Чудото на Асеновата крепост - храм с кула
Празнични направления: 7 светини на час от Пловдив
Извисяващата се над отвесните скали Асенова цитадела посреща пасажерите на влизане в Родопите. До нея се стига елементарно по асфалтиран път на 2 км южно от Асеновград и на 35 км от Пловдив.
Със своите съвсем отвесни, надвесени над река Асеница скатове, скалната твърдина е била непристъпна от три страни. Стратегическото разположение и естествената отбрана на местността е употребена още по времето на траките, които през V век пр.н.е. издигат първото барикада. Оттук минава изящен планински проход, който свързва Тракия със Северна Гърция и Егейско море.
Крепостта е възобновена по времето на римския император Юстиниан като една от 300-те замъци за отбрана от нахлуващите в империята славянски племена. През XIII век крепостта служи на латинците по време на просъществувалото малко Филипополско херцогство. През 1231 година българският цар Иван Асен ІІ (упр. 1218 - 1241 г.) прави най-голямото уголемение и преустрояване на крепостта.
Археологическите разкопки изваждат нескрито феодалния палат, състоящ се от жилища, домашна черква на шефа на крепостта, две водохранилища, крепостна кула, всички свързани с каменни стълбища. Под замъка се намира така наречен църковен двор с добре непокътнатата двуетажна черква „ Св. Богородица Петричка ”.
В началото на XV век крепостта е разрушена от османските войски, само че храмът остава недокоснат. Първият етаж на църквата е бил очакван за костница, само че в никакъв случай не е изпълнявал тази функционалност, а вторият е самата черква със фрески от XIII век. Украсена е с кула, която служи за камбанария и наблюдателница.
Наблизо се намират четири старинни параклиса: „ Св. Атанасий ”, „ Св. Никола ”, „ Св. Димитър ”, и „ Св. Илия ”, край които са сложени пейки за сядане.
Извисяващата се над отвесните скали Асенова цитадела посреща пасажерите на влизане в Родопите. До нея се стига елементарно по асфалтиран път на 2 км южно от Асеновград и на 35 км от Пловдив.
Със своите съвсем отвесни, надвесени над река Асеница скатове, скалната твърдина е била непристъпна от три страни. Стратегическото разположение и естествената отбрана на местността е употребена още по времето на траките, които през V век пр.н.е. издигат първото барикада. Оттук минава изящен планински проход, който свързва Тракия със Северна Гърция и Егейско море.
Крепостта е възобновена по времето на римския император Юстиниан като една от 300-те замъци за отбрана от нахлуващите в империята славянски племена. През XIII век крепостта служи на латинците по време на просъществувалото малко Филипополско херцогство. През 1231 година българският цар Иван Асен ІІ (упр. 1218 - 1241 г.) прави най-голямото уголемение и преустрояване на крепостта.
Археологическите разкопки изваждат нескрито феодалния палат, състоящ се от жилища, домашна черква на шефа на крепостта, две водохранилища, крепостна кула, всички свързани с каменни стълбища. Под замъка се намира така наречен църковен двор с добре непокътнатата двуетажна черква „ Св. Богородица Петричка ”.
В началото на XV век крепостта е разрушена от османските войски, само че храмът остава недокоснат. Първият етаж на църквата е бил очакван за костница, само че в никакъв случай не е изпълнявал тази функционалност, а вторият е самата черква със фрески от XIII век. Украсена е с кула, която служи за камбанария и наблюдателница.
Наблизо се намират четири старинни параклиса: „ Св. Атанасий ”, „ Св. Никола ”, „ Св. Димитър ”, и „ Св. Илия ”, край които са сложени пейки за сядане.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ