Празникът завършва шестата и последна седмица от Св. Четиридесетница, а

Празникът приключва шестата и последна седмица от Св. Четиридесетница, а от идващия понеделник стартира „ Страстната седмица ”, седмицата на Господните премеждия.

(Entry of Christ into Jerusalem (c.1320), Pietro Lorenzetti (c1280-1348), Fresko - Basilica of San Francesco d'Assisi complex in Assisi, Perugi-Umbria, Italy)

╫ Символичният смисъл на влизането на Господа в Йерусалим

Не по-малко назидателен и за нас е входът Господен в Йерусалим със своето алегорично значение. Свети Епифаний Кипърски показва следния алегоричен смисъл на влизането на Господа в Иерусалим:

– Кого изобразява ослето? – пита той. – Необуздания езически народ, който никой не е обяздвал, т.е. нито закон, нито боязън, нито ангел, нито оракул, нито писание, а единствено Единият Бог Слово, Който във Витлеем легна в една ясла с безсловесните, та като ни освободи от безсловесието, да ни научи на богопознание.

Какво значи отделянето на ослето? – Освобождаване от идолослужението и преустановяване на идолските жертвоприношения...

Какво предзнаменуват децата с постилането на облеклата си? – Показват събличането на ветхия (стария) човек, оголването и опустошаването на синагогата.

Какво значат децата, които пеят песни? – Без подозрение, това е правилният народ на Църквата, Христовото потомство.

Какво знаменува слизането на Господа по Елеонската планина? – Нищо друго, с изключение на слизането на Бог Слово от небесата при нас.

Какво показват клонките от маслиново дърво? – Милосърдието на душата; а пътят значи оня път, по който се получават добродетелните каузи, които събличат от нас ветхия човек.

Какво значат финиковите клончета? – Чистите души на праведниците, които разцъфтяват като финикс и се умножават като кедри Ливански, насадени в Господния дом. Те значат също и успеха над дявола и пъкъла, и освобождението от тяхната власт, които ще донесе Победителят Христос.

Кого значат предшестващите? - Праведните пророци, а тези, които вървят откъм гърба - апостолите и езичниците, които са повярвали след тях; градът пък предзнаменувал горния Иерусалим, а светилището - Царството Небесно, откъдето Христос изгонил иудеите, като недостойни. Ето и в този момент, съвсем две хилядолетия откакто се е направило влизането на Господа в Йерусалим, ние, християните със раззеленени клончета от върба и свещи стоим изправени в черква пред Господа и радостно зовем към „ Победителя на гибелта ”: (24)

– Осанна във висините! Благословен, Който иде в име Господне!

Но за нас, както и за античните евреи, това не е просто декорация, не е елементарна принадлежност към празника, а предсказание за успеха на Иисус Христос над гибелта и царството на мрака. А свещите пък, които държим в ръце дружно с клонките предзнаменуват за нас незалязващата светлина на блаженото възкресение във безконечния живот.

Тъй поучително и знаменателно, както за Христовите съвременици, по този начин и за нас е влизането на Господа в Йерусалим на осле.

***

╫ Страстната седмица

Ние встъпваме в дните на Страстната седмица, когато дружно с Христос ще претърпяваме скръбта на Неговите последни дни, когато крачка след крачка ще следваме Христос чак до Голгога, до разпятието, до гроба, в който Той бил заровен. Ние ще слезем дружно с Него в пъкъла, където Той слязъл след Своята гибел, с цел да възкръснем дружно с Него. Но тази тъга през Страстната седмица ще се претвори в наслада за възкресението Господне, и Господ ще ни даде да усетим тази наслада в нощта на Светата Пасха, когато ще се случи това, за което приказвал Христос, че „ дамата, когато ражда, търпи страдания, само че когато се роди младенеца, тогава към този момент не помни тъгите от наслада “. И ние не ще помним скърбите от тази наслада, която препълва нашите сърца.

Целият наш земен живот се състои от скърби, които се реалокират с наслада. Обикновено скърбите в живота на индивида са повече, в сравнение с радостите; скърбите са наш всекидневен кръст, а насладите идват понякога; тестванията от Бога идват непрекъснато, а утехата - единствено в особени случаи. Но би трябвало да разберем, че и времето на настоящия ни живот, времето на нашия земен живот е подготовка за бъдещия живот, че ние поносим скърби тук, с цел да влезем след това в насладата на господаря си, с цел да се възрадваме след това в Царството Божие със всички светии, където е непрестанното тържествуване, където е непрестанната наслада за Христа Иисуса.

Нека помним, че и Страстната седмица, и целият ни живот в Църквата, и целият християнски героизъм, който носим, са ни дадени, с цел да „ влезем в насладата на господаря си “, да влезем в насладата на Господа. Амин

* Митрополит Иларион (Алфеев)

Източник със съкращения:
* Entry of Christ into Jerusalem (c.1320), Pietro Lorenzetti (c1280-1348), Fresko - Basilica of San Francesco d'Assisi complex in Assisi, Perugi-Umbria, Italy, commons.wikimedia.org