Блажени са сърцата, които могат да се огъват, те никога не могат да бъдат разбити - АЛБЕР КАМЮ
Преди 102 години, на 07 ноември, в Алжир е роден френския публицист, драматург, публицист и философ – екзестенциалист Албер Камю, създател на " Чужденецът ", " Разбунтуваният човек ", " Чумата " и други. През 1957г. получава Нобелова премия за литература за своето есе „ Размишления за гилотината ", ориентирано против смъртното наказване. В Стокхолмската си тирада във връзка връчването на премията, Камю споделя, че призванието на писателя е „ да сплотява допустимо максимален брой хора ", че той „ не може да се приспособи към лъжата и робството, от които се ражда и развъжда самотата ". И в случай че писателят има предопределение, то е единствено да поддържа „ плахата вяра, родена, одухотворена и поддържана у милионите самотници ". Камю вижда революцията вътре в човешката душа и търси първоначален път за човечеството точно там – в борбата сред бога и дявола вътре в сърцето, трансформирайки се в изразител на успеха на човешкия дух.
(Nobel prize winner, Albert Camus in the 1950s)
Абсурдът има смисъл единствено тогава, когато не се помиряваме с него.
Тези, които се подчиняват на Системата, нормално нямат темперамент.
Много хора пропиляват живота си да измислят метод, по какъв начин да издавят всички, а те да свършат на слънце.
Обикновено човек заобикаля общуването с по-добри от него хора. Той търси себеподобните си, тези, които имат неговите недостатъци. Човек постоянно няма предпочитание да се усъвършенства, той желае да не бъде отговорен и да не се старае да се пречисти.
Обикновено в него няма нито задоволително цинизъм, нито задоволително добродетели.
Лъжата и тайната постоянно вървят ръка за ръка. При другите хора са в разнообразни съотношения.
Всеки човек има мигове, когато счита, че няма да доживее до идващите мигове.
С напредването на възрастта започваме да приличаме на това, което заслужаваме.
Злобата постоянно е единствения метод на опозиция. Тогава хората желаят да те осъдят, с цел да не бъдат съдени те самите.
Потребността от нещастия за доста хора е вродена, сходно на потребността от аперитив и предястие.
Говорите за страшния съд. Моите почетения, само че това провокира подигравка в мен. Очаквам този ваш заплашителен съд без боязън, тъй като бях и не преставам да бъда подлаган на човешки съд.
Големите градове са мравуняци, населявани от самотници.
Когато няма повече игра, когато театърът свърши, остава истината – голата истина. Но като всяка голота скоро се трансформира в смъртно рискова досада.
Всяка изречена неистина в последна сметка е път към истината.
Човек в никакъв случай не е двуличен, когато се предава на обичаните си удоволствия.
Докато е жив, човек е обект на подозрение и има право единствено на скептично отношение към себе си.
Снимка: Nobel prize winner, Albert Camus in the 1950s. Robert Edwards (CC BY-SA 3.0), en.wikipedia.org
