В зимното утро на 18 декември дворът на Университета по

В зимното утро на 18 декември дворът на Университета по библиотекознание и осведомителни технологии се трансформира в храм на вярата, духа и словото.

Под небето на София, в тържествена тишина и с почит към историята, УниБИТ откри монумент на поета Никола Йонков Вапцаров, който трансформира човешката болежка в вяра и думите – в орис.

В наличието на публични лица и под звуците на Гвардейския внушителен духов оркестър към Национална гвардейска част церемонията откри проф. Стоян Денчев, ръководител на Съвета на настоятелите на УниБИТ.

„ За академичната общественост на нашата Алма матер е изключителна чест да имаме монумент на Вапцаров, тъй като той е международен стихотворец, знак на хуманизма, свободата и духовната мощ на българската просвета. И мястото му е тук в алеята на родния български дух – до Стамболов и Левски, свързвайки алегорично поезията, свободата и държавността “, сподели във встъпителните си думи проф. Денчев.

Паметникът, затрупан до мига на откриването, очакваше своя час – както стиховете на Вапцаров постоянно чакат човешкото сърце. Платното на скулптурата смъкнаха Никола Вапцаров – племеник на поета, проф. Тереза Тренчева – зам.-ректор на УниБИТ и проф. Денчев. Класическият почетен Марш на Българската войска придаде празнична атмосфера на тържеството. И в този миг покритият досега монумент се разкри като ред от неписано стихотворение. Сред строя на почетния часовой, с осъществяванията на Гвардейския оркестър, дирижирани от маестро подполк. Ради Радев, университетското пространство засия като академична територия и духовно средище, като място, в което знанието и моралът вървят ръка за ръка.

Венците и цветята, поднесени с наведени глави, бяха знак на благодарност към поета и към идеалите, които той защитаваше – човещина, независимост, религия в индивида. В минутата безмълвие дворът на УниБИТ замлъкна, а духовността проговори.

В този миг на микрофона застана 9-класничката Катрин Станоева от Средно учебно заведение „ Асен Златаров “, град Годеч. Нейният рецитал със стихове на Вапцаров оживиха словото му, а тишината сред фанфарите на оркестъра сътвори пространство, където камъкът и духът се срещнаха в духовно обръщение.

От името на гостите слово произнесе Иван Гранитски, учен на Българска академия на науките и шеф на издателство „ Захарий Стоянов “. Той свърза Вапцаров, Гео Милев и Пейо Яворов като поети, носители на обществен дух, революционна пристрастеност и надълбоко човешко обръщение. Словата, произнесени по време на церемонията, прозвучаха като мост сред поколенията. Особено мощно отекнаха думите на наследника на поета – Никола Вапцаров, който подсети, че Вапцаров не принадлежи единствено на предишното – той е глас на сегашното и съвест на бъдещето.

Боян Ангелов – ръководителят на Съюза на българските писатели, подари на Библиотеката на УниБИТ особено издание със стихове на Никола Вапцаров, озаглавено „ Ще те целуна и ще си отида “ – определени стихотворения на поета, издадено от Издателство „ Български публицист “ (в билингва – български и английски), с превод от Питър Темпест и допълнени материали, събрани от литературни откриватели и архивни източници, във връзка 115 години от рождението на поета.

Певецът Володя Стоянов-Войводата, облечен в имитация на македонска носия, трансформира стихотворение от единствената стихосбирка на Вапцаров „ Моторни песни “ в ария – живо прекарване, в което като че ли оживя душата на поета.

Извън протокола в формалните слова се включи Кубрат Пулев-Кобрата: За мен е чест да бъда тук през днешния ден. „ Вапцаров ни учи на храброст, достолепие и битка за идеали – полезности, които важат както в спорта, по този начин и в живота. Нека неговото творчество продължава да ни въодушевява и да пази българския дух жив “, сподели легендата в българския бокс.

Така в границите на 45 минути с тържественото разкриване, с химна на Република България и с думите, произнесени с надълбоко почитание, дълг и реверанс, УниБИТ още веднъж съобщи своята задача – да пази националната памет и да я предава на бъдещето, където образованието е познание и полезност.

И когато церемонията приключи, дворът не се изпразни. Остана поетът. Остана словото. Остана чувството, че знанието без дух е безмълвие, а духът без памет – давност.

Студът на зимното утро не беше зложелател – той наблягаше всяка форма, всяка сянка, всеки камък, от който изглеждаше, че самият дух на поета следи събитието. Паметникът на Вапцаров стоеше като пазач, чийто очи събират и пазят светлината на всички, които идват да спрат за момент и да почувстват човешката съвест.

Церемонията беше въведения към утрешния обичайно празничен ден – когато Коледният бъдник ще освети двора, а заслужили университетски персони ще бъдат отличени за своя принос.Така в навечерието на най-светлите Рождественски празници бутиковият университет отваря вратите на 75-годишната си история посредством паметта, огъня и словото, доказвайки, че духът на знанието и човечността продължава да гори.

УниБИТ отвори още една страница от духовната книга на България. И както пламъкът на бъдника ще озари двора на следващия ден, по този начин и духът на Вапцаров – човечният, непокорният, непогасимият – ще продължава да гори измежду поколенията, сподели в умозаключение проф. Денчев. И благодари за взаимната работа с Националната гвардейска част като я удостои с Почетен знак на УниБИТ – 75 година, връчвайки го на командира полк. Петър Кинделов.