Защо Западът недооцени новия „Път на коприната“?
Преди 10 години Китай разгласи своя план за нов „ Път на коприната “ – търговски маршрут, който пресича няколко разнообразни континента. Какво реализира Китай и за какво Западът като че ли недооцени стратегическото значение на този проект.
Преди 10 години китайският водач Си Дзинпин за първи път заприказва за построяването на нов „ Път на коприната “. „ За да създадем по-тесни стопански връзки, да задълбочим съдействието и да насърчим развиването на Евразийския район, би трябвало да стартираме самодейност за взаимно създаване на стопански пояс по „ Пътя на коприната “, съобщи той на посещаване в казахстанската столица Астана.
Амбициозната цел, която Пекин си сложи, беше да развие инфраструктурните и стопански връзки на Китай с Европа по трасето на античния „ Път на коприната “. Само месец по-късно в Индонезия Си Дзинпин, който тогава таман беше поел ръководството на Китай, заприказва за “Морски път на коприната ” – от Китай към Италия.
“Пътят на коприната ” през днешния ден пресича няколко континента
Днес, 10 години по-късно, новият “Път на коприната ”, публично прочут под името “Един пояс, веднъж ”, се разгръща върху няколко континента, в това число Африка, Южна Америка, Югоизточна Азия и даже Арктика, написа немската обществено-правна медия АРД.
Пекин влага големи суми в инфраструктурни планове, включително пристанища, язовири, железопътни линии, автомагистрали и тръбопроводи. Инициативата е шумно рекламирана в китайските държавни медии. Германското икономическо сдружение Germany Trade & Invest (GTAI) регистрира 274 нови плана в границите на “Един пояс, веднъж ” единствено през първото тримесечие на тази година. Броят на плановете продължава да пораства, само че етикетът на “Един пояс, веднъж ” се раздава прекомерно елементарно – за задачата е задоволително в тях да взе участие някоя държавна или частна строителна компания от Китай, прецизира АРД.
Китай обаче от ден на ден понижава държавното финансиране – пикът на вложенията е бил през 2017 година. Това удостоверява и професор Уанг Иуей от Пекинския университет: “Китай към този момент не разполага с толкоз доста пари, стопанската система се забавя, а вътрешният дълг на страната е доста висок ”, споделя Уанг. “Затова сега фокусът на новия „ Път на коприната “ не е върху огромни строителни планове. ”
На мястото на китайските банки доста частни компании от страната и чужбина се включват като вложители. Все по-влиятелни стават вложители от арабските страни като Саудитска Арабия и ОАЕ, с които Китай от ден на ден уголемява връзките си.
Механизъм за увеличение на геополитическото въздействие
В демократичните страни обаче рецензиите към Пекин порастват. Обвиненията са, че Китай употребява инфраструктурните планове, с цел да печели нови сътрудници и да усилва геополитическото си въздействие. Много от страните, в които се осъществят плановете, задлъжняват и стават подвластни от Пекин. А специалистите предизвестяват, че инфраструктурата може да бъде употребена и за военни цели.
По данни на Института за международна стопанска система в немския град Кил 60% от всички задгранични заеми могат да останат непогасени. Затова Китай отпуска избавителни заеми. Чрез тези избавителни заеми косвено се избавят и китайските банки, изясняват специалистите от Кил. Защото в случай че кредитополучателите се окажат неплатежоспособни, това може да сътвори риск за самите банки.
Изплаща ли се самодейността за Китай? Да, споделя Юрген Матес от Института за немска стопанска система (IDW) в Кьолн. “Мисля, че Западът дълго време подценяваше самодейността ”, споделя Матес. „ А от позиция на Китай тя е доста огромен триумф, тъй като страната съумя да влезе в партньорски връзки с доста страни. ” Сред тях източноевропейски страни и балкански страни, които “всъщност би трябвало да принадлежат към сферата на въздействие на Европейски Съюз ”, разяснява специалистът.
„ Много време беше пропуснато “
За да конкурират Китай, предходната година страните от Г-7 също оповестиха световна стратегия за вложения в инфраструктура. Те възнамеряват да вложат към 600 милиарда евро до 2027 година. “Това е опит за отговор ”, споделя Матес. Но за момента той е по-скоро нищожен. Западът е в самото начало на процеса на наваксване, “защото доста време беше проспано и остана неусетно геополитическото значение на самодейността за нов „ Път на коприната ”.
Китайското държавно управление ще означи 10-годишния празник на огромната самодейност през октомври в Пекин. И до момента в който западните държавни управления евентуално няма да участват, съветският президент Владимир Путин към този момент е удостоверил своето присъединяване.
Анализът е оповестен в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Преди 10 години китайският водач Си Дзинпин за първи път заприказва за построяването на нов „ Път на коприната “. „ За да създадем по-тесни стопански връзки, да задълбочим съдействието и да насърчим развиването на Евразийския район, би трябвало да стартираме самодейност за взаимно създаване на стопански пояс по „ Пътя на коприната “, съобщи той на посещаване в казахстанската столица Астана.
Амбициозната цел, която Пекин си сложи, беше да развие инфраструктурните и стопански връзки на Китай с Европа по трасето на античния „ Път на коприната “. Само месец по-късно в Индонезия Си Дзинпин, който тогава таман беше поел ръководството на Китай, заприказва за “Морски път на коприната ” – от Китай към Италия.
“Пътят на коприната ” през днешния ден пресича няколко континента
Днес, 10 години по-късно, новият “Път на коприната ”, публично прочут под името “Един пояс, веднъж ”, се разгръща върху няколко континента, в това число Африка, Южна Америка, Югоизточна Азия и даже Арктика, написа немската обществено-правна медия АРД.
Пекин влага големи суми в инфраструктурни планове, включително пристанища, язовири, железопътни линии, автомагистрали и тръбопроводи. Инициативата е шумно рекламирана в китайските държавни медии. Германското икономическо сдружение Germany Trade & Invest (GTAI) регистрира 274 нови плана в границите на “Един пояс, веднъж ” единствено през първото тримесечие на тази година. Броят на плановете продължава да пораства, само че етикетът на “Един пояс, веднъж ” се раздава прекомерно елементарно – за задачата е задоволително в тях да взе участие някоя държавна или частна строителна компания от Китай, прецизира АРД.
Китай обаче от ден на ден понижава държавното финансиране – пикът на вложенията е бил през 2017 година. Това удостоверява и професор Уанг Иуей от Пекинския университет: “Китай към този момент не разполага с толкоз доста пари, стопанската система се забавя, а вътрешният дълг на страната е доста висок ”, споделя Уанг. “Затова сега фокусът на новия „ Път на коприната “ не е върху огромни строителни планове. ”
На мястото на китайските банки доста частни компании от страната и чужбина се включват като вложители. Все по-влиятелни стават вложители от арабските страни като Саудитска Арабия и ОАЕ, с които Китай от ден на ден уголемява връзките си.
Механизъм за увеличение на геополитическото въздействие
В демократичните страни обаче рецензиите към Пекин порастват. Обвиненията са, че Китай употребява инфраструктурните планове, с цел да печели нови сътрудници и да усилва геополитическото си въздействие. Много от страните, в които се осъществят плановете, задлъжняват и стават подвластни от Пекин. А специалистите предизвестяват, че инфраструктурата може да бъде употребена и за военни цели.
По данни на Института за международна стопанска система в немския град Кил 60% от всички задгранични заеми могат да останат непогасени. Затова Китай отпуска избавителни заеми. Чрез тези избавителни заеми косвено се избавят и китайските банки, изясняват специалистите от Кил. Защото в случай че кредитополучателите се окажат неплатежоспособни, това може да сътвори риск за самите банки.
Изплаща ли се самодейността за Китай? Да, споделя Юрген Матес от Института за немска стопанска система (IDW) в Кьолн. “Мисля, че Западът дълго време подценяваше самодейността ”, споделя Матес. „ А от позиция на Китай тя е доста огромен триумф, тъй като страната съумя да влезе в партньорски връзки с доста страни. ” Сред тях източноевропейски страни и балкански страни, които “всъщност би трябвало да принадлежат към сферата на въздействие на Европейски Съюз ”, разяснява специалистът.
„ Много време беше пропуснато “
За да конкурират Китай, предходната година страните от Г-7 също оповестиха световна стратегия за вложения в инфраструктура. Те възнамеряват да вложат към 600 милиарда евро до 2027 година. “Това е опит за отговор ”, споделя Матес. Но за момента той е по-скоро нищожен. Западът е в самото начало на процеса на наваксване, “защото доста време беше проспано и остана неусетно геополитическото значение на самодейността за нов „ Път на коприната ”.
Китайското държавно управление ще означи 10-годишния празник на огромната самодейност през октомври в Пекин. И до момента в който западните държавни управления евентуално няма да участват, съветският президент Владимир Путин към този момент е удостоверил своето присъединяване.
Анализът е оповестен в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ