Днес е голям празник! Отбелязваме Малка Богородица
Празникът Рождество на Пресвета Богородица или Рождество Богородично, прочут още като Малка Богородица се отбелязва всяка година на 8 септември (21 септември ст. стил) и е третият празник в чест на Божията майка, един от най-големите празници на Православната черква, открит от най-дълбока античност.
Макар и наименуван от народа ни „ Малка Богородица” – евентуално поради това, че на него се уважава раждането на едно свято момиченце, предопределено да стане Божия майка - това въпреки всичко е един от огромните празници в годишния кръг.
Християните обичат и надълбоко почитат този празничен ден. По национална традиция на него означават своя имен ден девойките, които носят името Мария. На този ден храмов празник имат редица манастири в страната: Рилският, Троянският, Роженският, Врачешкият и други Третият празник в чест на Божията майка е този на нейното рождество.
8 септември се чества най-вече от дамите, с цел да са живи и здрави, да раждат леко и да им оказва помощ Богородица в неволя или тежка работа. В нейно име се месят огромна пита, Богородичен самун, който се разчупва и раздава на всички в фамилията. Едно парче се оставя за добитъка и се стрива в храната му, друго парче се назовава на къщата, с цел да я пази Богородица. В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември). Този християнски празник е и един от най-предпочитаните за кръщенета и сватби.
В множеството региони сред Голяма и Малка Богородица дамите не тъкат, не шият (а някъде и не месят), с цел да са здрави децата им. Между двете Богородици се пресаждат и развъждат множеството пролетни, многогодишни цветя и шубраци — божури, перуники, люляк. Празникът Малка Богородица се ознаменува и с общоселски събори, хора, песни; нормално около черкви, манастири и оброчни места, свързани с Божията майка. Някъде в нейна чест колят и курбан - овен.
Обредността, обвързвана с Богородица постоянно има известни езически детайли, заради функционалната връзка на християнската светица с античните божества на плодородието и богините-майки. Рожденият ден на Богородица съответствува с раждането на новия поземлен сезон. Ритуалните практики се дефинират от концепцията за този поврат: те целят обезпечаване на изобилие, плодовитост и здраве посредством житната и животинска жертва. Така в националния календар под патронажа на Божията майка стартира новият селскостопански цикъл.
Макар и наименуван от народа ни „ Малка Богородица” – евентуално поради това, че на него се уважава раждането на едно свято момиченце, предопределено да стане Божия майка - това въпреки всичко е един от огромните празници в годишния кръг.
Християните обичат и надълбоко почитат този празничен ден. По национална традиция на него означават своя имен ден девойките, които носят името Мария. На този ден храмов празник имат редица манастири в страната: Рилският, Троянският, Роженският, Врачешкият и други Третият празник в чест на Божията майка е този на нейното рождество.
8 септември се чества най-вече от дамите, с цел да са живи и здрави, да раждат леко и да им оказва помощ Богородица в неволя или тежка работа. В нейно име се месят огромна пита, Богородичен самун, който се разчупва и раздава на всички в фамилията. Едно парче се оставя за добитъка и се стрива в храната му, друго парче се назовава на къщата, с цел да я пази Богородица. В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември). Този християнски празник е и един от най-предпочитаните за кръщенета и сватби.
В множеството региони сред Голяма и Малка Богородица дамите не тъкат, не шият (а някъде и не месят), с цел да са здрави децата им. Между двете Богородици се пресаждат и развъждат множеството пролетни, многогодишни цветя и шубраци — божури, перуники, люляк. Празникът Малка Богородица се ознаменува и с общоселски събори, хора, песни; нормално около черкви, манастири и оброчни места, свързани с Божията майка. Някъде в нейна чест колят и курбан - овен.
Обредността, обвързвана с Богородица постоянно има известни езически детайли, заради функционалната връзка на християнската светица с античните божества на плодородието и богините-майки. Рожденият ден на Богородица съответствува с раждането на новия поземлен сезон. Ритуалните практики се дефинират от концепцията за този поврат: те целят обезпечаване на изобилие, плодовитост и здраве посредством житната и животинска жертва. Така в националния календар под патронажа на Божията майка стартира новият селскостопански цикъл.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ