Поклон пред Апостола на българската свобода!
Преди 146 години Апостолът на българската независимост Васил Левски прекрачи в безсмъртието с фантазията за чиста и свята република, и почтено бъдеще за своя народ.
Във време, когато множеството страни в Европа са ръководени от монарси, той буди в българските земи схващане за народна власт - за правда и тъждество пред закона. Уставът на Вътрешната революционна организация е признат с допитване - по този начин Левски провежда първия референдум във възраждащата се българска държавност. С мрежата си от комитети той гради бъдещи органи на ръководство и бъдеща войска.
Документалното му наследството приказва освен за революционен дух, само че за общественик с европейски мащаби, политическа прозорливост и предвидливост.
Левски е безапелационен, че българите би трябвало сами да извоюват свободата си, тъй като непознатата интервенция ще носи на народа ни опасност от ново заробване.
"Никому не се надявайте. Ако ние не сме способни да се освободим сами то значи, че не сме почтени да имаме свобода; а който ни освободи, той ще да направи това, с цел да ни подчини още веднъж в иго. " - гласи посланието на Апостола.
Много страници са изписани за живота и делото му, само че и доста от истината за паметните и трагични събития през 1873 година остава непозната за огромна част от българското общество.
Десетилетия наред на народа ни се вменява възприятие за виновност с внушението, че българите не са пробвали да освободят своя най-достоен наследник.
В обширното си проучване "Убийството на Васил Левски. Виновниците " историкът Янко Гочев потвърждава с документи, че са правени шест опита за освобождението на Апостола, единият от тях - по дипломатически път.
Опитите да бъде освободен с оръжие се провалят заради късото време, неналичието на информация за придвижването на конвоя, ограниченията, подхванати от османската власт.
За провалянето на напъните по дипломатически път съществена роля изиграва съветският дипломат в Цариград граф Н. Игнатиев. Той изрично не разрешава на своя зависещ Найден Геров да употребява служебното си състояние за освобождението на Левски, въпреки към този момент да има казус - арестуваният по същото дело Христо Стоянов е освободен като съветски гражданин, написа Янко Гочев.
Граф Игнатиев освен блокира напъните за спасяването на Левски, само че и показва удовлетворение, че той е екзекутиран. Той декларира, че "щастливият излаз от Софийската спекулация се дължи на умереността на Великия везир, който този път наподобява е последвал нашите (на съветската дипломация - б.р.) препоръки ".
Делото на Васил Левски се оказва спънка за проектите на съветския император да сложи под собствен надзор българските земи - те са подстъпите към Константинопол и Проливите, които Русия от епохи се стреми да завладее.
Истината за гибелта на Апостола дълги години е премълчавана поради господстващия русофилски прочит на историята ни. Българската гласност и през днешния ден в дълг пред паметта на Левски, към която може да бъде отдадена същинска респект само с почитание към обстоятелствата, делото и заветите му.
Във време, когато множеството страни в Европа са ръководени от монарси, той буди в българските земи схващане за народна власт - за правда и тъждество пред закона. Уставът на Вътрешната революционна организация е признат с допитване - по този начин Левски провежда първия референдум във възраждащата се българска държавност. С мрежата си от комитети той гради бъдещи органи на ръководство и бъдеща войска.
Документалното му наследството приказва освен за революционен дух, само че за общественик с европейски мащаби, политическа прозорливост и предвидливост.
Левски е безапелационен, че българите би трябвало сами да извоюват свободата си, тъй като непознатата интервенция ще носи на народа ни опасност от ново заробване.
"Никому не се надявайте. Ако ние не сме способни да се освободим сами то значи, че не сме почтени да имаме свобода; а който ни освободи, той ще да направи това, с цел да ни подчини още веднъж в иго. " - гласи посланието на Апостола.
Много страници са изписани за живота и делото му, само че и доста от истината за паметните и трагични събития през 1873 година остава непозната за огромна част от българското общество.
Десетилетия наред на народа ни се вменява възприятие за виновност с внушението, че българите не са пробвали да освободят своя най-достоен наследник.
В обширното си проучване "Убийството на Васил Левски. Виновниците " историкът Янко Гочев потвърждава с документи, че са правени шест опита за освобождението на Апостола, единият от тях - по дипломатически път.
Опитите да бъде освободен с оръжие се провалят заради късото време, неналичието на информация за придвижването на конвоя, ограниченията, подхванати от османската власт.
За провалянето на напъните по дипломатически път съществена роля изиграва съветският дипломат в Цариград граф Н. Игнатиев. Той изрично не разрешава на своя зависещ Найден Геров да употребява служебното си състояние за освобождението на Левски, въпреки към този момент да има казус - арестуваният по същото дело Христо Стоянов е освободен като съветски гражданин, написа Янко Гочев.
Граф Игнатиев освен блокира напъните за спасяването на Левски, само че и показва удовлетворение, че той е екзекутиран. Той декларира, че "щастливият излаз от Софийската спекулация се дължи на умереността на Великия везир, който този път наподобява е последвал нашите (на съветската дипломация - б.р.) препоръки ".
Делото на Васил Левски се оказва спънка за проектите на съветския император да сложи под собствен надзор българските земи - те са подстъпите към Константинопол и Проливите, които Русия от епохи се стреми да завладее.
Истината за гибелта на Апостола дълги години е премълчавана поради господстващия русофилски прочит на историята ни. Българската гласност и през днешния ден в дълг пред паметта на Левски, към която може да бъде отдадена същинска респект само с почитание към обстоятелствата, делото и заветите му.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ