Мисия „Пендара“: Гергана Кабаиванова и вълнуващите и преживявания на село
Преди 12 години на Гергана Кабаиванова ù хрумва концепцията за „ Пендара “, до момента в който пробва да откри чиста, същинска храна за своето семейство. Малко по малко персоналният избор престава да бъде единствено персонален. Защото, когато един път срещнеш индивида зад продукта и видиш мястото, от което идва, усетът стартира да значи повече от „ какво ядем “ и прераства в „ по какъв начин живеем “. Коя е Гергана Кабаиванова
Инженер – технолог по храните, и специалист по гастрономически туризъм с над 25 години опит, Гергана Кабаиванова работи с домакини и микробизнеси в цяла България за основаване на устойчиви, качествени гастрономически прекарвания. Тя е участник в експертна група към Министерство на земеделието и храните по регулации за пазара на фермерски, занаятчийски и домашни храни. Съавтор е на първата българска образователна стратегия „ Мениджмънт в гастрономическия туризъм “, създадена с Нов български университет и Мария Жекова.
Така се ражда Pendara.bg – платформа за достоверни гастрономически прекарвания и селски туризъм, в която всяка покана стартира от домакина. От тези тихи хора в българските села, които не „ оферират услуга “, а посрещат – с рецепта, запомняна „ на око “, с двор, който мирише на сезон, и с истории, които не са написани за реклама, а са претърпени. Pendara.bg води към дегустации и обиколки на ферми, готвене един до друг, непознати места с локален лидер, празници, занаяти, дребни ритуали на всекидневието. Усещането постоянно е, че си попаднал „ на място “, а не в фон.Академия „ Пендара “ е естественото продължение на философията на Гергана – пространство за тези, които желаят да развиват професионалния си път в гастрономическия туризъм. Тя дава основата – по какъв начин се основава авторско прекарване от концепция до реализация, по какъв начин се подрежда стратегия, по какъв начин се построява маршрут, по какъв начин се работи с посетители, по какъв начин се споделя почтено, без клишета. И най-важното: учи през процедура и действителни проблеми, през споделен опит. Днес посредством Pendara.bg можете да откриете кулинарни и културни интензивности, да си изберете посещение с домашна софра или да се запишете на образования за гастрономически водачи и микробизнеси. Но в основата остава една простичка концепция – че най-истинските прекарвания постоянно стартират там, където някой ти отваря вратата, налива чаша, оставя те да се поизцапаш в тестото и ти споделя: „ Ела, да ти покажа по какъв начин го вършим при нас “. 
Гергана, каква история стои зад името Пендара? „ Пендара “ идва от „ пендар “ – скъпа монета, която в българската традиция носи символика на благоденствие и съхранена фамилна памет. Тя концентрира значимия за мен смисъл – цената на труда, живите занаяти и обичаи, които се предават през хората и техните трапези. Кога осъзнахте, че „ Пендара “ се трансформира в идея с публично значение? Срещите ми с локални фермери започнаха да пораждат нещо доста по-голямо – потребността същинската храна да стига до хората в огромните градове, дружно с доверието към индивида зад нея. Така дружно с група други дейни жители способствах за основаването и развиването на фермерски пазари в страната. А след това надграждането пристигна естествено – освен продуктът да тръгне към града, само че и градът да тръг-не към селото: прекарвания с фермерите, срещи с готвачи и винопроизводители и една нова за България посока на селски туризъм, в която локалният усет е в центъра.
Как Фондация „ Америка за България “ оказва помощ за извървяване на този път? Партньорството с Фондация „ Америка за България “ в продължение на 8 години беше извънредно скъпо точно за това – да изградим фундамента на идеята: да развием модела, да дадем късмет на повече домакини и дребни производители да излязат напред, да тестваме формати и да подредим процеси, които трансформират положителната концепция в работеща процедура. Днес „ Пендара “ е в последваща, още по-предизвикателна фаза – към този момент като бизнес път, малко по малко върви към Балканите.
Какво е чувството да работите с хора, които пазят живо познание и мощна връзка със своите корени и локалната традиция?
Домакините носят живо познание – не „ рецепта “, а цялата логичност зад нея: за какво се меси по този начин, по какъв начин се усеща тестото, по кое време е подготвен огънят, какво е „ редно “ в този край и за какво. И да – доста постоянно те самите не осъзнават какъв брой скъпо е това, което пазят, тъй като за тях то е просто всекидневие. Помня една баба, с която правихме баница на огън – след цялото това умеене и благотворителност тя ме изпрати с бонбони от супермаркета, като най-ценното почерпване. В такива моменти си давам сметка какъв брой значимо е да върнем уважението към локалното познание: да го създадем очевидно, оценено и почтено – без пиар поза и показност, а като живо завещание, което има място и на следващия ден. Кой е най-запомнящият се артикул или усет, който сте разкрили с помощта на Pendara.bg? Траханата. Още от моето детство в Хасково помня, че тя не е тъкмо рецепта, а е обичаен метод за предпазване на земеделската продукция – по какъв начин да запазиш зърното, млякото, зеленчуците и труда на лятото в нещо трайно, хранително и комфортно за зимата. Затова и траханата носи повече от усет: носи време, корени и умеене да живееш в сезоните. С наслада ще споделя една рецепта с читателите на EVA. Тя е за моите тарталети с трахана и овесени ядки – съвременна интерпретация с доста български темперамент и независимост за творчеството.
Инженер – технолог по храните, и специалист по гастрономически туризъм с над 25 години опит, Гергана Кабаиванова работи с домакини и микробизнеси в цяла България за основаване на устойчиви, качествени гастрономически прекарвания. Тя е участник в експертна група към Министерство на земеделието и храните по регулации за пазара на фермерски, занаятчийски и домашни храни. Съавтор е на първата българска образователна стратегия „ Мениджмънт в гастрономическия туризъм “, създадена с Нов български университет и Мария Жекова.
Така се ражда Pendara.bg – платформа за достоверни гастрономически прекарвания и селски туризъм, в която всяка покана стартира от домакина. От тези тихи хора в българските села, които не „ оферират услуга “, а посрещат – с рецепта, запомняна „ на око “, с двор, който мирише на сезон, и с истории, които не са написани за реклама, а са претърпени. Pendara.bg води към дегустации и обиколки на ферми, готвене един до друг, непознати места с локален лидер, празници, занаяти, дребни ритуали на всекидневието. Усещането постоянно е, че си попаднал „ на място “, а не в фон.Академия „ Пендара “ е естественото продължение на философията на Гергана – пространство за тези, които желаят да развиват професионалния си път в гастрономическия туризъм. Тя дава основата – по какъв начин се основава авторско прекарване от концепция до реализация, по какъв начин се подрежда стратегия, по какъв начин се построява маршрут, по какъв начин се работи с посетители, по какъв начин се споделя почтено, без клишета. И най-важното: учи през процедура и действителни проблеми, през споделен опит. Днес посредством Pendara.bg можете да откриете кулинарни и културни интензивности, да си изберете посещение с домашна софра или да се запишете на образования за гастрономически водачи и микробизнеси. Но в основата остава една простичка концепция – че най-истинските прекарвания постоянно стартират там, където някой ти отваря вратата, налива чаша, оставя те да се поизцапаш в тестото и ти споделя: „ Ела, да ти покажа по какъв начин го вършим при нас “. Гергана, каква история стои зад името Пендара? „ Пендара “ идва от „ пендар “ – скъпа монета, която в българската традиция носи символика на благоденствие и съхранена фамилна памет. Тя концентрира значимия за мен смисъл – цената на труда, живите занаяти и обичаи, които се предават през хората и техните трапези. Кога осъзнахте, че „ Пендара “ се трансформира в идея с публично значение? Срещите ми с локални фермери започнаха да пораждат нещо доста по-голямо – потребността същинската храна да стига до хората в огромните градове, дружно с доверието към индивида зад нея. Така дружно с група други дейни жители способствах за основаването и развиването на фермерски пазари в страната. А след това надграждането пристигна естествено – освен продуктът да тръгне към града, само че и градът да тръг-не към селото: прекарвания с фермерите, срещи с готвачи и винопроизводители и една нова за България посока на селски туризъм, в която локалният усет е в центъра.
Как Фондация „ Америка за България “ оказва помощ за извървяване на този път? Партньорството с Фондация „ Америка за България “ в продължение на 8 години беше извънредно скъпо точно за това – да изградим фундамента на идеята: да развием модела, да дадем късмет на повече домакини и дребни производители да излязат напред, да тестваме формати и да подредим процеси, които трансформират положителната концепция в работеща процедура. Днес „ Пендара “ е в последваща, още по-предизвикателна фаза – към този момент като бизнес път, малко по малко върви към Балканите. Какво е чувството да работите с хора, които пазят живо познание и мощна връзка със своите корени и локалната традиция?
Домакините носят живо познание – не „ рецепта “, а цялата логичност зад нея: за какво се меси по този начин, по какъв начин се усеща тестото, по кое време е подготвен огънят, какво е „ редно “ в този край и за какво. И да – доста постоянно те самите не осъзнават какъв брой скъпо е това, което пазят, тъй като за тях то е просто всекидневие. Помня една баба, с която правихме баница на огън – след цялото това умеене и благотворителност тя ме изпрати с бонбони от супермаркета, като най-ценното почерпване. В такива моменти си давам сметка какъв брой значимо е да върнем уважението към локалното познание: да го създадем очевидно, оценено и почтено – без пиар поза и показност, а като живо завещание, което има място и на следващия ден. Кой е най-запомнящият се артикул или усет, който сте разкрили с помощта на Pendara.bg? Траханата. Още от моето детство в Хасково помня, че тя не е тъкмо рецепта, а е обичаен метод за предпазване на земеделската продукция – по какъв начин да запазиш зърното, млякото, зеленчуците и труда на лятото в нещо трайно, хранително и комфортно за зимата. Затова и траханата носи повече от усет: носи време, корени и умеене да живееш в сезоните. С наслада ще споделя една рецепта с читателите на EVA. Тя е за моите тарталети с трахана и овесени ядки – съвременна интерпретация с доста български темперамент и независимост за творчеството.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ