Преди 143 години един народ достига свободата си. Окрилен от

Преди 143 години един народ доближава свободата си. Окрилен от нея, макар че Великите сили го преглеждат като пешка на шахматната си дъска, макар петвековния мрак, той гледа напред. Бушуващата сила, фантазии и проекти за бъдещето мълниеносно, от историческа позиция, го изстрелват в авангарда на напредъка.
Общество най-сетне получило достъп до цивилизацията към която принадлежи и свободата да строи бъдещето, както единствено реши, сътворява чудото на Балканите. Будните му мозъци обикалят света и събират най-хубавото, с цел да го върнат вкъщи. Културата, предприемачеството, политическите мисли дишат с цялостни дробове въздуха на свободата.
Следват невероятни исторически криволици, национални произшествия, извоювани борби и изгубени войни. Страната, изстрадала свободата си, за десетилетия усвоява опит, трупан епохи от други.
Трети март би трябвало да е различен народен празник
Преди 2 дни пред очите ми попадна следният материал: " Защо Трети март не би трябвало бъде български народен празник ". Не оборвам изложе...
66 години откакто се появява на картата, се връщат нейните освободители, само че към този момент носят напълно различен ботуш. 34 години по-късно свободата се чества един път, тъй като е навършила 100 години. След още 11, когато изгнилият ботуш към този момент не може да скрие омаломощелия, гангренясал крайник на режима, свободата още веднъж избива и народът стартира да я диша с цялостни дробове. Тогава той взима решение, че най-важният ден би трябвало да е отдаден на свободата му.
Днес календарът споделя, че ни чака прелестна, слънчева почивна сряда. От сутринта се веят байраци, пеят се песни, организират се публични събития. Но не е трети март. Онзи трети март, който паралелно с героичното минало, чества вълнуващата, вдъхновяваща и съзидателна битка за бъдещето. Днес е трети март, в който разединено, изтощено общество ще размаха трибагреника, ще се изпъчи гордо, до момента в който изслуша едноминутен фрагмент от химна и още веднъж ще се върне към несвободата си.
Днешният ден припомня бдение, на което отегчени от формалностите шамани и подопечните им са принудени да измънкат от дълго време изтъркани изречения. Това не е трети март, Денят на свободата.
Автор: Кирил Кирилов