Празникът Първи май при крал Хенри VIII е време за

Празникът Първи май при крал Хенри VIII е време за забавление. За лондончаните от 16 век той бележи началото на лятото и празника на Св. Йосиф. Те пият и честват цяла нощ, след което украсяват града си със зелени клончета и прекарват деня в гледане на пиеси за Робин Худ.

През месеците преди Злия първи май, в града към този момент се усеща напрежение. По това време в страната има нескончаем стопански спад. Война против Франция – Войната на Камбрийската лига, в която Англия влиза и излиза години наред – коства голяма сума. Също витаят и страхове от религиозна разкол („ 95 тезиса или дебат по отношение на силата и успеваемостта на индулгенциите “ на Мартин Лутер ще бъдат оповестени през октомври.)

„ След като всички тези детайли се преплитат, лондончани стартират да се отнасят скептично към държавното управление си “, споделя Шанън Макшефри, професор по история в Университета Конкордия в Монреал. „ Занаятчиите и британските търговци се сплотяват в прочут смисъл против чужденците, които влизат в страната и получават несправедливи преимущества, което им разрешават да напредват, до момента в който англичаните изпитват стопански проблеми “, споделя тя.

Само към 2% от 50 000 души в града са родени в чужбина. „ Но необятно разпрострялата се беднотия и страдалчество насочи вниманието точно към имигрантите “, споделя Пол Грифитс, професор по история в държавния университет в Айова. „ Има чувство, че тези хора лишават работата на лондончани, а също по този начин заемат позиции, където могат да управляват търговията с вълна в Лондон, което е един от най-изгодните бизнеси в града. “

Има и напрежение сред комерсиалната класа, чиито членове управляват държавното управление на Лондон, и английската корона. Крал Хенри VIII и аристокрацията харесват първокласните артикули, които испанските и италианските търговци доставят – неща като коприна, фини талази, подправки и портокали – и не желаят да пречат на търговията като откриват вносни такси.

Короната също има висша власт над Лондонския град. Това значи, че макар че градската администрация и занаятчийските гилдии основават правила, регулиращи търговията и производството на артикули, кралят може да освободи непознатите занаятчии от тези правила. Например – чужденците обущари могат да създават обувки в стилове, които локалните лондончани нямат позволение да вършат. И аристокрацията купува сходни артикули, направени от нелондончани.

Това напрежение се ускорява и от географията на града, защото някои задгранични търговци живеят в анклави, сходно на Свети Мартин ле Гранд. Тези земи са отвън юрисдикцията на града и всъщност се самоуправляват. Това се възприема като още едно преимущество за чужденците, както и като опрощение за тях да не се интегрират в живота и културата на Лондон.

През седмиците преди Първи май напрежението нараства до спукване. Един пропагандатор на име Джон Линкълн стартира да притиска свещеници да обиден казуса в своите великденски проповеди. Линкълн, брокер с връзки в търговията и държавното управление, съумява да убеди един духовник да го направи и в средата на април доктор Бел изнася тирада като споделя на своята аудитория, че чужденците „ изяждат хляба на бедните деца без татковци “ и увещава англичаните да „ се ценят и пазят, както и да атакуват и нараняват чужденците “.

Избухването на протеста стартира в последните дни на април – чужденците всеобщо са нападани и пребивани. До края на месеца слуховете, че лондончани възнамеряват офанзиви, стигат до ушите на кардинал Томас Уолси, дясната ръка на крал Хенри. Уолси вика кмета на Лондон и елдърмените в дома си и на тази среща вземат решение да вкарат комендантски час. Но към този момент е късно.

Градската администрация може и да не гори от неспокойствие да сътрудничи, защото те също считат, че Короната избира задгранични търговци и занаятчии. Когато един елдерман прави опит да наложи полицейския час и да заприказва двама млади мъже – във вечер, нормално прекарвана в пиянство и веселби – тълпата изригва. „ Виковете на чираци и професионални клубове ехтяха по улиците и в границите на няколко часа към хиляда млади мъже се бяха събрали в Чийпсайд (на основната снимка) “, написа Стив Рапапорт в „ Worlds Within Worlds: Structures of Life in Sixteenth-Century London “.

Томас Мор, който по-късно ще стане прочут с трактата си „ Utopia “, е лондонски шериф по това време и съвсем съумява да потуши насилието. Но в последна сметка тълпата продължава да вилнее като обира магазини за обувки в Сейнт Мартин ле Гранд, както и на други места. Лейтенантът от Лондонската кула, сър Ричард Чолмели, стигна до такава степен, че подрежда на хората си да стрелят с муниции по тълпата, само че даже това не стопира грабежите им.

Вместо това кръвопролитията идват по време на Злия първи май. В рамките на дни над 300 души са задържани. Линкълн е разпознат като един от подбудителите на безредиците и надлежно е обесен дружно с още 13 души. На 4 май държавното управление на Лондон и кралските чиновници повдигат обвинявания на 278 мъже, дами и деца за държавна измяна. Но откакто схваща за тежкото състояние на бунтовниците, кралицата на Англия Катерина Арагонска се намесва от тяхно име и отива на колене пред брачна половинка си, с цел да моли за благосклонност. След този трагичен апел за благосклонност съвсем всички хора, упрекнати в държавна измяна, са помилвани на гала в Уестминстър Хол.

Катерина Арагонска

Не са доста измененията директно след Злия първи май за чужденци или занаятчии, само че проблемите с имигрантите на Лондон не престават. Насилието, обвързвано с тях, става по-редовно в края на 16 и началото на 17 век, изключително откакто имигрантите протестанти стартират да идват след Реформацията и раздялата на Англия с Римокатолическата черква.

„ Тези хора са религиозни бежанци от нещо, което се възприема като нечовечен режим, тъй че лондончани ги посрещнаха, само че те към момента се сложиха в стопански ниши, отнемайки работа на родените в Англия “, споделя МакШефри.

Въпреки относителната липса на кръвопролития, случаят има удивително дълга памет. Той навлиза в поп културата като се загатва в балади и пиеси, в това число една, наречена „ Sir Thomas More “, написана през 90-те години на 16 век от Антъни Мундай в съдействие с Уилям Шекспир и други.

Размерът на имигрантското население в Лондон понижава от този момент, само че никой в никакъв случай не не помни какво се случи на Злия май.