Слуги на Русия посичат зловещо строителя на съвременна България
Преди 129 години на днешния ден Стефан Стамболов отива всекидневно в „ Юнион клуб ”, който е единствено на 400 крачки от вкъщи му. Тръгва си още по ярко – към 19,45 ч., дружно с Димитър Петков и бодигарда Гунчо. Сбогува се със своя съидейник Димитър Греков, с Иван Салабашев и Рихард декор Мах, който играе шах, и излиза.
Стамболов се качва на първия срещнат файтон на Мирчо Ацев, а той е нает от заговорниците. Телохранителят Гунчо се качва на капрата, а Стамболов и Петков сядат откъм гърба – първият отдясно, вторият отляво. Файтонът потегля към дома на Стамболов. Когато стига до пресечката с ул. „ Стефан Караджа ”, оттова изскачат двама мъже, единият застава пред файтона и стреля. Файтонджията стопира. Стамболов извиква на Петков „ Загубени сме! ” и скача. В този миг файтонджията Ацев подкарва още веднъж, с цел да отдалечи бодигарда от жертвата. При потеглянето едноръкият Димитър Петков пада обратно във файтона и по този начин Стамболов остава самичък.
Той побягва обратно по ул. „ Раковски ” към „ Юнион клуб ”, а двамата атентатори хукват след него. Това са македонският комита Михаил Ставрев от Ресен, с прякор Халю и Боне Георгиев. Към тях се причислява Атанас Цветков, именуван Талю. Тичайки, Стамболов вади от джоба си револвера, който постоянно носи, и го насочва към преследвачите си. В този момент Халю го настига и с ятаган посича дясната му ръка. Стамболов пада, а убийците не престават да го удрят
с ножове по главата
Когато идва до приятеля си Димитър Петков заварва страшна панорама. Двете му ръце, с които се е мъчил да резервира главата си, са съвсем отрязани и висят на кожата; показалецът на лявата ръка и два пръста на дясната остават отсечени на улицата; по главата има 12 рани, като дясното му око е съсечено. Но Стамболов е в схващане и споделя ясно: Убийците ми са Халю и Тюфекчиев.
Същата нощ Стамболов е опериран. Отрязват му и двете ръце. Раните му стартират да заздравяват с изключение на една на главата, която провокира инфектиране на мозъка. Въпреки грижите на лекарите в 4 часа сутринта на 6 юли (по нов жанр 18-и) 1895 година поборникът за национални свободи, строителят на модерна България умира. Така се поставя началото на една злокобна кървава серия от убийства в политическия живот на страната – огромните ни мъже да умират от насилствена гибел.
Още до момента в който е министър председател Стамболов е поръчан да бъде погубен, само че атентатът приключва несполучливо.
Нещата се трансформират, откакто пада от власт на 18 май 1894 година Управлявал е с твърда ръка, съвсем диктаторски в продължение на седем години и си е спечелил доста врагове. Доста от тях мечтаят да си уредят сметките с него. На 7 март 1895 година някогашният основен секретар на Министерство на вътрешните работи Илия Луканов разкрива пред Стамболов квалифицирания скрит план за убийството му. На другия ден експремиерът споделя за конспирацията на кореспондента на немския вестник „ Кьолнише цайтунг ” Рихард декор Мах. На 14 април 1895 година му поверява запечатано писмо с дата 16 март 1895 година, наречено „ Кроежа за убиването ми ”, с молба да го отвори и разгласява след гибелта му.
Конспирацията се готви от участници в покушението, при което умира Христо Белчев. Наум Тюфекчиев, тъмна персона, който е в дъното на първия атентат, желае да отмъсти за гибелта на брат си Денчо, пребит в полицията след убийството на Белчев. Другият уредник, Григор Начович, е министър на външните работи в държавното управление на Константин Стоилов и политически съперник на Стамболов. Той трябвало, съгласно Стамболов, да обезпечи леки присъди на убийците, в случай че ги заловят. За реализатори са привлечени група македонски комити, измежду които е и другият палач на Белчев, Михаил Ставрев с прякор Халю. Според историци обаче от гибелта на Стамболов интерес имат основно в Русия, а по този начин също и в двореца в София.
Стамболов се качва на първия срещнат файтон на Мирчо Ацев, а той е нает от заговорниците. Телохранителят Гунчо се качва на капрата, а Стамболов и Петков сядат откъм гърба – първият отдясно, вторият отляво. Файтонът потегля към дома на Стамболов. Когато стига до пресечката с ул. „ Стефан Караджа ”, оттова изскачат двама мъже, единият застава пред файтона и стреля. Файтонджията стопира. Стамболов извиква на Петков „ Загубени сме! ” и скача. В този миг файтонджията Ацев подкарва още веднъж, с цел да отдалечи бодигарда от жертвата. При потеглянето едноръкият Димитър Петков пада обратно във файтона и по този начин Стамболов остава самичък.
Той побягва обратно по ул. „ Раковски ” към „ Юнион клуб ”, а двамата атентатори хукват след него. Това са македонският комита Михаил Ставрев от Ресен, с прякор Халю и Боне Георгиев. Към тях се причислява Атанас Цветков, именуван Талю. Тичайки, Стамболов вади от джоба си револвера, който постоянно носи, и го насочва към преследвачите си. В този момент Халю го настига и с ятаган посича дясната му ръка. Стамболов пада, а убийците не престават да го удрят
с ножове по главата
Когато идва до приятеля си Димитър Петков заварва страшна панорама. Двете му ръце, с които се е мъчил да резервира главата си, са съвсем отрязани и висят на кожата; показалецът на лявата ръка и два пръста на дясната остават отсечени на улицата; по главата има 12 рани, като дясното му око е съсечено. Но Стамболов е в схващане и споделя ясно: Убийците ми са Халю и Тюфекчиев.
Същата нощ Стамболов е опериран. Отрязват му и двете ръце. Раните му стартират да заздравяват с изключение на една на главата, която провокира инфектиране на мозъка. Въпреки грижите на лекарите в 4 часа сутринта на 6 юли (по нов жанр 18-и) 1895 година поборникът за национални свободи, строителят на модерна България умира. Така се поставя началото на една злокобна кървава серия от убийства в политическия живот на страната – огромните ни мъже да умират от насилствена гибел.
Още до момента в който е министър председател Стамболов е поръчан да бъде погубен, само че атентатът приключва несполучливо.
Нещата се трансформират, откакто пада от власт на 18 май 1894 година Управлявал е с твърда ръка, съвсем диктаторски в продължение на седем години и си е спечелил доста врагове. Доста от тях мечтаят да си уредят сметките с него. На 7 март 1895 година някогашният основен секретар на Министерство на вътрешните работи Илия Луканов разкрива пред Стамболов квалифицирания скрит план за убийството му. На другия ден експремиерът споделя за конспирацията на кореспондента на немския вестник „ Кьолнише цайтунг ” Рихард декор Мах. На 14 април 1895 година му поверява запечатано писмо с дата 16 март 1895 година, наречено „ Кроежа за убиването ми ”, с молба да го отвори и разгласява след гибелта му.
Конспирацията се готви от участници в покушението, при което умира Христо Белчев. Наум Тюфекчиев, тъмна персона, който е в дъното на първия атентат, желае да отмъсти за гибелта на брат си Денчо, пребит в полицията след убийството на Белчев. Другият уредник, Григор Начович, е министър на външните работи в държавното управление на Константин Стоилов и политически съперник на Стамболов. Той трябвало, съгласно Стамболов, да обезпечи леки присъди на убийците, в случай че ги заловят. За реализатори са привлечени група македонски комити, измежду които е и другият палач на Белчев, Михаил Ставрев с прякор Халю. Според историци обаче от гибелта на Стамболов интерес имат основно в Русия, а по този начин също и в двореца в София.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ