Православната църква празнува днес големия Господски празник Вход Господен в

Православната черква чества през днешния ден огромния Господски празник Вход Господен в Ерусалим, който се назовава още Цветница или Връбница. Католическата черква чества през днешния ден Възкресение Христово – Великден.

Празникът Цветница се отбелязва в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници. Посветен е на тържественото посрещане на Исус Христос в Ерусалим с маслинови и лаврови клончета.

Според евангелските текстове Христос влиза на магаре в Ерусалим, където го посрещат вярващите с клончета от маслина и го популяризират като месиански цар с възгласи " Осанна ". Предишния ден Христос е върнал към живота мъртвия Лазар и е посрещнат от жителите на Ерусалим като възкресител. Христос отива в храма и с царствена власт изгонва оттова събралите се в двора му продавачи и купувачи на всякакви артикули и прави голям брой изцеления на слепи, хроми и недъгави.

Денят на влизането на Христос в Ерусалим бележи началото на най-скръбната, само че и най-наситената с духовни послания седмица в живота на вярващия християнин – времето, в което Исус Христос приема страданието и кръстната гибел, с цел да изкупи греховете на човечеството и посредством своето възкресение от мъртвите да му подари вярата за избавление и безконечен живот.

Дните след Цветница до Възкресение Христово се назовават Страстна седмица и значат тъга и страдалчество. Затова на Цветница християнската черква напомня тържественото влизане на Исус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха.

На службата в храмовете на Цветница християните държат в ръцете си осветени върбови клончета, които заменят палмовите клончета – вайи, като че ли още веднъж посрещат своя Спасител. Осветяването на върбичките се прави на всенощното бдение в събота вечер. След богослужението християните отнасят осветените върбови клончета в домовете си за здраве и предотвратяване от заболявания и зло. Вярва се, че осветената върба има защитна и възпроизвеждаща мощ, по тази причина тя се резервира цяла година пред домашната икона.

Народът назовава празника Цветница, Цветна неделя, Вая, Кукленден. Цветница е празникът на цветята и на цъфтежа. Според старите български традиции имен ден честват всички, носещи имена на цветя, растения, шубраци и дървета – Камелия, Цена, Цено, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор и други.

Сутринта над портите на всяка къща се закичват венчета от върбови клончета, които защищават от зло и от безплодие. Лазарувалите предходния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения авансово ритуален самун /кукла/ и извършват обичая " кумичене ". Венчетата и части от хляба се подреждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе на първо време, се избира за " кумица " и тя повежда моминското хоро към своята къща.

Главно в Североизточна България на този ден се правят и обреди, свързани с вярването, че на Връбница " разпускат умрелите ", т. е. те излизат от гробовете си и чакат родствениците си да им донесат нещо.

Преди изгрев слънце дамите отиват на гробища с върбови клончета, слама /или царевични стъбла/, кандило и вода. Прекадяват и преливат гробовете на своите роднини. След това забиват клонки от върбата до гробните монументи и с плявата възпламеняват огън. Въпреки строгия великденски пост, на този ден се позволява консумирането на риба.