това е извънредно изненадващо, защото откривателите са на мнение, че Венера е планета-близначка на Земята, еволюирала от същите райони на протопланетарния диск в зората на Слънчевата система. Освен това размерите на Земята и Венера са сходни. Така че неналичието на венерианско магнитно поле е същински потрес.
Космическата задача мери температури от порядъка на 150-200°C. По-късни роботизирани експедиции откриват, че температурите са дори още по-високи, само че даже и измерванията на “Маринър 2 ” са задоволителни – на планетата няма по какъв начин да има живот, който да е подобен с този на Земята.
“Маринър 2 ” работи сполучливо до 3 януари 1963 година, когато изпраща последния си радиосигнал. С това първото проучване на друга планета от човешки уред завършва.
За повече информация: НАСА
